Йехова ни помогна „да цъфтим там, където сме посадени“

Семейство Касхолм отишли в Гилеад през 1979 г. и през годините били „посаждани“, или назначавани, на много места — Заир, Иран, Мавриций, Мианмар, Танзания и Уганда. Именно в Гилеад чули от един от преподавателите си, Джак Редфорд, съвета, който им помагал всеки път, когато били „засаждани“ и „пресаждани“. Нека сега те ни обяснят повече.

Кажете ни първо как научихте истината.

Матс: Баща ми е бил в Полша по време на Втората световна война и е видял много лицемерие в католическата църква. Но все пак той често казваше, че трябва да има истинска религия. След време се убедих, че той беше прав. Често купувах книги втора употреба и един ден попаднах на една синя книга, озаглавена „Истината, която води към вечен живот“. Заглавието ме грабна и прочетох книгата на един дъх още същата нощ. До сутринта бях убеден, че съм намерил истината!

От април 1972 г. нататък прочетох много издания на Свидетелите на Йехова и намерих отговорите на въпросите си. Почувствах се като търговеца от притчата на Исус, който намерил много ценна перла и продал всичко, каквото имал, за да я купи. И аз, така да се каже, „продадох“ плановете си да уча в университет и да стана лекар. Направих го, за да купя истината, която е като „много ценна перла“. (Мат. 13:45, 46) Покръстих се на 10 декември 1972 г.

В рамките на една година родителите ми и малкият ми брат също приеха истината и се покръстиха. През юли 1973 г. започнах целодневна служба. В сбора имаше една красива и духовна пионерка на име Ан-Катрин. Влюбихме се и в крайна сметка през 1975 г. се оженихме. Прекарахме следващите 4 години в красивия град Стрьомсунд в Швеция, в който много хора искаха да научат повече за Библията.

Ан-Катрин: Баща ми научил истината, докато бил в университет в Стокхолм. Тогава съм била само на 3 месеца, но той ме вземал със себе си на събранията и на служба. На майка ми обаче това не ѝ харесвало и искала да докаже, че Свидетелите не учат истината. Тя не само че не успяла, но след време дори се покръстила! Аз се покръстих на 13, а на 16 станах пионерка. Служих в Умеа, където имаше нужда от повече вестители, а след това станах специална пионерка.

След като с Матс се оженихме, имахме радостта да помогнем на няколко човека да приемат истината. Сред тях беше една тийнейджърка на име Майвър, която се отказа от спорта заради истината и впоследствие служеше като пионерка с малката ми сестра. Те двете отидоха в Гилеад през 1984 г. и служат като мисионерки в Еквадор.

Как прилагахте съвета „да цъфтите там, където сте посадени“, в многото ви назначения?

Матс: Често получавахме нови назначения. Но когато, така да се каже, ни „пресаждаха“, се стараехме да сме „вкоренени“ в Исус, като подражаваме на примера му, особено на неговото смирение. (Кол. 2:6, 7) Например, вместо да очакваме местните вестители да правят нещата като нас, се опитвахме да разберем мисленето и културата им и защо правят нещата по определен начин. Когато подражавахме на Исус, усещахме, че сякаш сме посадени „край водни потоци“ и че можем да процъфтяваме, където сме назначени. (Пс. 1:2, 3)

Ан-Катрин: За да продължи да расте, след като е пресадено, едно дърво има нужда от светлина и топлина. За нас Йехова винаги беше като „слънце“. (Пс. 84:11) Усещахме любовта му чрез скъпите ни братя и сестри. Например братята в малкия ни сбор в Техеран (Иран) бяха много гостоприемни и щедри. Това ни напомняше за гостоприемството в библейски времена. Искаше ни се да останем в Иран, но през юли 1980 г. дейността ни беше забранена. Дадоха ни 48 часа да напуснем страната. Тогава бяхме назначени в Заир (днес Конго, Африка).

Когато чух, че ни назначават в Африка, се разплаках. Бях чувала за змиите и болестите и много се страхувах. Но наши приятели, които от години служеха в Африка, ни казаха: „Та вие никога не сте били там! Опитайте и ще видите, че ще ви хареса много!“. Така и стана. Братята и сестрите там са много сърдечни. Всъщност, когато 6 години по-късно трябваше да напуснем Заир заради забрана на дейността ни, ми стана смешно, че сега молех Йехова да останем в Африка.

Кои са някои от благословиите, които сте имали през годините?

Матс: Станахме близки приятели с мисионери от най-различни места. Понякога също имахме радостта всеки от нас да води около 20 библейски изучавания. Освен това никога няма да забравя любовта и гостоприемството на братята и сестрите в Африка. Когато посещавахме сборовете в Танзания, братята там проявяваха изключително гостоприемство, въпреки че бяха много бедни. Паркирахме леглото си, тоест бусчето си, до техните къщи, а те ни осигуряваха всичко останало. (2 Кор. 8:3) Много специален момент за нас всеки ден беше „времето за истории“, както го наричахме. С Ан-Катрин сядахме и си споделяхме какво се е случило през деня и благодаряхме на Йехова, че е бил с нас.

Ан-Катрин: За мен беше голяма радост да се запозная с братя и сестри от целия свят. Научихме нови езици — луганда, суахили, фарси и френски — и опознахме много различни култури. Освен това помагахме на новите братя и сестри. Намерихме си истински приятели и служехме на Йехова „рамо до рамо“ с тях. (Соф. 3:9, бел. под линия)

Наслаждавахме се също на невероятните творения на Йехова. С всяко ново назначение Йехова сякаш ни отвеждаше на ново приключение. Благодарение на него преживяхме неща, които иначе никога нямаше да ни се случат.

