Как да утешаваме неизлечимо болните
„Когато научих, че състоянието на майка ми е безнадеждно, просто не можех да повярвам! Бях в шок и не можех да приема мисълта, че мама ще умре!“ (Грейс, Канада)
КОГАТО се установи, че един човек е неизлечимо болен, хората, които го обичат — неговото семейство и приятели, — изпитват огромна мъка и не винаги знаят как да реагират. Някои може да се чудят дали да кажат на болния цялата истина за състоянието му. Други мислят, че няма да могат да понесат това да гледат как техният близък страда или губи достойнството си поради последствията от болестта. Мнозина се притесняват, че няма да знаят какво да кажат или да направят през последните часове от живота на болния.
Какво е нужно да знаеш за чувствата, които е възможно да изпиташ, когато чуеш такава лоша новина? И как можеш да бъдеш истински „приятел“ и да осигуриш утеха и подкрепа в такъв тежък момент? (Притчи 17:17)
Нормална реакция
Съвсем нормално е да се чувстваш потиснат, когато се окаже, че твой близък страда от неизлечима болест. Дори лекарите, които непрекъснато се сблъскват със смъртта, се чувстват обезпокоени, дори безпомощни, когато трябва да се грижат за физическите и емоционалните нужди на неизлечимо болните пациенти.
Вероятно и на тебе ти е трудно да владееш чувствата си, когато виждаш как някой твой близък страда. Една жена в Бразилия на име Хоза, чиято по–малка сестра починала от неизлечима болест, казва: „Много е тежко да гледаш как някой, когото толкова обичаш, се измъчва от непрекъснати болки.“ Когато видял, че сестра му е поразена от проказа, верният мъж Моисей извикал: „О, Боже, моля Ти се, изцели я.“ (Числа 12:12, 13)
Ние се измъчваме поради тежкото състояние на своя болен близък, тъй като сме създадени по образа на нашия състрадателен Бог, Йехова. (Битие 1:27; Исаия 63:9) Какво мисли Йехова за страданията на хората? Да обърнем внимание на примера на Исус, тъй като той по съвършен начин отразявал личността на своя Баща. (Йоан 14:9) Когато видял как някои хора са засегнати от различни болести, Исус ‘изпитал силна жал’ към тях. (Матей 20:29–34; Марко 1:40, 41) Както се обсъждаше в предишната статия, когато разбрал, че неговият приятел Лазар умрял, и видял какво влияние оказало това върху семейството и приятелите му, Исус дълбоко се опечалил и ‘сълзи потекли от очите му’. (Йоан 11:32–35) Наистина, Библията описва смъртта като враг и обещава, че скоро и болестите, и смъртта вече няма да съществуват. (1 Коринтяни 15:26; Откровение 21:3, 4)
Възможно е да изпитваш желанието да обвиниш някого, когото и да било, за тежката новина, че твой близък страда от неизлечима болест. Но доктор Марта Ортиз, която подготвила дисертация относно грижите за неизлечимо болни пациенти, дава следния съвет: „Недейте да обвинявате другите, било то лекарския екип, медицинските сестри или дори себе си, за състоянието на пациента. Това само ще обтегне взаимоотношенията ви с тях и ще отклони вниманието на всички от онова, което е най–важно, а именно нуждите на неизлечимо болния пациент.“ Какво можеш да направиш, за да помогнеш на своя близък да приеме и да се справи с мисълта за болестта и вероятността да умре?
