Бях в безопасност, като се уповавах на Йехова

КАК ЗАПОЧНАХ ДА СЕ УПОВАВАМ НА ЙЕХОВА

Роден съм през 1948 г. в едно селце в югозападна Нигерия. По това време чичо ми Мустафа, по-малкият брат на баща ми, и после Уахаби, най-големият ми брат, се покръстили като Свидетели на Йехова. Когато бях на 9, баща ми почина. Бях съкрушен. Уахаби ми каза, че ще можем да го видим отново, когато възкръсне, и тази утешителна мисъл ме подтикна да изучавам Библията. Покръстих се през 1963 г. Тримата ми други братя също се покръстиха.

През 1965 г. отидох при по-големия ми брат Уилсън в Лагос, в сбор Игбоби. Там се сприятелих с някои редовни пионери. Тяхната радост и пламенност бяха заразителни и през януари 1968 г. аз също влязох в редиците на редовните пионери.

Един брат от Бетел на име Албърт Олугбеби организира специална среща с младите, на която обясни, че в северна Нигерия има нужда от специални пионери. Още помня пламенните му думи: „Вие сте млади и можете да използвате времето и силата си за Йехова. Районът е ваш!“ Исках да подражавам на охотния дух на пророк Исаия и попълних молба. (Иса. 6:8)

През май 1968 г. бях назначен като специален пионер в град Кано, в северната част на Нигерия. По това време бушуваше гражданската война (1967-1970). Първоначално тя се водеше в този район, а после сраженията се преместиха в източна Нигерия. Един добронамерен брат се опита да ме убеди да не отивам, но аз му казах: „Благодаря ти за загрижеността. Но ако Йехова иска да му служа на това назначение, не се съмнявам, че ще бъде с мене.“

УПОВАВАМ СЕ НА ЙЕХОВА ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА

Положението в Кано беше отчайващо. Войната беше опустошила този голям град. Понякога, докато бяхме на служба, виждахме трупове на убити хора. Макар че в града имаше няколко сбора, повечето от братята бяха избягали и бяха останали по-малко от 15 уплашени и обезсърчени вестители. Те обаче много се зарадваха, когато ние, шестимата специални пионери, пристигнахме. Насърчихме ги и те се почувстваха по-добре. После им помогнахме да възобновят духовните дейности и да изпращат отчети за проповедна служба и поръчки за литература до клона.

Започнахме да учим езика хауса. Като чуваха, че им говорим на техния език, много от хората слушаха посланието за Царството. Но членовете на местната религия не харесваха нашата дейност, затова трябваше да сме много предпазливи. Веднъж дори един мъж подгони мене и партньора ми с нож. За щастие, имахме известна преднина и успяхме да се измъкнем. Въпреки опасностите Йехова ни „даряваше с живот в безопасност“ и вестителите започнаха да се увеличават. (Пс. 4:8) Днес в Кано има 11 сбора с над 500 вестители.

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ В НИГЕР

Само след няколко месеца в Кано, през август 1968 г. бях изпратен в Ниамей, столицата на Република Нигер, заедно с още двама специални пионери. Скоро разбрахме, че тази страна в Западна Африка се намира в един от най-горещите региони на земята. Освен да свикнем с жегата, трябваше да научим и официалния език, френски. Ние обаче се уповавахме на Йехова и започнахме да проповядваме в Ниамей заедно с няколкото вестители там. Скоро почти всеки, който можеше да чете, беше получил помагалото за изучаване „Истината, която води към вечен живот“. Хората дори сами идваха да си искат екземпляр.

Не след дълго ни стана ясно, че властите не са добре настроени към Свидетелите на Йехова. През юли 1969 г. се събрахме за първия в страната окръжен конгрес, на който присъстваха около 20 души. С нетърпение очаквахме покръстването на двама нови вестители, но на първия ден полицията дойде и спря програмата. Отведоха мене, другите специални пионери и окръжния надзорник в полицията и след като ни разпитаха, ни наредиха на другия ден пак да се явим. Тъй като надушвахме проблеми, решихме докладът за покръстване да бъде изнесен в частен дом и после дискретно покръстихме кандидатите в една река.

След няколко седмици Министерството на вътрешните работи изгони мене и още петима специални пионери. Дадоха ни 48 часа да напуснем страната, като трябваше сами да уредим всичко. Ние се подчинихме и се отправихме директно към клона в Нигерия, където получихме нови назначения.

Назначиха ме в нигерийското село Орисунбаре, където имах хубава служба с малката група вестители там. След 6 месеца обаче от клона ме помолиха да се върна в Нигер сам. Отначало се изненадах и доста се притесних, но после нямах търпение отново да видя братята в Нигер.

Върнах се в Ниамей. На следващия ден един нигерийски бизнесмен позна, че съм Свидетел на Йехова, и започна да ми задава въпроси за Библията. Започнахме изучаване и след като спря пушенето и прекомерното пиене, той се покръсти. После имах удоволствието да участвам в бавния, но постоянен растеж в различни части на Нигер. Когато отидох там, вестителите бяха 31, а когато си тръгнах — 69.

