Биографичен разказ

Йехова благославя богато онези, които пазят неговия път

РАЗКАЗАНО ОТ РОМУАЛД СТАВСКИ

След като Втората световна война избухна през септември 1939 г., на територията на северна Полша се водеха жестоки битки. Бях любопитно деветгодишно момче и отидох на близкото бойно поле да видя какво става. Онова, което видях, беше ужасяващо — трупове покриваха земята, а въздухът беше изпълнен със задушаващ дим. Макар че главната ми грижа беше да се прибера безопасно у дома, в ума ми изникваха въпроси: „Защо Бог позволява да се случват такива ужасни неща? На чия страна е той?“

В КРАЯ на войната младите момчета бяха принуждавани да работят за германския режим. Всеки, който имаше смелостта да откаже да направи това, беше обесван на дърво или на някой мост с надпис „предател“ или „саботьор“ на челото. Градът ни Гдиня се намираше точно между воюващите войски. Когато ходехме извън града за вода, над главите ни летяха куршуми и бомби. Така беше убит по–малкият ми брат Хенрик. Поради ужасните условия майка ми премести нас, четирите деца, в едно мазе, за да сме на по–сигурно място. Там братчето ми Еугениуш на две годинки умря от дифтерит.

Отново се питах: „Къде е Бог? Защо позволява всички тези страдания?“ Въпреки че бях пламенен католик и редовно ходех на църква, не получавах отговор на въпросите си.

Приемам с радост библейската истина

Отговорите на въпросите ми дойдоха от неочакван източник. Войната свърши през 1945 г., а в началото на 1947 г. една Свидетелка на Йехова дойде в дома ни в Гдиня. Тя разговаря с майка ми и аз чух някои от нещата, които Свидетелката каза. Посланието звучеше логично, затова приехме поканата да посетим едно християнско събрание. Само месец след това, макар че още не разбирах напълно истината от Библията, се присъединих към група местни Свидетели и проповядвахме на хората за един по–добър свят, в който няма да има войни и жестокости. Това ми носеше голяма радост.

През септември 1947 г. се покръстих на окръжния конгрес в Сопот (Полша). Следващата година през май станах редовен пионер и през по–голямата част от времето проповядвах библейското послание на другите. Църквата яростно се противопоставяше на дейността ни и подбуждаше насилие срещу нас. При един случай бяхме нападнати от разгневена тълпа и хората от нея хвърляха камъни по нас и ни биха жестоко. При друг случай монахини и духовници подстрекаха група от хора да ни нападнат. Скрихме се в едно полицейско управление, но тълпата заобиколи сградата, заплашвайки ни с побой. Накрая дойдоха още полицаи и можахме да си тръгнем, ескортирани от тях.

По това време в нашия район нямаше сбор. Понякога нощувахме в гората под открито небе. Радвахме се, че можем да продължаваме с проповедната дейност въпреки трудните условия. Днес в този район има здрави сборове.

Служба в Бетел и арест

През 1949 г. бях поканен да служа в дом Бетел в Лодз. Само каква привилегия беше да служа на това място! За съжаление това не продължи дълго. През юни 1950 г., един месец преди дейността ни да бъде официално забранена, бях арестуван заедно с други братя от Бетел. Заведоха ме в затвора и там бях подложен на жесток разпит.

Понеже баща ми работеше на кораб, който често пътуваше до Ню Йорк, при разпита се опитваха да ме накарат да призная, че той е американски шпионин. Освен жестокия разпит, който трябваше да изтърпя, четирима служители едновременно се опитваха да ме накарат да свидетелствам против брат Вилхелм Шайдер, който тогава надзираваше дейността ни в Полша. Удряха ме по петите с дебели пръчки. Лежах на пода, краката ми кървяха и чувствах, че не издържам повече. Тогава извиках: „Йехова, помогни ми!“ Преследвачите ми се изненадаха и спряха да ме бият. След няколко минути заспаха. Почувствах голямо облекчение и силите ми се възвърнаха. Това ме увери, че Йехова любещо отговаря на виковете за помощ на своите отдадени служители. Вярата ми беше укрепена и преживяното ме научи да оказвам пълно доверие на Бога.

Протоколът след разпита съдържаше лъжливи показания, за които твърдяха, че са мои. Когато се възпротивих на това, един офицер ми каза: „Ще обясняваш тези неща в съда!“ Един приятелски настроен затворник от същата килия ми каза да не се тревожа, тъй като протоколът трябваше да бъде потвърден от военен прокурор и така щях да имам възможност да опровергая фалшивите показания. Така и стана.

