Картите, които ти помагат

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

ДА НАМЕРИШ пътя си в непозната страна или град е истинско предизвикателство. Първо, ти трябва да се ориентираш. После да решиш кой е най–добрият маршрут. Как можеш да направиш тези неща? Онова, от което имаш нужда, е карта!

Картите — откога съществуват и с каква цел?

Правенето на карти, или картографията, има дълга и разнообразна история. Някои специалисти смятат, че правенето на първите карти е започнало още преди 4300 години във Вавилония, където те са били гравирани върху глинени плочки. Но всъщност древните гърци започнали да чертаят скици, които станали предшественици на съвременните карти. След картите на древния свят, чертани от Клавдий Птоломей през втори век от н.е., картографията затънала в мрака на ранното Средновековие. Непознатите земи се изобразявали като обиталища на чудовища и великани. Религията оказала толкова силно влияние на картите, че много от тях показвали един свят, управляван от Едемската градина. Йерусалим и Средният Изток започнали да се появяват в горния край на картите, изобразяващи света, както го познавали в онези времена.

Ранните британски карти също отразявали църковно влияние. Една такава карта проследявала маршрута, по който вървели поклонниците, отиващи до религиозните светилища на Англия. Изобразявайки в подробности „Великия северен път на пилигримите“, тази карта показвала пътя от северния град Дърам до пристанището Доувър на юг.

Баща на съвременната картография станал Герард Меркатор (1512–1594). Той изобретил метод за картографска проекция, който станал известен сред навигаторите със своята точност; много карти, съставени според Меркаторната проекция, се срещат и в съвременните атласи.

За земевладелците картите станали истинска благодат. Справките, направени според ясно начертаните гранични линии, помагали за разрешаването на правни спорове. Нараствал и интересът на правителствата към картите, тъй като размерите на облагането с данъци зависели от точното отбелязване на поземлените владения.

Днес картите служат на всекидневни нужди. Атласите помагат на учениците да схванат основните аспекти на географията. Картите и схемите помагат на метеоролозите нагледно да представят какво можем да очакваме относно времето. Картата ни помага да използуваме по най–добрия начин обществения транспорт. И пак картата може да покаже най–живописния маршрут за семейната екскурзия.

Не са пренебрегнати и специалистите. Има карти за гъстотата на населението, предназначени за специалистите по градско планиране. Карти на морското дъно помагат на онези, които търсят потънали кораби или минерални залежи. Археологичните карти помагат на онези, които правят разкопки, разкривайки тайните на миналото. А за изследователите на космоса има дори карти на луната и на някои от планетите! При наличието на такова богатство от информация, която предлагат картите, ще ти бъде само от полза, ако развиеш и усъвършенствуваш уменията си да ги разчиташ.

Как да разчитаме картата

Да се учиш да извличаш най–голяма полза от своите карти прилича на ученето на нов език. Когато изучаваш друг език, ти се срещаш с един нов речник и различна граматика. На езика на картите, картографските символи могат да бъдат оприличени на думи, докато мащабните и координатните линии изпълняват ролята на граматика. Повечето карти са снабдени с блок, в който има ключ (легенда) за символите, използувани в картата. Този блок служи като речник, даващ определение на знаците.

Символите биват внимателно избирани така, че да наподобяват онова, което означават. За да намериш някой фар, например, трябва да търсиш символ, който наподобява фар. Църкви и джамии могат да бъдат означени като черни квадратчета или кръгчета, върху които има кръст или полумесец.

Как можеш да се запознаеш със значенията на тези символи? Джон Уилсън, автор на книгата Follow the Map [„Следвай картата“], препоръчва „приятното развлечение на ‘разходка из картата’“. Той добавя: „Оставете очите си да бродят безцелно по картата и тълкувайте символите, които срещате.“

Не ти ли се струва, че твоята област изглежда доста по–различна на картата? Защо е така? Защото обикновено ние гледаме към заобикалящата ни среда от височината на собствения си ръст — приблизително от 1,50 м до 1,80 м над земята. Но картите ни показват повърхността на земята от една вертикална перспектива, която е много над всяка точка. За да схванеш това положение, много е важно да разбираш граматиката на картата.

Мащаб, височина и местоположение

Предизвикателството, което стои пред картографа, е да обозначи промените във височината над морското равнище, както и всякакви направени от човека обекти по повърхността на земята. Всичко това трябва да бъде отпечатано на лист с удобна за ползуване големина. За да се постигне това, картите се чертаят в мащаб. Има една популярна английска поредица от карти, които показват страната в мащаб 1:50 000 — което означава, че всеки сантиметър от картата представя 50 000 сантиметра от повърхността на земята.

Но как може плоската карта да покаже промените във височината? Един от начините за добавяне на трето измерение е като с коси щрихи се направят сенки на скатовете на възвишенията. Приема се, че слънцето ги осветява откъм горния ляв ъгъл на картата. Скатовете, обърнати на изток и югоизток, тогава ще бъдат в сянка, затова се изобразяват в по–тъмни тонове. Съвременните карти често имат хоризонтални линии, свързващи точки с еднаква височина над средното морско равнище. Тези белези по картата се отпечатват в по–бледи цветове, за да не отвличат вниманието от другите ѝ показатели.

Много карти използуват система от пресичащи се линии, които ти помагат точно да определиш интересуващото те местоположение. Тази координатна система, както се нарича, дава възможност всяка точка да бъде изразена чрез група от буквени или цифрови координати, които посочват мястото ѝ в координатната система от линии. Например, даден град може да бъде разположен на Д–13, тоест вертикалната линия Д и хоризонталната линия с номер 13. Там, където се пресичат тези две линии, ще намериш града. Но можеш ли да си сигурен, че твоята карта ти дава един точен образ?

Картите във века на компютрите

Поради нуждите на военните често се публикуват много точни карти. През последните 40 години прецизното картографиране с използуване на стереоскопично сравняване на аерофотоснимки стана реалност, и много страни използуват подобни методи.

Вече съществуват компютризирани системи за показване на движещи се карти на дисплей в някои леки коли, както и подробни пътнически карти за домашните компютри. „Микрочиповете поемат волана“, гласи едно заглавие в „Обзървър“. Статията дава сведения за един експериментален проект, който използува компютърни дискове с картографска информация, свързани с говорни синтезатори. Водачът на автомобила само произнася няколко думи на компютърната мониторна карта, за да съобщи направлението. И не е нужно вече да се безпокои за обърканите пътни кръстовища! Защо? Защото преди всяко кръстовище, което наближава колата, един глас казва на водача каква посока да поеме. Сензорите на компаса и на колелата следят за маршрута на колата. А последните постижения в тази област са дори още по–надеждни и опростени.

Какво ще означава това за бъдещето на картите? Дали картите от хартия ще останат само за колекционерите? Времето ще покаже. Но във всеки случай картата ще продължи да бъде едно средство с широко приложение, за да ти помага при твоите пътувания.

[Карта/Снимки на страница 23]

Много карти имат и легенда, която обяснява използуваните символи

Промените във височината се показват чрез контурни линии, обикновено начертани с по–бледи цветове

Координатната система позволява да се определи местоположението на картата

Картата обикновено показва на какво разстояние от земната повърхност се равнява един инч или един сантиметър на картата (не е показано тук)

Мащабът, даден в мили или километри, ти дава възможност да измерваш разстоянията между отделни точки

[Източник]

Crown Copyright Reserved

[Информация за източника на снимката на страница 22]

От книгата Die Heiligkeit der Gesellschaft Jesu