Как могат да бъдат изкоренени предразсъдъците?

ЗА КАКВО говорят следните факти? По време на футболен мач в Испания реферът прекъсва играта, защото голям брой зрители сипят обиди срещу играч от Камерун, който накрая заплашва, че ще напусне игрището. В Русия жестоките нападения срещу африканци, азиатци и латиноамериканци са много разпространени. През 2004 г. нападенията срещу хора от друга раса там нараснаха с 55%, като през 2005 г. броят на инцидентите достигна 394. При едно проучване във Великобритания една трета от анкетираните азиатци и представители на черната раса се изказаха, че са загубили работата си поради расова дискриминация. Това са примери за етническаa нетърпимост, която се наблюдава все по–често по целия свят.

Срещат се най–различни прояви на ентическа нетърпимост — от обидни или необмислени забележки до национална политика, целяща да заличи цяла етническа група. Къде се крие коренът на проблема? Как можем ние лично да не проявяваме такива предразсъдъци? Имаме ли основания да се надяваме, че един ден всички човешки семейства ще живеят заедно в разбирателство? Библията осигурява интересни отговори на тези въпроси.

Потисничество и омраза

В Библията се казва: „Помислите на човешкото сърце са зло още от младините му.“ (Битие 8:21) Така че някои хора изпитват удоволствие от това да потискат другите. В Библията се казва още: „Видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха.“ (Еклисиаст 4:1)

От Библията разбираме също, че предразсъдъците спрямо хората с различен произход съществуват от много отдавна. Например през осемнайсети век пр.н.е. един египетски фараон поканил евреина Яков да се премести в Египет със своето голямо семейство. По–късно обаче друг фараон сметнал, че големият брой на пришелците представлява заплаха. Затова в повествованието четем: „Той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните, са по–много и по–силни от нас; елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават. ... Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд.“ (Изход 1:9–11) Египтяните дори наредили всички новородени момченца от потомците на Яков да бъдат убивани. (Изход 1:15, 16)

Къде се крие коренът на проблема?

Религиите по света не са допринесли много за борбата с предразсъдъците. Макар че отделни личности полагат забележителни усилия да се противопоставят на потисничеството, религията като цяло често застава на страната на потисниците. Така беше в САЩ, където господството над черната раса беше налагано със закон и нейни представители биваха линчувани, а смесените бракове бяха забранени до 1967 г. Така беше и в ЮАР по време на апартейда, когато едно малцинство създаде закон, чрез който да подсигури господстващата си позиция, и дори забрани на хора от две различни раси да сключват брак помежду си. И в двата случая сред етническата група, подстрекаваща към расова нетърпимост, имаше хора, които бяха много религиозни.

Библията обаче ни разкрива по–сериозна причина за нетърпимостта между хората с различен произход. За да обясни защо някои етнически групи потискат други, тя казва: „Който не проявява любов, не познава Бога, защото Бог е любов. Ако някой каже: ‘Обичам Бога’, но мрази брат си, той е лъжец. Защото който не обича своя брат, когото вижда, не може да обича Бога, когото не вижда.“ (1 Йоан 4:8, 20) Тези думи показват в какво се корени етническата нетърпимост. Независимо дали са религиозни, или не, хората изпитват предразсъдъци един към друг, защото им липсва познание за Бога и любов към него.

Познанието за Бога е основата за истинско разбирателство

Защо, ако хората познават и обичат Бога, е възможно между тях да съществува единство? Какво представлява това познание, разкрито в Божието Слово, което може да помогне на човек да не наврежда на никого, който изглежда, че е по–различен от него самия? Библията показва, че Йехова е Бащата на всички хора. В нея се казва: „За нас всъщност има само един Бог, Бащата, от когото са всички неща.“ (1 Коринтяни 8:6) Друг стих от Библията гласи: „Той създаде от един човек всички човешки народи.“ (Деяния 17:26) Да, в действителност всички хора са братя.

Независимо към коя етническа група принадлежим, можем да се гордеем с това, че сме получили живота си от Бога. Но има нещо в нашето минало, за което всички трябва да съжаляваме. Павел, който участвал в записването на Библията, казал: „Чрез един човек грехът влезе в света.“ Затова ‘всички са грешни и не са достойни за славата на Бога’. (Римляни 3:23; 5:12) Йехова Бог обича разнообразието. Няма две негови създания, които да са съвсем еднакви. Но Йехова не е дал на никоя етническа група причина да се издига над другите. Мнението, което много хора имат, че тяхната раса или народност е по–добра от другите, всъщност е в противоречие с фактите, изложени в Божието Слово. Ето защо познанието, което ни дава Бог, наистина спомага за единството сред хората.