Пътуваща служба и отново затвор

Бях освободен през януари 1951 г. Един месец след това започнах да служа като окръжен надзорник. Въпреки забраната, сътрудничех с други братя, за да укрепваме сборовете и да помагаме на другите Свидетели, които се бяха разпръснали поради действията на тайните служби. Насърчавахме братята да продължават в службата. По–късно тези братя смело подкрепяха пътуващите надзорници и работеха за печатането и разпространяването на библейската литература под забрана.

Един ден през април 1951 г., след едно християнско събрание, бях арестуван на улицата от тайната полиция, след като ме бяха следили внимателно. Тъй като отказах да отговоря на въпросите им, те ме заведоха в затвора в Бидгошч и същата вечер започнаха да ме разпитват. Беше ми наредено да стоя с лице към стената шест дни и шест нощи, без храна и вода, сред гъстия дим от цигарите на полицаите. Удряха ме с палки и ме горяха с цигарите си. Когато припадах, ме заливаха с вода и продължаваха разпита. Усърдно молех Йехова за сили да издържа и той ме подкрепи.

Престоят ми в Бидгошч имаше и положителни страни. Там успях да споделя истината от Библията с хора, до които иначе трудно щяхме да стигнем. Наистина имаше много възможности за даване на свидетелство. Сред тъжните и безнадеждни обстоятелства, в които се намираха, затворниците с готовност слушаха и приемаха добрата новина.

Две важни промени

Скоро след като бях освободен през 1952 г., се запознах с Нела, пламенна пионерка. Тя беше служила като пионерка в южна Полша. След това беше работила в една „пекарна“ — едно от тайните места, където се печаташе литературата ни. Тази работа изискваше усилия, бдителност и самопожертвувателност. През 1954 г. се оженихме и продължихме да участваме в целодневната служба до раждането на дъщеря ни Лидия. След това решихме, че за да мога да продължа с пътуващата служба, Нела ще спре целодневната служба и ще си стои вкъщи да се грижи за дъщеря ни.

Същата година бяхме изправени пред друго важно решение. Бях помолен да служа като областен надзорник в район, заемащ една трета от площта на Полша. Молитвено обсъдихме въпроса. Знаех колко е важно да укрепваме братята под забрана. Постоянно биваха арестувани много братя, така че имаше голяма нужда от духовно насърчение. Нела ме подкрепи и приех назначението. Йехова ми помогна да остана в тази служба 38 години.

Отговорен съм за „пекарните“

По онова време областният надзорник беше отговорен за „пекарните“, които бяха на тайни места. Полицията постоянно ни следеше, като се опитваше да открие местата, където печатахме. Понякога преследвачите имаха успех, но необходимата духовна храна никога не липсваше. Виждаше се ясно, че Йехова се грижи за нас.

За да бъде поканен някой да върши тежката и опасна печатарска работа, той трябваше да е лоялен, бдителен, самопожертвувателен и послушен. Тези качества допринасяха за безопасното протичане на работата в „пекарните“. Не беше лесно също да се намери подходящо място за печатането под забрана. Някои места изглеждаха подходящи, но братята там не бяха особено предпазливи. На други места беше точно обратното. Братята бяха готови да правят изключително големи жертви. Наистина ценя всички братя и сестри, с които имах привилегията да работя.

Защитавайки добрата новина

През тези трудни години постоянно бяхме обвинявани за участие в нелегална, подривна дейност и затова бяхме изправяни пред съда. Това беше истинско предизвикателство, защото нямаше адвокати, които да ни защитават. Някои адвокати проявяваха разбиране, но повечето се страхуваха от общественото мнение и се опасяваха да не си навлекат неодобрението на властите. Йехова обаче знаеше от какво имахме нужда и в определеното време обърна нещата в наша полза.

Когато брат Алойзи Про̀стак, пътуващ надзорник от Краков, бил на разпит, към него се отнесли толкова жестоко, че той трябвало да бъде приет в болницата на затвора. Поради неговата непоколебима позиция въпреки психическия и физическия тормоз, другите затворници в болницата го уважавали и му се възхищавали. Един от тях бил адвокатът Витолд Лис–Олшевски, на когото смелостта на брат Про̀стак направила силно впечатление. Адвокатът разговарял с брата няколко пъти и обещал, че щом бъде освободен и получи разрешение да продължи с практиката си, той е готов да защитава Свидетелите на Йехова. Този човек удържа на думата си.

