Как Бог вдъхновил Библията?

БЩУВАНЕТО днес е много по–интересно от общуването през който и да било друг период от историята. Телефони, факс машини, компютри — кой преди години си е представял, че ще дойде време, когато на практика послания ще могат да се предават моментално до всяка точка на земята.

Но най–интересният вид общуване е онова, което човекът не може да овладее — божественото вдъхновение. Йехова вдъхновил около 40 мъже да направят неговото писано Слово, светата Библия. Както хората имат на разположение повече от едно средство за общуване, така и Йехова използувал няколко метода на общуване, за да вдъхнови Писанията.

Диктуване. Бог предал конкретни послания, които по–късно били записани в Библията.a Например, разгледай нормите, съставящи договора на Закона. „Запиши за себе си тези думи — казал Йехова на Моисей, — защото в съгласие с тези думи аз сключвам договор с теб и с Израил.“ (Изход 34:27, NW) Тези „думи“, които били ‘предадени чрез ангели’, били преписани от Моисей и днес могат да бъдат намерени в библейските книги Изход, Левит, Числа и Второзаконие. — Деяния 7:53, NW.

Много други пророци, сред които и Исаия, Йеремия, Езекиил, Амос, Наум и Михей, получили конкретни послания от Бога посредством ангели. Понякога тези мъже започвали своето изказване с думите: „Това казва Йехова.“ (Исаия 37:6, NW; Йеремия 2:2, NW; Езекиил 11:5, NW; Амос 1:3, NW; Михей 2:3, NW; Наум 1:12, NW) След това те записвали онова, което казвал Бог.

Видения, сънища и състояния на транс. Видението е зрителна представа, сцена или послание, наложени върху ума на един човек, когато е буден, обикновено с някакви необичайни средства. Например, ‘когато се разбудили’, Петър, Яков и Йоан имали видение на преобразения Исус. (Лука 9:28–36; 2 Петър 1:16–21) В някои случаи посланието било предавано в сън, или нощно видение, като подсъзнанието на получателя го приемало, докато той спял. Така Даниил пише за „виденията на главата ми и на леглото ми“ — или, както преводачът Ронълд А. Нокс предава тези думи, „когато лежах и гледах в съня си“. — Даниил 4:10.

Човек, когото Йехова поставял в транс, явно потъвал в състояние на дълбока концентрация, макар и отчасти буден. (Сравни Деяния 10:9–16, NW.) В Библията гръцката дума, преведена като „транс“ (ѐкстасис), означава ‘поставяне настрана или изместване’. Тя навежда на мисълта за изваждане на ума от нормалното му състояние, така че човек, който е в транс, не съзнава какво става около него, като в същото време напълно възприема видението. Апостол Павел вероятно бил в такъв транс, когато бил ‘занесен в рая, и чул неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори’. — 2 Коринтяни 12:2–4.

За разлика от онези, които записали продиктувани послания от Бога, библейските писатели, които получили видения или сънища, или преживели състояние на транс, често имали известна свобода да опишат със свои думи онова, което видели. На Авакум било казано: „Запиши видението и го изложи ясно върху плочки, за да може онзи, който го чете на глас, да може да чете гладко.“ — Авакум 2:2, NW.

Дали това означава, че тези части на Библията са някак си по–малко вдъхновени от откъсите, които били продиктувани? Съвсем не. Посредством своя дух Йехова здраво поставил своето послание в ума на всеки писател, така че да бъдат предадени божии мисли, а не човешки. Макар че Йехова позволявал на писателя да подбира подходящи думи, той ръководел ума и сърцето на писателя, за да не бъде пропусната важна информация и накрая думите с основание да бъдат считани за божии. — 1 Солунци 2:13.

Божествено откровение. Библията съдържа пророчества — история разкрита и написана преди да се случи, — нещо, което далеч надхвърля човешките способности. Един пример за това са издигането и падането на ‘гръцкия цар’, Александър Велики, предсказани около 200 години предварително! (Даниил 8:1–8, 20–22) Библията разкрива и събития, които не са били виждани от човешко око. Създаването на небето и земята е един пример за това. (Битие 1:1–27; 2:7, 8) А има и разговори, които се състояли в небето, като например разговорите, за които се съобщава в книгата Йов. — Йов 1:6–12; 2:1–6.

