Подражавай на вярата им
„Ето, аз съм робиня на Йехова!“
МАРИЯ учудено вдигнала поглед към посетителя, който влязъл в дома ѝ. Той не търсел нито баща ѝ, нито майка ѝ, а бил дошъл при нея! И без съмнение не бил от Назарет, тъй като обикновено в такъв малък град непознатите се отличавали. А този посетител със сигурност би се отличавал навсякъде. Гостът поздравил Мария по необичаен за нея начин: „Здравей, благословена жено! Йехова е с тебе!“ (Лука 1:28)
Така за пръв път в Библията се споменава за Мария — дъщеря на Илий — от град Назарет в Галилея. Тогава тя била изправена пред много важно решение. Мария била сгодена за дърводелеца Йосиф, който не бил заможен, но проявявал вярност към Йехова. Затова бъдещето ѝ вероятно изглеждало определено — тя щяла да води прост начин на живот, помагайки на своя съпруг Йосиф в грижите за тяхното семейство. Неочаквано обаче пред нея се появил този посетител, който ѝ съобщил за едно назначение от нейния Бог — отговорност, която щяла да промени живота ѝ.
Вероятно ще се изненадаш да научиш, че в Библията няма много подробности за Мария. Там се споменава съвсем малко за живота ѝ, още по–малко за личността ѝ и не се казва абсолютно нищо за външния ѝ вид. Все пак от записаното в Божието Слово научаваме много за Мария.
За да можем да опознаем Мария добре, трябва да забравим за многото представи за нея, които биват прокарвани от различните религии. Затова нека оставим настрана нейните безбройни изображения във вид на картини или скулптури, както и сложните теологични разсъждения и догми, които приписват на тази смирена жена възвишени титли като „Богородица“ и „Небесна царица“. Нека вместо това да разгледаме какво в действителност разкрива Библията. В нея можем да намерим безценна информация за вярата на Мария и за това как можем да ѝ подражаваме.
Посещение от един ангел
Както вероятно знаеш, онзи, който дошъл при Мария, не бил обикновен човек. Това бил ангел Гавриил. Когато той нарекъл Мария „благословена жено“, тя ‘силно се обезпокоила’ и се питала какво означава този необикновен поздрав. (Лука 1:29) От кого била благословена тя? Мария не очаквала да бъде благославяна, или хвалена, от хората. Ангелът говорел за благословията на Йехова Бог, която била най–важна за Мария. Въпреки това тя не сметнала гордо, че има Божието благоволение. Ако се стремим към Божието благоволение, като никога не мислим самонадеяно, че вече сме го придобили, ще извлечем важна поука, която младата Мария разбирала добре. Бог се противопоставя на високомерните, но обича и подкрепя скромните и смирените. (Яков 4:6)
Мария щяла да има нужда от подобно смирение, тъй като ангелът ѝ съобщил за една изключителна привилегия от Бога. Той ѝ обяснил, че ще роди едно дете, което щяло да стане най–значимият от всички хора. Гавриил казал: „Йехова Бог ще му даде престола на баща му Давид, и той завинаги ще царува над дома на Яков, и царството му няма да има край.“ (Лука 1:32, 33) Мария несъмнено знаела за обещанието, което Бог бил дал на Давид повече от хиляда години по–рано, че един от неговите потомци ще управлява завинаги. (2 Царе 7:12, 13) Така че нейният син щял да бъде Месията, когото народът на Бога очаквал от векове!
Освен това ангелът ѝ казал, че нейният син „ще бъде наречен син на Всевишния Бог“. Как една обикновена жена можела да роди Божия син? И как било възможно изобщо Мария да роди? Тя била сгодена за Йосиф, но те още не били женени. Затова тя откровено попитала: „Как ще стане това, след като нямам сексуални отношения с мъж?“ (Лука 1:34) Обърни внимание, че Мария говорела за девствеността си, без да се срамува от това. Дори напротив, тя високо ценяла целомъдрието си. Днес много младежи са нетърпеливи да загубят девствеността си и се подиграват на онези, които още не са направили това. Светът се е променил значително. Йехова обаче не се променя. (Малахия 3:6) Също както било и по времето на Мария, той цени онези, които се придържат към неговите морални стандарти. (Евреи 13:4)
Макар и вярна служителка на Бога, Мария била несъвършен човек. Как тогава тя можела да роди съвършено дете — Синът на Бога? Гавриил обяснил как това щяло да бъде възможно: „Светият дух ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те покрие. Поради тази причина и това, което ще се роди, ще бъде наречено свято, Божи син.“ (Лука 1:35) Свят означава „чист“, „неопетнен“, „свещен“. Хората предават на децата си своето нечисто грешно състояние. В този случай обаче Йехова щял да извърши едно изключително чудо. Той щял да пренесе живота на своя син от небесата в утробата на Мария и щял да използва своята действена сила, светият дух, да „покрие“ Мария, с което напълно да защити детето от греха. Дали Мария повярвала на обещанието на ангела? Как реагирала тя на думите му?
