Кога целеустремените усилия са благословени от Йехова?
— ПУСНИ ме да си отида, защото се зазори.
— Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.
— Как ти е името?
— Яков.
— Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил. — Битие 32:26–28.
Този интересен разговор бил следствие от забележителната жилавост, която проявил деветдесет и седем годишният Яков. Въпреки че Библията не го описва като особено силен човек, той се борил цяла нощ с един ангел. Защо? Яков бил дълбоко загрижен за обещанието на Йехова към своя праотец — за наследството си.
Много години преди този случай Исав, братът на Яков, презрял правото си на първороден, като му го продал в замяна на паница ядене. И ето, Яков бил чул, че Исав приближава с четиристотин мъже. Основателно разтревожен, Яков потърсил потвърждение на обещанието от Йехова, че неговото семейство ще благоуспява в земята отвъд река Йордан. В съгласие с молитвите си Яков предприел решителни действия. Той изпратил щедри дарове на приближаващия Исав. Освен това взел предпазни мерки, като разделил стана на две и прекарал жените и децата си през брода на Явок. С енергични усилия и много сълзи той напрегнал всичките си сили, като се борил цяла нощ с един ангел, за да „измоли благоволение за себе си“. — Осия 12:4, НС; Битие 32:1–32.
Да разгледаме един по–ранен пример, този на Рахил, втората и най–обичана съпруга на Яков. Рахил била добре запозната с обещанието на Йехова да благослови Яков. Нейната сестра Лия, първата жена на Яков, била благословена с четирима синове, докато Рахил оставала безплодна. (Битие 29:31–35) Вместо да се отдаде на самосъжаление, тя продължила да се обръща настоятелно към Йехова в молитва и предприела положителни действия в хармония с молитвите си. Подобно на това, което нейната предшественичка Сара направила с Агар, Рахил довела своята прислужница Вала при Яков и му я предложила като наложницаa, за да може, както казва Рахил, ‘да придобие и тя деца чрез нея’. Вала родила двама синове на Яков — Дан и Нефталим. При раждането на Нефталим Рахил показала с думите си какви целеустремени усилия положила в емоционално отношение: „Силна борба водих със сестра си, и надвих.“ Рахил била допълнително благословена с двама собствени синове — Йосиф и Вениамин. — Битие 30:1–8; 35:24.
Защо Йехова благословил физическите и емоционалните усилия на Яков и Рахил? Те поставяли целта на Йехова на първо място и ценели своето наследство. Те се молили усърдно за неговата благословия в живота си и предприели положителни действия в хармония с божията воля и своите молби.
Подобно на Яков и Рахил много хора днес могат да потвърдят, че са необходими прилежни усилия, за да се получи благословията на Йехова. Техните усилия често са придружени от сълзи, обезсърчение и разочарование. Една майка християнка на име Елизабет си спомня какви големи усилия положила, за да започне отново да посещава редовно християнските събрания след дълъг период на отсъствие. При наличието на пет малки момчета, невярващ съпруг и разстояние от 30 километра до най–близката Зала на Царството, това било истинско предизвикателство. „Стремежът да ходя на събрания редовно изискваше много самодисциплина, но знаех, че това ще бъде полезно за мене и за синовете ми. То им помогна да видят, че си струва да се стремиш към такъв живот.“ Йехова благословил усилията ѝ. Трима от нейните синове са активни в християнския сбор, като двама от тях са в целодневната служба. Радвайки се за техния духовен напредък, тя казва: „Те ме надминаха в духовното си развитие.“ Каква благословия за нейните целеустремени усилия!
Целеустремени усилия, които Йехова благославя
Несъмнено полагането на големи усилия и упоритата работа биват възнаградени. Колкото повече усилия влагаме в някоя задача или назначение, толкова повече удовлетворение получаваме в замяна. Йехова ни е направил така. „Всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога“ — писал цар Соломон. (Еклисиаст 3:13; 5:18, 19) Но за да получим благословия от Бога, трябва да се уверим, че нашите усилия са насочени в подходящата посока. Например дали е разумно да очакваме благословия от Йехова за един начин на живот, който изтласква духовните неща на второ място? Дали един отдаден християнин може да се надява на одобрението на Йехова, ако приеме работа или повишение, които ще доведат до редовно пропускане на укрепващо вярата общуване и наставления, които получаваме на християнските събрания? — Евреи 10:23–25.
