Гражданин или чужденец — Бог те приема с „добре дошъл“!

„От един човек той направи всички народи от хора, да живеят по цялото лице на земята.“ — ДЕЯНИЯ 17:26.

1. Какви затруднения съществуват на много места днес по отношение приемането на хора от чужди култури?

СЪОБЩЕНИЯТА в пресата показват, че в много страни нараства загрижеността във връзка с чужденците, преселниците и бежанците. Милиони хора отчаяно се опитват да се изселят от някои части на Азия, Африка, Европа и двете Америки. Вероятно те търсят избавление от смазваща бедност, гражданска война или преследване. Но дали намират добър прием навсякъде? Списание „Тайм“ казва: „С промяната на европейския етнически състав, някои страни откриват, че те не са толкова толерантни спрямо чуждите култури, колкото смятаха преди.“ „Тайм“ казва за 18 000 000 „нежелани“ бежанци: „Предизвикателството, което те представят спрямо стабилните нации, няма да изчезне.“

2, 3. (а) Какво освежаващо уверение предлага Библията във връзка с приемането? (б) Защо може да е полезно за нас да изследваме какви сведения предоставя Писанието за отношенията на Бога с хората?

² Каквото и да стане в това отношение, Библията показва, че Бог приема хора от всички народи — независимо от това дали човекът е местен гражданин, преселник или бежанец. (Деяния 10:34, 35) „Но как можете да кажете това? — може да попита някой. — Нима Бог не избрал само древния Израел за свой народ, изключвайки всички останали?“

³ Добре, нека видим как Бог се отнасял с древните народи. Ние можем да изследваме също така и определени пророчества, които свидетелствуват за привилегиите, достъпни за истинските поклонници днес. Прегледът на този пророчески материал може да доведе до едно по–пълно разбиране, което ще намериш за много насърчително. Той показва също как Бог може да се отнесе към отделни хора от „всеки народ, и от всичките племена, люде и езици“ след големия гнет. — Откровение 7:9, 14–17.

„Ще се благословят всичките народи“

4. Как възникнал проблемът на народността, но какви стъпки предприел Бог?

⁴ След Потопа семейството на Ной съставлявало цялото човечество и всички те били истински поклонници. Но това единство скоро било нарушено. Не минало много време и някои хора, пренебрегвайки волята на Бога, започнали да строят кула. Това довело до разделянето на човечеството на езикови групи, които се превърнали в разпръснати племена и народи. (Битие 11:1–9) И все пак истинското поклонение продължавало по линията, водеща към Авраам. Бог благословил верния Авраам и обещал потомството му да стане голям народ. (Битие 12:1–3) Този народ бил древният Израел.

5. Защо всеки един от нас може да бъде насърчен от отношенията на Бога с Авраам?

⁵ Но Йехова не изключвал хората, които не били от Израел, защото целта му се разпростирала върху цялото човечество. Ние виждаме ясно това от обещанието, което Бог дал на Авраам: „В твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа ми.“ (Битие 22:18) Но столетия наред Бог се отнасял по специален начин с Израел, давайки им национален Кодекс от закони, уреждайки свещеничество, което да принася жертви в храма му и осигурявайки им Обетованата земя, в която да живеят.

6. Как уредбата на Бога за Израел щяла да донесе полза за всички?

⁶ Божият Закон за Израел бил добър за хората от всички народи, защото открил грешността на човека, показвайки нуждата от съвършена жертва, която да покрие греха на човечеството веднъж завинаги. (Галатяни 3:19; Евреи 7:26–28; 9:9; 10:1–12) Но каква гаранция имало, че Авраамовото Семе — чрез което щели да се благословят всичките народи, — щяло да дойде и да отговори на изискванията? Законът на Израел помогнал и в това отношение. Той забранявал бракове с ханаанците, народ, всеизвестен с неморалните си практики и обичаи, като например изгарянето на живи деца. (Левит 18:6–24; 20:2, 3; Второзаконие 12:29–31; 18:9–12) Бог постановил, че те и техните практики трябва да бъдат премахнати. Това било за дълготрайна полза на всички, включително и на пришелците, защото щяло да послужи за запазване на рода на Семето от поквара. — Левит 18:24–28; Второзаконие 7:1–5; 9:5; 20:15–18.

