Разкриване на корените на нагрубяващите думи

„От онова, което препълва сърцето, говорят устата.“ — Матей 12:34.

ПРЕДИ около две хиляди години Исус Христос изрекъл горните думи. Да, думите на човека често отразяват най–дълбоките му чувства и подтици. Те могат да заслужават похвала. (Притчи 16:23) От друга страна, те могат да бъдат измамливи. — Матей 15:19.

Една жена каза за партньора си: „Неговият гняв идва като гръм от ясно небе и да живееш с него, често означава да си в минно поле — никога не знаеш какво ще предизвика ярост.“ Ричард описва подобно положение при своята съпруга. „Лидия винаги е готова да се кара — казва той, — тя никога не разговаря, тя избухва по такъв подигравателен начин, сочейки ме укорително с пръст, сякаш аз съм малко дете.“

Разбира се, спорове могат да избухват дори и между най–добрите брачни партньори, и всички съпрузи и съпруги казват неща, за които по–късно съжаляват. (Яков 3:2) Но нагрубяващите думи в брака са нещо повече от това; те са унизяващи и критични думи, които са насочени към това да властвуват над партньора или да го контролират. Понякога нараняващите думи са скрити зад фасада на кротост. Например, псалмистът Давид описал един мъж, който имал мек глас, но отвътре бил жесток: „Устата му са по–мазни от масло, но в сърцето му има война; думите му са по–меки от дървено масло, но пак са голи саби.“ (Псалм 55:21; Притчи 26:24, 25) Независимо от това дали са отявлени, или прикрити, грубите думи могат да съсипят един брак.

Как започва това

Какво кара човек да използува нагрубяващи думи? По принцип използуването на такива думи може да бъде проследено в миналото до онова, което човек е чувал и виждал. В много страни сарказмът, обидите и подигравките се смятат за приемливи и дори за смешни.a Особено съпрузите могат да бъдат повлияни от средствата за масова информация, които често обрисуват „истинския мъж“ като властвуващ и агресивен.

Подобно на това много хора, които използуват презрителни думи, са отраснали в дом, където родителският гняв, ненавист и упреци са изригвали върху останалите най–редовно. Така още от най–ранни години тези хора са смятали, че такова поведение е нормално.

Едно дете, отраснало в такава обстановка, може да възприеме нещо повече от начина на изразяване; то може също така да възприеме изопачени възгледи за себе си и за другите. Например, ако грубите думи са насочени към детето, то може да порасне, чувствувайки се без стойност, дори раздразнено до ярост. А ако детето просто чува как баща му малтретира словесно майка му? Дори и ако е много малко, то може да попие презрението, което баща му изпитва към жените. Едно момче може да научи от поведението на баща си, че мъжът трябва да властвува над жените и че начинът да властвува над тях е да ги изплаши или да ги нарани.

Гневният родител може да отгледа гневно дете, което на свой ред да порасне като „майстор на гнева“, който прави „много прегрешения“. (Притчи 29:22, NW, бел. под линия) По този начин наследството на грубите думи може да бъде предавано от едно поколение на друго. Съвсем основателно Павел наставлявал бащите: „Не дразнете децата си.“ (Колосяни 3:21) От значение е това, че според Theological Lexicon of the New Testament [„Теологичен речник на Новия завет“] гръцката дума, преведена като „дразнете“, може да носи значението на „подготвяне и подстрекаване към война“.

Разбира се, родителското влияние не оправдава яростното нахвърляне върху другите, било то словесно, или по други начини; но то помага да се обясни как склонността към употреба на груби думи може да бъде дълбоко вкоренена. Един млад мъж може да не малтретира жена си физически, но дали не я малтретира със своите думи и със своите настроения? Самоанализът може да разкрие, че човек е възприел презрението на своя баща към жените.

Явно е, че горният принцип може да важи също и за жените. Ако една майка малтретира словесно съпруга си, когато порасне и се ожени, дъщеря ѝ може да се отнася към своя съпруг по същия начин. Една библейска притча казва: „По–добре е да живееш в пустиня, отколкото с жена, която е с горчив език и гневна.“ (Притчи 21:19, The Bible in Basic English [„Библия на елементарен английски“]) И все пак мъжът трябва да бъде особено внимателен в това отношение. Защо?

Силата на потисниците

Обикновено съпругът има по–голяма сила в брака, отколкото съпругата. Почти винаги той е физически по–силен, което прави всички заплахи за физическо насилие още по–страшни.b Освен това мъжът обикновено има по–добри професионални умения, в състояние е да живее по–независим от другите и има по–големи финансови предимства. Поради всичко това една малтретирана словесно жена вероятно се чувствува като в капан и самотна. Тя може да се съгласи с изказването на мъдрия цар Соломон: „Върнах се, за да видя всички дела на потисничество, които се вършат под слънцето, и ето! — сълзите на онези, които са потискани, но те нямаха утешител; и потисниците им имаха сила, така че за тях нямаше утешител.“ — Еклисиаст 4:1, NW.

Една съпруга може да бъде объркана, ако съпругът ѝ постоянно изпада от една крайност в друга — в един момент е любезен, в следващия — критичен. (Сравни Яков 3:10.) Освен това, ако съпругът ѝ осигурява семейството добре материално, съпругата, която е мишена на груби думи, може да изпитва вина за това, че мисли, че нещо не е наред в нейния брак. Тя дори може да се обвинява за поведението на своя съпруг. „Точно като една физически малтретирана съпруга — изповядва една жена, — винаги мислех, че причината е в мен.“ Една друга съпруга казва: „Караха ме да вярвам, че ако просто се опитам да положа повече усилия да го разбирам и да ‘бъда търпелива с него’, ще намеря мир.“ За съжаление, малтретирането често продължава.

Наистина е трагично това, че много съпрузи злоупотребяват със силата си, като властвуват над жената, която са дали обет да обичат и високо да ценят. (Битие 3:16) Но какво може да се направи в такова положение? „Не искам да го напускам — казва една съпруга. — Просто искам той да спре да ме малтретира.“ След девет години брак един съпруг признава: „Съзнавам, че това са словесно малтретиращи взаимоотношения, като аз съм малтретиращият. Това, което искам категорично, е да се променя, а не да се разделя със съпругата си.“

Налице е помощ за онези, чийто брак е съсипван от нараняващи думи, както ще покаже следващата статия.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 6]

Трагично е, че много съпрузи злоупотребяват със силата си, като властвуват над жената, която може би са дали обет да обичат и да ценят високо

[Текст в блока на страница 7]

Детето е повлияно от начина, по който родителите му се отнасят един към друг