Юбилейната година на Йехова — време на радост за нас
„И да осветите петдесетата година и да провъзгласите освобождение из цялата земя на всичките ѝ жители. Тя ще ви бъде юбилейна година ... Нека да ви бъде нещо свято... Тогава ще живеете в сигурност на земята“ (Левит 25:10–12,18).
1. Какъв надпис се намира на камбаната на свободата и откъде са взети тези думи?
МОЖЕ би вече си чувал за прочутата камбана на свободата във Филаделфия (Пенсилвания, САЩ). В World Book Encyclopedia се казва, че тази камбана „на 8 юли 1776 година заедно с различни църковни камбани е прозвучала, за да провъзгласи приемането на декларацията за независимост. Надписа ѝ ‘Провъзгласете свобода за всички жители на страната’ е взет от Библията (Левит 25:10)“.
2. Какво мислиш относно изгледа за свобода, но какви проблеми могат да възникнат по този повод?
2 Не продължава ли да привлича свободата? Сигурно ще се радваш върху изгледа за истинско освобождение от фалшиви представи, политически натиск или от подтисничество, от слабост, предизвикана от старост и болести, които в края на краищата водят до смърт. Ако е така, тогава имаш добро основание да се радваш и скоро ще имаш още по–голяма причина за това. „Как може да се постигне това?“ може би ще попиташ, понеже никакво правителство може да гарантира пълна свобода и нито учените нито лекарите могат да предотвратят старост, болести и смъртта.
3. Какво представлявала юбилейната година и какво ставало в тази година?
3 В цитирания по–горе библейски текст се употребява думата „юбилейна година“. Това бе година, в която страната Израел е трябвало да спазва принципа за съботния ден през цялото време. След това следвали седем съботни години относно земеделието, разпределени в период от 49 години. Петдесетата година, юбилейната година, била връхната точка от тези съботни години за страната, която Йехова бе дал на своя народ, израилтяните, за да изпълни обещанието, спрямо техният прадеда Авраам, „приятелят на Йехова“ (Яков 2:23; Исаия 41:8). По случай юбилейната година в цялата страна била провъзгласена свобода. Това означавало свобода за всички израилтяни, които поради дългове били попаднали в робство. Друг белег на юбилейната година се състоял в това, че всички наследствени имоти, които били продадени (обикновено по финансови причини), се връщали обратно (Левит 25:1–54).
4. Кога бе провъзгласена юбилейната година и как?
4 С тези исторически познания, можеш да разбереш защо юбилейната година била тържествена година на свободата. Провъзгласяването ѝ започвало чрез затръбяване с рог в деня на умилостивениетоa. Съобразно Левит 25:9, 10. Моисей записал следните напътствия: „Да накараш да се затръби силно в седмия месец, на десетия ден от месеца; в деня на умилостивението да накарате да се затръби с рог из цялата страна. И да осветите петдесетата година и да провъзгласите освобождение из цялата земя на всичките и жители. Това ще бъде юбилей за вас, когато ще се върнете, всеки на притежанието си, и ще се върнете всеки при семейството си.“ В 1473 година п.н.е Исус Навиев превел израилтяните през реката Йордан в обещаната страна, където трябвало да празнуват юбилейната година.
Провъзгласяване на начална свобода
5. Кои основни черти на освобождението и на юбилейната година ще разгледаме?
5 Предишното може да ни се струва като част от древна история, която едва ли докосва нашия живот, преди всичко когато не сме от еврейски произход. Но Исус ни е дал важно основание, за да очакваме по–голяма юбилейна година. Това е основата за радостта ни относно свободата. За да ни стане ясна взаимната връзка, трябва да разберем, че в първото столетие Исус се погрижил по два начина за освобождение. След това ще разгледаме, как това съответства на двете освобождения във времето, в което ние живеем — Освобождения от много по–голям размер, които ни дават още по–голямо основание за радост.
6, 7. (а) Какви прекрасни развития са предсказани съобразно Исаия 61:1–7? (б) Как показал Исус, че пророчеството на Исаия се изпълнило?
