Най–старата библиотека в Русия хвърля „ясна светлина“ върху Библията

ДВАМА учени търсят древни ръкописи на Библията. Те пътуват поотделно през пустини и претърсват пещери, манастири и древни скални жилища. Години по–късно пътищата им се срещат в най–старата обществена библиотека в Русия, където са събрани някои от най–ценните ръкописи, известни на света днес. Кои били тези мъже? Как станало така, че съкровищата, които открили, стигнали до Русия?

Древните ръкописи — защитници на Божието Слово

За да разберем повече за един от тези учени, трябва да се върнем в началото на деветнайсети век, когато в Европа настъпила интелектуална революция. Този период се характеризира с научен прогрес и разцвет на културата, които допринесли за скептичното отношение към традиционните вярвания. Представители на висшия критицизъм се опитвали да подкопаят авторитета на Библията. Някои учени дори поставили под съмнение достоверността на самия текст на Библията.

Някои искрени защитници на Библията разбрали, че били необходими нови доказателства — като например библейски ръкописи, които още не били открити, — за да бъде потвърдена целостността на Божието Слово. Ако можело да бъдат намерени ръкописи, по–древни от съществуващите по онова време, те щели да служат като мълчаливи свидетели за непроменения текст на Библията, въпреки че многократно били правени опити да се унищожи или изопачи нейното послание. Тези ръкописи също щели да посочат на кои места текстът бил предаван погрешно.

Някои от най–разгорещените спорове относно достоверността на Библията се вихрели в Германия. Там един млад професор оставил удобния си живот като учен, за да поеме по път, който щял да го доведе до едно от най–големите открития на библейски ръкописи, правени някога. Името му било Константин фон Тишендорф, библейски учен, който постигнал голям успех в защитаването на достоверността на текста на Библията, след като отхвърлил идеите на висшия критицизъм. При първото си пътуване в Синайската пустиня през 1844 г., Тишендорф имал невероятен успех. При случаен поглед в кош за отпадъци в един манастир той открил древен препис на „Септуагинта“, гръцкият превод на Еврейските писания — най–старият препис, намиран някога!

Тишендорф бил много щастлив и успял да вземе със себе си 43 части от ръкописи. Макар че бил уверен, че имало още, когато посетил повторно този манастир през 1853 г., той получил само един фрагмент. Къде била останалата част от ръкописите? Тъй като средствата му се изчерпали, Тишендорф решил да потърси подкрепата на някой богат човек и взел решение да напусне родината си отново, за да търси древни ръкописи. Преди обаче да предприеме това пътуване, той потърсил подкрепата на руския цар.

Руският цар проявява интерес

Вероятно Тишендорф се чудел как щели да го приемат в Русия, огромна държава, приела православието, след като той бил протестантски учен. За щастие в Русия вече бил започнал благоприятен период на промени и реформи. Вниманието, което се обръщало на образованието, довело до основаването на Императорската библиотека в Санкт Петербург през 1795 г. от императрица Екатерина Велика (или Екатерина II). Тъй като това била първата обществена библиотека в Русия, богатството от печатна информация в нея вече било на разположение на милиони хора.

Макар че се славела като една от най–добрите библиотеки в Европа, Императорската библиотека имала и един недостатък. Петдесет години след като била основана, в нея все още имало само шест ръкописа на еврейски. Това не задоволявало растящия интерес сред хората в Русия към изучаването на езиците на Библията и различните ѝ преводи. Екатерина Велика изпратила учени да изучават еврейски в университетите на Европа. След като те се върнали, в по–големите семинарии на руската православна църква започнали да се провеждат курсове по еврейски и за първи път специалисти по руски език могли да започнат точен превод на Библията от древен еврейски на руски език. Но те нямали достатъчно средства и дори се сблъскали с противопоставяне от страна на закостенелите църковни водачи. Истинското просвещение за онези, които търсели познанието от Библията, щяло да дойде по–късно.

