Препечатано със съгласието на издателите на списание „Пробудете се!“ [броят от 22 октомври 1991 г. (англ.), 7–9 страница] (rpn91 10/22c–BL) © 2007 Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania. Всички права запазени.

Най–добрата помощ е на разположение!

ЗА ХРИСТИЯНИТЕ изборът и степента на грижи за терминално болните могат да породят някои важни въпроси, като например:

Дали ако не бъде направено всичко възможно за спасяване на живота, това не би противоречало на Писанието? И ако е приемливо от морална гледна точка да бъде допуснато някой да умре по естествен начин, без да бъдат положени героични усилия за удължаване на живота му, какво да кажем за евтаназията — съзнателно действие, целящо животът на пациента да бъде прекратен, за да му бъдат спестени страданието и болката?

В наше време това са важни въпроси и е добре, че разполагаме с помощ, за да намерим техните отговори.

Един вдъхновен от Бога писател съвсем уместно записал следното: „Бог е наше убежище и сила, помощ, която се намира лесно във време на беда.“ (Псалм 46:1) Тези думи са подходящи и за нас, имайки предвид въпроса, който обсъждаме. Йехова Бог е източникът на най–мъдрата, най–добрата помощ. Той е наблюдавал живота на милиарди хора и знае по–добре от който и да било лекар, специалист по етика или адвокат какво е най–доброто. Затова нека видим каква помощ ни осигурява Бог. (Псалм 25:4, 5; Евреи 4:16)

Правилен възглед относно живота

Добре е да знаем, че идеята животът да бъде запазен на всяка цена не се ограничава единствено до областта на медицината. Тя е продукт на модерната светска философия. Защо това е така? Защото ако настоящият ни живот е всичко, което имаме, изглежда трябва да го запазим на всяка цена независимо от обстоятелствата. Този общоприет начин на мислене обаче е довел в някои случаи до технологични кошмари — хора в безсъзнание биват поддържани „живи“ с помощта на машини в продължение на години.

От друга страна, има хора, които вярват в безсмъртието на човешката душа. Според техния начин на мислене настоящият живот е една междинна спирка по пътя към нещо по–добро. Платон, един от основоположниците на тази философия, учел следното:

„Или смъртта е състояние на несъществуване и пълно безсъзнание, или, както казват хората, настъпва промяна и душата напуска този свят и се преселва в друг. ... Ако смъртта е пътешествие до едно друго място, ... какво по–добро, мои приятели и съдници, може да има от това?“

Човек, който вярва в подобно учение, може да възприема смъртта като приятел, който трябва да бъде посрещнат охотно или дори да бъде поканен да дойде по–скоро. Библията обаче учи, че за Йехова животът е свещен. „В тебе е изворът на живота“ — писал псалмистът под вдъхновение от Бога. (Псалм 36:9) Дали тогава истинските християни могат да се съгласят да участват в евтаназия?

Някои смятат, че този въпрос има връзка с една случка, записана в Библията, при която цар Саул бил сериозно ранен и помолил своя оръженосец да го убие. Те гледат на това като на вид евтаназия — съзнателно действие, целящо да ускори смъртта на някого, който вече умирал. По–късно се появил един амаликитец, който твърдял, че бил изпълнил молбата на Саул и го убил. Дали обаче твърдението на амаликитеца, че е сложил край на страданията на Саул, било възприето като нещо добро? Съвсем не! Давид, помазаникът на Йехова, наредил амаликитецът да бъде убит заради кръвната си вина. (1 Царе 31:3, 4; 2 Царе 1:2–16) Следователно този библейски разказ по никакъв начин не оправдава участието на християните в евтаназия.a

Дали това означава обаче, че един християнин трябва да направи всичко възможно от технологична гледна точка, за да удължи живота на човек, който умира? Дали процесът на умиране трябва да бъде удължен във времето, колкото е възможно повече? Писанието учи, че смъртта не е приятел на човека, а негов враг. (1 Коринтяни 15:26) Освен това мъртвите нито страдат, нито изпитват някакво блаженство, а се намират в подобно на сън състояние. (Йов 3:11, 13; Еклисиаст 9:5, 10; Йоан 11:11–14; Деяния 7:60) Всички възможности мъртвите да живеят отново зависят изцяло от силата на Бога да ги възкреси посредством Исус Христос. (Йоан 6:39, 40) Така разбираме, че Бог ни е осигурил това полезно познание: Макар че смъртта не е нещо, което да очакваме с нетърпение, не сме длъжни да полагаме отчаяни усилия да удължаваме процеса на умиране.

