Готов ли си да защитиш своята вяра?

ДАЛИ някога си бил в ситуация, в която си се почувствал задължен да защитиш вярата си? Обърни внимание какво се случило на една шестнайсетгодишна Свидетелка от Парагвай на име Сусана, която е ученичка в гимназията. В час по етика било казано, че Свидетелите на Йехова не признават Стария завет, Исус Христос и Мария. Някои ученици заявили също, че Свидетелите са фанатици, които биха предпочели да умрат, отколкото да приемат медицинско лечение. Какво щеше да направиш ти, ако беше в тази ситуация?

Сусана се помолила на Йехова и вдигнала ръка. Тъй като часът скоро щял да свърши, тя поискала от учителката си разрешение да подготви доклад относно своите вярвания като Свидетелка на Йехова. Учителката веднага се съгласила. През следващите две седмици Сусана се подготвяла за доклада си, като използвала брошурата „Свидетелите на Йехова — кои са те? Какви са техните вярвания?“

Дошъл денят, в който Сусана трябвало да изнесе доклада. Тя обяснила защо се наричаме с името Свидетели на Йехова, каква надежда имаме за бъдещето, а също и защо не приемаме кръвопреливане. След това дала възможност на другите от класа да ѝ задават въпроси. Повечето ученици вдигнали ръка. На учителката ѝ направило силно впечатление това, че момичето отговаряло на въпросите, като чело направо от Библията.

Един ученик казал: „Веднъж бях в една Зала на Царството и там нямаше никакви изображения.“ Учителката искала да разбере защо това е така. Сусана прочела Псалм 115:4–8 и Изход 20:4. Учителката казала изумена: „Как е възможно в нашите църкви да има толкова много изображения, щом Библията осъжда тяхното използване?“

Дискусията с въпроси и отговори продължила четирийсет минути. Когато Сусана попитала съучениците си дали искат да гледат видеофилма „Без кръв — медицината отговаря успешно на предизвикателството“, всички те се съгласили. Затова учителката запланувала обсъждането да продължи на следващия ден. След като показала филма, Сусана обяснила алтернативните методи на лечение, които са приемливи за някои Свидетели на Йехова. Във връзка с това учителката казала: „Не съм знаела, че има толкова много алтернативни методи на лечение, нито пък съм била наясно с предимствата на лечението без кръв. Тези методи на лечение само за Свидетели на Йехова ли са?“ Когато разбрала, че всеки може да се възползва от тях, учителката възкликнала: „Следващия път, когато Свидетелите на Йехова дойдат на вратата ми, ще си поговоря с тях.“

Двайсетминутното обсъждане, за което Сусана първоначално се била подготвила, продължило три часа. През следващата седмица някои ученици, които имали друга религия, изнесли доклад за своите вярвания. В края на представянето били повдигнати много въпроси, но тези ученици не могли да защитят вярата си. Учителката ги попитала: „Защото не можете да защитите вярата си като вашата съученичка, която е Свидетелка на Йехова?“

Учениците отговорили: „Те наистина изучават Библията, а ние не.“

Като се обърнала към Сусана, учителката казала: „Вие наистина изучавате Библията и полагате усилия да вършите онова, което тя казва. Заслужавате истинска похвала.“

Сусана е можела да запази мълчание по въпроса. Но като взела участие в дискусията, за да обори погрешните твърдения, тя последвала хубавия пример на една млада израилтянка, пленница на сирийците, чието име не е посочено в Библията. Това момиче живяло в дома на сирийския военачалник Нееман, който страдал от ужасна болест на кожата. Младата израилтянка не си мълчала, а казала на господарката си: „Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му!“ Момичето просто не могло да се въздържи да свидетелства за истинския Бог. В резултат на това нейният господар Нееман станал поклонник на Йехова. (4 Царе 5:3, 17)

Подобно на младата израилтянка Сусана не могла да запази мълчание и да не свидетелства за Йехова и за неговия народ. Като поела инициативата да защити вярванията си, когато те били оспорени, Сусана всъщност спазила библейската заповед: „Осветете в сърцата си Христос като господар и винаги бъдете готови да се защитите пред всекиго, който ви пита какви са основанията за вашата надежда, като при това проявявате мек нрав и дълбоко уважение.“ (1 Пет. 3:15) Дали си готов да поемеш инициативата и смело да защитиш вярата си, когато се появи такава възможност?

[Снимка на страница 17]

Тези издания могат да ти помогнат да защитиш вярата си