Качества, които трябва да се стремим да развиваме
„Стреми се към праведност, преданост към Бога, вяра, любов, издръжливост и мек нрав.“ (1 ТИМ. 6:11)
1. Дай примери, които показват какво означава думата „стремя се“.
ЗА КАКВО се сещаш, когато чуеш думата „стремя се“? Може би се сещаш за полагане на усилия. Например, когато в дните на Моисей воините на Египет ‘гонили’ израилтяните, те трябвало да се стремят да ги хванат. Но в крайна сметка се удавили в Червено море. (Из. 14:23, НС) Или се сещаш за случаите, когато някой човек в древния Израил извършел неумишлено убийство. Той трябвало да се отправи незабавно към един от шестте града, определени за убежище, иначе ‘поради пламналото си от гняв сърце отмъстителят за кръвта можело да преследва убиеца, да го настигне и да го убие’. Убиецът трябвало да се стреми да стигне до града за убежище. (Втор. 19:6, НС)
2. (а) Към каква награда са подканени да се стремят някои християни? (б) Каква възможност дава Йехова на по–голямата част от истинските християни днес?
2 За разлика от горепосочените библейски примери, обърни внимание на положителното изказване на апостол Павел: „Аз съм устремен към целта, към наградата на небесното призоваване от Бога посредством Христос Исус.“ (Флп. 3:14) Библията ни разкрива, че общо 144 000 помазани християни, сред които и Павел, получават наградата на небесния живот. Те ще управляват над земята заедно с Исус Христос през Хилядолетието. Само към каква чудесна цел ги поканил Бог да се стремят! Но по–голямата част от истинските християни днес имат различна надежда, или цел. Йехова любещо им дава възможност да получат това, което Адам и Ева изгубили, а именно надеждата да живеят вечно в съвършено здраве на една райска земя. (Откр. 7:4, 9; 21:1–4)
3. Как можем да покажем, че сме признателни за Божията незаслужена милост?
3 Грешните хора не могат да заслужат вечен живот въз основа на своите несъвършени усилия да вършат това, което е правилно. (Иса. 64:6) Придобиването на вечен живот е възможно само ако проявяваме вяра в любещите мерки, които Бог е взел за спасение чрез Исус Христос. Какво можем да направим, за да покажем, че сме признателни за незаслужената милост на Бога? Едно от нещата е да изпълняваме следната заповед: „Стреми се към праведност, преданост към Бога, вяра, любов, издръжливост и мек нрав.“ (1 Тим. 6:11) Разглеждането на тези качества може да помогне на всеки един от нас да бъде решен да ги развива „по–пълно“. (1 Сол. 4:1)
„Стреми се към праведност“
4. Защо е важно да се стремим към „праведност“, и какво първо трябва да направи човек?
4 И в двете си писма до Тимотей апостол Павел изброил качества, към които Тимотей да се стреми, като и в двата случая споменал първо „праведността“. (1 Тим. 6:11; 2 Тим. 2:22) На други места в Библията също сме подканени да се стремим към праведност. (Пр. 15:9; 21:21; Иса. 51:1) Можем да започнем да правим това, като ‘приемаме познание за единствения истински Бог и за онзи, когото той изпратил, Исус Христос’. (Йоан 17:3) Стремежът към праведност ще подтикне човек да се разкае за предишните си грехове и да ‘промени пътя си’, така че да върши Божията воля. (Деян. 3:19)
5. Какво трябва да правим, за да придобием праведна позиция пред Бога и да я запазим?
5 Милиони хора, които искрено се стремят към праведност, са отдали живота си на Йехова и са символизирали своето отдаване чрез покръстване във вода. Ако сега си покръстен християнин, мислил ли си за това, че начинът ти на живот трябва да разкрива, и най–вероятно е така, твоя стремеж към праведност? Един аспект на това е да можеш да преценяваш „кое е правилно и кое погрешно“ според Библията, когато вземаш важни решения. (Прочети Евреи 5:14.) Например, ако си несемеен християнин на възраст, на която можеш да сключиш брак, дали си напълно решен да не започваш романтични отношения с някого, който не е покръстен християнин? Ако е така, тогава показваш, че се стремиш към праведност. (1 Кор. 7:39)
6. Какво означава наистина да се стремим към праведност?
6 Да бъдеш праведен е различно от това да бъдеш праведен в собствените си очи или да бъдеш „прекалено праведен“. (Екл. 7:16) Исус предупредил да не парадираме със своята праведност, така че да се представяме като по–добри от другите. (Мат. 6:1) В истинския стремеж към праведност се включва и сърцето — да поправяме погрешните мисли, нагласи, подбуди и желания. Ако постоянно правим това, най–вероятно няма да стигнем дотам, че да извършим сериозен грях. (Прочети Притчи 4:23; сравни Яков 1:14, 15.) Освен това Йехова ще ни благославя и помага, когато се стремим да развиваме и други важни християнски качества.
„Стреми се към ... преданост към Бога“
7. Какво представлява „предаността към Бога“?