Съсредоточи се върху личността на човека, а не върху болестта
Първата стъпка е да виждаш личността на човека и да гледаш отвъд последствията от болестта, които може да отнемат силите му и дори да променят външния му вид. Как можеш да направиш това? Сара, която е медицинска сестра, казва: „Отделям време да разглеждам снимки на пациента, на които той все още е пълен с енергия. Внимателно слушам, докато ми разказва спомените си. Това ми помага да си припомням живота и преживяванията на този човек, вместо да се съсредоточавам единствено върху сегашното му състояние.“
Ан–Катрин, която също е медицинска сестра, обяснява как успява да гледа отвъд физическите симптоми на пациента: „Гледам човека в очите и се съсредоточавам върху това, което мога да направя, за да подобря състоянието му.“ В книгата „Нуждите на умиращите — ръководство как да осигурим надежда, утеха и любов през последната част от живота“ се казва: „Нормално е да се чувстваш изключително неудобно, когато гледаш как някой твой близък е обезобразен от някаква болест или злополука. Най–доброто, което можеш да направиш при тези обстоятелства, е просто да виждаш в него човека, когото наистина обичаш.“
Разбира се, това изисква самоконтрол и решителност. Жорж, който е християнски надзорник и редовно посещава неизлечимо болни хора, обяснява това по следния начин: „Любовта към нашия близък трябва да бъде по–силна от болестта.“ Ако се съсредоточиш върху личността на човека, когото обичаш, а не върху болестта му, и двамата ще извлечете полза. Ивон, която се грижила за болни от рак деца, казва: „Това да осъзнаваш, че можеш да помогнеш на пациентите да запазят достойнството си, ти помага да се справиш с влошеното им физическо състояние.“
Бъди готов да слушаш
Някои хора може да се колебаят да говорят с човек, който скоро ще умре, въпреки че много го обичат. Защо? Те се притесняват, че няма да знаят какво да кажат. Но Ан–Катрин, която наскоро трябвало да се грижи за една своя неизлечимо болна приятелка, посочва, че мълчанието има своето място. Тя казва: „Не само думите носят утеха, а и нашата нагласа и начинът, по който се държим към болния. Ако седнем до него и му подадем ръка, без да сдържаме сълзите си, когато споделя своите чувства, той ще усеща нашата загриженост.“
Твоят близък вероятно ще има нужда да излее чувствата си, като говори честно и откровено. Често обаче онзи, който е болен, знае, че близките му се тревожат, и затова избягва да говори за сериозни лични проблеми. Добронамерени приятели и членове на семейството също може да избягват да обсъждат теми, които засягат болния, като дори скриват от него важна информация за състоянието му. Какъв е резултатът от това прикриване на фактите? Една психоложка, която се грижи за неизлечимо болни пациенти, обяснява, че когато скриват истината от пациента, неговите добронамерени приятели му отнемат възможността да говори за болестта си и да я приеме, а на самите тях това коства много сили, които иначе биха могли да използват, за да помогнат на своя близък да се справи с болестта. Затова, ако болният човек иска да говори за състоянието си или за вероятността да умре, трябва да му бъде позволено свободно да направи това.
Когато животът на някои служители на Йехова Бог в миналото бил застрашен, те открито изразявали страховете си пред него. Например, когато научил, че ще умре, 39–годишният цар Езекия изразил безпокойството си. (Исаия 38:9–12, 18–20) По същия начин и неизлечимо болните трябва да имат възможността да споделят мъката си от мисълта, че ще умрат преждевременно. Вероятно те се чувстват разстроени, тъй като няма да могат да постигнат някои свои лични цели, като например да пътуват до някое отдалечено място, да имат деца, да видят как внуците им порастват или да служат на Бога в по–пълна степен. Може би те се страхуват, че приятелите и членовете на семейството им ще се отдръпнат от тях поради опасения, че не знаят как да реагират в тази ситуация. (Йов 19:16–18) Страхът от страданията, които може да изпитат, както и от това да изгубят контрол върху тялото си или да умрат сами, също може да тревожи умовете на такива хора.
Ан–Катрин казва: „Важно е да позволиш на своя близък да се изкаже, без да го прекъсваш, да го осъждаш или да омаловажаваш страховете му. Това е най–добрият начин да разбереш какво чувства и какви са неговите желания, страхове и очаквания.“
Разбери основните му потребности
Възможно е дотолкова да си разтревожен от тежкото състояние на своя близък, влошено може би от агресивни терапии и от последствията от подобни методи на лечение, че да забравиш една основна негова потребност. Това е нуждата сам да взема решения за себе си.
В някои страни членовете на семейството на един неизлечимо болен човек може да се опитват да го защитят, като крият от него истината за състоянието му и дори не му позволяват да взема решения във връзка със своето лечение. На други места може да се появи различен проблем. Например Джери, който работи като санитар, казва: „Понякога посетителите имат склонността да стоят до леглото на болния човек и да говорят за него, сякаш той вече не е там.“ И в двата случая подобно отношение към болния отнема от достойнството му.
