Весел Гансфорт — „реформатор преди Реформацията“

Имената на Лутер, Тиндъл и Калвин са известни на всички, които изучават протестантската Реформация, започнала през 1517 г. Но малко хора са чували за Весел Гансфорт. Той е наричан „реформатор преди Реформацията“. Искаш ли да разбереш нещо повече за този човек?

ГАНСФОРТ бил роден през 1419 г. в холандския град Гронинген. Малцина през XV век имали възможността да ходят на училище, но той бил един от тях. Гансфорт бил много добър ученик, но поради крайната бедност, в която живеели неговите родители, на деветгодишна възраст трябвало да напусне училище. За щастие една богата вдовица чула колко умен бил младият Весел. Впоследствие тя станала негова покровителка и платила училищните такси, благодарение на което той могъл да продължи образованието си. След време Гансфорт станал магистър по хуманитарните науки. Явно по–късно получил също титлата доктор по теология.

Весел Гансфорт жадувал за все повече знания. По онова време обаче имало малко библиотеки. Въпреки че вече било изобретено книгопечатането с подвижни букви, повечето книги все още се преписвали на ръка и били много скъпи. Гансфорт бил част от група книжовници, които пътували от библиотека на библиотека и от манастир на манастир в търсене на редки ръкописи и отдавна изгубени книги. Книжовниците след това споделяли един с друг какво били научили от откритите писания. Весел Гансфорт трупал огромно познание и записвал в една тетрадка цитати и откъси от класически произведения. Другите теолози често се отнасяли подозрително към него, защото знаел толкова неща, за които те не били и чували. Наричали го „магистър по противоречията“.

„Защо не ме насочите към Христос?“

Петдесет години преди да започне Реформацията, Весел Гансфорт се срещнал с Тома Кемпийски (около 1379–1471 г.), за когото се смята, че е автор на известния труд „Подражание на Христа“. Тома Кемпийски принадлежал към Братята на обикновения живот, движение, което наблягало на необходимостта от благочестив живот. Един биограф на Весел Гансфорт споменава, че Тома Кемпийски няколко пъти насърчавал Гансфорт да се обърне за помощ към Мария, майката на Исус. Отговорът на Гансфорт бил: „Защо не ме насочите към Христос, който любещо кани всички обременени да отидат при него?“

Смята се, че Весел Гансфорт бил против идеята да бъде ръкоположен за свещеник. Когато го попитали защо отказва да има тонзура, тоест да му бъде остригана част от косата като белег за принадлежност към духовенството, той отговорил, че не се страхува от бесилото, докато още е с всичкия си ум. Явно той говорел за факта, че не можело свещениците да бъдат съдени и изглежда тонзурата наистина спасила много свещеници от бесилката! Гансфорт заел твърда позиция и относно някои разпространени религиозни обичаи. Например той бил обвиняван, че отказва да вярва в чудодейните събития, описани в известната по негово време книга „Диалог за чудесата“. Отговорът му бил: „По–добре е да се чете от Свещеното писание.“

„Знаем само толкова, колкото питаме“

Весел Гансфорт учил еврейски и гръцки език и знаел много неща за писанията на ранните отци на църквата. Забележителна е любовта му към езиците, на които Библията била писана първоначално, тъй като той живял преди Еразъм Ротердамски и Йохан Ройхлин.a Преди Реформацията познанията върху гръцкия език били оскъдни. В Германия имало само шепа учени, които били запознати с този език, а нямало помощни средства за научаването му. Явно след падането на Константинопол през 1453 г. Весел Гансфорт се срещнал с гръцки монаси, които били избягали на Запад, и научил от тях основни неща за гръцкия език. По онова време само евреите говорели на еврейски и изглежда, че Гансфорт научил някои неща на този език от евреи, които приели християнството.

Весел Гансфорт много обичал Библията. За него тя била боговдъхновена и той вярвал, че всички нейни книги са напълно хармонични помежду си. Според него тълкуването на библейските стихове трябвало да е в съгласие с контекста и не бивало да бъде изопачавано. Всяко изопачено обяснение можело да бъде ерес. Един от любимите му стихове в Библията бил Матей 7:7, който гласи: „Не преставайте да търсите и ще намерите.“ Въз основа на тези думи Гансфорт бил твърдо убеден, че е полезно да се задават въпроси, и разсъждавал, че „знаем само толкова, колкото питаме“.

Забележителна молба

През 1473 г. Гансфорт посетил Рим. Там получил аудиенция при папа Сикст IV, първият от шестимата папи, чието отявлено неморално поведение накрая довело до Реформацията. Историчката Барбара Тъчман отбелязва, че папа Сикст IV дал началото на период, белязан от „безочлив, явен и безмилостен стремеж към придобиване на лични блага и насилствена политика“. Обществото било потресено от това, че той отявлено облагодетелствал роднините си. Според един историк папа Сикст IV може би искал да направи папството семейна дейност. Малцина се осмелявали да осъдят тези безчестия.

Весел Гансфорт обаче бил различен. Един ден папата му казал: „Синко, избери каквото пожелаеш и ще ти бъде дадено.“ Гансфорт отговорил: „Свети отче, ... тъй като на земята Вие заемате мястото на най–висш свещеник и пастир, Ви умолявам ... да изпълнявате възвишената си задача по такъв начин, че когато Великият пастир на овцете ... дойде, да Ви каже: ‘Хубаво, добри и верни слуго, влез в радостта на господаря си.’“ Папата заявил, че това е негова отговорност и Гансфорт трябва да избере нещо за себе си. Той отвърнал: „Тогава Ви моля да ми дадете Библия на гръцки и на еврейски от библиотеката на Ватикана.“ Папата изпълнил молбата му, но казал, че постъпката на Гансфорт е глупава, тъй като той трябвало да поиска да бъде ръкоположен за епископ!