„НЕ ЗНАЕМ МНОГО ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЦАРСТВОТО В ГВИНЕЯ“

В края на 1977 г. се върнах в Нигерия за триседмично обучение. След обучението координаторът на Комитета на клона, Малкълм Виго, ми даде да прочета писмо от клона в Сиера Леоне. Братята търсеха здрав, неженен брат пионер, който говори английски и френски и може да служи като окръжен надзорник в Гвинея. Брат Виго ми каза, че съм бил обучаван за това назначение, но подчерта, че то няма да е лесно. Затова ме посъветва: „Помисли си добре, преди да приемеш.“ Аз веднага отговорих: „Щом Йехова ме праща, отивам.“

Пътувах със самолет до Сиера Леоне и се срещнах с братята от клона. Един от членовете на Комитета ми каза: „Не знаем много за дейността на Царството в Гвинея.“ Въпреки че този клон отговаряше за проповедната дейност в съседна Гвинея, заради сложната политическа обстановка комуникацията с вестителите беше невъзможна. Братята няколко пъти се опитали да изпратят представител там, но без успех. Затова ме помолиха да пътувам до столицата Конакри и да се опитам да получа разрешение за пребиваване.

Когато пристигнах в Конакри, отидох в нигерийското посолство и се срещнах с посланика. Казах му, че искам да остана и да проповядвам в Гвинея. Той ме насърчи да не го правя, защото рискувам да ме арестуват или дори по-лошо. „Върни се в Нигерия и проповядвай там“ — ми каза той. Аз му отговорих: „Решил съм да остана.“ Затова посланикът написа писмо до министъра на вътрешните работи на Гвинея, в което го молеше да ми помогне, и министърът ме прие сърдечно.

Малко след това се върнах в Сиера Леоне и казах на братята за решението на министъра. Бях получил разрешително за пребиваване в Гвинея! Като чуха как Йехова е благословил пътуването ми, те направо извикаха от радост.

От 1978 до 1989 г. служих като окръжен надзорник в Гвинея и Сиера Леоне и като заместник-окръжен надзорник в Либерия. Отначало доста често се разболявах и понякога това се случваше, докато бях в отдалечен район. Братята обаче винаги правеха каквото могат, за да ме закарат до болницата.

Веднъж се разболях сериозно от малария и хванах глисти. Когато най-накрая оздравях, разбрах, че братята вече обсъждали къде да ме погребат. Въпреки всички тези опасни ситуации никога не помислих да оставя назначенията си. Твърдо съм убеден, че истинската и трайна сигурност е при Бога, който може да ни възкреси от мъртвите.

УПОВАВАМЕ СЕ НА ЙЕХОВА КАТО СЕМЕЙСТВО

През 1988 г. се запознах с една много смирена, духовна пионерка на име Доркас. Оженихме се и тя се присъедини към мене в пътуващата служба. Доркас е любеща и жертвоготовна съпруга. Заедно ходехме пеша по 25 километра до различните сборове, носейки багажа си. До по-далечните сборове пък пътувахме по калните и осеяни с дупки пътища с какъвто транспорт намерим.

Доркас е много смела. Понякога трябваше да прекосяваме пълни с крокодили реки. При едно от пътуванията ни се наложи да използваме кану, защото дървените мостове бяха съборени. Когато се изправи, за да слезе от кануто, Доркас падна в реката. И двамата не можехме да плуваме, а във водата имаше крокодили. За щастие, наблизо бяха няколко млади мъже, които скочиха във водата и я извадиха. Известно време сънувахме кошмари, но не се отказахме от назначението си.

В началото на 1992 г. с изненада научихме, че Доркас е бременна. Това ли щеше да е краят на целодневната ни служба? Казахме си: „Йехова ни дава дар.“ Затова решихме да кръстим дъщеря си Джагифт (което на английски означава „дар от Ях“). След 4 години се роди и брат ѝ Ерик. И двете ни деца са истински духовни дарове за нас. Джагифт служи известно време в отдалечения преводачески офис в Конакри, а Ерик е помощник-служител.

Макар че трябваше да прекъсне специалната пионерска служба, Доркас продължи да служи като редовна пионерка, докато децата растяха. С помощта на Йехова аз продължих да служа като специален пионер. След като децата пораснаха, Доркас отново стана специална пионерка, а сега двамата служим като мисионери в Конакри.

ИСТИНСКАТА БЕЗОПАСНОСТ Е ПРИ ЙЕХОВА

Винаги съм отивал там, където Йехова ме е водил. Неведнъж със съпругата ми сме усещали неговата защита и благословия. Като се уповавахме на Йехова, си спестихме много от проблемите и напрежението, които изпитват хората, като разчитат на материалните неща. С Доркас научихме от личен опит, че човек е в безопасност само при Йехова, Бога на нашето спасение. (1 Лет. 16:35) Убеден съм, че животът на всички, които се уповават на него, „ще бъде вързан във вързопа на живота, който е при Йехова“. (1 Царе 25:29)