Живата планета

Животът на Земята не би съществувал без редица щастливи „случайности“, някои от които бяха открити или по–добре разбрани едва през ХХ век. Сред тези „случайности“ са:

• Разположението на Земята в Млечния път и в Слънчевата система, както и нейната орбита, наклон, скорост на въртене и необикновена луна;

• Магнитното поле и атмосферата, които служат като двойна защитна обвивка;

• Кръговратите в природата, които възстановяват и пречистват въздуха и водата на планетата.

Докато четеш за всяко от тези неща, се запитай: „На какво се дължат характеристиките на Земята — на замисъл или на сляпа случайност?“

Идеалният „адрес“ на Земята

Какво посочваш, когато пишеш адреса си? Може би своята държава, град и улица. Ако искаме да уточним „адреса“ на Земята, бихме могли да наречем Млечния път нейна „държава“, Слънчевата система — неин „град“, а орбитата ѝ около Слънцето — нейна „улица“. Благодарение на напредъка в областта на астрономията и физиката учените са разбрали предимствата на уникалното ни място във Вселената.

Нашата Слънчева система се намира в идеална област от Млечния път — нито твърде близо до центъра на Галактиката, нито твърде далече от него. Тази „обитаема зона“, както я наричат учените, съдържа точно необходимото количество химични елементи за поддържането на живота. По–далече от галактичния център тези елементи са твърде малко, а по–близо до него е прекалено опасно поради силната смъртоносна радиация и други фактори. В списание „Сайънтифик Америкън“ се казва: „Живеем във възможно най–добрия район.“¹

Идеалната „улица“: Не по–малко уникална е и „улицата“ на Земята, или орбитата ѝ в Слънчевата система. Тя отстои на около 150 милиона километра от Слънцето и се намира в зона, която е обитаема, защото температурите в нея са подходящи за живот. Освен това орбитата е почти кръгла, поради което планетата се намира на приблизително еднакво разстояние от Слънцето през цялата година.

От своя страна, Слънцето е идеалната „електроцентрала“. То грее непрекъснато, има подходящи размери и излъчва точно необходимото количество енергия. С право Слънцето бива наричано „много специална звезда“.²

Идеалната „съседка“: Ако трябваше да избереш „съседка“ на Земята, нямаше да намериш по–подходяща от Луната. Диаметърът ѝ е малко над една четвърт от земния. Така в сравнение с другите луни в Слънчевата система нашата е необикновено голяма спрямо планетата си. Нима това е просто случайност? Едва ли.

Луната е основната причина за съществуването на приливите и отливите, които играят важна роля в екологичното равновесие на планетата. Тя допринася също за постоянния наклон на земната ос. Без тази изключителна Луна нашата планета щеше да се клати като пумпал и дори може би да се обърне и да застане настрани. В резултат на това щяха да настъпят катастрофални климатични, приливно–отливни и други промени.

Идеален наклон и скорост на въртене: Наклонът на земната ос е около 23,4 градуса. Благодарение на него има годишна смяна на сезоните, умерени температури и различни климатични пояси. В книгата „Необикновената Земя — защо висшите форми на живот са рядкост във Вселената“ се казва: „Наклонът на земната ос е идеален.“³

Същото може да се каже и за продължителността на деня и нощта, дължаща се на скоростта, с която Земята се върти около оста си. Ако планетата се въртеше значително по–бавно, дните щяха да са по–дълги и онази част от нея, която е обърната към Слънцето, щеше да се нагрява прекалено, а другата — да замръзва. И обратното, ако Земята се въртеше много по–бързо, дните щяха да са по–къси, може би само от по няколко часа, и щеше да има постоянни силни ветрове и други поражения.

Защитната обвивка на Земята

Космосът е изпълнен с много опасности, като смъртоносна радиация и метеорни тела. Но нашата синя планета сякаш преминава почти невредима през това галактическо „стрелбище“. Благодарение на какво? Земята разполага с невероятна защита — мощно магнитно поле и уникална атмосфера.

Земното магнитно поле: Въртящото се земно ядро от разтопено желязо създава силно магнитно поле около планетата ни, което се простира надалече в Космоса. То отклонява голяма част от космическата радиация и ни предпазва от смъртоносната слънчева активност: слънчев вятър, който представлява постоянен поток от енергийни частици; слънчеви избухвания (изригвания), които само за минути освобождават толкова енергия, колкото милиарди водородни бомби; изхвърляне на маса от слънчевата корона (най–външната част на слънчевата атмосфера), при което в Космоса се отделят милиарди тонове материя. Разполагаме с видими доказателства за защитата на земното магнитно поле. Слънчевите избухвания и изхвърлянето на коронална маса са причината за ярките полярни сияния — многоцветни светлинни явления, видими в горния слой на атмосферата близо до магнитните полюси на Земята.

