Бори се със завистта и се стреми към мир

1. Как навредила завистта на семейството на Йосиф?

ЯКОВ обичал всичките си синове, но бил особено привързан към 17–годишния си син Йосиф. Как се чувствали братята на Йосиф? Те започнали да му завиждат и вследствие на това го намразили. Йосиф с нищо не бил заслужил омразата им. Въпреки това те го продали в робство и излъгали баща си, че див звяр е убил любимия му син. Със завистта си братята на Йосиф разрушили мира в семейството и причинили огромна болка на баща си. (Бит. 37:3, 4, 27–34)

2. Според Галатяни 5:19–21 защо завистта е толкова опасна?

² В Библията зависттаb е изброена наред с пагубните „дела на плътта“, които могат да попречат на човек да наследи Божието Царство. (Прочети Галатяни 5:19–21.) Завистта често ражда отровни плодове като вражди, разпри и гневни изблици.

3. Какво ще разгледаме в тази статия?

³ Случката с братята на Йосиф показва как завистта може да навреди на отношенията ни с другите и да отнеме мира в семейството. Макар никога да не постъпим като братята на Йосиф, всички ние имаме несъвършено и измамливо сърце. (Йер. 17:9) Не е изненадващо тогава, че е възможно понякога да изпитваме завист. Нека разгледаме няколко предупредителни примера от Библията, от които ще разберем какво може да породи в нас завист. След това ще обсъдим как можем да се борим със завистта и да допринасяме за мира.

КАКВО МОЖЕ ДА ПОРОДИ ЗАВИСТ?

4. Защо филистимците завиждали на Исаак?

⁴ Материалното благополучие. Исаак бил богат човек и затова филистимците му завиждали. (Бит. 26:12–14) Те дори засипали кладенците, от които черпел вода за стадата си. (Бит. 26:15, 16, 27) Подобно на филистимците някои хора днес завиждат на онези, които имат повече материални притежания. Те не само желаят нещата, които другите имат, но и искат тези хора да бъдат лишени от тях.

5. Защо религиозните водачи завиждали на Исус?

⁵ Одобрението на хората. Юдейските религиозни водачи завиждали на Исус, защото хората от народа го обичали. (Мат. 7:28, 29) Исус бил представител на Бога и учел истината. Въпреки това религиозните водачи разпространявали клевети за него и петнели доброто му име. (Мар. 15:10; Йоан 11:47, 48; 12:12, 13, 19) Какво научаваме от лошия им пример? Трябва да се борим с всяка склонност да завиждаме на братята и сестрите, които с хубавите си качества са спечелили обичта на сбора. Вместо това искаме да подражаваме на любовта им. (1 Кор. 11:1; 3 Йоан 11)

6. По какво личало, че Диотреф завижда?

⁶ Теократичните назначения. През I в. Диотреф завиждал на онези, които били начело на християнския сбор. Той искал „да заема първото място“ в сбора и затова говорил зли неща, с цел да урони авторитета на апостол Йоан и други отговорни братя. (3 Йоан 9, 10) Въпреки че няма да стигнем толкова далече, колкото Диотреф, ние също може да започнем да завиждаме на наш събрат, който получава назначение, което сме се надявали ние да получим — особено ако си мислим, че можем да се справим също толкова добре или дори по–добре от него.

7. Как може да ни повлияе завистта?

⁷ Завистта е като плевел. Ако пусне корен в сърцето ни, може да е трудно да я изкореним. Тя се подхранва от други лоши черти, като гордост, егоизъм и съревнователен дух. Завистта може да потисне развитието на добри качества, като любов, състрадание и милост. Веднага щом забележим наченки на завист в себе си, трябва да ги изкореним от сърцето си. Как можем да се борим със завистта?

ДА РАЗВИВАМЕ СМИРЕНИЕ И ЗАДОВОЛСТВО

8. Кои качества ни помагат да се борим със завистта?

⁸ Можем да се борим със завистта, като развиваме смирение и задоволство. Ако сърцето ни прелива от тези хубави качества, няма да има място за завист. Смирението ще ни помогне да нямаме прекалено високо мнение за себе си. Смиреният човек не мисли, че заслужава повече от всички останали. (Гал. 6:3, 4) А онзи, който е доволен с това, което има, не се сравнява с другите. (1 Тим. 6:7, 8) Смиреният и доволен човек се радва, когато някой друг получава нещо хубаво.

9. Според Галатяни 5:16 и Филипяни 2:3, 4 как ни помага светият дух?

⁹ Ние се нуждаем от помощта на Божия свети дух, за да се преборим с плътската склонност да завиждаме и вместо това да развием смирение и задоволство. (Прочети Галатяни 5:16; Филипяни 2:3, 4.) Светият дух на Йехова може да ни помогне да изследваме най–съкровените си мисли и подбуди. С Божията помощ можем да заменим лошите мисли и чувства с изграждащи. (Пс. 26:2; 51:10) Нека разгледаме примера на Моисей и Павел, мъже, които не се поддали на завистта.

10. Коя ситуация може да е била изпитание за Моисей? (Виж илюстрацията на корицата.)

¹⁰ Моисей имал голяма власт над Божия народ, но не пазел ревностно позицията си. Например веднъж Йехова взел от своя свети дух, който бил върху Моисей, и го дал на група израилски старейшини, които били застанали близо до шатъра на събранието. Скоро след това Моисей чул, че двама старейшини, които не били отишли при шатъра, също са получили свети дух и са започнали да се държат като пророци. Как реагирал той, когато Исус Навиев му казал да ги спре? Моисей не завидял на двамата мъже заради вниманието, което Йехова им оказал. Той бил смирен и се радвал, че са получили тази привилегия. (Чис. 11:24–29) Каква поука извличаме от примера на Моисей?

