Ходенето в пътеките на Йехова носи богати благословии
СИГУРНО ти се е случвало да се разхождаш в планината. Не се ли чувстваше сякаш си на покрива на света? Колко възхитително беше да вдишваш свежия въздух, да гледаш в далечината, да приемаш с цялото си същество красотата на природата! Навярно от там тревогите на всекидневието са ти изглеждали малко по–маловажни.
За повечето хора такива екскурзии са рядкост, но ако си отдаден християнин, ти може би ходиш от известно време в една планинска местност в духовно отношение. Несъмнено ти също си се молил като псалмиста от древността: „Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, научи ме на пътеките Си.“ (Псалм 25:4) Спомняш ли си как се почувства, когато за първи път изкачи планината на дома на Йехова и започна да ходиш по височините? (Михей 4:2; Авакум 3:19) Без съмнение, скоро ти осъзна, че ходенето по тези възвишени пътеки на чистото поклонение ти донася защита и радост. Тогава започна да споделяш чувствата на псалмиста: „Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.“ — Псалм 89:15.
Понякога обаче тези, които ходят в планината, трябва да се борят с дълги стръмни наклони. Краката започват да ги болят и те се уморяват. Ние също можем да изпитаме трудности в нашата служба към Бога. Напоследък може би стъпките ни изискват малко повече усилие. Как можем да възвърнем силата и радостта си? Първата крачка към това е да разберем превъзходството на пътищата на Йехова.
Възвишените закони на Йехова
Пътищата на Йехова са ‘по–високи от човешките пътища’ и неговото поклонение е ‘утвърдено по–високо от всичките хълмове и издигнато над бърдата’. (Исаия 55:9; Михей 4:1) Мъдростта на Йехова е ‘мъдрост, която е от горе’. (Яков 3:17) Неговите закони са по–висши от всички други. Например по време, когато ханаанците принасяли децата си в жестоки жертвоприношения, Йехова дал на израилтяните закони, които били възвишени в морално отношение и се отличавали със състрадание. Той им казал: „Не бъди пристрастен към сиромах и не угаждай на големец. ... Пришълецът ... да ви бъде също като ваш туземец; обичайте го като себе си.“ — Левит 19:15, 34, СИ.
Петнадесет века по–късно Исус дал още примери за ‘величавия закон’ на Йехова. (Исаия 42:21, НС) В Проповедта на планината той казал на своите ученици: „Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата.“ (Матей 5:44, 45) „И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях — добавил той. — Защото това е същината на закона и пророците.“ — Матей 7:12.
Тези възвишени закони въздействат на сърцата на отзивчивите хора, подбуждайки ги да подражават на Бога, на когото се покланят. (Ефесяни 5:1; 1 Солунци 2:13) Помисли си само за голямата промяна, която наблюдаваме в случая на Павел. Когато четем за него за първи път, виждаме, че той ‘одобрявал убиването’ на Стефан и ‘опустошавал’ християнския сбор. Само няколко години по–късно той се отнасял нежно към християните в Солун, подобно на „майка–кърмачка, която се грижи за децата си“. Божественото учение променило Павел от гонител в нежен християнин. (Деяния 8:1, 3; 1 Солунци 2:7, Ве) Несъмнено той бил благодарен, че неговата личност била оформена от учението на Христос. (1 Тимотей 1:12, 13) Как може подобна признателност да ни помогне да продължаваме да вървим по божиите възвишени пътеки?
Да вървим с признателност
Планинарите се възхищават на великолепната гледка, която се открива от високо. Те също се учат да се наслаждават на малките неща по пътя, като някоя необикновена скала, красиво цвете или диво животно, което се мярка пред погледа. В духовно отношение трябва да внимаваме да не пренебрегваме благословиите — големи и малки, — които идват от ходенето ни с Бога. Ясната представа за това може да възобнови силите ни и да превърне изморителното ходене в ободряваща разходка. Ние ще повторим думите на Давид: „Дай ми да чуя рано гласа на милосърдието Ти, защото на Тебе уповавам; дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе издигам душата си.“ — Псалм 143:8.
Мери, която години наред ходи в пътеките на Йехова, казва: „Когато погледна творенията на Йехова, виждам не само сложното им устройство, но и божията любеща личност. Независимо дали е животно, птица или насекомо, всяко едно от тях е малка вселена, пълна с очарование. Същата наслада произтича от духовните истини, които стават по–ясни с течение на годините.“
Как можем да задълбочим признателността си? Отчасти като не приемаме за даденост това, което Йехова прави за нас. „Непрестанно се молете“ — пише Павел. „За всичко благодарете.“ — 1 Солунци 5:17, 18; Псалм 119:62, НС.
