Какво е пророчество?

Отговорът на Библията

Пророчеството е послание, вдъхновено от Бога, което той разкрива. Библията казва, че пророци са „говорили онова, което идва от Бога, водени от светия дух“. (2 Петър 1:20, 21) Следователно пророк е онзи, който получава Божието послание и го предава на другите. (Деяния 3:18)

Как пророците получавали информацията от Бога?

Бог използвал различни методи, за да предава мислите си на пророците:

• Писмено. Бог използвал този метод поне при един случай, когато директно дал на Моисей десетте заповеди в писмена форма.

• Устно, посредством ангели. Например Бог използвал ангел, за да каже на Моисей посланието, което трябвало да предаде на египетския фараон. (Изход 3:2–4, 10) Когато точните думи били изключително важни, Бог напътствал ангелите да диктуват посланието му, както направил при друг случай с Моисей: „Запиши сега тези думи, защото в съгласие с тези думи аз сключвам договор с тебе и с Израил.“ (Изход 34:27)a

• Видения. Понякога пророците получавали видения, докато били будни и в пълно съзнание. (Исаия 1:1; Авакум 1:1) Някои от тях били толкова ясни и живи, че тези мъже дори участвали в тях. (Лука 9:28–36; Откровение 1:10–17) В други случаи виденията били предавани, докато пророкът бил в унес. (Деяния 10:10, 11; 22:17–21) Бог предавал посланието си също и чрез сънища, докато пророкът спял. (Даниил 7:1; Деяния 16:9, 10)

• Бог ръководил мислите им. За да предаде посланието си, понякога Бог ръководил мислите на пророците. В такъв смисъл „цялото Писание е вдъхновено от Бога“. Изразът „вдъхновено от Бога“ може да се предаде и като „вдъхнато от Бога“. (2 Тимотей 3:16, „Емфатична Библия“) Бог използвал светия си дух, или действена сила, за да „вдъхне“ своите мисли в умовете на служителите си. Посланието било от Бога, но пророкът избирал думите. (2 Царе 23:1, 2)

Винаги ли пророчествата се отнасят за бъдещето?

Не. Библейските пророчества не се ограничават само до предсказване на бъдещето. Но в повечето случаи посланието от Бога е свързано с бъдещето, макар и непряко. Например Божиите пророци многократно предупреждавали израилтяните за злите им постъпки. Тези предупреждения описвали благословиите, които хората щели да получат, ако били послушни, както и проклятията, ако били неверни. (Йеремия 25:4–6) В крайна сметка всичко зависело от избора на израилтяните. (Второзаконие 30:19, 20)

Примери за библейски пророчества, които не включвали предсказания

• При един случай, когато израилтяните искали помощ от Бога, той изпратил пророк, който да им обясни, че тъй като не искали да изпълняват заповедите му, той не им помагал. (Съдии 6:6–10)

• Когато говорил със самарянката, Исус разкрил някои неща за миналото ѝ, които можел да знае единствено, ако Бог му ги бил разкрил. Тя го признала за пророк, макар че той не разкрил нищо за бъдещето. (Йоан 4:17–19)

• По време на процеса срещу Исус враговете му покрили лицето му и след това го попитали: „Ако си пророк, кажи ни кой те удари.“ Те не поискали Исус да предскаже бъдещето, а с Божията помощ да определи кой го е ударил. (Лука 22:63, 64)