Земната атмосфера: Тази обвивка от газове не само ни позволява да дишаме, но и ни осигурява допълнителна защита. Един горен слой на атмосферата, стратосферата, съдържа форма на кислорода, наречена озон. Той поглъща до 99% от ултравиолетовите лъчи, идващи от Космоса. Затова озоновият слой предпазва от опасно облъчване много видове живи организми, включително хората и планктона, който произвежда голяма част от нужния ни кислород. Количеството на озона в стратосферата не е постоянно, а нараства с увеличаването на ултравиолетовото лъчение. Така озоновият слой служи като ефективен и приспособим щит.

Без атмосферата Земята ежедневно щеше да бъде бомбардирана от милиони космически тела с различни размери, от малки частици до огромни скални късове. Повечето от тях изгарят в атмосферата, образувайки светещи следи, наречени метеори. Земната защитна обвивка обаче не пречи на необходимата за живота енергия, като топлината и видимата светлина, да стига до нас. Атмосферата дори допринася за разпределянето на топлината по цялото земно кълбо, а през нощта действа като одеяло, което задържа топлината.

Атмосферата и магнитното поле на Земята са наистина невероятни, а дори не са напълно проучени. Това се отнася и за кръговратите, които поддържат живота на тази планета.

Жизненоважни кръговрати в природата

Ако в една къща се спре достъпът до чист въздух и вода, канализацията бъде запушена и боклукът не се изхвърля, скоро няма да може да се живее в нея. В известен смисъл планетата ни е като такава къща — чистият въздух и водата, от които зависим, не идват от Космоса и отпадъците не биват изпращани там. Но все пак тя остава чиста и подходяща за живот. Как е възможно това? Отговорът се крие в кръговратите в природата, като кръговрата на водата, на въглерода, на кислорода и на азота, които тук са представени опростено.

Кръговратът на водата: Водата е жизненоважна. Никой от нас не може да оцелее без нея повече от няколко дни. Този кръговрат осигурява прясна, чиста вода по цялата планета. Той се състои от три етапа. 1. Водата се изпарява в атмосферата под въздействието на слънчевата енергия. 2. Тази пречистена вода се кондензира и се образуват облаци. 3. Облаците, от своя страна, образуват валежи от дъжд, град, суграшица или сняг, с които водата се връща на земята и е готова отново да се изпари. Така кръгът се затваря. Според изчисленията водата, която минава през този кръговрат всяка година, може да покрие цялата повърхност на планетата с 80–сантиметров слой.⁴

Кръговратите на въглерода и кислорода: Всички знаем, че за да живеем, трябва да дишаме — да поемаме кислород и да издишваме въглероден диоксид. Но защо атмосферата не остава без кислород и не се пренасища с въглероден диоксид, след като милиарди хора и животни дишат? Отговорът се крие в кръговратите на въглерода и кислорода. 1. При удивителен процес, наречен фотосинтеза, растенията приемат въглеродния диоксид, който издишваме, и с помощта на слънчевата енергия произвеждат въглехидрати и кислород. 2. Когато вдишваме кислород, кръгът се затваря. Целият този процес на образуване на хранителни вещества и кислород се извършва по чист, ефикасен и тих начин.

Кръговратът на азота: Животът на земята зависи и от производството на органични молекули като белтъците. 1. За тази цел е необходим азот. За щастие азотът съставя около 78% от атмосферата. Светкавиците и бактериите го превръщат в азотни съединения, които могат да бъдат усвоени от растенията. 2. Растенията използват тези съединения, за да образуват органични молекули. Така животните, които се хранят с растения, също си набавят азот. 3. Накрая, когато растенията и животните умрат, бактерии разграждат азотните съединения в тях. При този процес на разлагане азотът се освобождава обратно в почвата и в атмосферата и така кръгът се затваря.

Съвършена преработка

С научно–техническия си напредък хората всяка година изхвърлят тонове непреработваеми токсични отпадъци. За разлика от това Земята преработва напълно всичките си отпадъци чрез удивителни химични процеси.

Според тебе как са се появили тези процеси? Авторът на научно–религиозна литература Майкъл Кори казва, че „ако земната екосистема беше възникнала напълно случайно, нямаше да достигне такова съвършено екологично равновесие“.⁵ Съгласен ли си с това твърдение?