Изгарянето на благоухания — дали има място в истинското поклонение?

„БОГОВЕТЕ обичат благоухания.“ Това било често срещано изказване сред древните египтяни. За тях изгарянето на благоухания било част от поклонението. Тъй като вярвали, че боговете били наблизо, египтяните изгаряли благоухания всеки ден в храмовете си и на домашните си олтари, а дори и когато участвали в някаква търговска дейност. И други народи имали подобни обичаи.

Какво представляват благоуханията? Думата благоухание в единствено и в множествено число означава приятна миризма, аромат. Но само в множествено число се отнася за веществото, което се изгаря. Благоуханията се правят от ароматни смоли или клей, такива като тамян и балсам. Те се стриват на прах и често се смесват с подправки, кора на дърво и цветя, за да се получат аромати за определена употреба.

Благоуханията били толкова ценени и търсени в древни времена, че съставките им станали основни стоки в търговията. Керваните на търговците носели тези стоки от далечни земи. Може би си спомняш, че младият син на Яков, Йосиф, бил продаден на търговци исмаиляни, които ‘идвали от Галаад, и техните камили били натоварени с аромати, балсам и смирна, и отивали да ги закарат в Египет’. (Битие 37:25) Търсенето на благоухания било толкова голямо, че търговските маршрути, които започнали без съмнение от търговците на благоухания, отворили пътя между Азия и Европа.

Благоухания се принасят и днес в някои церемонии и ритуали на много религии. Освен това все повече хора горят благоухания в домовете си просто за да се насладят на приятния аромат. Как християните трябва да гледат на изгарянето на благоухания? Дали то е приемливо в поклонението към Бога? Нека да видим какво казва Библията по този въпрос.

‘Нещо свято за Йехова’

Сред израилтяните в древен Израил изгарянето на благоухания било важна част от задълженията на свещениците в скинията. В „Енциклопедия“ на Маклинтък и Стронг се казва: „Всъщност изглежда, че изгарянето на благоухания сред юдеите е било толкова важно действие, свързано с поклонението, или свят принос, че не се споменава за никаква друга употреба освен във връзка с поклонението.“

Йехова Бог определил четири съставки, които да бъдат смесвани и изгаряни в скинията: „Вземи си аромати — стакти, ониха, галбан — тия аромати с чист ливан; по равни части да бъдат. И от тях да направиш темян [благоухание — НС], смесен според изкуството на мироварец, подправен със сол, чист, свят. И да счукаш от него много дребно, и да туриш от него пред плочите на свидетелството в шатъра за срещане.“ (Изход 30:34–36) Някои учени предполагат, че по–късно равините добавили и други съставки за службата в храма.

Благоуханията, изгаряни в скинията, били свети, използвани само в поклонението към Бога. Йехова заповядал: „А според състава на тоя темян [благоухание — НС], който ще направиш, да не правите за себе си; той да ти бъде свят за Господа. Който направи подобен нему, за да го мирише, да бъде изтребен из людете си.“ (Изход 30:37, 38) Свещениците изгаряли благоухания два пъти на ден на един определен олтар. (2 Летописи 13:11) И в Деня на изкуплението първосвещеникът изгарял благоухания в Най–святото. — Левит 16:12, 13.

Но не всички приноси на благоухания били приемливи за Бога. Той наказвал онези, които самонадеяно принасяли благоухания като свещеници, без да бъдат такива. (Числа 16:16–18, 35–40; 2 Летописи 26:16–20) Благоуханията, принасяни от юдеите, били нещо обидно за Йехова, когато в същото време те участвали във фалшиво поклонение и в кръвопролития. Тяхното лицемерие подтикнало Йехова да заяви: „Темянът [благоуханието — НС] е мерзост за Мене.“ (Исаия 1:13, 15) Израилтяните станали толкова небрежни в поклонението, което Йехова определил, че затворили храма и започнали да изгарят благоухания на други олтари. (2 Летописи 28:24, 25) След години светите благоухания били използвани дори в поквареното поклонение на фалшиви богове. Такива действия били отвратителни за Йехова. — Езекиил 16:2, 17, 18.

