Конгрес в Индианаполис (Индиана), 1925 г.
1925 — преди сто години
„С ГОЛЯМО нетърпение очакваме предстоящата година“, се казвало в „Стражева кула“ от 1 януари 1925 г. Но статията продължавала: „Не бива да мислим прекалено какво може да се случи, защото това може да ни попречи да се трудим с радост в делото на Господаря“. Какво очаквали Изследователите на Библията през 1925 г. и как останали заети в службата въпреки разочарованията?
НЕИЗПЪЛНЕНИ ОЧАКВАНИЯ
Много Изследователи на Библията очаквали, че раят на земята ще бъде възстановен през тази година. Защо? Брат Алберт Шрьодер, който по-късно служел в Ръководното тяло, обяснил: „Смяташе се, че тогава остатъкът от помазаните християни ще бъде взет в небето и ще стане част от Божието Царство, а верните мъже от древността, като Авраам, Давид и други, ще бъдат възкресени и ще служат като князе над земните поданици на Царството“. Но когато това не се случило, някои били разочаровани. (Пр. 13:12)
И все пак повечето останали заети в службата и постепенно осъзнали, че най-важното, което трябва да правят, е да свидетелстват за Йехова. Нека да разгледаме например как братята използвали радиото, за да разпространяват истината.
НОВИ РАДИОСТАНЦИИ
След успеха, който имали с WBBR, Изследователите на Библията решили да направят друга радиостанция близо до Чикаго (Илинойс). Тя се наричала WORD. Звуковият инженер на радиостанцията брат Ралф Лефлър, който помагал и с построяването ѝ, казал: „През студените зимни вечери WORD се чуваше надлъж и нашир“. Например едно семейство, което живеело на повече от 5000 км в Пайлът Стейшън (Аляска), слушало едно от първите предавания. Семейството написало писмо, за да благодари за насърчителната духовна програма.
Вляво: Предавателните кули на WORD в Батавия (Илинойс)
Вдясно: Ралф Лефлър работи в радиостанцията
В „Стражева кула“ от 1 декември 1925 г. се казвало следното относно забележителния обхват на радиостанцията: „С 5000-ватовия си предавател WORD е една от най-мощните радиостанции в САЩ. Тя достига успешно до бреговете на Тихия и на Атлантическия океан и от Куба до най-северните части на Аляска. Благодарение на нея много хора, които досега не бяха чували истината, се заинтригуваха“.
Джордж Наш
По това време Изследователите на Библията в Канада също искали да използват повече радиото, за да проповядват. През 1924 г. в Саскатун (Саскачеуан) била построена радиостанцията CHUC — една от първите религиозни радиостанции в Канада. През 1925 г. тя трябвало да бъде преместена на по-голямо място. Затова Дружество „Стражева кула“ купило и ремонтирало един стар театър в Саскатун и преместило радиостанцията там.
Благодарение на CHUC много хора в рядко населените райони на Саскачеуан чули добрата новина за първи път. Например г-жа Греъм от едно отдалечено градче слушала едно от предаванията. След това писала, за да помоли за библейска литература. Брат Джордж Наш казал: „Молбата ѝ беше толкова настоятелна, че ѝ изпратихме цялата поредица „Изследвания върху Писанието“. Не след дълго тя разпространила посланието за Царството още по-надалеч“.
РАЗБИРАНЕТО НИ СЕ ПОДОБРЯВА
В „Стражева кула“ от 1 март 1925 г., излязла статията „Раждането на народа“. Защо тя била толкова важна? Вече от известно време Изследователите на Библията знаели, че Сатана има организация от зли духовни създания в небето и от религиозни, търговски и политически елементи на земята. Чрез тази статия обаче „верният и разумен служител“ помогнал на братята да разберат, че Йехова също има организация, която е напълно отделена от организацията на Сатана и която се бори срещу нея. (Мат. 24:45) Освен това се обяснявало, че Божието Царство било родено през 1914 г. и че през същата година в резултат на войната, която избухнала в небето, Сатана и демоните били изгонени оттам долу на земята. (Откр. 12:7-9)
На някои им било трудно да приемат новото разбиране. Затова в статията се казвало: „Ако някои от читателите на „Стражева кула“ не са съгласни с написаното тук, нека бъдат търпеливи и да разчитат на Йехова, като продължават да му служат вярно“.
