Води към организацията на Бога тези, които се интересуват
„Обичайте цялото общество от братя“ /1 Петър 2:17/.
1, 2. Какво освен науката трябва да вдъхва на заинтересуваните християнския учител?
ЗАДАЧАТА на учителя е да предава знание. Обаче добрият учител не спира до тук. Той помага на изучаващия да познае определени стойности, да разбере значението на това, което учи и му показва, как най–добре да използва тези знания. Това се отнася най–вече за християнския учител. Разбира се, той трябва да предава „Божията истина“ /Римляни 1:25/. Обаче за това е необходимо нещо повече от знанието на самото учение. Библията насърчава за обучение в боязън към Йехова и внедряване не „доброта“ и „благоразумие“ /Псалм 34:11; 119:66/.
2 Исус е изброил още и други неща за изучаване. Всъщност е казал „Научете всичките народи, ... като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал“ /Матей 28:19, 20/. ‘Всичко що е заповядал’ обхваща също и участие в световното дело за разгласяване, предсказано за наше време /Матей 24:14/. Но има и още нещо, за което трябва да упътваме хората, с които изучаваме Библията. Какво е това? С цел да намериме отговор, нека разгледаме службата на апостол Павел и обърнем внимание на една подробност, която в неговата дейност прави силно впечатление.
Павел като организатор
3. Какви постъпки е предприел Павел обучавайки новозаинтересуваните в Коринт?
3 По време на първото си посещение на Коринт апостол Павел е срещнал много внимателни слушатели, въпреки опозицията на еврейското общество. Обаче не се е ограничил само до обучаването на тези новозаинтересувани поотделно. Ние четем: „И като се премести от там /еврейската синагога/, дойде в дома на някой си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога и чиято къща беше до синагогата“ /Деяния на апостолите 18:7/. Новите ученици започнали да се срещат там и заедно да почитат Бога. Малко по–късно Павел ги организирал в еклезия /1 Коринтяни 1:2/.
4. Какво е възникнало в Ефес наскоро след като Павел започнал да обучава?
4 По–късно Павел се е отправил към Ефес, където нещата приели подобен обрат. Учел заинтересуваните хора по–отделно, „от къща на къща“ /Деяния на апостолите 20:20/. Но бързо се погрижил новите ученици да общуват по–между си. „Отдели учениците /от евреите/ та разискваше всеки ден в училището на Тирана“ /Деяния на апостолите 19:9/. Не след дълго и тази група била организирана в еклезия, в която били назначени старейшини /Деяния на апостолите 20:17, 18/.
5. Какво, колкото се може по–скоро, са правили с новите ученици християните от първия век?
5 Това доказва, че когато през първия век на н.е. нови хора приели истината, не оставали сами, а били събирани в еклезии. Те от своя страна получавали насърчение от тогавашното ръководно тяло. Зрели братя като Павел и Варнара, посвещавали много време за обучаване в тези, току що възникнали еклезии и „заедно с много други, поучавали и проповядвали добрата новина от Словото на Йехова“ /Деяния на апостолите 15:30–35/. Защо вършели това? Защо не оставили новите на произвола на съдбата и в оценяване на правилността на своето поведение да се ръководят от новообучената си съвест?
Защо са нужни еклезии?
6. Защо първите християни са били организирани в еклезии?
6 Били са нужни по много причини. Някои от тях бихме желали да споменем тук. Първо — когато някой е ставал християнин общите точки с предишната среда са намалявали /Йоан 17:14, 15/. Ако е останал така изолиран да живее щял да се почувства самотен. Свързването на контакт с християните от местната еклезия би му додавало сили да страни от света. Освен това Исус отбелязал, че неговите последователи ще бъдат „едно“ /Йоан 17:11/. Това единство се забелязва най–добре в еклезиите. Казал е също: „По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов по–между си“ /Йоан 13:35/. За да може царуващата между тях любов да стане белег за странични хора, християните е трябвало да живеят в общество. Такива общества са били местните еклезии, които взаимно са се грижели за своето духовно и физическо благополучие /Филипяни 2:4/. Например помоща за вдовиците, за която Павел е писал на Тимотей с положителност е било организирано от еклезиите /1 Тимотей 5:3–10/.
7. а/Какво означават думите на Павел в Посланието към Евреите 10:24, 25? б/Каква роля са играели християнските еклезии в делото за разгласяване през първото столетие?
