От думи, които нараняват, към думи, които лекуват

„Смърт и живот има в силата на езика.“ — Притчи 18:21.

ХУЛЕНЕТО — умишленото постоянно използуване на обидни, нагрубяващи думи — е ясно осъдено в Библията. По времето на Моисеевия закон онзи, който хулел родителите си, можел да си навлече смъртна присъда. (Изход 21:17) Следователно Йехова Бог не гледа леко на този въпрос. Неговото Слово, Библията, не подкрепя идеята, че това, което става ‘зад затворени врати’, е без значение, стига човек да твърди, че служи на Бога. Библията казва: „Ако някой смята себе си за истински поклонник, и въпреки това не обуздава езика си, а продължава да заблуждава сърцето си, то формата на поклонение на този човек е напразна.“ (Яков 1:26, NW; Псалм 15:1, 3) Така че ако един мъж малтретира словесно съпругата си, в божиите очи всички останали негови християнски дела биха могли да бъдат напразни.a — 1 Коринтяни 13:1–3.

Освен това ако един християнин е хулител, би могъл да бъде отстранен от християнския сбор. Той дори би могъл да изгуби благословиите на божието Царство. (1 Коринтяни 5:11; 6:9, 10) Ясно е, че човек, който наранява с думите си, трябва да направи сериозна промяна. Но как може да се постигне това?

Изнасяне на проблема на бял свят

Явно един такъв човек не би могъл да се промени, ако не разбере, че има сериозен проблем. За нещастие, казва една консултантка, много от мъжете, които използуват малтретиращи думи, „изобщо не смятат своето поведение за малтретиращо. За тези мъже такива постъпки са напълно нормални и са ‘естественият’ начин, по който общуват съпрузите и съпругите“. Така че много от тях не виждат необходимостта да се променят, докато вниманието им не бъде насочено пряко към това положение.

Често пъти след молитвена преценка на ситуацията си съпругата се чувствува подтикната да говори — за свое собствено добро и за доброто на децата си, както и поради загрижеността си за позицията на своя съпруг в очите на Бога. Вярно е, че винаги съществува вероятност повдигането на този въпрос да влоши още повече нещата и думите ѝ да срещнат залп от отричания. Може би съпругата може да избегне това, като внимателно обмисли предварително как да подхване темата. „Дума, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове“ — казва Библията. (Притчи 25:11) Един кротък, но откровен подход в спокоен момент може да достигне до сърцето му. — Притчи 15:1.

Вместо да отправя обвинения, съпругата ще се опита да изрази чувствата си относно това как нагрубяващите думи я засягат. Често „аз“ изреченията са най–резултатни. Например, ‘Мъчно ми е, защото . . .’ Или ‘Направо съм съкрушена, когато ми казваш . . .’ Много по–вероятно е именно такива изказвания да достигнат до сърцето, защото те са насочени срещу проблема, а не срещу човека. — Сравни Битие 27:46–28:1.

Твърдата, но тактична намеса на съпругата може да има добри резултати. (Сравни Псалм 141:5.) Един мъж, когото ще наречем Стивън, установил, че това е така. „Съпругата ми разпозна в мен малтретиращия човек, когото аз не можех да видя, и имаше куража да повдигне този въпрос“ — казва той.

Получаване на помощ

Но какво може да направи съпругата, ако съпругът ѝ откаже да признае проблема? Тогава някои съпруги търсят помощ отвън. В момент на такава беда Свидетелите на Йехова могат да се обърнат към старейшините на своя сбор. Библията подканя тези мъже да бъдат любещи и мили, когато пасат духовното стадо на Бога, и в същото време ‘да опровергават ония, които противоречат’ на здравото учение от божието Слово. (Тит 1:9; 1 Петър 5:1–3) Макар че не е тяхна работа да се бъркат в личните дела на брачните партньори, старейшините с основание са загрижени, когато единият партньор е засегнат от грубите думи на другия. (Притчи 21:13) Придържайки се близо до библейските стандарти, тези мъже не извиняват или омаловажават малтретиращите думи.b

Старейшините може да успеят да улеснят общуването между съпруга и съпругата. Например, една съпруга се обърнала към един старейшина и му разказала как години наред била малтретирана словесно от съпруга си, който бил събрат по вяра. Старейшината уредил да се срещне с двамата. Когато всеки един от тях говорел, той помолил другия да слуша, без да прекъсва. Когато дошъл ред на съпругата, тя казала, че не може повече да издържа изблиците на гняв у съпруга си. Години наред, обяснила тя, в края на всеки ден сърцето ѝ се свивало, тъй като не знаела дали той ще е ядосан, когато се върне в къщи. Когато избухвал, той говорел обидни неща за семейството ѝ, за приятелите ѝ и за самата нея.

Старейшината помолил съпругата да обясни как се чувствувала при тези думи на мъжа си. „Мислех, че съм толкова лоша, че никой не би могъл да ме обича — отговорила тя. — Понякога питах майка си: ‘Мамо, аз тежък характер ли съм? Дали съм невъзможна за обичане?’“ Докато тя описвала какви чувства я карали да изпитва думите на мъжа ѝ, той започнал да плаче. За първи път той могъл да разбере колко дълбоко наранявал своята съпруга с думите си.

Ти можеш да се промениш

Някои християни през първи век имали проблем с нагрубяващи думи. Християнският апостол Павел ги подканил да отхвърлят „гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си“. (Колосяни 3:8) Но грубата реч е повече проблем на сърцето, отколкото на езика. (Лука 6:45) Затова Павел добавил: „Съблечете вече старата личност и нейните обичаи, и се облечете в новата личност.“ (Колосяни 3:9, 10, NW) Така че промените включват не само различно говорене, но и различни чувства.