„Лъжа и грях“

Тъй като отчаяно се нуждаел от средства за построяването на известната днес Сикстинска капела, папа Сикст IV прибегнал до продаването на индулгенции за опрощаване на греховете на мъртвите. Те станали много разпространени. В книгата „Наместници на Христос — обратната страна на папството“, се казва: „Вдовици, вдовци и опечалени родители давали мило и драго в опитите си да помогнат на близките си да излязат от чистилището.“ Обикновените хора приветствали продажбите на индулгенции, тъй като били напълно убедени, че папата може да осигури на починалите им близки място на небето.

Весел Гансфорт обаче бил убеден, че католическата църква, в това число и папата, не може да опрощава греховете. Той открито нарекъл продажбата на индулгенции „лъжа и грях“. Той също не смятал за необходимо човек да се изповядва пред свещеника, за да получи опрощение на греховете.

Гансфорт поставил под въпрос и непогрешимостта на папата, като казал, че основите на вярата биха били слаби, ако хората винаги трябва да вярват на папите, тъй като и те правят грешки. Гансфорт писал: „Когато висшите духовници пренебрегват Божиите заповеди и налагат собствени човешки заповеди, ... онова, което правят или нареждат, е напразно.“

Гансфорт проправя пътя за Реформацията

Весел Гансфорт починал през 1489 г. Макар че бил против някои от погрешните вярвания и дела на църквата, той останал католик. Въпреки всичко, той не бил осъден от църквата като еретик. След смъртта му обаче фанатично настроени католически монаси се опитали да унищожат писанията му, защото не ги смятали за чисти. По времето на Лутер Весел Гансфорт почти бил забравен, нито един от трудовете му не бил издаден и много малко негови ръкописи били оцелели. Между 1520 и 1522 г. трудове на Гансфорт били издадени за първи път. Заедно с тях бил публикуван и един текст от Лутер, в който той лично препоръчвал писанията на Гансфорт.

Макар че не бил реформатор като Лутер, Весел Гансфорт открито осъдил някои от грешките на църквата, които довели до Реформацията. Той дори е описан в една енциклопедия, издадена от Маклинтък и Стронг, като „най–важния сред мъжете от германските народи, които помогнали да се подготви пътят за Реформацията“.

Лутер смятал Гансфорт за човек със сходни идеи. Професор Корнелъс Аугустайн отбелязва: „Лутер сравнил своята епоха и живот с тези на Илия. Точно както пророкът си мислел, че само той е останал да води Божиите битки, така и Лутер се чувствал сам в борбата си с църквата. Но когато прочел трудовете на Весел [Гансфорт], той осъзнал, че Господарят е запазил ‘остатък в Израил’.“ „Лутер дори заявил: ‘Ако бях прочел трудовете му по–рано, враговете ми можеха да кажат, че Лутер е взел всичко от Весел [Гансфорт], защото неговият дух е в такава хармония с моя.’“b

„Ще намерите“

Реформацията не настъпила внезапно. Идеите, които довели до нея, вече съществували от известно време. Весел Гансфорт съзнавал, че покварата на папите след време щяла да доведе до желанието за реформи. Веднъж той казал на един ученик: „Ученолюбиви момко, ще доживееш деня, в който ученията на ... [някои] заядливи теолози ще бъдат отхвърлени от всички книжовници, които са истински християни.“

Макар че виждал някои от погрешните учения и дела, вършени по негово време, Гансфорт не могъл да прозре напълно светлината на библейската истина. Въпреки това за него Библията била книга, която трябвало да се чете и изучава. Според книгата „История на християнството“ Весел Гансфорт „смятал, че тъй като е вдъхновена чрез Светия Дух, Библията е върховният авторитет по въпросите на вярата“. Истинските християни днес вярват, че Библията е вдъхновеното Слово на Бога. (2 Тимотей 3:16) Но истините от нея вече не са скрити и не е трудно да се намерят. В наши дни с още по–голяма сила важи библейският принцип: „Не преставайте да търсите и ще намерите.“ (Матей 7:7; Притчи 2:1–6)

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 14]

ВЕСЕЛ ГАНСФОРТ И БОЖИЕТО ИМЕ

В трудовете на Весел Гансфорт Божието име обикновено се среща като „Йохава“. Но Гансфорт използвал името „Ихова“ (на български Йехова) поне в два случая. Относно неговите възгледи Хайко Оберман пише, че според Гансфорт, ако Тома Аквински и другите знаели еврейски, ‘щели да разберат, че Божието име, разкрито на Моисей, означавало не „Аз съм, Който съм“, а „Аз ще бъда, Който ще бъда“’.c В „Превод на новия свят“ този израз е предаден правилно по следния начин: „Аз ще стана това, което ще стана.“ (Изход 3:13, 14)

[Бележка под линия]

[Източник]

Ръкопис: Universiteitsbibliotheek Utrecht

[Снимки на страница 15]

Гансфорт оспорил продажбата на индулгенции, одобрявана от папа Сикст IV