Те се предоставиха с готовност: Албания и Косово

„Никога не си бях представяла, че ще мога да правя толкова много за Йехова.“ Така Гуен от Англия описва как се чувства да служи в Албания, където нуждата от вестители е по-голяма.a

Гуен е една от многото Свидетели, които са се преместили в Албания, за да помогнат в събирането на „скъпоценните неща от всички народи“. (Агей 2:7) Какво ги мотивира? Какви промени са направили? И какво им помага да издържат въпреки трудностите?

Различни обстоятелства, същото желание

Всички вестители, които са дошли да помагат в Албания, имат същата мотивация: обичат Йехова и искат да помагат на другите да го опознаят.

Преди да се преместят, те са направили промени, за да разширят службата си, и това им е помогнало да се справят с трудностите в новата страна. Гуен разказва: „Най-напред се присъединих към албанска група в родния ми град. След това посетих един конгрес в Албания и по-късно се върнах там за малко, за да науча езика по-добре.“

Когато била на 23 години, Мануела се преместила в друг район в своята страна Италия за да помага на един малък сбор. Тя обяснява: „Служих там 4 години. После научих, че в Албания има голяма нужда. Затова отидох да пионерствам там за няколко месеца.“

Федерика била едва 7-годишна, когато чула сведения от Албания на един конгрес. Тя си спомня: „Братът, който изнасяше тази част, каза, че вестителите в Албания имат много библейски изучавания и че заинтересуваните идват на събранията. Тогава започнах да говоря на родителите си, че искам да отида в Албания. Желанието ми ги изненада, но баща ми каза: ‘Моли се по въпроса и ако е волята на Йехова, той ще те чуе.’ Няколко месеца по-късно семейството ни беше поканено да служи в Албания!“ Оттогава са изминали много години и днес Федерика и съпругът ѝ Оргес служат като целодневни проповедници в Албания.

След като се пенсионирал, Джанпиеро се преместил в Албания с жена си Глория. Той разказва: „Отгледахме синовете си в Италия. Трима от тях се преместиха да служат в чужбина. Много ни трогна една статия от „Стражева кула“, озаглавена „Ела в Македония!“. И така седнахме да обсъдим как да използваме пенсията ми, за да служим в Албания.“

Те планирали внимателно

Вестителите, които искат да служат на място с по-голяма нужда, трябва да планират внимателно и да направят промени, за да могат да се преместят. (Лука 14:28) Например трябва да намерят начин да се издържат. Докато още била в Англия, Гуен, спомената по-рано, се преместила да живее при сестра си, за да спести пари. София и Кристофър, също от Англия, си спомнят: „Продадохме колата си и някои мебели. Надявахме се да можем да останем в Албания поне една година.“ За щастие, те успели да останат много повече.

Други остават в Албания няколко месеца, връщат се в страната си да работят и да спестят пари и след това отново отиват в Албания. Това направили Елизео и Мириам. Елизео обяснява: „Мириам е от туристически район в Италия, където беше лесно да си намериш сезонна работа. Работихме там по три месеца през лятото, а после се връщахме в Албания и живеехме от спестяванията си през следващите 9 месеца. Това продължи 5 години.“

Преодоляване на трудностите

След преместването си вестителите трябва да се приспособят към новите обстоятелства и в това са им на помощ съветите и примерът на местните Свидетели. София, спомената по-рано, казва: „През зимата къщите в Албания са много по-студени, отколкото в нашата страна. Научих се да се обличам различно, като гледах как се обличат местните сестри.“ Гжегож и жена му Сона дошли от Полша да помагат в живописния град Призрен в Косовоb. Гжегож казва: „Местните вестители са толкова смирени, мили и търпеливи! Те ни помагат да научим езика и много повече. Например показаха ни магазини с достъпни цени и ни обясниха как да пазаруваме на местния пазар.“

