Даване на солидни доводи

КОГАТО изкажеш някакво твърдение, слушателите ти имат пълното право да попитат: „Защо това е така? Какви са доказателствата, за да приемем казаното от докладчика?“ Като учител, ти имаш задължението или да отговориш на тези въпроси, или да помогнеш на слушателите си да намерят отговорите. Ако изказването ти е изключително важно за твоята теза, се увери, че даваш на слушателите основателни причини да го приемат. Това ще направи представянето ти по–убедително.

Апостол Павел използвал убеждаване. Посредством солидни доводи, логични разсъждения и искрени подкани той се стараел да промени мисленето на онези, на които говорел. Той ни дал добър пример. (Деян. 18:4; 19:8) Разбира се, някои оратори използват убеждаването, за да заблуждават хората. (Мат. 27:20; Деян. 14:19; Кол. 2:4) Те може да започват с погрешни твърдения, да се позовават на предубедени източници, да използват повърхностни доводи, да пренебрегват факти, които противоречат на техните възгледи, или да подбуждат повече чувствата, отколкото разума. Трябва да внимаваме и да избягваме всякакви подобни методи.

Здраво основани на божието Слово доводи. Това, което поучаваме, не бива да произлиза от нас. Ние се стремим да споделяме с другите онова, което сме научили от Библията. В това отношение имаме голяма помощ от изданията на класа на верния и разумен роб. Тези издания ни насърчават да изследваме внимателно Писанията. На свой ред ние насочваме другите към Библията — не с целта да докажем, че сме прави, но със смиреното желание те лично да проверят какво се казва в нея. Съгласни сме с Исус Христос, който казал в молитва към Баща си: „Твоето слово е истина.“ (Йоан 17:17) Няма по–голям авторитет от Йехова Бог, Създателят на небето и на земята. Силата на нашите аргументи зависи от това дали се основават на неговото Слово.

Понякога може да разговаряш с хора, които не са запознати с Библията, или не я приемат за Слово на Бога. Трябва да проявиш добра преценка относно това кога и как да използваш библейски стихове. Но трябва да се стремиш колкото се може по–бързо да насочиш вниманието им към този авторитетен източник на информация.

Дали трябва да си направиш извода, че ако просто цитираш съответен стих, даваш неопровержим довод? Не съвсем. Може да е нужно да обърнеш внимание на контекста, за да покажеш, че стихът наистина подкрепя онова, което казваш. Ако само извличаш някакъв принцип от стиха и в контекста не се обсъжда този въпрос, ще ти бъдат нужни повече доказателства. Може да е необходимо да използваш други стихове, които са свързани с материала, за да покажеш на слушателите си, че казаното от тебе е наистина здраво основано на Писанията.

Недей да преувеличаваш онова, което стихът доказва. Прочети го внимателно. Той може да разглежда основната тема, която обсъждаш. Но за да бъде убедителен доводът ти, слушателят трябва да е в състояние да го приеме като доказателство за думите ти.

Подкрепа от допълнителни доказателства. В някои случаи може да е полезно да използваш доказателства от някой достоверен източник, различен от Библията, за да помогнеш на хората да разберат колко разумно звучат Писанията.

Например, може да посочиш видимата вселена като доказателство за съществуването на Създател. Може да обърнеш внимание на природните закони, като например гравитацията, и да направиш заключението, че наличието на такива закони предполага съществуването на един законодател. Логиката ти ще бъде правилна, ако е в съгласие с онова, което се казва в божието Слово. (Йов 38:31–33; Пс. 19:1; 104:24; Рим. 1:20) Такива доказателства са полезни, защото показват, че казаното в Библията е в съгласие с фактите, които наблюдаваме.

Дали се стремиш да помогнеш на някого да разбере, че Библията наистина е Словото на Бога? Може да цитираш учени, които го казват, но дали това е доказателство? Подобни цитати помагат само на хората, които уважават тези учени. Дали би могъл да използваш науката, за да покажеш, че Библията е вярна? Ако използваш като авторитет мнението на несъвършени учени, ще градиш върху нестабилна основа. От друга страна, ако започнеш със Словото на Бога и след това посочиш научните открития, които подчертават точността на Библията, доводите ти ще бъдат изградени върху здрава основа.

Независимо какво се опитваш да докажеш, давай достатъчно доказателства. Количеството на нужните доказателства зависи от слушателите ти. Например, ако обсъждаш последните дни, както са описани във 2 Тимотей 3:1–5, може да насочиш вниманието на слушателите към някоя известна новина, показваща, че хората са „без семейна обич“. Този пример може да е достатъчен, за да докаже, че този аспект на знака за последните дни се изпълнява днес.

Често може да е полезно използването на сравнение между две неща, които имат важни общи аспекти. Само по себе си то не доказва въпроса, тъй като валидността му трябва да бъде проверена спрямо онова, което казва самата Библия. Но сравнението може да помогне на човек да разбере колко разумно звучи определена идея. Такова сравнение може да използваш, например, когато обясняваш, че божието Царство е правителство. Може да посочиш, че както човешките правителства, и божието Царство има управници, поданици, закони, съдебна система и образователна система.

За да покажеш мъдростта от прилагането на библейските съвети, често може да използваш истински случки. В подкрепа на някои твърдения може да използваш и лични преживявания. Например, когато казваш на някого колко е важно да чете и изучава Библията, може да му обясниш как тези неща подобряват твоя живот. За да насърчи братята си, апостол Петър споменал преобразяването, на което бил очевидец. (2 Пет. 1:16–18) Павел също посочвал свои лични преживявания. (2 Кор. 1:8–10; 12:7–9) Разбира се, трябва да използваш пестеливо личните преживявания, за да не привличаш ненужно вниманието към себе си.

Тъй като хората имат различен произход и различно мислене, доказателствата, които убеждават един човек, може да не са достатъчни за друг. Затова вземай под внимание възгледите на слушателите си, когато определяш какви доводи да използваш и как да ги представиш. В Притчи 16:23, НС, се казва: „Сърцето на мъдрия кара устата му да проявява прозорливост и на устните му добавя убедителност.“