Един съпруг, който използува нараняващи думи, може да има нужда от помощ, за да определи какво точно подбужда неговото поведение.c Той би искал да има нагласата на псалмиста: „Изследвай ме целия, о, Боже, и познай сърцето ми. Изпитай ме и познай обезпокояващите ми мисли, и виж дали има в мене някакъв болезнен път.“ (Псалм 139:23, 24, NW) Например, защо той изпитва нуждата да властвува над своята партньорка, или да я контролира? Какво предизвиква една словесна атака? Дали неговите атаки са симптом на по–дълбока враждебност? (Притчи 15:18) Дали той страда от чувства на малоценност, които вероятно произтичат от възпитание, характеризирано с критични думи? Подобни въпроси могат да помогнат за откриването на корените на неговото поведение.

Но малтретиращите думи са трудни за изкореняване, особено ако са били внедрени от родители, които също са били язвителни, или от културни традиции, които подкрепят едно властвуващо поведение. Но всяко нещо, което е било научено, може — с време и усилия — да бъде отучено. Библията е най–голямата помощ в това отношение. Тя може да помогне на човек да промени изоснови дори и най–дълбоко вкоренено поведение. (Сравни 2 Коринтяни 10:4, 5.) Как?

Правилен възглед относно възложените от Бога роли

Често мъжете, които малтретират с думи, притежават изопачен възглед за възложените от Бога роли на съпруга и съпруг. Например, библейският писател Павел казва, че ‘жените трябва да се подчиняват на своите мъже’ и че „мъжът е глава на жената“. (Ефесяни 5:22, 23) Съпругът може да смята, че неговото главенство му дава право на абсолютен контрол. Но това не е така. Макар и в подчинение, съпругата му не е негова робиня. Тя е негова „помощничка“ и „допълнение“. (Битие 2:18, NW) Затова Павел добавя: „Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата [сбора — NW].“ — Ефесяни 5:28, 29.

Като глава на християнския сбор, Исус никога не укорявал остро своите ученици, карайки ги да се чудят кога ще ги връхлети следващият изблик на критицизъм. Вместо това той бил внимателен, като по този начин запазвал тяхното достойнство. „Аз ще ви освежа — обещал им той. — Аз съм с кротък нрав и смирен по сърце.“ (Матей 11:28, 29, NW) Молитвеният размисъл върху това как Исус упражнявал своето главенство може да помогне на съпруга да вижда своето главенство в по–уравновесена светлина.

Когато възникне напрежение

Да се познават библейските принципи е едно; да се прилагат, когато си под натиск, е съвсем друго. Как един съпруг може да избегне да се върне обратно към навика на грубите думи, когато възникне напрежение?

Не е белег на мъжественост един съпруг да бъде словесно агресивен, когато е ядосан. Библията казва: „Който скоро не се гневи, е по–добър от храбрия, и който владее духа си — от завоевател на град.“ (Притчи 16:32) Един истински мъж владее духа си. Той проявява разбиране, като разсъждава върху следното: ‘Как моите думи засягат съпругата ми? Как бих се чувствувал аз, ако бях на нейно място?’ — Сравни Матей 7:12.

Библията признава обаче, че някои ситуации могат да предизвикват гняв. За такива обстоятелства псалмистът писал: „Ядосвайте се, но не съгрешавайте. Кажете думата си в сърцето си, върху своето легло, и запазете мълчание.“ (Псалм 4:4, NW) Казано е още и така: „Няма нищо лошо в това да се разгневиш, но е погрешно да нападаш словесно, като бъдеш саркастичен, унизяващ или обиждащ.“

Ако един съпруг усети, че губи контрол върху думите си, той може да се научи да прави пауза. Може би ще е разумно да излезе от стаята, да отиде на разходка или да намери скрито местенце, където да се успокои. Притчи 17:14 казва: „Остави препирнята, преди да има каране.“ Поднови разговора, когато страстите са се укротили.

Разбира се, никой не е съвършен. Един съпруг, който е имал проблем с нагрубяващи думи, може да сгреши отново. Когато стане това, той трябва да се извини. Обличането на „новата личност“ е непрекъснат процес, който обаче донася големи възнаграждения. — Колосяни 3:10, NW.

Думи, които лекуват

Да, „смърт и живот има в силата на езика“. (Притчи 18:21) Нараняващите думи трябва да бъдат заменени с думи, които укрепват и засилват брака. Една библейска притча казва: „Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.“ — Притчи 16:24.

Преди няколко години било проведено едно изследване с цел да се установи кои фактори карат силните семейства да функционират резултатно. „Изследването установи, че членовете на тези семейства се обичат помежду си и не престават да си казват, че се обичат — съобщава брачният експерт Дейвид Р. Мейс. — Те изразяват одобрение един спрямо друг, дават един на друг чувство за лична стойност и използуват всяка разумна възможност да говорят и постъпват с обич. Резултатът, естествено, е, че те обичат да са заедно и се укрепват взаимно по начини, които правят техните взаимоотношения много удовлетворяващи.“

Нито един боящ се от Бога съпруг не би могъл да каже, че наистина обича жена си, ако умишлено я наранява с думите си. (Колосяни 3:19) Разбира се, същото би било вярно и за една съпруга, която малтретира словесно съпруга си. Да, и двамата партньори са задължени да следват подканата на Павел към Ефесяните: „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат.“ — Ефесяни 4:29.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 9]

Християнският старейшина може да успее да помогне на двамата партньори да общуват

[Снимка на страница 10]

Съпрузите и съпругите трябва да полагат истински усилия да разберат партньора си