Цар Александър II бързо осъзнал стойността на мисията на Тишендорф и се съгласил да го подкрепи в нея. Въпреки „завист и фанатично противопоставяне“ от страна на някои, Тишендорф се върнал от пътуването си до Синай с останалата част от преписа на „Септуагинта“.a По–късно той бил наречен Синайски кодекс и все още е един от най–старите библейски ръкописи, които съществуват. Когато се върнал в Санкт Петербург, Тишендорф бързал да стигне до царя в Зимния императорски дворец. Той предложил царят да подкрепи „едно от най–големите начинания в аналитичните и библейските проучвания“ — издаването на новооткритите ръкописи, които по–късно били съхранявани в Императорската библиотека. Царят се съгласил и въодушевеният Тишендорф след време писал: „Провидението даде на нашето поколение ... Синайската Библия, за да ни бъде пълна и ясна светлина за истинския текст на писаното Божие Слово и за да ни помага да защитаваме истината, като установим първоначалния му вид.“

Библейски съкровища от Крим

В началото споменахме и друг учен, който търсел библейски съкровища. Кой бил той? Няколко години преди Тишендорф да се върне в Русия на Императорската библиотека била предоставена невероятна сбирка от текстове. Това заинтригувало царя, а учени от цяла Европа започнали да пристигат в Русия. Те не можели да повярват на очите си. Пред тях стояла огромна сбирка от ръкописи и други материали. Тя се състояла от 2412 предмета, включително 975 ръкописа и свитъка. Сред тях имало 45 библейски ръкописа, датиращи от преди десети век. Колкото и невероятно да изглеждало това, почти всички тези ръкописи били събрани лично от един човек, Авраам Фиркович, караитски книжовник, който бил над 70–годишен! Кои обаче били караититеb?

Този въпрос бил от голям интерес за царя. Русия била разширила границите си и заемала територия, която преди принадлежала на други държави. Така в империята имало нови етнически групи. Живописната Кримска област, разположена на брега на Черно море, била населена от хора, които изглеждали като юдеи, но имали турски обичаи и говорели език, подобен на татарския. Караитите проследявали произхода си до онези юдеи, които били взети в плен във Вавилон след унищожението на Йерусалим през 607 г. пр.н.е. За разлика от равините, те обаче отхвърляли Талмуда и наблягали на четенето на Писанието. Караитите от Крим имали голямо желание да представят на царя доказателства за това, че са различни от равините. Така искали той да им даде друг статут. Като представили на царя ръкописи, предавани като притежание от поколение на поколение, те се надявали да докажат, че произлизат от юдеите, които са се преместили в Крим след вавилонския плен.

Фиркович започнал да търси древни писания и ръкописи, като се отправил към кримските скални жилища в Чуфут–Кале. Поколения наред караитите живеели и извършвали своето поклонение в малки къщи, построени от каменни блокове, изсечени от скалите. Караитите никога не унищожавали изпокъсани или овехтели преписи на Писанието, които съдържали Божието име, Йехова, защото смятали подобно действие за светотатство. Такива ръкописи внимателно били прибирани в малък склад, наричан гениза, което на еврейски означава „скривалище“. Поради дълбокото уважение на караитите спрямо Божието име, ръкописите рядко били изваждани.

Прахът, натрупвал се през вековете, не възпрял Фиркович и той внимателно изследвал различните складове гениза. В един от тях открил известния ръкопис от 916 г. Това е един от най–старите съществуващи преписи на Еврейските писания и се нарича Петербургски кодекс на последните пророци.