Напътствия за християните

Какви напътствия би могъл да има предвид един християнин в ситуация, при която здравословното състояние на негов близък е безнадеждно?

Най–напред трябва да признаем, че всяка ситуация, при която става дума за неизлечимо заболяване, е различна и няма универсални правила. Освен това християнинът трябва да се съобрази и с местните закони, засягащи такива случаи. (Матей 22:21) Добре е да имаме предвид също, че никой любещ християнин не би насърчавал проявата на медицинска небрежност.

Само когато няма съмнение, че се касае за терминално състояние от медицинска гледна точка (когато е ясно установено, че няма надежда здравословното състояние на пациента да се подобри), може да се обмисля отправянето на молба за изключване на поддържащата живота медицинска апаратура. При подобни случаи няма библейско основание да се настоява поддържащите живота процедури, които просто удължават започналия вече процес на умиране, да продължават.

Често това са много трудни ситуации, които изискват вземането на болезнени решения. Как да разберем например кога ситуацията е безнадеждна? Макар че никой не може да бъде абсолютно сигурен, трябва да бъде проявена разумна преценка, придружена от внимателно обсъждане. В един медицински документ, съдържащ съвети за лекарите, се казва:

„Ако има несъгласие относно диагнозата или прогнозата, или относно двете, поддържащото живота лечение трябва да се продължи, докато не бъде постигнато съгласие. От друга страна, настояването за достигане на сигурност в преценката извън една разумна степен може да попречи на лекуващия лекар при вземането на решения относно лечението в очевидно безнадеждни ситуации. Сведенията за редки случаи, при които пациент в подобно състояние е оцелял, не са основателна причина за продължаване на активното лечение. Подобни незначителни статистически вероятности не отменят разумните очаквания за резултата от лечението, които всъщност ръководят вземането на решения относно него.“

Независимо дали е пациент или роднина, в такава трудна ситуация християнинът с основание би очаквал да получи известна помощ от своя лекар. В същия медицински документ се казва още: „Във всеки случай би било несправедливо просто да бъдат предоставени медицински факти и възможности и пациентът да бъде оставен сам, без да му се осигурят допълнителни напътствия относно различните възможности за активно или пасивно лечение.“

Като зрели християнски служители, местните старейшини също могат да бъдат от голяма полза. Разбира се, пациентът и неговото семейство трябва да вземат собствено уравновесено решение в тази деликатна ситуация.

В крайна сметка всичко се свежда до следните основни мисли. Християните много искат да бъдат живи, за да могат радостно да служат на Бога. Те си дават сметка обаче, че в настоящата система всички хора умират и в този смисъл всички ние сме неизлечимо болни. Единствено посредством изкупителната кръв на Исус Христос има възможност тази неблагоприятна ситуация да се промени. (Ефесяни 1:7)

Ако наш близък почине, колкото и трудно да е това за нас, ние не изпадаме в отчаяние и не скърбим „както скърбят останалите, които нямат надежда“. (1 Солунци 4:13) Вместо това можем да намерим утеха в мисълта, че сме направили всичко възможно в една разумна степен, за да помогнем на нашия болен близък, и че медицинското лечение, което сме се погрижили той да получи, е било най–добрата временна помощ. Независимо от всичко можем да разчитаме на насърчителното обещание на Онзи, който ще премахне подобни проблеми, когато смъртта, „последният враг“, бъде унищожена. (1 Коринтяни 15:26)

Да, в крайна сметка най–добрата помощ за неизлечимо болните ще дойде от Бога, който дал живот на първите хора и който обещава да възкреси онези, които проявяват вяра в него и в неговия син, Исус Христос. (Йоан 3:16; 5:28, 29)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 6]

Дали смъртта на Саул подкрепя евтаназията?