Умението да изслушваш другите, проявявайки загриженост

„БЛАГОДАРЯ ти, че ме изслуша.“ Дали напоследък някой ти е казвал това? Само какъв комплимент ти е направил! Почти няма човек, който да не цени добрия слушател. Като изслушваме внимателно хората, ние можем да ги освежим, когато са потиснати или обременени от проблеми. И нима не е така, че когато изслушваме другите, това ни помага да ги ценим? Умението да изслушваме другите в християнския сбор е важна част от това да „проявяваме загриженост един към друг, като се подбуждаме към любов и добри дела“. (Евреи 10:24)

Много хора обаче не са добри слушатели. Те обичат да дават съвети, да разказват преживяванията си или да казват своето мнение, вместо да изслушват мнението на другите. Наистина, да изслушваш другите е умение. Как можем да се научим да изслушваме другите, проявявайки загриженост?

Един основен фактор

Йехова е нашият „Велик наставник“ (НС). (Исаия 30:20) Ние можем да научим много от него относно слушането. Да разгледаме как Йехова помогнал на пророк Илия. Заплашен от царица Йезавел, Илия избягал в пустинята и поискал да умре. Там един ангел от Бога говорел с него. Докато пророкът споделял страховете си, Йехова го слушал и след това показал огромната си сила. Какъв бил резултатът? Илия вече не се страхувал и продължил да извършва задачата си. (3 Царе 19:2–15) Защо Йехова отделя време, за да изслушва безпокойствата на своите служители? Защото той е загрижен за тях. (1 Петър 5:7) Ето го и ключът към това да бъдеш добър слушател: бъди загрижен за другите и проявявай искрен интерес към тях.

Когато един мъж от Боливия извършил сериозен грях, той бил признателен за това, че един събрат по вяра проявил загриженост към него. Мъжът обяснява: „Бях стигнал до дъното. Лесно щях да се откажа от опитите си да служа на Йехова, ако не беше този брат, който отдели време, за да ме изслуша. Той не каза много, но като прояви загриженост и ме изслуша, наистина ме укрепи. Не се нуждаех от решение за проблема си. Знаех какво трябваше да направя. Просто имах нужда да се уверя, че някой се интересува от това как се чувствам. Като ме изслуша, той не позволи на отчаянието да ме погълне.“

Исус Христос ни е дал голям пример как да изслушваме другите със загриженост. Скоро след смъртта на Исус двама от неговите ученици отивали от Йерусалим до едно село, което се намирало на около единайсет километра от града. Несъмнено те били обезсърчени. Затова възкресеният Исус Христос се присъединил към тях по пътя. Той им задавал внимателно въпроси, за да разбере какво ги тревожи, и учениците му отговаряли. Те споделили на какво са се надявали, както и разочарованието и объркването, което изпитвали в момента. Исус бил загрижен за тях и като изслушал внимателно двамата си ученици, той им показал как да се изслушват взаимно. След това Исус ‘им разтълкувал нещата, които се отнасяли за него в цялото Писание’. (Лука 24:13–27)

Като поемаме инициативата да изслушваме другите, ние любещо ще ги подтикнем и те да ни изслушват. Една жена от Боливия разказва: „Моите родители и родителите на съпруга ми не бяха съгласни с начина, по който възпитавах децата си. Възразявах на забележките им, но се чувствах несигурна в себе си като родител. Горе–долу по това време една Свидетелка на Йехова ме посети. Тя говореше за Божиите обещания. Но от начина, по който ме попита за моето мнение, разбрах, че искаше да ме изслуша. Поканих я да влезе и не след дълго вече ѝ обяснявах своя проблем. Тя ме изслуша търпеливо. Попита ме какво бъдеще искам за децата си и какво мисли съпругът ми за това. Почувствах облекчение да поговоря с някого, който се опитваше да ме разбере. Когато тя започна да ми показва какво казва Библията относно семейния живот, бях сигурна, че говоря с човек, загрижен за проблемите ми.“

Библията казва: „Любовта ... не търси изгода за себе си.“ (1 Коринтяни 13:4, 5) Следователно да слушаме, проявявайки загриженост и любов, означава да поставим собствените си интереси на второ място. Затова може да се наложи да изключим телевизора или мобилния телефон или да оставим настрана вестника, когато другите споделят с нас сериозен проблем. За да слушаме със загриженост, е необходимо да проявяваме силен интерес към онова, което иска да каже другият човек. Затова няма да започваме да говорим за себе си, като казваме нещо от рода на: „Това ми напомня какво преживях преди време.“ Макар че няма нищо лошо да кажем това в един приятелски разговор, ние трябва да поставим личните си интереси на заден план, когато някой обсъжда с нас сериозен проблем. Но можем да проявяваме искрена загриженост към хората и по друг начин.