Много причини за радост

Онези, които се преместват в чужбина, много ценят възможността да се сприятелят с местните Свидетели и да научат повече за тях. Сона споделя: „Видях каква сила има любовта на Йехова. Примерът на братята и сестрите укрепва вярата ми, защото виждам какви огромни промени са направили във вярванията и живота си, след като са научили за Йехова. В сбора се чувстваме нужни и знаем, че можем да сме полезни. Братята и сестрите, с които служим, станаха наши приятели.“ (Марко 10:29, 30) Глория казва: „Познавам много сестри, които са издържали яростно противопоставяне от членове на общността си. Много се насърчавам, като виждам колко обичат Йехова.“

Тези, които служат на друго място, имат възможност също да научат важни уроци, които може да не са научили вкъщи. Например те виждат, че когато пробваш нещо ново, за да правиш повече за Йехова, изпитваш голяма радост. Брат на име Стефано разказва: „В родната ми страна проповядвах най-вече по домофона и използвах кратки уводи. Но албанците обичат да говорят надълго и нашироко, особено докато пият кафе. Тъй като съм доста срамежлив, в началото се притеснявах и не знаех какво да кажа. След време обаче се научих да проявявам интерес към хората и сега обичам да разговарям с тях. Службата ми е много по-удовлетворяваща.“

Лия и съпругът ѝ Уилям се преместили в Албания от САЩ. Тя казва: „Службата тук разшири мирогледа ни. Научихме толкова много за гостоприемството, уважението и приятелството! Научихме също нови начини да проповядваме, да разсъждаваме с хората върху Писанието и да изразяваме чувствата си.“ Уилям добавя: „Повечето хора, които посещават Албания, се влюбват в прекрасните ѝ плажове. Аз лично харесвам да изкачвам скалистите Албански Алпи. Но това, заради което наистина обичам Албания, са хората! В много села в нашия район се е проповядвало само за кратко по време на специални кампании. Когато отидем там, понякога прекарваме цял ден в разговори само с няколко семейства.“

Най-голяма радост за братята, дошли да помагат, са хората, които откликват на добрата новина. (1 Солунци 2:19, 20) Лаура, която преди много години се преместила в Албания като неженена, обяснява: „За известно време служех в град Фиер. Само за две години и половина 120 души отговориха на изискванията за вестители! Аз изучавах с 16 от тях.“ Друга сестра, Сандра, си спомня: „Свидетелствах на една жена, която работеше на пазара. Тя се покръсти и се върна в родното си село. Последно беше започнала 15 библейски изучавания.“

Йехова благославя издръжливостта им

Някои братя и сестри са се преместили в Албания преди години и все още са там и служат с радост. Понякога те са изумени как усилията им са дали плод дълго след като са посели първото семе. (Еклисиаст 11:6) Кристофър, споменат по-рано, разказва: „Срещнах един мъж, с когото изучавах скоро след като се преместихме. Много се трогнах, че той си спомняше с подробности първите ни разговори за Библията. Сега двамата с жена му са покръстени служители на Йехова.“ Федерика, също спомената по-рано, казва: „Веднъж една сестра дойде при мене и ме попита дали я помня. Каза ми, че 9 години по-рано съм ѝ проповядвала. Известно време след като се преместих в друг град, тя започнала да изучава и напреднала до покръстване. Мислех си, че първите ни години в Албания не са дали резултат. Но грешах!“

Братята и сестрите, които са се преместили в Албания и Косово, са много благодарни, че Йехова благославя усилията им и им дава удовлетворяващ живот. След много години в Албания Елизео обобщава преживяното така: „Ние хората лесно можем да се заблудим, че ще постигнем стабилност, като разчитаме на нещата, които светът смята за стабилни. Но това е илюзия. От друга страна, принципите на Йехова ни дават смисъл и сигурност. Службата в Албания ми помага да помня това. Тук се чувствам полезен и ценен и съм обграден с истински приятели, с които се стремим към същите цели.“ Сандра казва: „Когато се преместих в Албания, усетих, че Йехова ми даде възможност да изпълня дългогодишната си мечта — да служа като мисионер. Изобщо не съжалявам, че дойдох тук. Никога не съм била по-щастлива!“