Фиркович успял да събере голям брой ръкописи и през 1859 г. решил да предостави огромната сбирка на Императорската библиотека. През 1862 г. Александър II помогнал при закупуването на сбирката за библиотеката на високата цена от 125 000 рубли. По онова време на цялата библиотека годишно били отпускани по–малко от 10 000 рубли! В тази придобивка се включвал и известният Ленинградски кодекс (В 19^А). Той датира от 1008 г. и е най–древният цялостен препис на Еврейските писания в света. Един учен отбелязал, че това е „вероятно единственият толкова важен библейски ръкопис, тъй като той е основата на текста на повечето съвременни научно обосновани издания на еврейската Библия“. (Виж блока към статията.) През същата 1862 г. бил издаден Синайският кодекс на Тишендорф и получил голяма слава.

Духовно просветление в наши дни

В библиотеката, позната днес като Руската национална библиотека, се съдържа една от най–големите сбирки на древни ръкописи в света.c В съответствие на дадения период от руската история името на библиотеката било сменяно седем пъти в продължение на два века. Едно име, което е доста известно, е Държавна обществена библиотека Салтиков–Шчедрин. Макар че размириците през XX век донякъде нанесли щети на библиотеката, ръкописите се запазили непокътнати по време на двете световни войни и обсадата на Ленинград. Каква полза имаме от такива ръкописи?

Древните ръкописи са достоверна основа за много съвременни преводи на Библията. Те дават възможност на искрените хора, които търсят истината, да се възползват от ясен превод на Светото писание. Синайският и Ленинградският кодекс допринесоха много за издаването на „Превод на новия свят на Свещеното писание“ от Свидетелите на Йехова, издаден в завършен вид през 1961 г. Например „Библия Хебраика Щутгартензия“ и „Библия Хебраика“ на Кител бяха използвани от Комитета за „Превод на новия свят“ на Библията. Двата превода се основават на Ленинградския кодекс и използват тетраграмата, или Божието име, 6828 пъти в оригиналния текст.

Сравнително малко читатели на Библията съзнават колко много дължат на тихата библиотека в Санкт Петербург и на ръкописите, съдържащи се в нея, някои от които носят предишното име на града, Ленинград. Но най–много дължим на Автора на Библията, Йехова, който дава духовната светлина. Затова псалмистът го молел: „Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят.“ (Псалм 43:3)

[Бележки под линия]

[Блок на страница 13]

БОЖИЕТО ИМЕ — ПОЗНАТО И ИЗПОЛЗВАНО

Йехова мъдро се е погрижил неговото Слово, Библията, да бъде запазено чак до наши дни. Старателните усилия, които книжниците полагали през вековете, са допринесли за това. Най–голямо внимание на подробностите обръщали масоретите, еврейски книжници, които се трудели от VI до X век. В староеврейската писменост няма гласни. С течение на времето опасността да се изгуби правилното произношение се увеличавала, когато употребата на арамейския език измествала еврейския език. Масоретите развили система от точки, за да обозначават гласните звукове, и ги добавили към текста на Библията, за да посочат правилното произношение на думите на еврейски език.

От голямо значение са точките, обозначаващи гласни звукове, които масоретите поставили в Ленинградския кодекс и според които произношението на тетраграмата — четирите еврейски съгласни, съставящи Божието име — може да е „Йехвах“, „Йехвих“ и „Йеховах“. Днес най–разпространеното произношение на това име е „Йехова“. За писателите на Библията и за другите хора, живели в древността, Божието име било живо, познато наименование. Името на Бога днес е познато на милиони хора, които го използват и признават, че ‘Йехова единствен е Всевишен над цялата земя’. (Псалм 83:18)

[Снимка на страница 10]

Зала за ръкописи в Руската национална библиотека

[Снимка на страница 11]

Императрица Екатерина Велика

[Снимки на страница 11]

Константин фон Тишендорф (в средата) и Александър II, цар на Русия

[Снимка на страница 12]

Авраам Фиркович

[Информация за източника на снимката на страница 10]

Двете снимки: National Library of Russia, St. Petersburg

[Информация за източници на снимките на страница 11]

Екатерина Велика: National Library of Russia, St. Petersburg; Александър II: From the book Spamers Illustrierte Weltgeschichte, Leipzig, 1898