7 Да си предан означава да си ревностно отдаден и лоялен. В един библейски речник се посочва, че гръцката дума, преведена като „преданост към Бога“, означава „да внимаваме да не загубим страха си от Бога“. Израилтяните често не успявали да проявяват такава преданост към Бога, както се вижда от техните дела на непослушание дори след като Бог ги освободил от Египет.
8. (а) Какъв въпрос повдигнал грехът на Адам? (б) Как била разкрита „свещената тайна“?
8 Изминали хиляди години, откакто съвършеният човек Адам съгрешил, но все още не бил даден отговор на въпроса: „Дали човек може да проявява съвършена преданост към Бога?“ През цялото това време нито един от грешните хора не успял да живее живот в съвършена преданост към Бога. Но в определеното време Йехова разкрил тази „свещена тайна“. Той прехвърлил живота на своя единороден небесен Син в утробата на Мария, за да бъде роден като съвършен човек. Чрез своя живот на земята и чрез унизителната си смърт Исус показал какво означава да бъдеш ревностно отдаден и напълно лоялен на истинския Бог. Неговите молитви отразявали страхопочитанието му към любещия му небесен Баща. (Мат. 11:25; Йоан 12:27, 28) Затова Йехова вдъхновил Павел да говори за „предаността към Бога“, когато описвал образцовия начин на живот на Исус. (Прочети 1 Тимотей 3:16.)
9. Как можем да се стремим да проявяваме преданост към Бога?
9 В нашето грешно състояние ние не можем да проявяваме съвършена преданост към Бога. Но можем да се стремим към това. Изисква се да следваме примера на Исус колкото е възможно по–отблизо. (1 Пет. 2:21) Така няма да бъдем като лицемерите, които ‘външно проявяват преданост към Бога, но не живеят съответно на силата ѝ’. (2 Тим. 3:5) Това не означава, че истинската преданост към Бога няма връзка с външния ни вид. Напротив, ако твърдим, че ‘почитаме Бога’, нашият външен вид трябва винаги да отразява това, независимо дали избираме булчинска рокля, или решаваме какво да облечем, докато пазаруваме. (1 Тим. 2:9, 10) Да се стремим да бъдем предани на Бога изисква да имаме предвид Божиите праведни стандарти в ежедневния си живот.
„Стреми се към ... вяра“
10. Какво трябва да правим, за да запазим вярата си силна?
10 Прочети Римляни 10:17. За да развие силна вяра и да я запази, един християнин трябва да размишлява върху ценните истини от Божието Слово. „Верният и разумен роб“ ни осигурява много полезни издания, които ни помагат в това отношение. Три изключително ценни книги са „Най–великият човек, живял някога“, „Учи се от великия учител“ и „Ела и ме следвай“. Те са замислени да ни помогнат да опознаем по–добре Христос, за да можем да му подражаваме. (Мат. 24:45–47) Класът на роба организира също събрания и конгреси, много от които наблягат на „словото за Христос“. Дали има начини, по които можеш по–пълно да се възползваш от тези неща, като посвещаваш „повече от обикновеното внимание“ на това, което Бог осигурява? (Евр. 2:1)
11. Каква роля играят молитвата и подчинението на Божиите заповеди за укрепването на вярата ни?
11 Друго средство, чрез което можем да развием силна вяра, е молитвата. При един случай учениците на Исус го помолили: „Дай ни още вяра.“ Ние можем смирено да молим Бога за същото. (Лука 17:5) За да имаме повече вяра, трябва да се молим за помощта на светия дух на Бога, защото вярата е част от плода на духа. (Гал. 5:22) Освен това, като се подчиняваме на Божиите заповеди, нашата вяра укрепва. Например може да увеличим участието си в проповедната служба. Това най–вероятно ще ни донесе много щастие. И когато размишляваме върху благословиите, които получаваме от това ‘да търсим първо царството и Божията праведност’, нашата вяра ще расте. (Мат. 6:33)
„Стреми се към ... любов“
12, 13. (а) Каква нова заповед дал Исус? (б) По какви важни начини можем да покажем, че се стремим към любов, подобна на тази на Христос?
12 Прочети 1 Тимотей 5:1, 2. Павел дал практични съвети за това как християните могат да проявяват любов един към друг. За да сме предани на Бога, трябва също да сме послушни на новата заповед на Исус — ‘да се обичаме един другиго’, както той ни обича. (Йоан 13:34) Апостол Йоан отбелязал: „Дали любовта към Бога остава в онзи, който притежава необходимите средства за живот, но като вижда, че брат му е в нужда, отказва да прояви нежно състрадание спрямо него?“ (1 Йоан 3:17) Сещаш ли се за случаи, в които ти си проявявал любов, като си оказвал практична помощ?
13 Друг начин, по който можем да покажем, че се стремим към любов, е като прощаваме и не таим лоши чувства към братята си. (Прочети 1 Йоан 4:20.) Ние искаме да следваме вдъхновения от Бога съвет: „Проявявайте търпимост един към друг и си прощавайте щедро, ако някой от вас има причина за оплакване срещу другия. И както Йехова щедро ви е простил, така си прощавайте и вие.“ (Кол. 3:13) Има ли някой в твоя сбор, към когото можеш да приложиш този съвет? Ще му простиш ли?
