Помогни на детето си да се справи със скръбта

ВЕДНЪЖ в една книжарница, пълна с хора, една майка извикала ядосано на продавачката: „Книжарницата ви е пълна с книги, но никоя не може да помогне на моето дете!“ Тази майка търсела ръководство за това как да помогне на малкия си син да превъзмогне скръбта след внезапната смърт на близък член на семейството.

Притесненията на тази жена били основателни. За едно малко дете действително е тежко да приеме мисълта за смъртта. Децата са щастливи, когато получават грижи в семейството си, но смъртта може да отнеме човек, когото детето обича и към когото е силно привързано. Ако е вероятно това да се случи скоро или ако детето ти вече е претърпяло подобна загуба, как ти като родител можеш да му помогнеш?

Разбира се, при смъртта на близък човек вероятно самият ти се бориш със собствените си чувства. Може би изпитваш мъка и си затрупан от тревоги, но не бива да забравяш, че детето ти се нуждае от твоята подкрепа. В едно издание, разпространявано от един приют в Минесота (САЩ), се отбелязва: „Децата дочуват реплики и части от разговори и често не ги разбират правилно или пък си представят нещо напълно погрешно.“ В същото издание пише още: „Необходимо е да се казва истината на децата.“ Затова може би ще е мъдро да обясниш фактите на своите деца така, че те да могат да ги разберат. Това е трудно, защото децата не са еднакво способни да разбират какво се случва в действителност. (1 Коринтяни 13:11)

Как да обясниш смъртта

Според някои изследователи, когато родителите говорят с детето си за смъртта, те трябва да внимават как употребяват изрази като „спи“, „загубихме го“ или „отиде си“. Ако подобни фрази биват използвани, без да се обясняват, те могат да объркат едно малко дете. Вярно е, че Исус говорел за смъртта като за сън, и това било много подходящо. Спомни си обаче, че слушателите му не били деца и че по–късно той обяснил какво точно е имал предвид. Исус казал на последователите си: „Нашият приятел Лазар заспа.“ Въпреки че били на зряла възраст, учениците на Исус ‘си представили, че той говори за сън и почивка’. Затова Исус пояснил думите си, като казал: „Лазар умря.“ (Йоан 11:11–14) Ако възрастните се нуждаят от такива ясни обяснения, то колко повече това важи за децата!

„Когато обяснява смъртта на своето дете, една майка може да се старае да смекчи думите си — казват авторите Мери Ан и Джеймс Емсуилър, — но така е възможно тя да насади у своето дете идеи, които то не е имало преди и които може да са страшни или навреждащи за него.“ Например, ако просто кажеш на едно малко дете, че негов починал близък само спи, то може да започне да се страхува, че като заспи, няма да се събуди повече. А ако му се каже само, че починалият близък „си е отишъл“, малкото дете може да се почувства отхвърлено или изоставено.

Когато са опитвали да обяснят смъртта, много родители са разбрали, че децата възприемат простите и точни думи много по–лесно, отколкото абстрактни идеи или евфемизми. (1 Коринтяни 14:9) Изследователите препоръчват родителите да предразполагат детето си да задава въпроси и да говори за своите притеснения. Честите разговори предоставят възможности да изясниш погрешните схващания и могат да разкрият други начини, по които да помогнеш на своето дете.

Надежден източник на ръководство

Докато скърби, твоето дете ще се обръща към тебе за ръководство и подкрепа и ще ти задава въпроси. Къде можеш да намериш достоверна информация относно темата за смъртта? Много хора са разбрали, че Библията е доказан източник на утеха и надежда. Тя съдържа конкретни обяснения за това защо хората умират, какво е състоянието на мъртвите и каква надежда има за умрелите. Простата истина, че „мъртвите не знаят нищо“, със сигурност ще помогне на твоето дете да осъзнае, че близкият, който е починал, не страда. (Еклисиаст 9:5) Освен това чрез Библията Бог ни дава надеждата, че отново ще видим своите починали близки в рая на земята. (Йоан 5:28, 29)

Ако винаги се обръщаш към Свещеното писание, ти ще помогнеш на детето си да научи, че Библията осигурява утеха и надеждно ръководство за всяка трудна ситуация. Същевременно детето ти ще види, че ти като родител разчиташ на Божието Слово за ръководство по отношение на сериозни въпроси в своя живот. (Притчи 22:6; 2 Тимотей 3:15)

Отговори на въпроси, които може би си задаваш

Възможно е в опитите си да помогнеш на опечаленото си дете да се окажеш в ситуации, в които да не знаеш как да постъпиш. Какво да правиш тогава?a Нека разгледаме някои въпроси, които обикновено възникват.