Един живот на усилена работа в преследване на светска кариера или материално благополучие не означава непременно, че човек ще се „наслаждава от доброто“, ако това изключва духовните неща. В своята притча за сеяча Исус описал последствията от усилията, които са насочени в погрешна посока. Относно семето, ‘посято между тръните’, Исус обяснява, че това е „оня, който чува словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден“. (Матей 13:22) Павел също предупредил за този капан и добавил, че тези, които следват материалистична линия на поведение, „падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел“. Какво е лекарството против този духовно пагубен начин на живот? Павел продължава: ‘Бягай от тия неща и не се надявай на непостоянното богатство, а на Бога, който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме.’ — 1 Тимотей 6:9, 11, 17.
Независимо от възрастта ни, независимо от това колко дълго служим на Йехова, всички ние можем да извлечем полза, като подражаваме на целеустремените усилия, проявени от Яков и Рахил. В своето търсене на божието одобрение те никога не изгубили от поглед наследството си, без значение колко ужасяващи и носещи разочарование може да са били обстоятелствата им. Днес натискът и трудностите, пред които се изправяме, могат да бъдат точно толкова плашещи, мъчителни или дори потискащи. Изкушението е да се предадем в битката и да станем поредната жертва на атаката на Сатан. Той може да използва всяко от средствата, с които разполага, било то забавление или развлечение, спорт или хоби, кариера или материално благополучие, за да постигне своите цели. Желаните резултати са често обещавани, но рядко биват постигнати. Тези, които са заблудени или примамени да се отдадат на такива стремежи, много често откриват, че всичко това до голяма степен завършва с разочарование. Подобно на Яков и Рахил от древността нека развиваме нагласата да се борим упорито и да надделеем над машинациите на Сатан.
За Дявола няма нищо по–хубаво от това да ни види да се оттегляме победени, като смятаме, че „ситуацията е безнадеждна; нищо не може да се направи; няма смисъл“. Колко жизненоважно е тогава за всички нас да се пазим да не развием примиренческа нагласа, като си мислим, че никой не ни обича и че Йехова ни е забравил. Ако се поддадем на такива мисли, това ще ни доведе до самоунищожение. Дали тези мисли не показват, че сме вдигнали ръце и сме се отказали от борбата, водеща до благословия? Помни, че Йехова благославя нашите целеустремени усилия.
Продължавай да се бориш за благословията на Йехова
Нашето духовно благополучие зависи до голяма степен от разбирането на две основни истини относно живота ни като служители на Йехова. (1) Никой не е овладял напълно проблемите, страданията или трудните ситуации в живота и (2) Йехова слуша вика на тези, които усилено го молят за помощ и благословия. — Изход 3:7–10; Яков 4:8, 10; 1 Петър 5:8, 9.
Без значение колко трудни са твоите обстоятелства или колко ограничен можеш да се чувстваш, не се предавай пред ‘греха, който лесно ни оплита’ — липсата на вяра. (Евреи 12:1) Продължавай да се бориш, докато не получиш благословия. Проявявай търпение и помни възрастния Яков, който цяла нощ се борил за благословия. Подобно на един земеделец, който сее през пролетта и чака реколтата, търпеливо очаквай благословията на Йехова върху духовната си дейност, независимо от това, че може би смяташ извършеното за ограничено. (Яков 5:7, 8) И винаги помни думите на псалмиста: „Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.“ (Псалм 126:5; Галатяни 6:9) Стой непоколебим и остани в редиците на онези, които не престават да се борят.
[Бележка под линия]
a Съществуването на наложници било разпространено преди Договора на закона и било признато и уредено от Закона. До появата на Исус Христос Бог не сметнал за необходимо да възстанови първоначалния стандарт на моногамия, който установил в градината Едем, но защитил наложниците чрез правни постановления. Логичен е изводът, че наложниците допринасяли за по–бързото нарастване на населението на Израил.