6 Въпреки, че в Исаия 61:1–7 не се говори непосредствено за юбилейната година от древността, там се прави пророческо описание на бъдещ начин за освобождение: „Духът на Сувереният Господар Йехова е на мене. Защото Йехова ме е помазал да благовествувам на кротките. Изпратил ме е да превържа съкрушените, да провъзглася освобождение на пленниците и широко отваряне на очите даже на затворниците; да провъзглася годината на благоволението на Йехова и деня на възмездието от страна на нашия Бог; Да утеша всичките наскърбени ... Радостта им ще бъде вечна.“ Но кога и как трябва да се изпълни това пророчество?
7 След празнуването на Пасхата в 30 година н.е. Исус отишъл в съботния ден в една синагога. Там прочел част от пророчеството на Исаия и го приложил за себе си. В Лука 4:16–21 в резюме се казва: „И той като отвори книгата, намери местото дето бе писано: ‘Духът на Йехова е на мене, понеже ме е помазал, да благовествувам на сиромасите, прати ме да провъзглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да провъзглася благоприятната година на Йехова.’ ... И почна да им казва: ‘Днес се изпълни това писание, което току що чухте.’“
8. (а) Какво подготвително освобождение осъществил Исус? (б) Как е обяснено това в Йоан 9:1–34?
8 Благовестието, което Исус възвестявал, осъществило за юдейците, които го приели, духовно освобождение. Понеже им се отворили очите, те могли да познаят какво всъщност означава истинското обожаване и какво изисква то, и те бяха освободени от много фалшиви представи (Матей 5:21–48). Тази свобода бе от по–голямо значение отколкото физическите лечения, които Исус извършил. Ето защо, за сляп по рождение човек, на когото Исус отворил очите, познанието, че Исус е Божи пророк, бе от по–трайна полза отколкото самото лечение. Новата свобода на този човек се намирала в противоположност на състоянието, в което се намирали поробените от собствените си традиции и фалшиви възгледи религиозни водачи (Йоан 9:1–34; Второзаконието 18:18; Матей 15:20). Но това бе само начална или подготвителна свобода. В първото столетие Исус се погрижил за друг вид освобождение, което бе паралел към юбилейната година в древния Израел. Защо е разумно да се направи таково заключение?
9. Коя форма на робство останала да съществува даже и за духовно освободените?
9 Исус обяснил на някогашния слепец: „За този съд дойдох аз на този свят: за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.“ След това казал на фарисеите: „Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: ‘Виждаме.’ Грехът ви остава“ (Йоан 9:35–41). Да, грехът водещ към смърт е бил винаги значителен проблем и продължава и днес също да бъде такъв (Римляните 5:12). Юдеите, включително и апостолите, които извлекли полза от началното освобождение — осъщественото от Исус духовно освобождение — останали несъвършени хора. Те останали поробени от греха и смъртта като последица от него. Можа ли Исус да промени това? И ако да, кога?
10. Коя допълнителна свобода предвещал Исус?
10 Исус бил казал веднъж: „Ако останете в моите думи, наистина сте мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ Неговите юдейски слушатели отговорили: „Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били роби. Защо казваш ти: ‘ще станете свободни’?“ Исус отговорил: „Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грех, е роб на греха. А робът не остава вечно в дома; синът остава завинаги“ (Йоан 8:31–36). По тази причина плътското потомство на Авраам не могло да освободи юдеите от робството на греха. Исус направил това историческо обяснение, за да насочи вниманието към нещо, което трябвало да дойде и което да бъде по–голямо от това, което израилтяните били преживели, в която и да е юбилейна година.
Християнската юбилейна година започва
11. Защо интересите ни за християнската юбилейна година се съсредоточават върху 33–та година от н.е.?
11 Юдеите не познали, че юбилейната година от законния съюз бе образец за по–голяма юбилейна година (Колосяните 2:17; Ефесяните 2:14, 15). Към тази юбилейна година за християни, принадлежи „истината“, която може да направи хората свободни — истината, която се отнася за Синът, Исус Христос (Йоан 1:17). Кога започна празнуването на тази по–голяма юбилейна година, която могла да донесе освобождение даже и от греха и неговите последици? Това стана на Петдесетница през пролетта на 33–та година. Това стана 10 дни след възнесението на Христос, когато поднесе пред Йехова заслугата на своята жертва (Евреите 9:24–28).
