Преди деветдесет години започнах ‘да помня Създателя си’

Разказано от Едуин Риджуел

В ДЕНЯ, в който беше прекратена Първата световна война, 11 ноември 1918 г., децата в моето училище неочаквано бяха събрани, за да отпразнуват края на Голямата война. Аз бях едва на пет години и не разбирах напълно какъв е поводът. Все пак обаче знаех от онова, на което родителите ми ме учеха за Бога, че не искам да участвам в тържеството. Помолих се на Бога, но емоциите ми надделяха и се разплаках. В крайна сметка не участвах в празненството. Оттогава започнах ‘да помня Създателя си’. (Екл. 12:1)

Няколко месеца преди тази случка в училище, семейството ни се беше преместило близо до Глазгоу в Шотландия. Горе–долу по това време баща ми присъства на публичния доклад, озаглавен „Милиони хора, които живеят днес, никога няма да умрат“. Това промени живота му. Баща ми и майка ми започнаха да изучават Библията и често си говореха за Божието Царство и за бъдещите благословии. Благодаря на Бога, че още оттогава родителите ми ме възпитаваха да обичам Бога и да разчитам на него. (Пр. 22:6)

Започвам целодневна служба

Когато бях на 15 години, можех да продължа образованието си, но това, което всъщност исках, беше да стана целодневен служител. Баща ми смяташе, че съм твърде млад, затова поработих известно време в един офис. Но желанието ми да служа на Йехова целодневно беше толкова силно, че един ден реших да напиша писмо на брат Джоузеф Ръдърфорд, който по това време надзираваше световната проповедна дейност. Попитах го какво мисли за намеренията ми. В отговор той ми писа: „Щом си достатъчно голям да работиш, значи си достатъчно голям да се заемеш със службата на Господаря. ... Убеден съм, че Господарят ще те благослови, ако полагаш усилия да Му служиш вярно.“ Това писмо от 10 март 1928 г. оказа силно въздействие на нашето семейство. Не след дълго, баща ми, майка ми, по–голямата ми сестра и аз вече служехме целодневно.

През 1931 г., на един конгрес в Лондон, брат Ръдърфорд съобщи, че има нужда от доброволци, които да разпространяват добрата новина в чужбина. Аз бях сред желаещите и заедно с Андрю Джак бяхме назначени в Каунас, тогавашната столица на Литва. По онова време бях на 18 години.

Проповядване на посланието за Царството в чужбина

В онези години Литва беше бедна селскостопанска страна и проповядването по селата криеше своите предизвикателства. Беше трудно да намерим квартира и никога няма да забравя някои от местата, където живяхме. Например една нощ двамата с Андрю се събудихме, тъй като усещахме болки. След като запалихме газената лампа, видяхме, че леглото беше покрито със стотици дървеници. Бяхме нахапани от глава до пети! За да успокоя болките си, всяка сутрин в продължение на една седмица трябваше да стоя потопен до врата в студените води на една река наблизо. Въпреки всичко бяхме решени да продължаваме със службата. Скоро след това проблемът ни с квартирата беше решен, когато срещнахме едно младо семейство, което беше приело истината. Те ни приютиха в дома си, който беше малък, но чист. С радост спяхме на пода и само какво облекчение беше това за нас!

По онова време в Литва доминираха духовниците на католическата и руската православна църква. Само богатите можеха да си позволят да имат Библия. Главната ни цел беше да покрием колкото е възможно по–голям район и да оставим колкото се може повече библейска литература на заинтересуваните хора. Първо намирахме квартира в някой град. След това внимателно покривахме околностите и накрая бързо обработвахме самия град. По този начин обикновено свършвахме работата си преди местните свещеници да могат да ни създадат неприятности.

Възникват вълнения и дейността ни получава широка гласност

През 1934 г. Андрю беше назначен да работи в клона в Каунас и Джон Симпи ми стана партньор. С него имахме незабравими преживявания. Веднъж посетих кантората на един адвокат в малък град. Мъжът се ядоса, извади пистолет от чекмеджето и ми нареди да напусна. Помолих се безгласно и си припомних съвета на Библията: „Мек отговор отклонява от ярост.“ (Пр. 15:1) Затова казах: „Дойдох тук като приятел с добра новина, която да споделя с вас.“ Мъжът свали пръста си от спусъка, а аз, пристъпвайки назад, внимателно излязох от кантората му.

Когато отидох при Джон, той също сподели, че е имал интересно преживяване. Бил отведен в полицейското управление, тъй като бил погрешно обвинен, че е откраднал банкнота с голяма стойност от една жена, която срещнал. Там го накарали да съблече всичките си дрехи, за да го претърсят. Разбира се, банкнотата не била у него. По–късно заловили истинския крадец.

Двата случая породиха голямо вълнение в иначе спокойното градче и в резултат на това нашата дейност получи широка гласност!

Тайни операции

Една опасна задача беше да внасяме библейска литература в съседна Латвия, където проповедната ни дейност беше забранена. Горе–долу веднъж месечно пътувахме до Латвия с нощния влак. Понякога, след като оставяхме литературата, продължавахме пътуването си до Естония, за да вземем още една пратка, която на връщане оставяхме в Латвия.

Веднъж един митничар беше предупреден за нашата дейност и ни накара да слезем от влака и да занесем литературата при началника му. Двамата с Джон се молехме на Йехова за помощ. За наша изненада, митничарят не каза на началника си какво носим, а само заяви: „Тези мъже имат да декларират нещо.“ Аз „декларирах“, че нося литература, която ще помогне на хората в училищата и университетите да разберат значението на онова, което се случва в нашия изпълнен с проблеми свят. Началникът ни пусна да минем и така благополучно доставихме пратката.