11. Как старейшините могат да подражават на Моисей?

¹¹ Ако си старейшина, получавал ли си някога задачата да обучиш друг брат, който да поеме задължение в сбора, което много обичаш? Например може би харесваш да водиш Изучаването на „Стражева кула“ всяка седмица. Но ако си смирен като Моисей, няма да се чувстваш застрашен, че след време братът, когото обучаваш, ще изпълнява тази отговорност. Вместо това ще се радваш да му помогнеш.

12. Как много християни днес показват, че са доволни и смирени?

¹² Да помислим за ситуация, с която се сблъскват много възрастни братя. Години наред те са служили като координатори на старейшинското тяло. Но когато навършат 80 години, охотно се оттеглят от назначението си. Окръжните надзорници на 70–годишна възраст смирено предават тази отговорност на други и приемат новото си назначение в различен вид служба. Освен това в последните години много бетелови служители по света бяха назначени в проповедния район. Тези верни братя и сестри не завиждат на онези, които сега служат на тяхно място.

13. Защо Павел можел да започне да завижда на 12–те апостоли?

¹³ Апостол Павел е друг хубав пример за човек, който развил задоволство и смирение. Той не позволил завистта да пусне корен в сърцето му. Павел се трудел усърдно в службата, но смирено признал: „Аз съм най–незначителният от апостолите и не съм достоен да се наричам апостол.“ (1 Кор. 15:9, 10) Дванайсетте апостоли следвали Исус по време на земната му служба, но Павел станал християнин едва след смъртта и възкресението на Исус. Въпреки че в крайна сметка бил назначен като „апостол за народите“, той никога не станал един от 12–те апостоли. (Рим. 11:13; Деян. 1:21–26) Вместо да завижда на тези мъже заради близкото им общуване с Исус, Павел бил доволен с това, което имал.

14. Как ще постъпваме, ако изпитваме задоволство и сме смирени?

¹⁴ Ако изпитваме задоволство и сме смирени подобно на Павел, ще проявяваме уважение към онези, на които Йехова е дал власт. (Деян. 21:20–26) Той е назначил мъже да ръководят християнския сбор. Въпреки несъвършенството им Йехова ги смята за „дарове във вид на хора“. (Еф. 4:8, 11) Когато уважаваме тези назначени мъже и смирено следваме напътствията им, оставаме близо до Йехова и имаме мирни отношения със събратята си.

„НЕКА СЕ СТРЕМИМ КЪМ ОНОВА, КОЕТО ДОПРИНАСЯ ЗА МИРА“

15. Какво е нужно да направим?

¹⁵ Там, където има завист, не може да има мир. Нужно е да изкореним завистта от сърцето си и да не я събуждаме в другите. Трябва да предприемем тези важни стъпки, ако искаме да изпълняваме заповедта на Йехова „да се стремим към онова, което допринася за мира и за взаимното изграждане“. (Рим. 14:19) Какво можем да правим, за да помагаме на другите в борбата със завистта, и как можем да допринасяме за мира?

16. Как да не предизвикваме завист в другите?

¹⁶ Нагласата и действията ни могат много да повлияят на другите. Светът иска да се хвалим с притежанията си. (1 Йоан 2:16) Но това подхранва завистта. Един начин да не предизвикваме завист в другите, е, като не говорим постоянно за нещата, които притежаваме или планираме да си купим. Друг начин е, като гледаме скромно на отговорностите си в сбора. Ако непрекъснато говорим за работата, която вършим, създаваме благоприятна почва за завистта. За разлика от това, когато проявяваме искрен интерес към другите и сме признателни за доброто, което вършат, им помагаме да изпитват задоволство и допринасяме за единството и мира в сбора.

17. Какво успели да постигнат братята на Йосиф и защо?

¹⁷ Можем да спечелим битката срещу завистта! Да помислим отново за братята на Йосиф. Години след като се отнесли зле към него, те го срещнали в Египет. Но преди да разкрие самоличността си, Йосиф изпитал братята си, за да види дали са се променили. Когато били на трапезата, той давал много повече храна на най–малкия, Вениамин, отколкото на другите си братя. (Бит. 43:33, 34) Въпреки това никъде не се казва, че те завидели на Вениамин. Напротив, те показали, че са искрено загрижени за брат си и за баща си Яков. (Бит. 44:30–34) Тъй като се били освободили от завистта, братята на Йосиф допринесли за възстановяването на мира в семейството си. (Бит. 45:4, 15) Ако и ние изкореним всякаква завист от сърцето си, ще съдействаме за мира в семейството си и в сбора.

18. Според Яков 3:17, 18 какъв ще е резултатът, ако допринасяме за мира?

¹⁸ Йехова иска да се борим със завистта и да се стремим към мир. Трябва да полагаме усилия да правим и двете неща. Както разгледахме в тази статия, ние сме склонни да завиждаме. (Як. 4:5) Също така светът, който ни заобикаля, пробужда в нас завист. Но ако развиваме смирение, задоволство и признателност, няма да оставим място за завистта. Така ще допринасяме за една мирна среда, в която „плодът на праведността“ може да процъфтява. (Прочети Яков 3:17, 18.)