12, 13. Кое събитие след смъртта на Исус било единствено по рода си преживяване за учениците на Христос?
12 Преди Исус Христос, никога човешко създание не е било възкръснало от мървите за вечен живот (Римляните 6:9–11). Вместо това, всички те са заспали в смъртта и трябвали още да спят докато било настъпило времето, човешкото семейство да бъде възкръснато. Чрез възкресението си посредством Божията сила, Исус Христос е станал — както това се казва в Писанията — „първият плод от тези, които са заспали в смъртта“ (1 Коринтяните 15:20).
13 Петдесет дни след възкресението му дошло и доказателството, че възкресеният Исус Христос се бил възнесъл на небето и се бил преставил пред Йехова Бог със стойността на неговата съвършенна човешка жертва, която употребил в полза на човечеството. Това бе на Петдесетница 33 година от н.е. В съответствие на нарежданията на Исус се били събрали по онова време около 120 ученици на Исус в Ерусалим. След това Исус излял върху тези ученици свят дух, чрез което се изпълнило Йоил 2:28, 29. Над главите им висяли приличащи на огън езици и те започнали да говорят на езици, които не познавали (Деянието на апостолите 2:16–21 и 33). Това бе доказателство, че възкресеният Исус Христос се бил възнесъл на небето и се бил преставил пред Бог със стойността на неговата съвършенна човешка жертва, за да я употреби в полза на човечеството.
14. (а) В какво положение се намирали учениците на Христос по отношение на завети? (б) Каква превъзходна благословия била включена в новия завет?
14 Какво влияние оказало това върху неговите ученици? От една страна те били освободени от Завета на закона, който Йехова бил сключил с нацията на естествените израилтяни, но който Той обявил за невалиден поради това, че този Завет бил закован на мъченическия стълб на Исус (Колосяните 2:13, 14; Галатяните 3:13). Този завет бил заместен чрез нов, който не бил сключен с нацията на естествения Израел, а с новата „нация“, с духовния Израел (Евреите 8:6–13; Галатяните 6:16). Предсказаният в Йеремия 31:31–34 нов завет бил сключен посредством нов посредник, който е по–голям от Моисей, пророка от древни времена. От интерес за освобождение би трябвало да обърнем особено внимание на един определен белег от новия завет. Апостол Павел подчертава това като пише: „‘Това е завета, който аз ще сключа по отношение на тях след ония дни’ ... ‘И никак няма вече да помня греховете им и беззаконните им дела.’ Затова, където има прощение на тези, няма вече жертвен принос за грях“ (Евреите 10:16–18).
15. Защо можем да кажем, че от Петдесетница 33 г.н.е. започнала християнската юбилейна година за помазаните? (Римляните 6:6, 16–18).
15 Във връзка с това освобождение от грях Исус е казал: „Когато Синът ви освободи, тогава действително ще бъдете свободни“ (Йоан 8:36). Престави си — въз основа на жертвата на Христос стана възможна свободата от греха! Започващо с Петдесетницата от 33 г.н.е. Бог изказва вярващи като праведни и ги приема като духовни синове, които имат надеждата да владеят заедно с Христос в небето. Павел обяснява: „Вие не сте приели дух на робство, който пак възбужда страх, а сте приели дух на осиновение ... И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа“ (Римляните 8:15–17). За помазани християни започнала по онова време без съмнение християнската юбилейна година.
16. Какви допълнителни благословии и надежди имали тези, които празнували християнската юбилейна година?