Когато политическата обстановка в Прибалтийските държави се влоши, се надигна противопоставяне срещу Свидетелите на Йехова, така че проповедната ни дейност беше забранена и в Литва. Андрю и Джон бяха изгонени от страната, а с избухването на Втората световна война всички британски поданици бяха посъветвани да напуснат. За жалост, и аз трябваше да си отида.

Привилегии и благословии в Северна Ирландия

По онова време родителите ми вече се бяха преместили в Северна Ирландия и през 1937 г. се присъединих към тях. Нашата литература беше забранена и в Северна Ирландия поради военната истерия, но ние продължавахме да проповядваме по време на войната. След Втората световна война отново можехме да извършваме дейността си без правни ограничения. Харолд Кинг, опитен пионер, който по–късно служи като мисионер в Китай, пое инициативата да организира доклади, изнасяни на открито. Той каза: „Тази събота аз ще изнеса първия доклад.“ После ме погледна и каза: „Ти ще изнесеш доклада следващата събота.“ Това бе съвсем неочаквано за мене.

Ясно си спомням първия си доклад. Присъстваха стотици хора. Изнесох го, стоейки върху един сандък, без помощта на каквото и да било озвучително оборудване. След доклада един мъж на име Бил Смит дойде при мене, стисна ръката ми и се представи. Той каза, че забелязал множеството и спрял да види какво става. Оказа се, че преди време баща ми е посещавал Бил, но загубили връзка, когато баща ми и втората ми майка се преместили в Дъблин, за да бъдат пионери там. Започнахме библейско изучаване. По–късно девет души от семейството на Бил започнаха да служат на Йехова.

След време проповядвах във вилната зона в покрайнините на Белфаст, където срещнах една рускиня, която преди живеела в Литва. Когато ѝ показах някои издания, тя посочи една от книгите и каза: „Тази я имам. Даде ми я моят чичо, който е професор в университета в Каунас.“ Жената ми показа книгата „Сътворение“ на полски език. Белите полета бяха пълни с бележки. Колко изненадана беше тя да научи, че аз бях човекът, дал книгата на нейния чичо, когато го срещнах в Каунас! (Екл. 11:1)

Когато Джон Симпи разбра, че отивам в Северна Ирландия, ме помоли да посетя по–малката му сестра Нели, която беше проявила известен интерес към истината от Библията. Сестра ми Кони и аз провеждахме библейското изучаване с нея. Нели напредна бързо и отдаде живота си на Йехова. След време започнахме да ходим заедно и се оженихме.

С Нели прекарахме 56 години в служба на Йехова и имахме честта да помогнем на повече от сто души да научат библейската истина. Надявахме се заедно да преживеем Армагедон и да преминем в новия свят на Йехова, но жестокият враг, смъртта, ми я отне през 1998 г. Това беше ужасен удар за мене — едно от най–големите изпитания в живота ми.

Отново в Прибалтийските държави

Около година след смъртта на Нели получих една прекрасна благословия. Бях поканен да посетя клона в Талин (Естония). Писмото от братята в Естония обясняваше: „От десетимата братя, които бяха назначени да служат в Прибалтийските държави в края на двайсетте и началото на трийсетте години, ти си единственият останал жив.“ По–нататък се обясняваше, че клонът подготвя исторически сведения за дейността в Естония, Латвия и Литва и ме питаха дали мога да отида там.

Каква привилегия беше да си припомня случките, които аз и моите партньори преживяхме в онези ранни години! В Латвия успях да покажа на братята първото жилище, което беше използвано за офис на клона, и мястото под покрива, където криехме литературата, която полицията никога не откри. В Литва ме заведоха в малкия град Шяуляй, където бях служил като пионер. На едно събиране там един брат ми каза: „Преди много години с майка ми купихме къща в града. Когато разчиствахме боклуците от тавана, видях книгите „Божият план на епохите“ и „Арфата на Бога“. Щом ги прочетох, разбрах, че съм намерил истината. Сигурно ти си бил човекът, оставил тези книги в къщата преди толкова много години!“

Освен това присъствах на окръжен конгрес в един от градовете, в които бях служил като пионер. Последният конгрес, на който присъствах там, беше преди 65 години. Тогава се събраха 35 души. Но какво удоволствие беше този път да видя над 1500 присъстващи! Как Йехова беше благословил делото!

‘Йехова не ме остави’

Наскоро получих напълно неочаквана благословия, когато една прекрасна християнска сестра на име Бий се съгласи да стане моя съпруга. Оженихме се през ноември 2006 г.

Мога да уверя всеки млад човек, който се чуди как да използва живота си, че е най–мъдро да следва вдъхновените от Бога думи: „Помни Създателя си в дните на младостта си.“ Днес мога да се радвам, подобно на библейския псалмист: „Боже, Ти си ме научил от младостта ми; и досега съм разгласявал Твоите чудесни дела. Да! Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещия род, твоята мощ на всичките бъдещи поколения.“ (Пс. 71:17, 18)

[Карта на страница 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Да внасяме литература в Латвия беше опасна задача

ЕСТОНИЯ

ТАЛИН

Рижки залив

ЛАТВИЯ

РИГА

ЛИТВА

ВИЛНЮС

Каунас

[Снимка на страница 26]

Започнах да служа като колпортьор (пионер) в Шотландия, когато бях на 15 г.

[Снимка на страница 26]

С Нели на сватбата ни през 1942 г.