Йехова — един жесток или любеобвилен Бог?

„НО БОГ, за който говори Библията е жесток Бог“, настояваше един японец. Мисионарът стоящ до вратата имаше пред себе си човек запознат с Библията.

„Какво ще кажете за удавянето на хората в потопа?“ — продължаваше този мъж. „А за изгарянето на Содом и Гомор, да не говорим за избиването на Ханаанците? Как можете да твърдите, че Бог не е жесток? Впрочем, Бог на „Новия завет“ е съвсем друг. Исус е учил за Бога на мира и любовта“.

Погледът, че Бог на „Стария завет“ е жесток и войнствен е доста широко разпространен. В резултат някои хора се отнасят с резерва дори към Бога на любовта от „Новия завет“, понеже как може да се служи на Бог, който проявява двойствена натура.

„Всичките му пътища са прави“

От друга страна хората нямат право да критикуват действието на Бога. Детето разбира ли от начало защо баща му го кара да търпи болките в зъболекарския кабинет? Ние също можем отначало да не разбираме всички постъпки на Бога. „Познайте, че Йехова е Бог“ — е написал псалмиста. „Той ни е направил а не ние сами“ /Псалм 100:3/.

Тогава разумно ли е да избързваме със заключението, че Бог постъпва жестоко? „Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища като Моите пътища, казва Йехова. Понеже, както небето е по–високо от земята така и Моите пътища са по–високи от вашите пътища и Моите помисли от вашите помисли“ /Исаия 55:8, 9/. Нещо повече, Библията ни уверява: „... всичките Му пътища са прави“. Тя говори за Йехова, че Той „Бог на верността е и няма неправда в Него“ /Второзаконие 32:4/. Да разгледаме няколко случая, когато Бог е счел за необходимо да изпълни присъдата си.

Потоп

„Видя Йехова, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха беше постоянно само зло“ /Битие 6:5/. Такъв бе света преди потопа. Да, Йехова Бог „... видя земята; и ето тя бе развратена, защото всяка твар се обхождаше развратно на земята“ /Битие 6:12/. Някои могат да смятат, че би било по–добре тогава Бог да остави хората да правят каквото им се харесва. Но на земята са живяли още и учтиви и праведни. Не би ли било жестоко от страна на Бог, ако би позволил на злите да заглушат и последните следи на моралността? Затова Бог наредил така, че всеобщият потоп да освободи земята от всички, които я рушат.

Жестокият Бог би трябвало да не направи нищо за спасението на хората и животните. Междувременно, обаче Йехова се погрижил за това. Жестокият Бог не би предупредил за идващия катаклизъм. Но Йехова определил Ной да бъде „проповедник на правдата“ през около 40 до 50 години! /2 Петър 2:5/. Хората са имали възможност да изберат живота или смъртта.

Содом и Гомор

Когато в Содом дошли два ангела у жителите на града веднага се отзовала изопачената им натура. „Градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде отвсякъде, обиколиха къщата и викаха Лота, казвайки: „Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем“ /Битие 19:4, 5/. Тези хора „изпаднаха в противоестествени пороци“ /Юда 7; виж също Римляните 1:26, 27/.

Бог, „който изпитва сърцата“, знаел, че жителите на градовете не били вече годни за спасение. Заслужавали само смърт /Римляни 8:27/. Впрочем в Содом нямало дори и десетина справедливи! /Битие 18:32/. Поведението на содомците представлявало реална опасност за справедливия Лот и семейството му. Затова Бог го избавил заедно с дъщерите му, което несъмнено било израз на любов! /Битие 19:12–26/.

Изтребването на ханаанците

Йехова обещал на Авраам, че неговото потомство ще заеме страната на Ханаан. Да обърнем внимание, че по време на неговия живот нищо такова не било предприето. Защо? Йехова обяснил: „Защото беззаконието на Аморейците /главното племе на Ханаан/ не е още стигнало до върха си /Битие 5:16/. Чак след около 430 години порочността на този народ взела такива размери, че Моисей могъл да рече: „Поради нечестието на тези народи /ханаанските/, Йехова, твоят Бог ги изгонва от пред тебе“ /Второзаконие 9:5/.

В книгата под заглавие „Археологията и Стария завет четем: „Бруталността, похотът, разпасаността на ханаанската митология ... е трябвало да събудят в ... обожателите най–подлите инстинкти и да доведат до разпространяване на най–силно деморализиращи практики през онези времена, такива като: свещена проституция, жертвуване на деца и култ на змиите ..., до ужасно извращение в морално и религиозно отношение“. Въпреки това, жителите на Гаваон и на три други града не били изтребени /Исус Навиев 9:17, 18/. Жестокият Бог би ли позволил това?

Двойствена натура

Някои въпреки всичко са готови да твърдят, че Бог на „Стария завет“ е сменил в „Новия завет“ естеството си. Твърдят, че е Исус е наблягал твърде много на любовта /Матей 5:39, 44, 45/.

Обаче в 70 г.н.е. съгласно с Исусовото пророчество, по присъдата на Йехова, Йерусалим бил унищожен /Матей 23:37, 38; 24:2/. Смърт понесли такива несправедливи хора, като Анания, Салфира и Ирод. Бог не се е променил /Деянията на апостолите 5:1–11; 12:21–23; Малахия 3:6/. Впрочем ученията на Исус за любовта не бяха нищо ново. Много по–рано Моисеевият закон заповядал: „Да обичаш ближния си, както себе си“ /Левит 19:18/. Истина е, че Исус стигна по–далеч от тая заповед; учеше за пожертвователна любов /Йоан 13:34/ Да си припомним обаче, че решително изобличи лицемерните религиозни водачи. Прочетете цялата 23 глава на Матей и ще видите колко остро е порицал тези хора.

И така, библейските отчети въобще не водят до извода, че Бог е жесток; тъкмо обратното — говорят за Неговата дълбока и неизменна любов към човешкия род. Това ни насърчава за по–нататъшно познаване на Йехова и Неговите милостиви начини на действие. Следващата статия може да ви помогне в това.

[Снимка на страница 24]

Постъпил ли е Йехова справедливо, когато е предизвикал потопа, унищожил Содом и Гомор и изтребил Ханаанците?