Радостта, че един грешник се е разкаял

Неведнъж по време на службата си Исус е наблягал на важността на смирението. (Лука 14:8-11) Той много иска да намери мъже и жени, които имат желание да служат смирено на Бога. Някои от тях все още може да са познати като грешници.

Фарисеите и книжниците забелязват, че точно такива хора, които те смятат за недостойни, са привлечени от Исус и посланието му. Те недоволстват: „Този човек приема грешниците и яде с тях“. (Лука 15:2) Фарисеите и книжниците смятат, че превъзхождат другите, и гледат на обикновените хора като на пръстта под краката си. Презрението им личи от еврейския израз „ам хаа̀рец“, „народа на земята“, с който ги наричат.

За разлика от тях Исус се отнася към всички любезно, състрадателно и с уважение. Затова много от тези с ниско положение в обществото, включително хората, известни като грешници, имат голямо желание да го слушат. Но какво мисли Исус за това, че религиозните водачи го критикуват, и как им отговаря?

Той разказва трогателна притча, подобна на една притча, която е разказал в Капернаум. (Матей 18:12-14) В нея фарисеите са представени като праведни хора, които са на сигурно място в Божието стадо. А хората, които са презирани, са представени като такива, които са се отклонили и са се изгубили. Той казва:

„Да речем, че някой от вас има 100 овце и една от тях се изгуби. Няма ли да остави 99-те на пасището и да тръгне да търси изгубената, докато не я намери? А когато я намери, ще я вдигне на раменете си и ще се радва. Като се върне вкъщи, ще повика приятелите и съседите си и ще им каже: „Радвайте се с мен, защото намерих овцата, която ми се беше изгубила“. (Лука 15:4-6)

Какво е значението на притчата? Исус обяснява: „Казвам ви, че по същия начин на небето ще има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които няма нужда да се разкайват“. (Лука 15:7)

Разкаянието, споменато от Исус, сигурно изненадва фарисеите, които смятат, че са праведни и че не им е необходимо разкаяние. Когато някои от тях преди две години са го критикували, че яде с данъчните служители и грешниците, той е отговорил: „Не дойдох да призова праведните хора, а грешниците“. (Марко 2:15-17) Високомерните фарисеи не виждат нуждата да се разкаят и затова никой в небето не се радва за тях. Но когато един грешник искрено се разкае, е точно обратното.

За да наблегне на мисълта, че връщането на изгубения грешник е причина за голяма радост на небето, Исус разказва друга притча: „Да речем, че някоя жена има десет сребърни монети и изгуби една от тях. Няма ли да запали лампа и да започне да мете внимателно къщата си, докато не я намери? И когато я намери, ще повика приятелките и съседките си и ще им каже: „Радвайте се с мен, защото намерих монетата, която бях изгубила“. (Лука 15:8, 9)

Тази притча е подобна по значение на притчата за изгубената овца. Исус обяснява: „Казвам ви, че по същия начин се радват и Божиите ангели, когато един грешник се разкае“. (Лука 15:10)

Представи си само, ангелите на Бога силно се интересуват от връщането на изгубените грешници! Това е забележително, защото тези, които се разкайват и получават място в Божието небесно Царство, ще имат по-висока позиция от тях. (1 Коринтяни 6:2, 3) Но ангелите не завиждат. Как тогава ние трябва да гледаме на грешника, който се разкайва и се обръща към Бога?