Как се отразяват днешните „критични времена върху семейството ти?

„Колкото и скромно да е, най–хубаво си е в къщи.“

ТОВА били думите на драматурга Джон Хоуард Пейн, изказани обаче преди 160 години. Днешният свят представлява съвсем друга картина. „Дом уютен — дом щастлив“ — това са думи, които преди всичко важат за миналото. Домът днес често прилича на бойно поле. В много семейства липсва естествената обич — тази емоционална връзка, която би трябвало да съществува там. Но защо е така? Има ли нещо особено в семейните проблеми, които наблюдаваме в наше време?

Семейството от ХХ–тия век

В миналите столетия семейството често пъти е било и стопанска единица. Всичките му членове — родители и деца — заедно строели къща, изработвали мебели, работели на полето и отглеждали стада /Битие 37:2; Притчи 31:16/. Обаче с началото на индустриалната революция нещата се променили.

Вследствие на индустриализацията в западните страни много семейства се преселили в градовете, търсейки работа във фабриките. Сега хората трябвало всеки ден да напускат домовете си за да ходят на работа. Семействата могли да прекарват все по–малко време заедно. Дрехи, мебели и други неща били купувани, вместо да бъдат изработвани саморъчно. Във връзка с това е отбелязано в книгата „The Family, Society, and the Individual“ /„Семейство, общество и личност“/:

„Тези промени — както се очакваше — оказали огромно влияние на ... семейния живот. Семейството вече нищо не произвежда като стопанска единица. След въвеждането на законите относно общото образование и детската работа, потомството е станало от икономическо гледище повече бреме, отколкото печалба.“ Как се е отразило това върху възпитанието на децата? „Патриалхалният характер на семейната единица е започнал да изчезва; дисциплината и уважението към авторитета загубили значението си.“

Тези промени били безподобни и в много случаи предизвикали огромни напрежения в семейството на XX–тия век. Обаче тези проблеми не обхващат само западния свят. Колонизацията и следващото я индустриализиране са видоизменили традиционния семеен порядък дори в страните от Третия свят. Постепенно и там жените са възмутени, че мъжете не се отнасят към тях, като към партньори. Например една африканка се оплаквала: „Защо мъжете ни оставят да носим всичко тежко? Отивам на полето с мотика в ръка и с дете на гърба. А той нищо не носи. После се връщам с мотиката, детето и с вода в грамаден съд на главата. А той продължава нищо да не пипва. Парите отиват за пиене, а за нас, жените и децата, нищо не остава. Помагаме при работата и често вършим по–голямата част от нея, а той взима всичко и казва, че е негово, че той е изкарал парите. Това е подигравка.“

Семейството от XX–тия век е изложено на влиянието на едно изобретение, безподобно в историята на човечеството — телевизията. Изчислено е, че преди детето да навърши 18 години, преседява пред телевизора около 15.000 часове, а в класната стая около 11.000. До 14–годишна възраст едно американско дете е видяло в телевизията приблизително 18.000 убийства. Какъв е резултатът? В книгата „Детски стрес!“ от М.С. Милер се казва: „По мнение на много психолози и юристи телевизията носи отговорност за младежките актове на насилие. Едно деветгодишно момче, което нападнало една банка в Ню Йорк с детски пистолет и взело насила 100 долара дало следното основание за това негово действие: ‘Видях по телевизията, как мъже правят това’“. В списанието „Фемили координейтър“ се пише: „Непосредственото влияние на това въздействие върху младежта още не е напълно изяснено, обаче едно е установено, че масовите средства на информация оформяват стойности, които без изключение оказват влияние върху живота на младите хора сега, а и също така върху бъдещия им начин на живот.“

Няма съмнение, че в нашето столетие семейството се намира в специфични, изключителни условия на живот, които са го изложили на въздействието на напрежения и влияния несрещани в по–раншната история на човека. Всичко това обаче действително ли е довело до проблеми в семейството, които да представляват още едно доказателство за това, че ние живееме в „последните дни“?