7 Поради това непосредствено насърчение за поддържане на местната еклезия са били думите на Павел: „Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг и толкова повече, колкото виждаме, че денят наближава“ /Евреи 10:24, 25/. Нещо повече, дейността за разгласяване на добрата новина за Царството, която е била на толкова високо ниво през първото столетие, е била провеждана без съмнение в организирана форма, посредством еклезиите /Римляни 10:11–15/. При тези условия Светият дух е насочил старейшините от Антиохия, да изпратят Павел и Варнара, като мисионери в неразпределени области. Павел се съгласил, че старейшините от еклезията в Йерусалим имали право да му кажат къде трябва да работи /Деяния на апостолите 13:1–3; Галатяни 2:8–10/
Лоялните еклезии в наше време
8, 9. Какви са причините за да насочваме нашите заинтересовани към местната еклезия?
8 Какво ни учат тези исторически факти? Това, че и ние трябва да насочваме нашите новозаинтересувани към местната християнска еклезия. Християнството сега, както и по времето на Павел, не е религия на отшелници. Книгата притчи ни предупреждава: „Който се отлъчва от другите търси само своето желание“ /Притчи 18:1/. И обратно: „Ходи с мъдрите и ще станеш мъдър“ /Притчи 13:20/. Новите се нуждаят от чувства, от духовна и морална подкрепа, които може да им даде християнската еклезия. Те се нуждаят от обичта на тяхните християнски братя, от грижите на старейшините, от утешаващото единство, което прави християнския път толкова приятен и толкова по–различен от другите /Псалм 133:1/.
9 И днес също, световното разгласяване на добрата новина за Царството е организирано главно от еклезиите /Матей 24:14/. Следователно, когато обучаваме новите, за да участвуват в делото, трябва да ги насочваме към местната еклезия и да ги научим да сътрудничат с нея.
Интернационално общество от братя
10. Цитирай няколко библейски текстове, описващи международното единство на първите християни?
10 Обаче апостол Павел е въвеждал новите ученици в нещо повече от локалната еклезия. Към ефеските християни е написал: „Има ЕДНО тяло и ЕДИН дух, както и бяхте призовани към ЕДНА надежда на званието ви“ /Ефес. 4:4/. В целия свят е било едно тяло, а не няколко разпръснати, независими от себе си еклезии. Когато Исус е говорил за „верния и разумен роб“, упълномощен да дава храна на „домочадието“, също е подчертал единството на живите членове на това „тяло“ на земята /Матей 24:45–47/. Отделните християни по цялата земя са били длъжни да признават авторитета на този „роб“, „за да им дава храна“. Поради това християните са съставлявали международно общество.
11. а/Как Петър е нарекъл тази международна организация? б/Какво е било направено за запазване на единството в учението всред първите християни? в/Как Павел е показал, че приема този порядък?
11 Ето защо апостол Петър е говорил за единството на християните от своето време, като за „цялото общество от братя“ /1 Петър 2:17/. Те наистина са формирали интернационално ‘общество’ /на гръцки език аделфотес — „братство“/. Новите са принадлежали не само към местната еклезия, но и към цялото интернационално общество. Еклезиите са поддържали връзка помежду си /Колосяни 4:15, 16/. Когато са възниквали доктринални въпроси, християните не са ги разрешавали сами поотделно. Те са очаквали авторитетния отговор на старейшините от еклезията в Ерусалим, които по онова време са представлявали световно ръководно тяло /Деяния на апостолите 15:2, 6–22/. Самият Павел се е подчинявал в това отношение на ръководното тяло. Макар да е познал истината непосредствено от Исус Христос, чрез специално явление, отишъл в Ерусалим и представил на ръководното тяло добрата новина, която разгласявал. Искал да се увери ‘да не би напразно да тича или да е тичал’ /Галатяни 1:11, 12; 2:1, 2, 7–10/.
12. Какво още е обединявало „цялото общество от братя“?
12 Такива пътуващи проповедници като Тимотей, Тита и Епафродит са посещавали братята и са ги подкрепяли духовно, за да запазят в „цялото общество“ единство на мисълта и действието. Между тях също са кръстосвали и писма от Павел, Петър, Яков и Юда. Благодарение на това братство по–заможните християни от други страни са чули за нуждите на другарите си по вяра в Юдея, по време на тамошната криза, Павел е могъл чрез еклезиите да организира помощ за тях /1 Коринтяни 16:1–4/. Освен това, всеки християнин е чувствувал подкрепа от вестта за издръжливостта и вярата на „цялото общество от братя в света“ /1 Петър 5:9/.
Въвеждайте новите в „обществото“
13. Какви са приликите между „цялото общество от братя“ през първия век и днес?
13 Съществува ли и днес такова „братство“. Разбира се! „Верният и разумен роб“ продължава да действа и да бъде отговорен за ‘храната’ на ‘домочадието’ /Матей 24:45–47/. Както по времето на Павел и днес съществува ръководно тяло, което представлява този „роб“ и ръководи световната дейност на разгласяване на „добрата новина“. Международното единство е засилвано и днес чрез писма и печатна литература от това Ръководно тяло, както и чрез зрели учители, които обслужват еклезиите. Когато някой познава истината, той се включва към местната еклезия и към „цялото общество от братя в света“. Християнският учител трябва в това отношение да помага на хората, с които изучава Библията. Как да постигне това?
