Изгубеният син се завръща

Исус разказва притчите за изгубената овца и изгубената сребърна монета вероятно докато още е в Перея на изток от река Йордан. Поуката и от двете е да се радваме, когато един грешник се разкае и се върне при Бога. Фарисеите и книжниците са критикували Исус, че приема такива хора. Но дали научават нещо от двете притчи? Разбират ли как небесният ни Баща гледа на разкайващите се грешници? Сега Исус разказва трогателна притча, която набляга на същата важна поука.

Притчата е за един баща, който има двама синове, като по-малкият е главният герой. Фарисеите и книжниците, както и другите, които я чуват, могат да се поучат от по-малкия син. Но не бива да се пренебрегват и бащата и по-големият син, защото тяхната нагласа също е поучителна. Затова нека да мислим и за тримата, докато разглеждаме притчата.

Исус започва: „Един човек имаше двама синове. По-малкият каза на баща си: „Татко, дай ми каквото ми се полага от наследството“. И бащата раздели имуществото си между тях“. (Лука 15:11, 12) Обърни внимание, че синът не иска наследството си, защото бащата е починал. Той е жив. Синът иска своя дял сега, за да е независим и да прави с него каквото си поиска. И какво е то?

Исус обяснява: „След няколко дни по-малкият син си събра нещата и замина за далечна страна. Там живя разпуснато и пропиля наследството си“. (Лука 15:13) Вместо да остане в сигурния си дом при своя грижовен баща, той отива в друга страна. Там пропилява цялото си наследство за удоволствия и неморалност. Тогава изпада в тежко положение, както разказва Исус:

„Като изхарчи всичко, в онази страна настъпи голям глад и той изпадна в нужда. Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните жители и той го изпрати в земите си да пасе свине. Беше толкова гладен, че му се искаше да се нахрани с рожковите, които ядяха свинете, но никой не му даваше нищо“. (Лука 15:14-16)

Той трябва да пасе свине, а според Божия закон те са нечисти животни. Освен това гладува и стига дотам, че иска да яде храната на животните. Изпаднал в отчаяние и в това плачевно състояние, той „се опомня“. Какво прави? Казва си: „Наемните работници на баща ми имат изобилие от храна, а аз тук умирам от глад! Ще се върна при баща си и ще му кажа: „Татко, съгреших против Бога и против теб. Вече не заслужавам да се наричам твой син. Вземи ме като наемен работник“. Тогава той тръгва и се връща при баща си. (Лука 15:17-20)

Как ще реагира баща му? Ще се ядоса ли и ще започне ли да му се кара, че е било глупаво да напусне дома? Или ще го посрещне безразлично и студено? Какво щеше да направиш ти? Ами ако това беше твоят син или дъщеря?

ИЗГУБЕНИЯТ СИН Е НАМЕРЕН

Исус описва какво изпитва и прави бащата: „Още докато беше далече, баща му го видя и му дожаля; затича се, прегърна го и го целуна нежно“. (Лука 15:20) Дори да е чул за разпуснатия живот на сина си, бащата го приема обратно. Дали юдейските водачи, които твърдят, че познават Йехова и му се покланят, ще видят от този пример какво изпитва небесният ни Баща към разкайващите се грешници? И дали ще признаят, че Исус показва същото отношение?

От тъжния и отчаян вид на сина си прозорливият баща вероятно вижда, че той се разкайва. И все пак любещо отива да го поздрави и така на сина му е по-лесно да признае греховете си. Исус разказва: „Синът му каза: „Татко, съгреших против Бога и против теб. Вече не заслужавам да се наричам твой син“. (Лука 15:21)

Бащата заповядва на робите си: „Бързо! Донесете най-хубавата дреха и го облечете с нея, сложете пръстен на ръката му и го обуйте със сандали! Доведете и угоеното теле, заколете го и нека да ядем и да празнуваме, защото синът ми беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери“. И всички започват „да се веселят“. (Лука 15:22-24)

Междувременно по-големият син е на нивата. Исус казва: „Като се прибираше и наближи къщата, чу музика и танци. Затова повика един от слугите и го попита какво става. Той му отговори: „Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото той се върна при него жив и здрав“. Но големият син се ядоса и не искаше да влезе вътре. Тогава баща му излезе навън и започна да го моли да влезе. Той каза на баща си: „Толкова години ти робувам и нито веднъж не престъпих заповедите ти, а ти не ми даде дори едно яре, за да се повеселя с приятелите си. Но веднага щом си дойде синът ти, който пропиля имуществото ти с проститутките, ти закла угоеното теле за него“. (Лука 15:25-30)

Кой подобно на този син критикува Исус за вниманието и милостта му към обикновените хора и грешниците? Книжниците и фарисеите. Именно заради техните нападки Исус разказва тази притча. Разбира се, всеки, който недоволства срещу милостта на Бога, трябва да вземе присърце поуката от притчата.

Исус завършва разказа си с молбата на бащата към по-големия му син: „Сине, ти винаги си бил с мен и всичко, което имам, е твое. Но как да не се радваме и да не празнуваме, като брат ти беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери!“. (Лука 15:31, 32)

В притчата не се разкрива какво прави в крайна сметка големият син. Но след смъртта и възкресението на Исус „много свещеници също стават ученици“. (Деяния 6:7) Сред тях може да са именно някои от слушателите на тази въздействаща притча. Дори те могат да се опомнят, да се разкаят и да се върнат при Бога.

От сега нататък учениците на Исус трябва да вземат присърце някои основни поуки от притчата. Една от тях е колко е мъдро да останем на сигурно място в Божия народ, където нашият Баща, който ни обича, се грижи за нас. Мъдро е също никога да не се отклоняваме към изкушаващи удоволствия в „далечна страна“.

Друга поука е, че ако някой се отклони от Божия път, трябва смирено да се върне при нашия Баща, за да се радва отново на одобрението му.

Още една поука можем да извлечем, като сравним готовността на бащата да приеме сина си и да му прости със студенината и враждебността на по-големия брат. Ясно е, че Божиите служители искат да простят на този, който се е отклонил, но искрено се разкайва и се връща в „къщата“ на Баща си, както и да го приемат сърдечно. Нека да се радваме, че нашият брат, който е бил „мъртъв“, е „оживял“, и който е бил „изгубен, се е намерил“.