Апостол Павел споменава забележителни подробности като предсказва, че „в последните дни ще настанат критични времена ..., с които човек трудно ще може да се справи“a. Как тези критични времена са щели да повлияят на семейния живот? Павел отговаря: „Защото хората ще бъдат ... непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без природна обич“ /2 Тимотей 3:1–3/.

‘Непослушание към родителите’

Децата са кръв от кръвта и плът от плътта на своите родители; освен това те имат благодарствен дълг за получените многобройни благодения. Ужасно е, когато младите не оказват заслужената почит на родителите или не им дават необходимата помощ. Един библейски учен се изказал по този въпрос: „Когато младежта изгубва всякакъв респект към възрастните, забравяйки неизплатимия дълг и елементарните задължения към тези, които са им дали живот — това е белег за близкия упадък на дадена цивилизация“. Наистина ли е така в семействата на XX–тия век?

„Страхувам се от собственото си дете“ — признала една майка, говорейки за една от най–очевидните прояви на бунт на децата срещу родителската власт — за оскърбяване и малтретиране на родителите. Седемнадесет годишният син на тази жена в момент на ярост с брутален тласък изкълчил ръката ѝ. До каква степен са разпространени подобни случаи? Книгата „Зад затворени врати“, в която са обобщени резултатите от изследванията върху употребата на насилие в американските семейства, казва: „Всяка година всяко трето дете от 3 до 17 годишна възраст вдига ръка срещу родителите си.“ Не е ли възмутителна липса на уважение, ако дете вдигне ръка срещу родителите си? /Сравни Ефесяни 6:1–3/.

Децата се бунтуват срещу родителите и по друг, по–малко брутален начин. През седемдесетте години това се показало чрез дрехите и дългите коси на хипи. Когато обаче възрастните приели тази мода, младите се принудили да проявят отново, по друг начин своя бунт. Във вече споменатата книга „Детски стрес!“ четем: „При всички тези многобройни идеи се прибягва във все по–голям размер до изпробваните и типични методи за оказване на противодействие наркотици, пиянство, бягство от училището и от дома. Поради това често се случва, някой от старото поколение да извика: „За нищо на света не искам в тия времена да възпитавам деца!“

Не само подрастващото поколение занемарява изразяването на любов и дължимото уважение към родителите. Има и друга група хора, които се отнасят лошо към старците. Това са хора в зряла възраст. Какво означава това? Списанието „Психолоджи тудеи“ обяснява: „Гаврите със старите хора могат да приемат форма на физическо страдание, използване /например присвояване на спестявания/, занемаряване /недоставяне на храна и лекарства/ или въздействие на психиката /чрез ругаене/. В много случаи, когато родителите се оплакват от лошо отношение, биват заплашвани с изхвърляне на улицата или постъпване в психиатрична болница или в старчески дом“.

Особено тъжно е това, че много възрастни деца не приемат своите задължения към старите родители. Например Ф. Иван Най пише в един научно изследователски труд, публикуван в списанието „Дженъл ъф меридж енд тъ фемили“: „Повечето от отговарящите на анкетата приемат задължението за поддържане на контакт с роднините и в ненадейни случаи за финансова помощ, но около 30% от тях са на мнение, че това /материалната помощ/ не е нужно, а по–малко от 40% от отговарящите от двата пола, решително осъждат хората, които занемаряват тези свои задължения“. Всичко това кара Най да направи извода, че кръвните връзки постепенно престават да бъдат нещо нормално и най–вероятно ще се преобразят в незадължителна функция на семейния живот. Не е ли това „белег за близкия упадък на цивилизацията“? — Виж 1 Тимотей 5:3–8.

Разбира се, не всички деца пренебрегват авторитета на родителите. Обаче съществуващите данни за бунт на децата срещу родителите, потвърждават напълно изказването на апостол Павел, че хората ще бъдат „непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви“.

„Без семейна обич“

Сегашните „усилни времена“ са се отразили не само на децата. Павел е казал, че „човеците ще бъдат ... без семейна обич“ /2 Тимотей 3:2, 3/.

Естествено е семейството да бъде единно. В домашния кът трябва да цари атмосфера на любов както към съпруга /съпругата/, така и към децата. Павел обаче е отбелязал, че „последните дни“ щели да бъдат охарактеризирани с липса на „семейна обич“.b И наистина, твърде често в „тихия домашен кът“ съвсем не е тихо. Как е възможно това?