7. Какви ранни факти показали, че Бог приема странници?

⁷ Дори по времето, когато Законът бил в сила и Бог гледал на израелтяните по специален начин, той проявявал милосърдие към неизраелтяните. Неговото желание да прави това било проявено, когато Израел напуснал Египет и робството и се отправил към своята собствена земя. „Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество.“ (Изход 12:38) Професор С. Ф. Кайл идентифицира това множество като „гъмжило от чужденци . . . смесица или тълпа от хора от различни народи“. (Левит 24:10; Числа 11:4) Вероятно много от тях били египтяни, които приели истинския Бог.

„Добре дошли“ за чужденците

8. Как гаваонците намерили място сред божия народ?

⁸ Когато Израел изпълнявал божията заповед да изчисти Обетованата земя от деградирали народи, той запазил една група чужденци, гаваонците, които живеели на север от Йерусалим. Те изпратили предрешени пратеници при Исус Навиев, като молели за мир и спечелили мир. Когато тяхната хитрост била разкрита, Исус Навиев постановил гаваонците да служат като „дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на [Йехова]“. (Исус Навиев 9:3–27) Днес много преселници също приемат непретенциозна работа, за да станат част от нов народ.

9. Защо примерът на Раав и нейното семейство е насърчаващ, що се отнася до чужденците в Израел?

⁹ Може би ще бъдеш насърчен, като научиш, че Йехова приемал не само групи от чужденци по онова време; отделни личности също били добре дошли. Днес някои народи приемат с „добре дошли“ само преселници, които имат добро социално положение, богатство за инвестиции или по–високо образование. При Йехова не е така, както ще видим от едно събитие, случило се непосредствено преди епизода с гаваонците. То станало с една ханаанка, която съвсем не притежавала висок социален статус. Библията я нарича „блудницата Раав“. Поради вярата ѝ в истинския Бог, тя и семейството ѝ били спасени, когато Йерихон паднал. Макар че Раав била чужденка, израелтяните я приели. Тя била пример за вяра, достойна за нашето подражание. (Евреи 11:30, 31, 39, 40; Исус Навиев 2:1–21; 6:1–25) Тя дори станала прародителка на Месията. — Матей 1:5, 16.

10. От какво зависело приемането на чужденците в Израел?

¹⁰ Неизраелтяните били приемани в Обетованата земя според усилията им да угодят на истинския Бог. На израелтяните било наредено да не общуват, особено в религиозно отношение, с хора, които не служат на Йехова. (Исус Навиев 23:6, 7, 12, 13; 3 Царе 11:1–8; Притчи 6:23–28) Но много неизраелтянски заселници се подчинявали на основните закони. Някои от тях дори станали обрязани прозелити и Йехова изцяло ги приел като членове на своя сбор. — Левит 20:2; 24:22; Числа 15:14–16; Деяния 8:27.a

11, 12. (а) Как израелтяните трябвало да се отнасят към поклонниците от чужд произход? (б) Защо може да имаме нужда да се поправим, когато следваме примера на Йехова?

¹¹ Бог наредил на израелтяните да наподобяват неговата нагласа спрямо иноплеменните му поклонници: „Чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец [местен жител — NW], и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в египетската земя.“ (Левит 19:33, 34; Второзаконие 1:16; 10:12–19) Това ни донася поука, макар че ние не сме под Закона. Лесно е да попаднеш в плен на предразсъдъци и неприязън спрямо хора от друга раса, народ и култура. Затова ще направим добре да се запитаме: ‘Дали се опитвам да се освободя от такива предразсъдъци, следвайки примера на Йехова?’

¹² Израелтяните имали видимо доказателство за приема на Йехова. Цар Соломон се молел: „Още за чужденеца, който не е от людете ти Израиля, но иде от далечна страна заради твоето име . . . , когато дойде, та се помоли в тоя дом, ти послушай от небето . . . , за да познаят името ти всичките люде на света, да ти се боят.“ — 3 Царе 8:41–43; 2 Летописи 6:32, 33.