16 На онази Петдесетница от 33 година от н.е. значи, започна да съществува новата нация, духовният Израел. Тя се образувала от хора, чиито грехове били прощени въз основа на жертвената кръв на Христос (Римляните 5:1, 2; Ефесяните 1:7). Кой от нас би отрекъл, че онези първи членове на духовния Израил, които били приети в новия завет, били преживяли прекрасно освобождение чрез опрощение на техните грехове? Бог ги направил на ‘избран род, царско свещенство, свята нация, народ за особено притежание, за да възвестяват превъзходствата на този, който ги призова от тъмнината в своята чудесна светлина’ (1 Петър 2:9). Наистина, плътското им тяло било все още несъвършено и подложено на смъртта. Но поради това, че Бог ги бил изказал сега праведни и приел като духовни синове, представлявала плътската им смърт само „избавление“, което правило възможно възкресението за „небесното Царство“ на Христос (2 Тимотей 4:6, 18).
17, 18. Защо бе освобождението във връзка с християнската юбилейна година по–скъпоценна от подготвителната свобода, която провъзгласил Исус?
17 Първоначалната и подготвителната стъпка, състояща се в освобождението на вярващи евреи от погрешни престави и практики, била от голяма стойност. Но ние видяхме, че Исус надминал това духовно освобождение. От Петдесетница 33 година от н.е. той освобождавал вярващи хора от „закона на греха и смъртта“ (Римляните 8:1, 2). Така започнала християнската юбилейна година за помазани християни. Това бе далеч по–ценно освобождение, понеже тук бе включена надеждата за живот в небето като сънаследник с Христос.
18 До сега ние разгледахме две гледни точки от християнската свобода през първото столетие, за които не може да се отрече, че са повод за радост. Вярващите през първото столетие наистина се радвали за това (Деяние на апостолите 13:44–52; 16:34; 1 Коринтяните 13:6; Филипяните 4:4). Това особено засягало техният дял в християнската юбилейна година, който им открил пътя за вечни благословии в небето (1 Петър 1:3–6; 4:13, 14).
19. На кои въпроси по отношение на християни, които не са създадени от духа, трябва още да се отговори и какво показва, че те ще имат дял във въведеното от Бога освобождение?
19 Обаче, в цялата тази картина, къде се намират повечето от живущите днес християни, тъй като те не са изказани праведни за живот и не са помазани със свят дух? Има библейски поводи, да се огледаме за едно голямо освобождение като техен дял в християнската юбилейна година. Нека да си припомним думите от Деянието на апостолите 3:20, 21 където се казва, че небето трябва да запази при себе си Христос до „времената, когато ще се възстановят всички неща, за които Бог е говорил чрез устата на светите си пророци от древни времена“. (Сравни Деянието на апостолите 17:31.) В този смисъл е писал и Йоан, един помазан апостол, който вече се радвал на християнската юбилейна година, следното за Исус Христос: „Той е изкупителна жертва за нашите грехове, но не само за нашите, а също и за тези на целия свят.“ (1 Йоан 2:2). Означава ли това, че многобройните лоялни християни днес, които не притежават небесната надежда, могат да се радват на християнска свобода? Ще бъде ли това едва в бъдеще или имаме вече днес причина за радост? Това можем да открием, като разгледаме гледните точки на християнското освобождение и на юбилейната година, които са от особено значение за истинските обожатели днес.
[Бележки под линия]
a Денят на умилостивението за годината се празнувал на 10–ти тишри — месец в еврейския календар, който се пада във времето от септември/октомври.
Как мислиш ти върху следното?
◻ Какви предимства имала юбилейната година за древния Израил?
◻ Как провъзгласил Исус първоначално освобождение и какво включвало то?
◻ Кога започнала християнската юбилейна година и въз основа на какво може да се направи това заключение?
◻ Защо имаме основание да се огледаме за едно освобождение, в което са включени милионите християни, които не са помазани с духа?
[Текст в блока на страница 14]
„Пътя на праведните е като блестящата светлина, която става все по–ярка и по–ярка, докато настъпи пълен ден“ (Притчи 4:18). В съответствие с този основен принцип, тази статия и следващите съдържат разширено, доведено до най–новото становище познание относно обяснението за юбилейната година.
[Снимка на страница 16]
Исус провъзгласява свобода в 30–година н.е.
[Снимка на страница 18]
Началото на християнската юбилейна година през 33 год.от н.е