Благоуханията и първите християни

Договорът на Закона, включително наредбата свещениците да принасят свети благоухания, бил премахнат, когато Христос въвел новия договор през 33 г. (Колосяни 2:14) Никъде не се споменава, че първите християни изгаряли благоухания с религиозна цел. Относно това в „Енциклопедия“ на Маклинтък и Стронг се казва: „Без съмнение благоуханията не били използвани [от първите християни]. Всъщност употребата им била признак на езичество ... Няколко благоуханни зърна, хвърлени от един поклонник върху езически олтар, било акт на поклонение.“

Първите християни отказвали да изгарят благоухания за признаване на „божествеността“ на римския император, макар и това да застрашавало живота им. (Лука 4:8; 1 Коринтяни 10:14, 20) Като се има предвид, че в онези дни благоуханията били използвани за идолопоклонство, не е чудно, че първите християни не участвали дори в търговията с благоухания.

Изгарянето на благоухания днес

Как се използват благоуханията днес? В много църкви на т.нар. християнство се принасят благоухания при някои церемонии и литургии. Много семейства сред азиатците изгарят благоухания в храмовете или на домашните си олтари в чест на своите богове и за да се предпазят от мъртвите. В религиозните служби благоуханията са били използвани за кадене, изцеление, пречистване и защита.

Напоследък благоуханията станаха популярни дори сред тези, които не са религиозни. Някои изгарят благоухания, когато медитират. В един наръчник се предлага употребата на благоухания за достигане на „по–дълбоки нива на съзнанието“ и „енергийни полета“ извън физическия свят. За разрешаването на някои житейски проблеми този наръчник също препоръчва ритуалите по горенето на благоухания и влизането в контакт със „свръхестествени същества“. Дали такива занимания са за християни?

Йехова категорично осъжда онези, които се опитват да смесват фалшиви религиозни действия с чистото поклонение. Апостол Павел цитирал едно пророчество от Исаия и го приложил към християните, като ги подтикнал да се пазят от нечистото влияние на фалшивата религия. Той писал: „Излезте изсред тях и отделете се — казва Господ, — и не се допирайте до нечисто; и Аз ще ви приема.“ (2 Коринтяни 6:17; Исаия 52:11) Истинските християни внимателно избягват всичко свързано с фалшиво поклонение или окултизъм. — Йоан 4:24.

Дали фактът, че благоуханията се използват в религиозните церемонии и във връзка със спиритизма, означава, че всяко изгаряне на благоухания е погрешно? Не непременно. Може би някой иска да изгаря благоухания за аромат в дома си просто за да се наслади на тяхното приятно ухание. (Притчи 27:9) Но дори тогава, когато решава дали да изгаря благоухания, един християнин трябва да се замисли над някои фактори. Дали другите хора, които живеят в областта, свързват употребата на благоухания с фалшиви религиозни действия? Дали в обществото, в което живееш, благоуханията се свързват често със спиритически ритуали? Или обикновено се използват с нерелигиозна цел?

Ако някой реши да изгаря благоухания, неговото решение трябва да бъде взето въз основа на неговата съвест и чувствата на другите. (1 Коринтяни 10:29) Думите на апостол Павел към римляните важат и за нас. Той писал: „Нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание. Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън. Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти.“ — Римляни 14:19–21.

Молитви, които са ‘приготвени като благоухание’

Приносите от благоухания сред израилтяните били подходящ символ на молитвите, които са чути от Бога. Затова псалмистът Давид пял на Йехова: „Нека молитвата ми бъде приготвена като благоухание пред тебе.“ — Псалм 141:2, НС.

Верните израилтяни не гледали на приносите на благоухания като на безсмислен ритуал. Те били много точни в подготвянето и изгарянето на благоуханията, така както Йехова им бил казал. Вместо да използват буквални благоухания, християните днес принасят молитви, които отразяват дълбока благодарност и уважение към нашия небесен Баща. Божието Слово ни уверява, че подобно на благоуханните аромати, принасяни в храма от свещениците, „молитвата на праведните е приятна Нему“. — Притчи 15:8.

[Снимки на страница 29]

Изгарянето на благоухания в скинията и храма било свято действие

[Снимка на страница 30]

Дали изгарянето на благоухания във връзка с медитацията е подходящо за християните?