С какви трудности сте се сблъсквали и как сте ги преодолели?

Матс: През годините няколко пъти се разболявахме от тропически болести, включително малария, и Ан-Катрин претърпя няколко спешни операции. Освен това се притеснявахме за възрастните си родители. Но сме благодарни на близките ни, които поеха по-голямата част от грижите и го правеха с търпение, радост и любов. (1 Тим. 5:4) Въпреки че се опитвахме да подкрепяме родителите си от разстояние, понякога се измъчвахме, защото ни се искаше да правим повече.

Ан-Катрин: През 1983 г., докато служехме в Заир, се разболях много тежко от холера. Лекарят каза на Матс: „Трябва веднага да я изведеш от страната!“. И още на следващия ден тръгнахме за Швеция с товарен самолет, защото това беше единствената възможност.

Матс: Помислихме си, че мисионерската ни служба е приключила, и плакахме много. Но противно на очакванията на лекаря Ан-Катрин се възстанови и една година по-късно се върнахме в Заир в малък сбор на суахили в Лубумбаши.

Ан-Катрин: Докато бяхме в Лубумбаши, преживях спонтанен аборт. Въпреки че не бяхме планирали да имаме дете, ми беше изключително тежко. Точно тогава обаче получихме неочакван подарък от Йехова — имахме повече библейски изучавания, от когато и да било преди. За по-малко от година вестителите в сбора от 35 станаха 70, а посещаемостта на събранията от 40 нарасна на 220. Бяхме много заети в службата и усещах как Йехова ни благославяше. Това ми носеше голяма утеха. Често мислим и говорим за нашето скъпо детенце. Нямаме търпение да видим как Йехова ще излекува сърцата ни напълно!

Матс: След време Ан-Катрин започна да се чувства изключително изтощена, а на мен ми откриха четвърти стадий рак на дебелото черво и се наложи сложна операция. Вече съм по-добре и Ан-Катрин също прави каквото може.

Знаем, че не сме единствените, които се борят с трудности. След геноцида в Руанда през 1994 г. посещавахме много братя и сестри в бежанските лагери. Като виждахме вярата и издръжливостта им и че продължават да са гостоприемни, дори и в такива условия, разбрахме, че Йехова има силата да подкрепя служителите си във всяко изпитание. (Пс. 55:22)

Ан-Катрин: Когато присъствахме на посвещаването на клона в Уганда през 2007 г., ни сполетя и друга трагедия. След програмата пътувахме за Найроби (Кения) с около 25 мисионери и бетелити. Но точно преди границата един камион навлезе в нашето платно и се вряза в нас. Шофьорът и петима от приятелите ни умряха на място, а една сестра почина по-късно в болницата. С нетърпение очакваме отново да видим нашите приятели! (Йов 14:13-15)

Постепенно се възстанових от физическите наранявания, но с Матс и с още няколко от пътниците развихме посттравматичен стрес. Имах панически атаки през нощта. Събуждах се с усещането, че получавам инфаркт. Беше просто ужасно! Това, което ни помогна, бяха горещите молитви към Йехова и няколко любими стиха. Беше от полза също, че потърсихме професионална помощ. Вече се чувстваме по-добре и молим Йехова да ни помага да утешаваме и други, които имат подобни проблеми.

Казахте, че през всички трудности Йехова ви е носил като „сурови яйца“. Какво имахте предвид?

Матс: Този израз идва от една поговорка на суахили. Точно както човек много внимава, когато носи сурови яйца, така и Йехова нежно ни подкрепяше във всяко назначение. Винаги имахме всичко необходимо и дори много повече. Един начин, по който усетихме любовта и подкрепата на Йехова, е чрез съчувствието на братята от Ръководното тяло.

Ан-Катрин: Искам да ви разкажа само за един случай, в който видяхме нежната грижа на Йехова. Един ден получихме обаждане, че баща ми в Швеция е в интензивно отделение. Матс тъкмо се възстановяваше от малария и не можехме да си позволим самолетни билети. Затова решихме, че ще продадем колата. Но тогава получихме още две обаждания. Едно семейство беше чуло за ситуацията ни и искаше да ни подари единия билет. Второто обаждане беше от една възрастна сестра, която беше спестила пари в една касичка с надпис „За някого в нужда“. Само за няколко минути Йехова се погрижи за нас. (Евр. 13:6)

Какво научихте през тези 50 години целодневна служба?

Ан-Катрин: Научих, че нашата сила е да бъдем „спокойни и да проявяваме доверие“ в Йехова. Когато му се доверяваме, нашите борби стават негови борби. (Иса. 30:15; 2 Лет. 20:15, 17) Давахме на Йехова най-доброто от себе си във всяко назначение и той ни благослови изключително много. Сигурни сме, че нямаше как да получим толкова благословии, ако правехме нещо друго.

Матс: Най-важният урок, който научих, е да разчитам на Йехова във всяка ситуация и да виждам как той действа. (Пс. 37:5) Йехова винаги ми е помагал, точно както обещава. И продължаваме да виждаме това в настоящето ни назначение в Бетел в Мианмар.

Надяваме се младите, които искат да разширят службата си, да изпитат същата лоялна любов, която Йехова прояви към нас. И сме сигурни, че ще е така, ако му позволят да им помогне да цъфтят там, където са посадени!