13. Защо Бог взел мерки да промени отношенията си с Израел?

¹³ Макар че Йехова все още използувал народа на Израел като свой народ и така пазел родословната линия на Месията, той предсказал големи промени. Преди, когато израелтяните се съгласили да участвуват в Договора на Закона, Бог ги удостоил да бъдат източника на „царство–свещеници и свят народ“. (Изход 19:5, 6) Но Израел векове наред проявявал невярност. Затова Йехова предсказал, че ще сключи нов договор, под който на онези, които ще съставляват „Израилевия дом“, ще им бъдат опростени грешките и греха. (Йеремия 31:33, 34) Този нов договор очаквал Месията, чиято жертва наистина щяла да очисти мнозина от греха. — Исаия 53:5–7, 10–12.

Израелтяни на небето

14. Какъв „нов Израел“ приел Йехова, и по какъв начин?

¹⁴ Християнските гръцки писания ни помагат да разберем как било постигнато всичко това. Исус бил Месията, чиято смърт изпълнила Закона и положила основата за пълно опрощаване на греховете. За да се възползува от тази привилегия, човек не трябвало да бъде юдей, обрязан по плът. Не. Апостол Павел писал, че в новия договор „юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата“. (Римляни 2:28, 29; 7:6) Онези, които повярвали в жертвата на Исус, получили прошка и Бог ги одобрил като ‘юдеи в дух’, които съставляват духовен народ, наречен „божи Израел“. — Галатяни 6:16.

15. Защо физическата народност не е фактор по отношение на това някой да е част от духовния Израел?

¹⁵ Да, приемането в духовния Израел не зависело от даден народностен или етнически произход. Някои хора, като апостолите на Исус, били родени юдеи. Други, като римския армейски офицер Корнилий, били необрязани езичници. (Деяния 10:34, 35, 44–48) Павел правилно казал относно духовния Израел: „Не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин [чужденец — NW], скит, роб, свободен.“ (Колосяни 3:11) Помазаните с божия дух станали „избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби“. — 1 Петър 2:9; сравни Изход 19:5, 6.

16, 17. (а) Каква роля имат духовните израелтяни в целта на Бога? (б) Защо е уместно да разгледаме ролята на онези, които не са част от божия Израел?

¹⁶ Какво бъдеще имат духовните израелтяни в целта на Бога? Исус отговорил: „Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.“ (Лука 12:32) Помазаните, чието „гражданство е на небесата“, ще бъдат сънаследници с Агнето в управлението на Царството. (Филипяни 3:20; Йоан 14:2, 3; Откровение 5:9, 10) Библията показва, че те са ‘подпечатани от всичките племена на израелтяните’ и „са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето“. Те наброяват 144 000. Но след като съобщава броя на онези, които са подпечатани, Йоан представя различна група — едно „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всички племена, люде и езици.“ — Откровение 7:4, 9; 14:1–4.

¹⁷ Някой може да се запита: ‘А всички ония милиони, които не са част от духовния Израел, — тези, които могат да преживеят големия гнет като това голямо множество? Каква роля ще имат те по отношение на малкото останали членове на духовния Израел?’b

Чужденци в пророчеството

18. Какво довело до завръщането на Израел от вавилонски плен?

¹⁸ Връщайки се отново към времето, когато Израел бил под Закона, но не му бил верен, намираме, че Бог решил да доведе вавилонците да опустошат Израел. През 607 г. пр.н.е. Израел бил взет в плен за 70 години. После Бог откупил народа. Под водачеството на управителя Зоровавел, един остатък от физическия Израел се върнал в земята си. Владетелите на медите и персите, които завладели Вавилон, дори подпомогнали завръщащите се с материални средства. Книгата на Исаия предсказала тези събития. (Исаия 1:1–9; 3:1–26; 14:1–5; 44:21–28; 47:1–4) Ездра също ни дава исторически подробности за това завръщане. — Ездра 1:1–11; 2:1, 2.

19. Какво в пророчеството посочвало, че със завръщането на Израел ще бъдат свързани чужденци?