Ако не били разкрити на писателя директно от Бога, тогава Бог съобщавал на някого за тези събития и те ставали част от устната или писмената история, която се предавала на всяко следващо поколение, докато станат част от повествованието на Библията. (Виж блока на стр. 7.) Във всеки случай можем да бъдем сигурни, че Йехова е бил Източникът на цялата тази информация и че той ръководел писателите така, че разказите им да не бъдат опетнени от неточности, преувеличения или митове. Петър писал относно пророчествата: „Мъже са говорили от Бога, носени от светия дух.“b — 2 Петър 1:21, NW.

Изисквало се старателно усилие

Въпреки че писателите на Библията били „носени от светия дух“, от тяхна страна несъмнено се изисквало да мислят внимателно. Например, Соломон ‘размишлявал и старателно изследвал, за да може да подреди много пословици. Събирачът се стремял да намери приятни думи и да запише правилните думи на истината’. — Еклисиаст 12:9, 10, NW.

Някои библейски писатели трябвало да направят значително изследване, за да запишат материала си. Лука, например, писал относно своето евангелие: „Проследих с точност всички неща от самото начало, за да ги запиша в логичен ред.“ Разбира се, божият дух благословил усилията на Лука, като го подтикнал да намери достоверни исторически документи и да разговаря с надеждни очевидци, като например апостолите, които били все още живи, а вероятно и с майката на Исус, Мария. И след това божият дух ръководел Лука да запише информацията точно. — Лука 1:1–4, NW.

За разлика от евангелието на Лука, евангелието на Йоан било разказ на очевидец, написан около 65 години след смъртта на Исус. Без съмнение духът на Йехова освежил паметта на Йоан, така че тя да не отслабне с минаването на времето. Това било в съгласие с обещанието на Исус към неговите последователи: „Помощникът, светият дух, който Бащата ще изпрати в мое име, той ще ви учи на всички неща и ще ви припомня всички неща, които съм ви казал.“ — Йоан 14:26, NW.

В някои случаи библейските писатели включвали данни от документи на очевидци сред ранните исторически писатели, не всички от които били вдъхновени. Йеремия съставил Трето и Четвърто Царе предимно по този начин. (4 Царе 1:18, NW) Ездра се позовал на най–малко 14 невдъхновени източника, за да събере материал за Първо и Второ Летописи, като сред тях са „летописите на цар Давида“ и „Книгата на Юдовите и Израилевите царе“. (1 Летописи 27:24; 2 Летописи 16:11) Моисей дори цитирал от „книгата на Господните войни“ — вероятно достоверно повествование за войните на божия народ. — Числа 21:14, 15.

При тези случаи светият дух участвувал активно, като подтиквал библейските писатели да избират само надежден материал, който впоследствие станал част от вдъхновеното библейско повествование.

Практични съвети — от кого?

Библията съдържа цяла съкровищница от практически съвети, основани на проницателни лични наблюдения. Например, Соломон писал: „Няма по–добро за човека освен да яде и да пие, и да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.“ (Еклисиаст 2:24) Павел казал, че неговият съвет относно брака е „по [неговото] мнение“, макар че добавил: „Мисля, че и аз имам Божия дух.“ (1 Коринтяни 7:25, 39, 40) Павел несъмнено имал божия дух, тъй като, както отбелязал апостол Петър, това, което Павел писал, било „според дадената му мъдрост“. (2 Петър 3:15, 16) Следователно той давал мнението си, ръководен от светия дух.

Когато писателите на Библията изразявали подобни лични убеждения, те правели това въз основа на изучаване и прилагане на писанията, с които разполагали. Можем да бъдем сигурни, че техните писания били в хармония с мислите на Бога. Това, което те записали, станало част от божието Слово.