Господин Олшевски имаше свой екип от адвокати, които посветиха силите и времето си на това да ни помагат. В периода, когато противопоставянето беше най–силно, те защитаваха братята в около трийсет дела всеки месец — по едно дело на ден! Тъй като господин Олшевски трябваше да бъде добре осведомен за всяко дело, бях назначен да поддържам връзка с него. Работихме заедно седем години през 60–те и 70–те години на миналия век.

Така научих много за правните дела. Наблюдавах делата и изказванията на адвокатите, които бяха както положителни, така и отрицателни. Наблюдавах и методите на правната защита и показанията на събратята ми по вяра, които бяха изправяни пред съда. Всичко това се оказа много полезно, когато трябваше да помагам на братята, особено на онези от тях, които бяха викани като свидетели, за да знаят какво да говорят, а също и кога да мълчат пред съда.

В процеса на различните дела господин Олшевски често нощуваше в домовете на Свидетели на Йехова. Той можеше да си наеме стая в хотел, но както сам се изрази веднъж: „Преди делото искам да получа малко от вашия дух.“ Благодарение на помощта му много дела завършиха благоприятно. Господин Олшевски ми беше защитник няколко пъти, но никога не прие пари за това. Отказа заплащане и за трийсет други дела. Защо? Той каза: „Искам да допринеса макар и с нещо малко за вашата дейност.“ Това изобщо не бяха малко пари. Помощта на господин Олшевски не остана незабелязана от властите, но това не го възпря в усилията му да ни помага.

Не е лесно да се опише какво добро свидетелство даваха нашите братя по време на тези съдебни дела. Много от тях идваха в съда да присъстват на делата и да насърчават обвиняемите братя. По времето, когато имаше най–много дела, за една година преброих около 30 000 братя и сестри, които дойдоха да окажат подкрепа. Несъмнено това беше голямо множество Свидетели!

Ново назначение

През 1989 г. забраната над дейността ни беше премахната. Три години след това бяха построени и открити новите сгради на клона. Бях поканен да работя там в сътрудничество със Службата за болнична информация и с радост приех това назначение. Бяхме екип от трима души и работата ни беше да подкрепяме братята, изправени пред въпроса за кръвта, и да им помагаме да защитават основаната на християнската си съвест позиция. (Деяния 15:29)

Със съпругата ми сме много признателни за привилегията, която имаме да служим на Йехова в проповедната служба. Нела винаги ми е оказвала подкрепа и ме е насърчавала. Много съм признателен за това, че когато бях зает с теократични задачи или когато бях в затвора, тя никога не се оплакваше за това, че ме няма вкъщи. В трудни времена тя утешаваше другите, вместо сама да изпадне в отчаяние.

Например през 1974 г. бях арестуван заедно с други пътуващи надзорници. Някои братя, които знаеха за това, искали да ѝ съобщят новината по тактичен начин. Когато я видели, я попитали: „Сестра Нела, готова ли си за най–лошото?“ Отначало тя се изплашила, мислейки, че съм умрял. Когато разбрала какво се е случило в действителност, тя казала с облекчение: „Той е жив! Не му е за първи път да лежи в затвора.“ По–късно братята ми казаха колко силно впечатление им е направила нейната положителна нагласа.

Макар че в миналото сме преживявали болезнени моменти, Йехова винаги ни е възнаграждавал богато за това, че продължаваме да ходим в неговия път. Колко сме щастливи, че дъщеря ни Лидия със съпруга си Алфред Деруша са чудесно християнско семейство. Те възпитаха синовете си Кристофър и Джонатан като отдадени служители на Бога и това ни радва още повече. Брат ми Ришард и сестра ми Урсула също са верни християни вече много години.

Йехова никога не ни изостави и ние искаме да продължаваме да му служим от цялото си сърце. От личен опит знаем колко са верни думите от Псалм 37:34: „Чакай Господа и пази Неговия път, и Той ще те издигне, за да наследиш земята.“ С цялото си сърце очакваме това време.

[Снимка на страница 17]

На конгрес в градината на един брат в Краков през 1964 г.

[Снимка на страница 18]

Със съпругата ми Нела и дъщеря ни Лидия през 1968 г.

[Снимка на страница 20]

С едно дете на Свидетели, преди да му бъде направена безкръвна операция на сърцето

[Снимка на страница 20]

С д–р Витес, главен хирург в детската безкръвна сърдечна хирургия в една болница в Катовице

[Снимка на страница 20]

С Нела през 2002 г.