¹⁹ Но предсказвайки откупването и завръщането на божия народ, Исаия направил следното смайващо пророчество: „Народите ще дойдат при светлината ти, и царете при бляскавата ти зора.“ (Исаия 59:20; 60:3) Това означава, че не само онези отделни чужденци били добре дошли, съгласно молитвата на цар Соломон. Исаия посочвал една необикновена промяна в положението. „Народите“ щели да служат със синовете на Израел: „Чужденците ще съградят стените ти, и царете им ще ти служат; защото в гнева си те поразих, но в благоволението си ти показах милост.“ — Исаия 60:10.

20, 21. (а) Какъв паралел намираме в ново време със завръщането на Израел от плен? (б) Как след това към духовния Израел били прибавени ‘синове и дъщери’?

²⁰ Отиването в плен и завръщането на Израел намерило в много отношения паралел в днешно време с духовния Израел. Преди Първата световна война остатъкът от помазаните християни не бил напълно в хармония с божията воля; неговите членове поддържали някои възгледи и практики, пренесени от църквите на псевдохристиянството. После, през военновременната истерия и отчасти поради подстрекателствата от страна на духовенството, ръководещите личности от остатъка на духовния Израел били несправедливо хвърлени в затвора. След войната, през 1919 г. помазаните, които били в буквален затвор, били освободени и реабилитирани. Това било доказателство, че народът на Бога бил освободен от плена на Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия. Неговият народ се заел да изгражда и да населва духовния рай. — Исаия 35:1–7; 65:13, 14.

²¹ Това се посочвало в описанието на Исаия: „Те всички се събират, идат при тебе; синовете ти ще дойдат отдалеч, и дъщерите ти ще бъдат носени на ръце. Тогава ще видиш и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири; защото изобилието на морето ще се обърне към тебе; имотът на народите ще дойде при тебе.“ (Исаия 60:4, 5) През последвалите десетилетия ‘синовете и дъщерите’ продължили да идват, като бивали помазвани с духа, за да попълнят окончателно местата в духовния Израел.

22. Как „чужденци“ дошли да работят заедно с духовните израелтяни?

²² Как стои въпросът с ‘чужденците, които ще съградят стените ти’? И това станало в наше време. Когато призоваването на 144 000 души привършвало, едно голямо множество от всички народи започнало да се стича за поклонение заедно с духовния Израел. Тези новодошли имат основаното на Библията очакване за вечен живот на райска земя. Макар че в крайна сметка мястото на вярната им служба ще бъде различно, те възторжено помагат на помазания остатък в проповядването на добрата новина за Царството. — Матей 24:14.

23. До каква степен „чужденците“ помагат на помазаните?

²³ Днес над 4 000 000 души, които са „чужденци“, заедно с остатъка от онези, чието „гражданство е в небесата“, доказват своята преданост към Йехова. Много от тях, мъже и жени, млади и стари, са на целодневна служба като пионери. В повечето от над 66 000–те сбора такива чужденци изпълняват задълженията на старейшини и помощник–служители. Остатъкът се радва на това, виждайки изпълнението на думите на Исаия: „Чужденци ще останат и ще пасат стадата ви, и чужденци ще бъдат ваши орачи и ваши лозари.“ — Исаия 61:5.

24. Защо можем да бъдем насърчени от отношенията на Бога с Израел и другите в миналото?

²⁴ Така че на който и народ на земята да си гражданин, преселник или бежанец, ти имаш грандиозната възможност да станеш духовен чужденец, когото Всемогъщият сърдечно приема с „добре дошъл“. Неговото приемане включва възможността да се радваш на привилегии в неговата служба както сега, така и в безкрайното бъдеще.

[Бележки под линия]

Обърна ли внимание на това?

◻ Как Бог предложил надеждата, че ще приеме хора от всички народи?

◻ Какво показва, че хора, различни от специалния народ на Бога — Израел, — могат да се обърнат към Него?

◻ Как Бог показал в пророчество, че чужденци ще се присъединят към Израел?

◻ Какво съответствувало на завръщането на Израел от плен, и как били включени „чужденци“?

[Снимка на страница 23]

Цар Соломон се молел за чужденците, които идвали да се покланят на Йехова