Отговорът на Мария
На скептиците, сред които са и някои теолози от т.нар. християнство, им е трудно да повярват, че една девица може да роди. Въпреки образованието си те не успяват да разберат една съвсем проста истина, изречена от Гавриил — „нищо, казано от Бога, не е невъзможно“. (Лука 1:37) Младата Мария повярвала на думите на ангела, защото имала силна вяра. Тя обаче не вярвала сляпо на всичко, което чувала. Като всеки разумен човек, Мария се нуждаела от доказателства, на които да изгради вярата си. Гавриил бил готов да добави още доказателства, към онези, които тя вече имала. Той ѝ казал, че благодарение на чудодейна намеса от Бога по–възрастната ѝ роднина Елисавета, за която се знаело, че е бездетна, могла да зачене!
Какво щяла да направи тогава Мария? Тя била получила своето назначение и имала доказателства, че Бог ще извърши всичко, казано от Гавриил. Не бива да мислим, че тази привилегия не била свързана с никакви притеснения или трудности. От една страна, Мария трябвало да мисли за годежа си с Йосиф. Дали той все още щял да иска да се ожени за нея, когато разбере, че е бременна? И от друга страна, назначението на Мария вероятно ѝ изглеждало като непосилна отговорност. Тя трябвало да носи в себе си живота на най–ценното от всички творения на Бога — неговият любим Син! Щяло да се наложи да се грижи за него, докато е безпомощно бебе, и да го защитава в един порочен свят. Това наистина било тежка отговорност!
Библията показва, че понякога дори силни, верни мъже са се колебаели да приемат трудни назначения от Бога. Моисей казал, че не може да говори достатъчно гладко, за да бъде говорител на Бога. (Изход 4:10) Йеремия възразил, като казал, че ‘бил дете’, или прекалено млад, за да приеме възложената му от Бога задача. (Йеремия 1:6) Йона пък избягал от назначението си! (Йона 1:3) Какво направила Мария?
Въпреки изминалите векове, сякаш все още можем да чуем думите на Мария, изречени с толкова смирение и покорство. Тя казала на Гавриил: „Ето, аз съм робиня на Йехова! Нека стане с мене така, както ти каза.“ (Лука 1:38) Робите били най–низшите слуги в един дом. Животът им бил изцяло в ръцете на господаря им. Мария възприемала своя Господар, Йехова, по този начин — тя знаела, че е в безопасност в ръцете му, че той е лоялен към онези, които са лоялни спрямо него, и че ще я благославя, ако тя дава най–доброто от себе си в това трудно назначение. (Псалм 18:25)
Понякога Бог може да иска да направим нещо, което да ни изглежда трудно, дори невъзможно. Но в своето Слово той ни осигурява множество причини, поради които можем да му се доверим и да се оставим в ръцете му, както направила Мария. (Притчи 3:5, 6) Дали ще постъпим така? Ако се доверим на Йехова, той ще ни възнагради, като ни даде допълнителни причини да изградим още по–силна вяра в него.
Посещението при Елисавета
Думите на Гавриил за бременността на Елисавета означавали много за Мария. От всички жени на света Елисавета можела най–добре да разбере нейната ситуация. Затова Мария бързо се отправила към планинската област Юдея, като пътуването вероятно ѝ отнело три или четири дни. Когато влязла в дома на Елисавета и свещеника Захария, Йехова дал на Мария допълнителни доказателства, които да укрепят вярата ѝ. Елисавета чула поздрава на Мария и в този момент усетила как бебето в утробата ѝ подскочило от радост. Тя била изпълнена със светия дух и нарекла Мария „майката на моя Господар“. Бог разкрил на Елисавета, че синът на Мария ще бъде неин Господар и Месията. Тя била вдъхновена и да изрази похвала към Мария за нейното вярно послушание с думите: „Щастлива е онази, която повярва.“ (Лука 1:39–45) Всичко, което Йехова обещал на Мария, наистина щяло да се сбъдне!