Помагане на другите да обичат „Цялото общество от братя“
14. Какво според вас е най–добре да разкажете на изучаващите за нашата еклезия и международното общество от братя?
14 Християнският учител може да разкаже на своя ученик за еклезията и международното братство и след това да му я покаже. Как да разказва за това? Ето няколко начина, които по мнението на опитни вестители, дават добри резултати. В началото на библейското учебно занятие или след него, отделете малко време за разговор за еклезията и нейното значение според писанията, за „верният и разумен роб“ и за това как той ни служи в днешно време. Опишете Залата на Царството и събранията. Разкажете какви интересни неща се научавате те в тях. В молитвите преди и след занятието споменете за местната еклезия и братята по целия свят.
15. Как може да бъде показана на заинтересуваните местната еклезия и нашата международна организация?
15 А сега, как да им покажете това? Ето успешни методи: колкото е възможно по–скоро поканвайте други членове на еклезията да ви придружат при изучаването. Благодарение на това вашият ученик ще започне да познава нови приятели. Важното е да разбере, че ще бъде богато възнаграден с нови приятелски връзки в „цялото общество от братя в света“ /1 Петър 5:9; Матей 19:27–29/. Добре употребете брошурата Свидетелите на Йехова в XX век. В нея е описана съвременната международна организация на Свидетелите на Йехова и са поместени редица снимки, показващи между другото големи конгреси, типична зала на Царството, събрания, дейността на разгласяването и т.н. Това ще даде възможност на заинтересуваният сам да прецени с какъв размах работи „цялото общество от братя“. Така в 23 глава на книгата Ще можете да живеете вечно на земята, която ще стане Рай ще намерите опис на днешната Божия организация, заедно с цветни илюстрации.
16. а/Какво, колкото се може по–скоро трябва да направиме с хората, с които изучаваме Библията? Каква мотивировка намираме за това в Писанията? б/Как да използваме посещението на районния или окръжен настоятел, за да помогнем на нашите заинтересувани да се съединят с Божия народ?
16 Да не забравяме и за това, как Павел намирайки в Ефес заинтересувани почти веднага организирал там събрания /Деяния на апостолите 19:9, 10/. На еклезията в Коринт написал, че когато ‘някой невярващ или обикновен човек’ влезе на добре организирано християнско събрание „ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповеде, че наистина Бог е между вас“ /1 Коринтяни 14:24, 25/. Подобно и днес колкото по–скоро изучаващият започне да се среща с местната еклезия, толкова по–бързо ще познае, къде действително е истината. За това християнските учители, колкото се може по–скоро канят своите ученици на събрания на еклезията. В случай на нужда те са готови да изминат по–дълъг път и лично да ги доведат. Когато еклезията е посещавана от днешния „Тита“ или „Епафродит“, районния или окръжния настоятел, те бдят тяхния заинтересуван да се срещне с него и жена му или евентуално канят тези гости на редовно воденото библейско обучение.
17. За какво не трябва да забравяме при нашето обучуние и правене на ученици? /Матей 28:19, 20/. Каква полза имат от това заинтересуваните?
17 Световната еклезия на Йехова, съставена от помазани с дух християни е „стълп и подпора на истината“ /1 Тимотей 3:15/. За да се възползуват от тази „подпора“ новозаинтересуваните трябва да се присъединят към стотиците хиляди покорни хора, прииждащи за да застанат рамо до рамо с тези помазаници /Захария 8:23/. Тези покорни са формирали вече покорно семейство от повече от два милиона и половина братя и сестри. А приемането на истината означава, между другото, присъединяване към това братско общество. Като негова част новозаинтересуваните започват да се възползуват от подкрепата и закрилата, които то осигурява. Те се радват на братската обич на другарите си по вяра и имат възможност да им засвидетелствуват своята любов /Евреите 13:1/. Това също означава, че влизат в състава на неизброимото множество от хора от всички народи, което ще преживее голямото бедствие, за да се радват след това завинаги на ощастливяващата взаимна връзка /Отковение 7:9–17/. Следователно щом запознаете учениците си с библейски истини, не забравяйте да ги насочите към „цялото общество от братя“ и да им вдъхнете любов към него /1 Петър 2:17/.
Спомняш ли си?
◻ Как е постъпил Павел с новозаинтересуваните в Ефес и Коринт?
◻ Защо то е било от полза за тях?
◻ Освен с библейските учения, с какво още трябва по–отблизо да запознаваме заинтересуваните?
◻ Какви практически начини знаете за постигане на това?
[Снимка на страници 10, 11]
Новите ученици се срещат със сърдечен прием всред „цялото общество от братя“