Разбира се, Библията съдържа изказвания на хора, чието мислене било погрешно. (Сравни Йов 15:15 с 42:7.) Тя съдържа и някои изрази, които предавали измъчените чувства на божии служители, макар че тези чувства не предавали пълната картина на нещата.c Въпреки че правел такива лични изказвания, писателят все пак бил ръководен от божия дух, за да запише едно точно повествование, което служело за разпознаването и изобличаването на погрешно мислене. Освен това при всеки случай контекстът изяснява на всеки мислещ читател дали разсъжденията на писателя са разумни.

Накратко казано, можем да бъдем уверени, че цялата Библия е божие послание. Наистина, Йехова се е погрижил всичко, което тя съдържа, да е в съгласие с неговата цел и е дал необходимите напътствия на онези, които искат да му служат. — Римляни 15:4.

Човешки писатели — защо?

Това, че Йехова използувал хора да напишат Библията, показва неговата голяма мъдрост. Разгледай следното: Ако Бог беше възложил тази задача на ангели, дали Библията щеше да се харесва по същия начин? Наистина, би било вълнуващо да четем за божиите качества и действия от гледна точка на ангелите. Но ако напълно липсваше човешко участие, може би щеше да ни е трудно да схванем библейското послание.

Например: Библията би могла просто да съобщи, че цар Давид извършил прелюбодейство и убийство и че след това се разкаял. Но колко по–добре е да имаме думите на самия Давид, който изразява сърцераздирателна мъка от своите действия и моли Йехова за прошка! „Грехът ми е винаги пред мене — писал той. — Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“ (Псалм 51:3, 17) Затова Библията притежава топлотата, разнообразието и привлекателността, които ѝ придава човешкото участие.

Да, Йехова избрал най–добрия начин, за да ни даде своето Слово. Въпреки че били използувани хора със слабости и грешки, те били носени от светия дух така, че в техните писания да няма грешка. Затова стойността на Библията надхвърля всичко. Нейните съвети са надеждни и пророчествата ѝ относно бъдещия рай на земята са сигурни. — Псалм 119:105; 2 Петър 3:13.

Защо не си създадеш навика да четеш част от божието Слово всеки ден? Петър писал: „Създайте в себе си копнеж за неразводненото мляко, принадлежащо на словото, та чрез него да можете да пораснете за спасение.“ (1 Петър 2:2, NW) Тъй като е вдъхновено от Бога, ще видиш, че цялото Писание е „полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело“. — 2 Тимотей 3:16, 17.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимки на страница 7]

Откъде черпел Моисей информацията си?

МОИСЕЙ написал библейската книга Битие, но всичко, което записал там, било станало много преди той да се роди. Откъде тогава черпел той тази информация? Може да му е била разкрита директно от Бога, или може би познание за някои от тези събития е било предавано устно от поколение на поколение. Тъй като в началото хората живеели по–дълго, голяма част от това, което Моисей записал в Битие, може да е стигнало от Адам до Моисей само чрез пет човешки поколения — Матусал, Сим, Исаак, Леви и Амрам.

Освен това Моисей може да е правил справки в някои писмени повествования. Във връзка с това е известно, че Моисей често употребявал фразата „това е историята на“, преди да назове човека, за когото ще става въпрос. (Битие 6:9, NW; 10:1, NW; 11:10, 27, NW; 25:12, 19, NW; 36:1, 9, NW; 37:2, NW) Някои учени казват, че еврейската дума, преведена тук като ‘история’, толедо̀т, се отнася за вече съществуващ писмен исторически документ, който Моисей използувал за източник на своето писане. Разбира се, това не може да бъде казано окончателно.

Възможно е информацията, съдържаща се в книгата Битие, да е била получена и по трите метода, споменати по–горе — част от нея чрез директни откровения, друга — предавана устно, и трета — от писмени документи. Най–важното е, че духът на Йехова вдъхновил Моисей. Следователно това, което писал, с право бива смятано за слово на Бога.

[Снимка на страница 4]

По различни начини Бог вдъхновил хората да напишат Библията