Надеждата е друга основна човешка потребност. В страните, където има на разположение висококачествени медицински грижи, надеждата често е тясно свързана с намирането на резултатно лечение. Мишел, която помогнала на майка си да преодолее три ракови рецидива, обяснява: „Ако майка ми иска да опита друго лечение или да се консултира с друг специалист, аз ѝ помагам в търсенето. Осъзнах, че трябва да гледам реалистично на нещата, но същевременно да говоря по укрепващ начин.“
Но как да постъпиш, ако няма надежда за намирането на лечение? Помни, че неизлечимо болният има нужда открито да говори за смъртта. Християнският надзорник Жорж, цитиран по–горе, казва: „Много е важно да не се крие от човека вероятността скоро да умре. Това ще му позволи да уреди някои неща и да приеме мисълта за смъртта.“ Това може да помогне на болния да изпита чувството, че е направил всичко, което иска, преди смъртта си, и да не се притеснява, че може да е в тежест на другите.
Разбира се, съвсем нормално е да ти е трудно да обсъждаш подобни неща. Но такива откровени разговори ти дават ценната възможност искрено да изразиш най–дълбоките си чувства. Болният може да иска да изглади някои предишни разногласия, да сподели за какво съжалява или да помоли за прошка. Подобни разговори може да те направят още по–близък с него.
Осигури утеха през последните му дни
Как можеш да осигуриш утеха на човек, чийто живот наближава своя край? Доктор Ортиз, цитирана по–горе, казва: „Позволете на пациента да изрази своите последни желания. Изслушайте го внимателно. Ако е възможно, направете това, което иска от вас. Ако не можете да изпълните някое желание, бъдете откровени.“
Повече от всякога умиращият може да изпитва нужда да говори с най–близките си хора. Жорж казва: „Помогни на пациента да се свърже с тях, дори ако разговорите са кратки поради това, че той вече няма много сили.“ Дори само по телефона, такъв разговор може да позволи на болния да получи или да даде насърчение, или да се помоли на Бога заедно с човека отсреща. Кристина, която е от Канада, загубила в смъртта един след друг трима свои близки. Тя си спомня: „Колкото повече наближаваше моментът да умрат, толкова повече те разчитаха на молитвите на своите християнски братя и сестри.“
Дали трябва да се притесняваш да плачеш пред своя болен близък? Не. Ако дадеш воля на сълзите си, всъщност му даваш възможност да те утеши. В книгата „Нуждите на умиращите“ се казва: „Толкова е въздействащо да получиш утеха от умиращия човек — нещо, което може да е изключително важно и за самия него.“ Утешавайки другите, болният, който е бил обект на множество грижи, сега отново може да покаже, че е загрижен приятел, баща или майка.
Възможно е обстоятелствата да не ти позволят да бъдеш заедно със своя близък в последните му мигове. Но ако имаш възможност да бъдеш до него в болницата или у дома, положи усилия да държиш ръката му до последния му час. Тези последни мигове ще ти позволят да говориш за чувствата, които вероятно не си успявал да изкажеш. Дори към края твоят близък вече да не е в съзнание, не позволявай това да ти попречи да му кажеш последно сбогом и да изразиш любовта и надеждата си, че отново ще се видите при възкресението. (Йов 14:14, 15; Деяния 24:15)
Ако се възползваш по възможно най–добрия начин от тези последни мигове, вероятно по–късно няма да има за какво да съжаляваш. Всъщност тези моменти, изпълнени с много чувства, могат впоследствие да бъдат източник на утеха за тебе. Ти ще си доказал, че си истински приятел „във време на нужда“. (Притчи 17:17)
[Текст в блока на страница 27]
Ако се съсредоточиш върху личността на човека, когото обичаш, а не върху болестта му, и двамата ще извлечете полза
[Блок/Снимка на страница 29]
Начин да се запази достойнството на пациента
В много страни се полагат усилия да се уважи правото на неизлечимо болните да умрат спокойно и с достойнство. Писменото предварително решение може много да помогне за зачитането на това право и да позволи на пациентите да умрат у дома или в хоспис.
Предварителното решение може да помогне в следните отношения:
• Ще допринесе за сътрудничеството между лекарите и роднините.
• Ще освободи членовете на семейството от отговорността за вземането на решения относно лечението.
• Ще намали вероятността от прилагането на нежелани, безполезни, агресивни или скъпи методи на лечение.
За да бъде резултатно, предварителното решение трябва да включва най–малко следната информация:
• Името на човека, който ще взема решения за здравните грижи вместо тебе, ако ти самият не си в състояние да вземаш тези решения.
• Здравните грижи, които приемаш или отказваш, ако няма надежда за подобрение на състоянието ти.
• Ако е възможно, името на лекаря, който е наясно с избора ти.
[Снимка на страница 26]
Съсредоточи се върху живота и преживяванията на човека, а не единствено върху сегашното му състояние