Важно е да се мисли за бъдещето

Притчата за изгубения син, която Исус току-що е разказал, трябва да е показала на данъчните служители, книжниците и фарисеите, че Бог е готов да прощава на разкайващите се грешници. (Лука 15:1-7, 11) Сега той се обръща към учениците си и разказва друга притча — за един богат човек, който научава, че управителят на дома му постъпва нередно.

Исус обяснява, че управителят е обвинен в злоупотреба с притежанията на господаря си. Затова господарят му казва, че ще го уволни. Управителят се пита: „Какво да правя, щом господарят ме уволнява? Не съм достатъчно силен да копая, а да прося, се срамувам“. Той търси решение и намира: „Знам какво да направя, за да ме приемат хората в домовете си, когато вече не съм управител“. Веднага вика всеки от длъжниците на господаря си и пита: „Колко дължиш на господаря ми?“. (Лука 16:3-5)

Първият отговаря: „100 бата маслиново масло“. Това са около 2200 л. Човекът може би има голяма маслинова градина или е търговец на маслиново масло. Управителят му казва: „Ето ти споразумението, седни и веднага напиши 50 [1100 л]“. (Лука 16:6)

После пита друг: „А ти колко дължиш?“. Той отговаря: „100 кора жито“. Това се равнява на около 22 000 л. Управителят му казва: „Ето ти споразумението, напиши 80“. Така той намалява дълга му с 20%. (Лука 16:7)

Управителят все още отговаря за финансите на господаря си, следователно има известна власт да намали това, което някой му дължи. Като прави това в този случай, управителят си спечелва приятели, които може да му правят услуги, след като си загуби работата.

В някакъв момент господарят научава за случилото се. Въпреки че то означава загуба за него, той е впечатлен от управителя и го хвали, защото, „макар че е неправеден“, е проявил „съобразителност“. Исус добавя: „Хората в света са по-съобразителни в отношенията си с другите от Божиите служители“. (Лука 16:8)

Исус не одобрява действията на управителя, нито насърчава към нечестност в бизнес отношенията. Какво тогава има предвид? Той подканя учениците си: „Спечелете си приятели с неправедното богатство, така че, когато свърши, да ви приемат във вечните жилища“. (Лука 16:9) Поуката е да сме предвидливи и съобразителни. Божиите служители трябва мъдро да използват материалните си притежания и да мислят за вечното си бъдеще.

Единствено Йехова Бог и Синът му могат да допуснат някого в небесното Царство или в рая на земята, над който то ще владее. Трябва да се стараем да развиваме приятелство с тях, като използваме притежанията си, за да подкрепяме Царството. Така ще сме подсигурили вечното си бъдеще, когато златото, среброто и другите материални богатства свършат или изчезнат.

Исус казва също, че тези, които вярно използват каквито и богатства или притежания да имат, ще бъдат верни и в по-важните неща. Исус посочва: „Ако не сте верни, когато използвате неправедното богатство, кой ще ви повери истинското [отговорностите, които Бог дава на служителите си]?“. (Лука 16:11)

Той показва на учениците, че от тях ще се изисква много, ако искат да бъдат приети „във вечните жилища“. Никой не може да е истински служител на Бога, ако в същото време е роб на неправедното, материалното богатство. Исус завършва: „Никой слуга не може да робува на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия и ще презре другия. Не можете да сте роби и на Бога, и на богатството“. (Лука 16:9, 13)