Личното изучаване допринася за култивирането на дух на признателност. Павел подканил християните в Колоса: „Продължавайте да ходите в единство с [Христос Исус], ... като преливате от вяра и благодарност.“ (Колосяни 2:6, 7, НС) Четенето на Библията и размишляването върху това, което четем, укрепва нашата вяра и ни приближава до Автора на Библията. По страниците ѝ има съкровища, които могат да ни подбудят да ‘преливаме от благодарност’.
Пътят става по–лесен и когато служим на Йехова заедно с нашите братя. Псалмистът казал за себе си: „Аз съм другар на всички, които Ти се боят.“ (Псалм 119:63) Ние сме преживели някои от най–щастливите си моменти на християнските събрания и конгреси или изобщо в компанията на нашите братя. Разбираме, че нашето целосветско християнско семейство дължи съществуването си на Йехова и на неговите възвишени пътища. — Псалм 144:15б.
Освен признателността, едно чувство на отговорност ще ни укрепи да продължаваме да напредваме по възвишените пътеки на Йехова.
Да вървим с чувство на отговорност
Планинарите с чувство на отговорност разбират нуждата да ходят внимателно, ако не искат да се изгубят или да ходят в опасна близост с някоя стръмна пропаст. Като личности със свободна воля, Йехова ни дава една относителна свобода и инициатива. Но тази свобода изисква чувство на отговорност в изпълнението на нашите християнски задължения.
Например Йехова се доверява на своите служители, че ще изпълнят задълженията си отговорно. Той не казва колко енергия и време трябва да отделим за християнските дейности, колко трябва да допринасяме финансово или в други отношения. По–скоро за всички нас се отнасят думите на Павел към коринтяните: „Всеки да дава според както е решил в сърцето си.“ — 2 Коринтяни 9:7; Евреи 13:15, 16.
Отговорното християнско даване включва споделянето на добрата новина с другите. Ние показваме, че сме отговорни и като подкрепяме финансово целосветската дейност за Царството. Герхарт, който е старейшина, обяснява, че той и неговата съпруга увеличили значително размера на даренията си след като посетили един конгрес в Източна Европа. „Видяхме, че нашите братя там имат толкова малко в материално отношение, но все пак ценят библейската ни литература толкова много — казва той, — затова решихме, че искаме да подкрепяме колкото се може повече нуждаещите се братя в другите страни.“
Да увеличим издръжливостта си
Ходенето в планината изисква издръжливост. Туристите правят упражнения, когато могат, и много от тях предприемат кратки разходки, за да се подготвят за по–дългите преходи. По подобен начин Павел препоръчва да продължаваме да бъдем заети в теократичните дейности, за да поддържаме формата си в духовно отношение. Тези, които искат ‘да се обхождат достойно за Господа’ и да бъдат ‘подкрепяни с пълна сила’ — казва Павел, — трябва да ‘принасят плод във всяко добро дело’. — Колосяни 1:10, 11.
Мотивацията допринася за издръжливостта на планинския турист. Как? Съсредоточаването върху една ясна цел, като например далечна планина, оказва стимулиращ ефект. А когато туристът стигне до познати места по пътя, той може да определи напредъка си в сравнение със своята крайна цел. Като гледа назад към разстоянието, което вече е изминал, той чувства удовлетворение.
Подобно на това, нашата надежда за вечен живот ни поддържа и стимулира. (Римляни 12:12) Докато вървим в пътищата на Йехова, успяваме в поставянето и постигането на християнски цели. Каква радост чувстваме, когато погледнем назад през годините на вярна служба или наблюдаваме промените, които сме направили в своята личност! — Псалм 16:11.
За да изминат дългите разстояния и да запазят своята енергия, ходещите се движат равномерно. По подобен начин една добра рутина, която включва редовно посещаване на събранията и участие в проповедната служба, ще ни помага да продължаваме да се движим съсредоточено към нашата цел. Затова Павел насърчил събратята си християни: „В степента, в която сме постигнали напредък, нека продължаваме да ходим порядъчно в същата тази рутина.“ — Филипяни 3:16, НС.
Разбира се, ние не искаме да вървим сами в пътеките на Йехова. „Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела.“ (Евреи 10:24) Доброто духовно общуване ще ни улесни да поддържаме темпото си, когато ходим редом със своите събратя по вяра. — Притчи 13:20.
В крайна сметка от най–голямо значение е това, че ние никога не трябва да забравяме силата, която Йехова ни дава. Тези, които черпят сили от Йехова, ще „отиват от сила в сила“. (Псалм 84:5, 7) Въпреки че понякога се налага да преминем през трудни ситуации, с помощта на Йехова ние можем да се справим.