Том Еър, колпортьор (днес пионер) от Англия, споделил какво мислели повечето Изследователи на Библията за тази статия: „Братята бяха много развълнувани от обяснението на 12 глава на Откровение. Щом разбрахме, че Царството вече е установено в небето, нямахме търпение да кажем тази добра новина на другите. Това наистина ни подбуди да сме още по-активни и видяхме, че Йехова е подготвил много по-големи неща за народа си в бъдеще“.
СВИДЕТЕЛИ НА ЙЕХОВА
Днес Свидетелите на Йехова често обсъждат Исаия 43:10: „Вие сте мои свидетели — казва Йехова — и служителят ми, когото избрах“. Но преди 1925 г. този стих рядко се срещал в изданията ни. Това обаче се променило. През тази година в цели 11 броя на „Стражева кула“ се говорело за Исаия 43:10, 12!
В края на август 1925 г. Изследователите на Библията се събрали на конгрес в Индианаполис (Индиана). Брат Джоузеф Ръдърфорд написал приветствие за делегатите, което било отпечатано на програмите. То гласяло: „Дойдохме на този конгрес [...], за да получим сила от Господаря и да можем да проповядваме с още по-голяма пламенност“. През всичките 8 конгресни дни присъстващите били насърчавани да свидетелстват за Йехова при всяка възможност.
На 29 август, събота, брат Ръдърфорд изнесъл доклада „Призив за действие“. В него той наблегнал колко е важно да проповядваме: „Йехова казал на народа си [...]: „Вие сте ми свидетели [...], че аз съм Бог“. След това той им дал ясната заповед: „Разчистете пътя за народа!“. Няма други хора на земята, които да могат да разчистят пътя, освен [хората от народа му], тези, които имат духа на Господаря и са негови свидетели“. (Иса. 43:12; 62:10)
Трактатът „Послание на надежда“
След доклада на брат Ръдърфорд всички единодушно приели резолюцията, озаглавена „Послание на надежда“. Тя посочвала Божието Царство като истинската надежда да получим „благословиите на мира, благоденствието, здравето, живота и вечното щастие“. По-късно тази резолюция била преведена на няколко езика и отпечатана като трактат. Били раздадени около 40 милиона екземпляра.
Изследователите на Библията приели официално името Свидетели на Йехова чак след няколко години. Въпреки това те осъзнавали все по-ясно отговорността си да свидетелстват за името му.
ПОВТОРНИ ПОСЕЩЕНИЯ
Тъй като броят на Изследователите на Библията по света нараствал, организацията насърчила братята да посещават отново хората, проявили интерес. След кампанията с трактата „Послание на надежда“ в „Бюлетина“a се казвало: „Погрижете се да посетите отново домовете, където не сте оставили други издания, а само трактата „Послание на надежда“.
В „Бюлетина“ от януари 1925 г. бил включен следният отчет от един Изследовател на Библията в Плейноу (Тексас): „Изненадани сме от факта, че в районите, в които сме проповядвали няколко пъти, има по-хубави резултати, отколкото в новите. За последните 10 години посетихме едно малко градче цели 5 пъти. [...] Наскоро майка ми и сестра Хендрикс отидоха там отново и раздадоха повече книги от всякога“.
Един колпортьор в Панама писал: „Доста хора в началото отказваха да ме слушат. Но когато ги посетих за втори или трети път, нагласата им беше различна. През последната година прекарах по-голямата част от времето си да правя повторни посещения. С някои хора имах чудесни случки“.
ПЛАНОВЕ ЗА БЪДЕЩЕТО
В годишното си писмо до всички колпортьори брат Ръдърфорд обобщил постигнатото през изминалата година и посочил какви са целите за следващата: „През последната година имахте привилегията да утешавате потиснатите. И това ви донесе много радост [...] Следващата година ще ви даде много възможности да свидетелствате за Бога и неговото Царство и да покажете кои са истинските му служители. [...] Нека всички заедно да обединим гласовете си във възглас на възхвала към нашия Бог и Цар!“.
Към края на 1925 г. братята правели планове да разширят сградите си в Бруклин. 1926 г. щяла да бележи началото на най-мащабния строителен проект на организацията дотогава.
Строежът на ул. „Адамс“ в Бруклин (Ню Йорк), 1926 г.
a Днес „Християнски живот и служба — учебна тетрадка“.