„Стреми се към ... издръжливост“
14. Какво можем да научим от сбора във Филаделфия?
14 Да направим всичко по силите си, за да постигнем краткосрочна цел, е едно нещо, но съвсем друго е, когато целта е трудна за постигане или се оказва, че е по–далеч в бъдещето, отколкото сме очаквали. Ясно е, че да се стремим да получим вечен живот изисква издръжливост. Господарят Исус казал на сбора във Филаделфия: „Понеже остана верен на словото за моята издръжливост, и аз ще те предпазя от часа на изпитанието.“ (Откр. 3:10) Да, Исус говорел за необходимостта от издръжливост — качество, което ни помага да не се отказваме, когато се сблъскваме с изпитания и изкушения. Братята от сбора във Филаделфия през първи век трябва да са проявили образцова издръжливост по време на многото изпитания на вярата. Затова Исус ги уверил в помощта си по време на едно предстоящо по–голямо изпитание. (Лука 16:10)
15. Какво казал Исус относно издръжливостта?
15 Исус знаел, че неговите последователи ще бъдат мразени от невярващите си роднини и от света като цяло, затова поне два пъти той ги насърчил със следните думи: „Който издържи до края, той ще бъде спасен.“ (Мат. 10:22; 24:13) Исус казал също как неговите ученици могат да получат необходимите сили да издържат. В една притча той сравнил с камениста почва хората, които „приемат [Божието] слово с радост“, но отпадат от вярата, когато дойде време на изпитания. Но сравнил своите верни последователи с добра почва, защото ‘задържали в себе си’ словото на Бога и ‘давали плодове с издръжливост’. (Лука 8:13, 15)
16. Какво помага на милиони хора да издържат?
16 Забеляза ли каква е тайната на издръжливостта? Ние трябва да ‘задържим в себе си’ Божието слово, да го запазим живо в сърцата и умовете си. „Превод на новия свят на Свещеното писание“, един точен и лесно разбираем превод на Библията, който е на разположение на все повече езици, прави възможно това. Когато всеки ден размишляваме върху откъс от Божието Слово, това ще ни дава необходимите сили да продължаваме да даваме плодове „с издръжливост“. (Пс. 1:1, 2)
„Стреми се към ... мек нрав“ и мир
17. (а) Защо е толкова важно да проявяваме „мек нрав“? (б) Как Исус показал, че бил с мек нрав?
17 На никой не му е приятно да бъде обвиняван, че е казал или направил нещо, което всъщност не е казал и не е направил. Обикновено хората реагират на несправедливото обвинение, като ядосано го отричат. Колко по–добре би било да проявим „мек нрав“! (Прочети Притчи 15:1.) Да проявяваш мекота, когато те обвиняват несправедливо, се изисква голяма сила. Исус Христос ни е оставил съвършен пример в това отношение. „Когато го ругаеха, той не отвръщаше със същото, когато страдаше, не заплашваше, но се оставяше в ръцете на онзи, който съди праведно.“ (1 Пет. 2:23) Не може да очакваме, че ще бъдем като Исус в това отношение. Но защо не се опитаме да проявяваме мекота в по–голяма степен, отколкото сме проявявали преди?
18. (а) За какво допринася „мекият нрав“? (б) Към какво друго качество сме насърчени да се стремим?
18 В подражание на Исус нека ‘винаги бъдем готови да защитаваме’ своите вярвания, като правим това с „мек нрав и дълбоко уважение“. (1 Пет. 3:15) Това, че проявяваме мек нрав, може да предотврати различията в мнението да прераснат в разгорещен спор, било то с хората, които срещаме в проповедната служба, или с нашите събратя по вяра. (2 Тим. 2:24, 25) Мекотата допринася за това да имаме мир. Вероятно поради тази причина Павел в своето второ писмо до Тимотей изброява „мира“ сред качествата, към които трябва да се стремим. (2 Тим. 2:22; сравни 1 Тимотей 6:11) Да, „мирът“ е друго качество, към което Библията ни насърчава да се стремим. (Пс. 34:14; Евр. 12:14)
19. След като разгледахме седем християнски качества, към какво си решен да се стремиш, и защо?
19 Накратко разгледахме седем християнски качества, които трябва да се стремим да развиваме — праведност, преданост към Бога, вяра, любов, издръжливост, мек нрав и мир. Колко е приятно, когато братята и сестрите във всеки един сбор полагат усилия да проявяват в по–пълна степен тези ценни качества! Това носи чест на Йехова и му позволява да ни оформя за негова слава.
Мисли за размисъл
• Какво означава да се стремим към праведност и преданост към Бога?
• Какво ще ни помогне да се стремим към вяра и издръжливост?
• Как любовта се отразява на взаимоотношенията ни с другите?
• Защо трябва да се стремим към мек нрав и мир?
[Снимка на страница 12]
Исус предупредил да не парадираме с праведността си, за да правим впечатление на хората
[Снимка на страница 13]
Можем да се стремим да развиваме по–силна вяра, като размишляваме върху истините от Божието Слово
[Снимка на страница 15]
Трябва да се стремим да развиваме любов и мек нрав