• Трябва ли да крия от детето си, че скърбя? Нормално е да искаш да предпазиш своето дете. Но дали то не бива да вижда, че скърбиш? Много родители са разбрали, че е по–добре да са искрени относно своята мъка, като така показват на детето си, че скръбта е нещо естествено. Някои обсъждат с децата си библейски примери на хора, които скърбели открито. Например от очите на Исус потекли сълзи, когато неговият скъп приятел Лазар умрял. Исус не скрил своите чувства. (Йоан 11:35)

• Трябва ли моето малко дете да идва в обредния дом или на гроба и да присъства на погребалното слово? Ако детето ще присъства на погребението, би било разумно да му обясниш предварително какво да очаква, както и защо ще бъде изнесено погребално слово. Разбира се, в някои случаи родителите могат да решат, че има основателни причини децата да не присъстват на погребението или на определена част от него. Ако слушат погребалното слово, изнесено от някой Свидетел на Йехова, децата могат да извлекат полза от разгледаните библейски мисли. Освен това да се види проявата на „нежна привързаност“ и любов сред присъстващите може да е от голямо значение, дори и за едно дете, и да му подейства утешаващо. (Римляни 12:10, 15; Йоан 13:34, 35)

• Трябва ли да говоря на детето си за починалия ни близък? Някои изследователи казват, че ако напълно избягваш тази тема, твоето дете може погрешно да сметне, че криеш някаква тайна относно починалия или се опитваш да заличиш всички спомени за него. Авторката Джулия Раткий отбелязва: „Важно е да помогнеш на децата да се научат да живеят със спомените и да не се страхуват.“ Това да говориш свободно за починалия, както и да споменаваш положителни аспекти от неговия характер и живот, може да е от голяма полза, докато детето скърби. Родителите, които са Свидетели на Йехова, утешават децата си с библейската надежда за възкресение на една райска земя, където няма да има вече болести и смърт. (Откровение 21:4)

• Как мога да помогна на детето си, когато скърби? Скръбта може да се отрази на физическото състояние на детето ти и е възможно то да се разболее. Детето може да стане раздразнително или да се чувства потиснато, понеже изпитва безнадеждност и огорчение. Не се изненадвай, ако то е измъчвано от чувство за вина, ако винаги стои до тебе, или изпада в паника, когато се случи да се прибереш късно или се разболееш. Как да подходиш тогава? Детето ти не бива никога да изпитва чувството, че ти не забелязваш неговите тревоги. Винаги бъди наясно как се чувства то и бъди наблюдателен. Опитай се да не надценяваш, нито да подценяваш степента, в която детето ти страда поради смъртта на своя близък. Често му говори по успокоителен начин и го предразполагай да ти задава въпроси и да споделя открито. Можеш да укрепиш надеждата на детето си, а също и своята чрез „утехата от Писанието“. (Римляни 15:4)

• Колко бързо трябва да се върнем към обичайните си семейни дейности? Специалистите препоръчват доколкото е възможно човек да не спира да върши обичайните си дейности. Смята се, че това да не прекъсваш полезните си занимания е резултатен метод за справяне със скръбта. Много родители Свидетели на Йехова са разбрали, че цялото семейство бива укрепено, когато се придържа към една добра програма за духовни дейности, включваща редовно семейно изучаване на Библията и присъствие на християнските събрания. (Второзаконие 6:4–9; Евреи 10:24, 25)

Докато Йехова Бог не сложи край на болестите и смъртта, децата понякога ще се сблъскват с мъката, съпътстваща смъртта. (Исаия 25:8) Но като изказваш подходящи утешителни думи и осигуряваш подкрепа, ти ще успееш да помогнеш на детето си да се справи със загубата на своя близък.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 19]

Предразполагай детето си да задава въпроси и да говори за своите притеснения

[Снимка на страница 20]

Продължавай да вършиш обичайните си дейности, като например семейното изучаване на Библията