В предишната статия стана дума за често срещаната, очебиеща липса на естествени чувства за малтретиране на съпругата. Със сигурност никаква жена не заслужава да бъде ритана, удряна с юмруци или по друг начин да се гаврят с нея. Колко са далеч подобни постъпки от библейските съвети отправени към мъжете: да обичат жените си, „като своите тела“! Такова поведение е напълно естествено. А биенето на съпругата не е! /Ефесяни 5:28–33/.

Може би още по–голямо изумление предизвиква числото на донесените случаи на побой на мъже. Един съпруг „непрекъснато е носил драскотини и синини“ от жена си, която го тероризирала с атаки от истерия, крясъци и ожесточена употреба на физическа сила“. Според преценката на някои социолози само в САЩ ежегодно около 282 000 мъже биват бити от жените си. Не е ли това още един шокиращ пример за изчезване на естествените чувства в много съвременни семейства? /Сравни Ефесяни 5:22–24, 33/.

Не по–малко значителни, а много по–болезнени са съобщенията за все по–често малтретиране на децата. В пресата съвсем не са редки следните заглавия:

„Пълнолетен, малтретиран в детството си, разказва за своите белези“

„Майка признава, че удавила четирите си спящи деца“

„Малтретиране на деца — покачване на показателя на смъртност в Денвер и в целия щат“

„Занемаряване на децата ‘разваля доброто име на Англия’“

Не искаме да съобщаваме ужасяващите подробности.

Но колко често се случва подобна гавра с децата? Коментирайки резултатите от изследванията на употребата на насилие в семейството, авторите на книгата „Зад затворените врати“ оценяват, че „от 3,1 до 4 милиона в САЩ са били някога през живота си ритани, хапани или бити с юмруци от поне един от родителите: ... срещу около 900 000 до 1,8 милиона деца на възраст от 3 до 17 години родителите са употребили огнестрелно оръжие или нож“.

Трябва да признаем, че деца, особено малки деца са лесно уязвими и понякога могат да бъдат твърде натрапчиви, но съвсем не заслужават да се отнасяме към тях така безчовечно — във физическо, емоционално или друго отношение. В края на крйщата — както казва Библията — „наследство от Йехова са чадата и награда плодът на утробата“ /Псалм 127:3/.

Няма съмнение, че в XX век семействата трябва да дават отпор на много напрежения и натоварвания несрещани досега в човешката история. В списанието „Ю.С. Нюз енд уорлд рипорд“ четем: „Защо толкова много се множат семейните проблеми? Д–р Бертранд Ню, психиатър в Уестчестър Медикал сентер в Нюйоркската медицинска академия, споменава всред причините за личните и икономически неуспехи: алкохолизма и увеличеното натоварване, което съвременното общество стоварва върху много семейства“ /подчертано от нас/.

Натрупването на семейни проблеми е само част от сложния „белег“ на последните дни“. В други броеве на Стражева кула ще бъдат подробно разяснени и други аспекти на изказването на Павел от 2 послание към Тимотея 3:1–5. Но едно е сигурно: съобщенията за бунт на децата срещу родителската власт, както и предизвестената от Павел загуба на естествени чувства, поради своята честота, представляват безспорно доказателство, че живеем в последните дни на сегашната система на нещата.

И наистина настанаха „усилни времена“. Но не е нужно те да смущават щастието във вашето семейство. Бог Йехова ни дава в Библията достатъчно практически упътвания и тяхното съблюдаване още сега благоприятстува за щастието и сполуката в семейството. Но това не е всичко, защото ако ги спазваме точно, можем да се намерим всред тези щастливи семейства, които ще се радват на вечен живот в толкова близкия вече справедлив нов порядък, сътворен от Бога /2 Петър 3:13; Притчи 3:13–18/.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 6]

То наблюдава как човек стреля в човека, как се бият и убиват. Как ще му повлияе това?

Съблюдаването на библейските напътствия още сега благоприятствува за щастието в семейния живот