Йехова — вдъхващ страхопочитание, обаче любеобвилен

„НА КОГО ще ме уподобите?“ — запитал Бог Йехова. Дори с най–възвишени думи не може да се опише изцяло несравнимото величество и силата на Бога. Той сам ни кани да се замислим за простора на небесата, казвайки: „Дигнете очите си нагоре та вижте. Кой е създал тия светила? И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име. Чрез величието на силата Му /динамична енергия/ и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва“ /Исаия 40:25, 26/.

Хилядите звезди забелязани с просто око са една малка част от тези 100 милиарда звезди, от които се състои нашата галактика! А Йехова е преброил и наименувал всички звезди в цялата вселена! Да помислим също и за това, каква огромна енергия се съдържа в цялата тази материя. Температурата във вътрешността на слънцето достига да 15 милиона градуса. Каква ‘динамична енергия’ би трябвало да има Йехова, за да създаде милиарди такива ядрени пещи!

Затова пълното разбиране на Йехова превишава нашите ограничени познавателни способности. Елиу забелязва: „Всемогъщ е, не можем да го проумеем, превъзходен е в сила ... затова Му се боят човеците“ /Йов 37:23, 24/. Обаче Йехова очаква от нас нещо повече от страхопочитание или набожна боязън. Библията заповядва: „Да възлюбиш Йехова, твоя Бог, със цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила“ /Второзаконие 6:5/. Но можем ли да обичаме някого, когото не разбираме напълно? Да, макар че Йехова живее високо на небето, Той се отнася с любов към несъвършените хора и разрешава поне частично да го познаят /Виж също Псалм 113:5–9/.

Неговите „очи“, „уши“ и „лице“

Един от начините, чрез които ни помага да го разберем е, че ни позволява да Го описваме с термини отнасящи се за хора. Апостол Петър е казал: „Очите на Йехова са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва, но лицето на Йехова е против ония, които вършат зло“ /1 Петър 3:12; виж Изход 15:6; Езекиил 20:33; Лука 11:20/.

Разбира се, че това са метафори, които не се тълкуват буквално, подобно както не в буквален смисъл Библията нарича Бога: „слънце“ „щит“ или „канара“ /Псалм 84:11; Второзаконие 32:4, 31/. Някой би могъл обаче тук да се запита: Не говори ли Библията, че сме създадени по Негов „образ“? /Битие 1:26, 27/. Това е верно, но твърдението, че Бог има буквални уста, нос и уши създава сериозни проблеми. Например дали слуха на Всемогъщия е ограничен само до това, което данасят до нашите уши вълните на звука? Не, понеже от Библията произлиза, че Бог може да „чуе“ дори безгласни изражения възникнали в сърцето на човека /Битие 24:42–45/. Подобно и Неговото „зрение“ не зависи от светлинните вълни /Псалм 139:1, 7–12; Евреи 4:13/.

Така, че съвършеният човек е отразявал не толкова физически черти, колкото качества на Бога, такива като любов и справедливост. У християните тези качества се виждат особено, когато приемат съвета на апостол Павел да се облекат в Новия човек „... който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал“ /Колосяни 3:10/.

Въображение на Божието великолепие

В древните времена някои от Божиите служители са имали тази привилегия да видят чрез вдъхновени образи небесната слава на Йехова. Един от тях е бил Езекиил /Езекиил 1:1/. Това, което е видял във виденията не могло да се опише с думи! Затова пророкът употребявал метафори и сравнения, при които често твърди, че е видял нещо „като, че“ припомнящо му познати материални неща. Например казва:

„И над простора, който бе върху главата им, се виждаше подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие наглед като човек седещ на него и на високо. И видях нещо наглед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът Му и нагоре и от това, което се виждаше че е кръстът Му и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние. Какъв е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава“ /Езекиил 1:26–28/.

Какво великолепие се излъчва от описа на Езекиил! Подобно видение е имал апостол Йоан, който е написал: „И ето престол беше поставен на небето и на престола седеше Един и седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, наглед като смарагд“ /Откровение 4:1–3/. Макар, че Йехова е описан с такова величие, Той не е представен като жесток Бог. Видението по–скоро вдъхва спокойствие и благост, както изгледът на дъгата /Сравни Битие 9:12–16/.

Фактът, че Бог е позволил да гледат Неговата грандиозност дори в ограничен мащаб, говори за приятелските Му намерения спрямо човешкия род. Тези, които Го обичат могат със сигурност да се обръщат към Този, „Който слуша молитвата“ /Псалм 65:2/.

Човекът Йов е казал за Бога: „Ето тия са само крайщата на пътищата Му; и колко малко шепнене ни дават да чуем за Него“ /Йов 26:14/. Колко много още можем да се научим за Бог Йехова, който благослави своите служители с изгледи за вечен живот /Йоан 17:3/. Но дори „вечността“ не достига да разберем делото, което е извършил Бог ‘от началото до края’ /Еклисиаст 3:11/.

Все пак това, което хората с искрени сърца се научават или което вече знаят за Йехова, ги кара да Го обичат и да Му бъдат послушни /1 Йоан 5:3/. Принадлежиш ли към тези хора? Послушанието към Бог не винаги е лесно. Но който наистина е познал Бог Йехова и Неговия изпълнен с любов начин на действие, за него никакво усилие не ще се стори твърде голямо. Тогава решени ли сте още по–близо да познаете този Бог, който вдъхва страхопочитание, но при това люби?

[Снимка на страница 27]

Мъже като Езекиил и Йоан са гледали видения, които ни дават известно въображение будещо страхопочитание от великолепието на Йехова

[Снимка на страница 28]

Бог е създал и наименувал звездите, което ни дава частично въображение за неговото безгранично могъщество