Бог е загрижен за хората от всички народи

Някои хора се питат дали Бог не е насърчавал към етническа нетърпимост, като проявявал специално благоволение към израилтяните и ги учел да се държат настрана от другите народи. (Изход 34:12) Наистина, в определен период от човешката история, Бог избрал израилския народ за свое специално притежание поради изключителната вяра на прародителя на израилтяните, Авраам. Бог сам ръководел древния Израил, като избирал управници сред народа и му давал закони. Когато израилтяните спазвали Божията уредба, другите народи можели да видят ползата от Божието управление, за разлика от неуспеха на човешкото ръководство. Йехова помогнал на израилтяните да разберат, че е необходима жертва, за да бъдат възстановени добрите взаимоотношения на хората с Бога. Така всички народи можели да извлекат полза от начина, по който Йехова се отнасял към израилтяните, точно както той бил обещал на Авраам: „В твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.“ (Битие 22:18)

Юдеите били привилегировани също с това, че светите изявления на Бога били дадени именно на тях. Освен това Месията се родил в техния народ. Но тези неща също станали, за да могат хора от всички народи да извлекат полза. В Еврейските писания, дадени на юдеите, се съдържа прекрасно описание на времето, когато всички хора, независимо от своята раса, народ, език или култура, ще се радват на големи благословии: „Много народи ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си. ... Народ против народ няма да дигне нож, нито ще се учат вече на война. Но ще седят всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да ги плаши.“ (Михей 4:2–4)

Макар че Исус Христос проповядвал на юдеите, той казал също: „Тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всички народи.“ (Матей 24:14) Нямало да има народ, който да не чуе добрата новина. Следователно Йехова е съвършен пример за справедливо отношение към хората от всички етнически групи. „Бог не е предубеден, но във всеки народ приема този, който се бои от него и върши каквото е праведно.“ (Деяния 10:34, 35)

Загрижеността на Бога към хората от всички народи личи също и от законите, които дал на израилтяните в древността. Обърни внимание на факта, че според Закона от израилтяните не се изисквало просто да търпят хората от други народи, които живеели в земята им, а нещо повече: „Чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.“ (Левит 19:34) Много от законите, които Бог дал на израилтяните, ги учели да се отнасят любещо към хората от други народи, които се били преселили в земята им. Ето защо когато Вооз, един от предшествениците на Исус, видял една бедна чужденка да събира житни класове в краищата на нивата, той действал според онова, което бил научил от Бога и се погрижил жетварите да ѝ оставят достатъчно жито. (Рут 2:1, 10, 16)

Исус учел хората да се отнасят любещо към останалите

Онзи, който помогнал най–добре на хората да разберат познанието за Бога, е Исус. Той показал на последователите си как да бъдат мили с хората, чийто произход е различен от техния. При един случай Исус заговорил една самарянка. Това много я учудило, защото голяма част от юдеите мразели самаряните. В своя разговор с тази жена Исус ѝ помогнал да разбере как може да получи вечен живот. (Йоан 4:7–14)

Още един случай, при който Исус показал как трябва да се отнасяме към хората от друг народ, е, когато разказал притчата за добрия самарянин. Този мъж видял на пътя тежко ранен юдей, пострадал от разбойници. Самарянинът можел да си каже: „Защо да помагам на един юдей? Та юдеите мразят моя народ.“ Но самарянинът от притчата на Исус имал по–различен възглед за чужденците. Макар че други хора подминали този ранен мъж, самарянинът ‘изпитал силна жал’ и направил много, за да му помогне. Исус завършил притчата с мисълта, че всеки, който желае да получи Божието одобрение, трябва да постъпва по същия начин. (Лука 10:30–37)

Апостол Павел поучавал, че който желае да бъде угоден на Бога, трябва да се промени и да подражава на своя Създател в начина, по който се отнася към другите хора. Павел писал: „Съблечете старата личност и нейните постъпки и облечете новата личност, която чрез точно познание става нова според образа на Онзи, който я създаде, и при която няма нито грък, нито юдей, нито обрязване, нито необрязване, няма чужденец, скит. ... Но освен всичко това се облечете с любовта, защото тя свързва всичко в едно по съвършен начин.“ (Колосяни 3:9–14)

Дали познанието за Бога наистина променя хората?

Дали познанието за Йехова Бог наистина може да промени начина, по който човек се отнася към хората от други етнически групи? Да разгледаме до какъв извод стигнала една жена от Азия, която живее в Канада. Тя била много разочарована от дискриминацията, с която се сблъскала там. След това срещнала някои от Свидетелите на Йехова и започнала да изучава Библията с тях. След време им написала благодарствено писмо, в което се казвало: „Вие сте много приятни и мили бели хора. Когато видях, че наистина сте различни от другите хора от вашата раса, се чудех защо. След като мислих много, стигнах до извода, че вие сте Свидетели на Бога. Това трябва да има връзка с Библията. На вашите събрания виждах много бели, черни, кафяви и жълти хора, чиито сърца бяха един и същи цвят — прозрачен. Всички те бяха братя и сестри. Сега разбирам на какво се дължи това — на вашия Бог.“

В Божието Слово е предсказано, че ще дойде време, когато „земята ще се изпълни със знание за Господа“. (Исаия 11:9) Още днес в изпълнение на това пророчество от Библията едно голямо множество от милиони хора „от всички народи, племена, родове и езици“ бива обединено в истинското поклонение. (Откровение 7:9) Тези хора с нетърпение очакват да видят как омразата ще бъде заменена от любов в едно целосветско общество, в което ще се изпълни Божията цел, изречена на Авраам: „Чрез твоето семе ще бъдат благословени всичките семейства на земята.“ (Деяния 3:25)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 4, 5]

Законът, който Бог дал на израилтяните, ги учел да обичат чужденеца

[Снимка на страница 5]

Какво научаваме от притчата за добрия самарянин?

[Снимки на страница 6]

Бог не е дал на никоя етническа група причина да се издига над другите