Тогава Мария започнала да говори. Думите ѝ са внимателно запазени в Лука 1:46–55. И това е единственият случай, записан в Библията, когато Мария говори толкова дълго. Тези стихове ни разкриват много за нея. От думите ѝ на възхвала към Йехова за това, че я е благословил с привилегията да бъде майка на Месията, виждаме признателната ѝ нагласа. Разбираме колко дълбока била нейната вяра, когато казала, че Йехова принизява високомерните и силните, но помага на скромните и бедните, които се стремят да му служат. Можем донякъде да видим и какво познание имала Мария — според едно изследване тя цитирала над двайсет пъти от Еврейските писания.
Ясно е, че Мария размишлявала дълбоко над Божието Слово. Въпреки това тя продължавала да бъде смирена, като предпочитала да цитира от писанията, вместо да говори от себе си. Детето, което растяло в утробата ѝ, един ден щяло да прояви същата нагласа, казвайки: „Онова, на което уча другите, не е мое, а принадлежи на онзи, който ме изпрати.“ (Йоан 7:16) Ще бъде добре да се запитаме: „Дали проявявам подобно уважение и почит към Божието Слово, или предпочитам собствените си идеи и схващания?“ Отговорът на Мария в това отношение бил ясен.
Мария останала при Елисавета три месеца, като несъмнено била източник на насърчение за нея, а и самата тя била укрепена. (Лука 1:56) Тези две жени ни припомнят за важността на приятелството. Ако търсим приятели, които наистина обичат нашия Бог, Йехова, ще израснем духовно и ще се приближим до него. (Притчи 13:20) Накрая обаче дошъл моментът Мария да се върне у дома. Какво щял да каже Йосиф, когато научи за положението ѝ?
Мария и Йосиф
Мария вероятно не изчакала бременността ѝ да стане явна за всички, а веднага говорила с Йосиф. Тя може да се е питала как ще реагира този скромен, боящ се от Бога човек на онова, което имала да му каже. Въпреки притесненията си Мария отишла при него и му разказала за всичко, което ѝ се било случило. Както можеш да си представиш, Йосиф много се разтревожил. Той искал да повярва на тази скъпа за него девойка, но онова, което му казала, не се било случвало никога дотогава. Библията не разкрива какво си помислил той или как точно е разсъждавал, но казва, че Йосиф решил да се разведе с Мария, тъй като по онова време на сгодените двойки се гледало като на женени. Той обаче не искал тя да бъде опозорена публично или да бъде осъдена и затова смятал да се разведе с нея тайно. (Матей 1:18, 19) Вероятно за Мария било болезнено да вижда как този мил мъж се измъчва поради необикновената ситуация. Но тя не се огорчила от това, че Йосиф не ѝ повярвал.
Йехова обаче не оставил Йосиф да направи онова, което му изглеждало, че е най–правилно. Един ангел казал на Йосиф насън, че бременността на Мария действително е причинена от Бога по чудодеен начин. Това вероятно му донесло огромно облекчение! Тогава Йосиф направил онова, което Мария правела от самото начало — той постъпил в хармония с ръководството от Йехова. Йосиф взел Мария за своя жена и се подготвил да поеме уникалната отговорност да се грижи за Сина на Йехова. (Матей 1:20–24)
Ще е добре и женените, и онези, които планират брак, да се поучат от това младо семейство, живяло преди 2000 години. Когато Йосиф наблюдавал как Мария изпълнява отговорностите и задълженията си като майка, той несъмнено се радвал, че бил получил напътствия от ангела на Йехова. Йосиф вероятно разбрал колко е важно да разчита на Йехова при вземането на сериозни решения. (Псалм 37:5; Притчи 18:13) Той със сигурност продължил да бъде внимателен и мил, когато вземал решения като глава на семейството.
От друга страна, какво можем да научим от това, че Мария не променила решението си да се омъжи за Йосиф? Макар че в началото на него му било трудно да повярва на онова, което му казала, Мария умеела да чака и продължила да разчита на него като на свой съпруг, който ще бъде глава на семейството. Тя несъмнено съзнавала колко важно е да бъде търпелива и това е добър урок за християнките днес. И накрая, случилото се вероятно помогнало и на Йосиф, и на Мария да разберат стойността на честното и открито общуване.
Това младо семейство имало възможно най–добрата основа за брака си. И двамата обичали Йехова Бог повече от всичко друго и искали да му бъдат угодни като отговорни и грижовни родители. Разбира се, очаквали ги още по–големи благословии, но и още по–големи предизвикателства. Те трябвало да отгледат Исус, който щял да стане най–великият човек, живял някога на земята.
[Снимка на страница 17]
Любовта към Бога е най–добрата основа за брака