Слушай, за да разбереш чувствата на другия

Приятелите на Йов чули най–малко десет от неговите изказвания. Но Йов възкликнал: „О, да имаше някой да ме слуша!“ (Йов 31:35) Защо? Защото макар че го изслушали, той не получил утеха. Те не били загрижени за Йов, нито искали да разберат чувствата му. Несъмнено те не проявили съчувствие — качество, което проявява добрият слушател. Апостол Петър обаче ни съветва: „Всички вие бъдете единомислени, проявявайте съчувствие, братска обич, нежно състрадание, смирение.“ (1 Петър 3:8) Как можем да проявяваме съчувствие? Един начин е да показваме загриженост за чувствата на другите и да се опитваме да ги разберем. Като използваме думи, изразяващи съчувствие, като например „сигурно си разстроен“ или „може би се чувстваш неразбран“, ние показваме, че сме загрижени за другите. Друг начин е да повторим със свои думи онова, което човекът е споделил, като така му покажем, че го разбираме. Да слушаме със загриженост означава да обръщаме внимание не само на думите, но и на чувствата зад тях.

Робъртa е Свидетел на Йехова и опитен целодневен служител. Той разказва: „Имаше период, когато се чувствах обезсърчен от службата. Затова помолих пътуващия надзорник да поговорим. Той наистина ме изслуша и се опита да ме разбере. Изглежда той дори се досети, че се страхувах да не ме порицае за нагласата ми. Братът ме увери, че разбира чувствата ми, защото преди самият той изпитвал подобни чувства. Това наистина ми помогна да продължа със службата.“

Необходимо ли е да се съгласяваме с това, което казва човекът, само защото го слушаме? Можем ли да кажем на някого, че му благодарим, че е споделил чувствата си с нас? Да, разбира се. Как би реагирал, ако малкият ти син се сбие в училище или ако дъщеря ти, която е на юношеска възраст, се прибере вкъщи и ти каже, че е влюбена? Нима няма да е по–добре родителят да слуша и да се опита да разбере за какво мисли младият човек, преди да обясни какво поведение е подходящо и какво не?

В Притчи 20:5 се казва: „Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; но разумен човек ще го извади.“ Ако някой мъдър и опитен човек не е склонен да дава съвет, без да е помолен за това, ние може би трябва да го подтикнем да ни даде съвет. Подобно е положението, когато изслушваме другите, проявявайки загриженост. Необходима е проницателност, за да предразположим другия да се изкаже. Добре е да задаваме въпроси, но трябва да внимаваме въпросите ни да не станат твърде лични. Може да е от полза да предложим на другия човек да започне да говори за нещо, от което не се притеснява. Например за една жена, която има проблеми в брака, може да е по–лесно да започне да говори, като разкаже как са се запознали и оженили със съпруга ѝ. За някой неактивен в християнската служба може да е по–лесно да започне разговора, като обясни как е научил истината.

Да изслушваме другите, проявявайки загриженост, е предизвикателство

Да изслушваме някого, когото сме обидили, може да бъде предизвикателство, защото естествената ни склонност е да се защитаваме. Как можем да постъпим в такава трудна ситуация? В Притчи 15:1 се казва: „Мек отговор отклонява от ярост.“ Ние ще отговорим по мек начин, ако поканим любезно човека да говори и след това търпеливо го изслушаме, когато той изразява огорчението си.

Често разгорещените спорове възникват, когато двама души просто повтарят онова, което вече са казали. Всеки от тях смята, че другият не го слуша. Само колко по–добре ще бъде, ако единият от тях спре да говори и наистина слуша другия! Разбира се, важно е всеки да проявява самоконтрол и да се изразява тактично и любещо. Библията ни казва: „Който въздържа устните си, е разумен.“ (Притчи 10:19)

Никой не се ражда със способността да изслушва, проявявайки загриженост. Но това е умение, което може да бъде усвоено чрез усилия и дисциплина. Несъмнено си заслужава да придобиеш това умение. Ако внимателно слушаме, когато другите говорят, ние проявяваме любовта си към тях. Също така това ни прави щастливи. Следователно колко е мъдро да развиваме умението да изслушваме другите, проявявайки загриженост!

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 11]

Когато слушаме другите, трябва да поставим собствените си интереси на второ място

[Снимка на страница 12]

Да слушаш някого, когото си обидил, може да бъде предизвикателство