Покланяй се на Бога „с дух“

„Кому ще уподобите Бога? И какво подобие ще Му намерите?“ ИСАИЯ 40:18, „СИНОДАЛНО ИЗДАНИЕ НА БИБЛИЯТА“.

МОЖЕ би ти си искрено убеден, че употребата на икони в поклонението към Бога е нещо приемливо. Може да смяташ, че това те приближава повече до Онзи, който слуша молитвите, който е невидим и може да изглежда безличен и абстрактен.

Но дали ние сме напълно свободни да избираме собствени методи за приближаване до Бога? Не трябва ли самият Бог да решава какво е приемливо и какво — не? Исус обяснил божия възглед по въпроса, когато казалa: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ (Йоан 14:6) Дори само тези думи забраняват употребата на икони или всякакви други свещени предмети.

Да, има конкретен начин на поклонение, който Йехова Бог приема. И какъв е той? При друг случай Исус обяснил: „Иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.“ — Йоан 4:23, 24.

Може ли Бог, който „е дух“, да бъде представен от едно материално изображение? Не. Независимо от това колко внушителна може да бъде една икона, тя не може никога да съответства на славата на Бога. Така че едно изображение на Бога никога не може да бъде изпълнена с истина представа за Него. (Римляни 1:22, 23) Дали един човек ще ‘се покланя с истина’, ако се обръща към Бога чрез някаква направена от човек икона?

Ясно библейско учение

Божият закон забранявал направата на изображения като обекти на поклонение. Втората от десетте божи заповеди постановява: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.“ (Изход 20:4, 5) Във вдъхновените Християнски писания също така е заповядано: „Отбягвайте идолослужението.“ — 1 Коринтяни 10:14.

Наистина, мнозина настояват, че употребата на изображения в поклонението не е идолопоклонство. Например, православните християни често отричат, че се покланят пред иконите, пред които правят поклони, коленичат и се молят. Един православен свещеник писал: „Ние проявяваме уважение към тях, защото са святи предмети и защото почитаме това, което иконите изобразяват.“

Но остава въпросът дали Бог одобрява употребата на икони за целта на т.нар. опосредствана почит. Никъде в Библията не е разрешено подобно нещо. Когато израилтяните издигнали едно изображение на теле, твърдейки, че целта им е да почитат Йехова, той изразил своето силно неодобрение, като казал, че те се отклонили от пътя му. — Изход 32:4–7.

Скритата опасност

Употребата на осезаеми предмети в поклонението е нещо опасно. Тя лесно може да изкуши хората да се покланят по–скоро на предмета, отколкото на Бога, за когото се предполага, че е изобразен от предмета. С други думи, иконата става средоточие на идолопоклонство.

Това се случило с много предмети по времето на израилтяните. Например, по време на тяхното пътуване през пустинята Моисей направил една змия от мед. Първоначално изобразената на една върлина змия служела като средство за изцеление. Онези, наказани с ухапвания от змии, можели да гледат към изобразената змия и да получат божията помощ. Но след като хората се заселили в Обетованата земя, изглежда, че превърнали тази върлина в идол, сякаш самата медна змия имала силата да лекува. Те изгаряли тамян пред нея и дори ѝ дали име, Нехущан. — Числа 21:8, 9; 4 Царе 18:4.

Израилтяните също така се опитвали да използват ковчега на договора като магическо средство срещу своите врагове, но резултатите били катастрофални. (1 Царе 4:3, 4; 5:11) А по времето на Йеремия жителите на Йерусалим били загрижени повече за храма, отколкото за Бога, на когото се покланяли там. — Йеремия 7:12–15.

Склонността към това да се оказва поклонение на предмети вместо на Бога е все още широко разпространена. Изследователят Виталий Иванович Петренко казал: „Иконата ... става обектът на поклонение и има опасност от идолопоклонство ... Трябва да се признае, че по същество това е езическа идея, пренесена в поклонението към иконите посредством популярни вярвания.“ Подобно на това гръцкият православен свещеник Димитриос Констанделос казва в своята книга „Да разберем Гръцката православна църква“: „Напълно възможно е един християнин да превърне иконата в обект на поклонение.“

Твърдението, че иконите само подпомагат истинското поклонение, предизвиква много въпроси. Защо? Нима не е истина, че някои икони на Мария или на „светии“ могат да бъдат смятани за достойни за по–голяма почит и за по–ефективни от други икони, които представят същите отдавна умрели хора? Например, една икона, представяща Мария в Тинос (Гърция), има свои собствени набожни православни последователи, които се противопоставят на еднакво верните поклонници на друга икона, която представя Мария в Сумела, северна Гърция. И двете групи вярват, че именно тяхната икона е по–висша, като извършва по–впечатляващи чудеса от другата, макар че и двете представят същата отдавна умряла личност. Така че на практика хората приписват действителни сили на някои икони и им се покланят.

Обръщане към „светиите“ или към Мария?

Но какво можем да кажем относно дълбоката почит към личности като Мария или „светиите“? Отговаряйки на едно изкушение от Сатан, Исус се позовал на Второзаконие 6:13 и казал: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш, и само на Него да служиш.“ (Матей 4:10, Ве) По–късно той казал, че истинските поклонници ще се покланят на „Отца“, а не на някой друг. (Йоан 4:23) Съзнавайки това, един ангел смъмрил апостол Йоан, защото се опитал да му се поклони, като казал: „Стой, не прави това! ... Богу се поклони.“ — Откровение 22:9.

Дали е правилно да се молим на земната майка на Исус, Мария, или на отделни „светии“, като ги молим да се застъпят пред Бога за нас? Прекият отговор на Библията е: „Един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци — Човекът Христос Иисус.“ — 1 Тимотей 2:5.

Пази своите взаимоотношения с Бога

Използването на икони в поклонението противоречи на ясното учение на Библията и не може да помогне на хората да спечелят божието одобрение и да придобият спасение. Точно обратното — Исус казал, че вечният живот зависи от приемането на познание за единствения истински Бог, от опознаването на неговата уникална личност, както и неговите цели и отношения с хората. (Йоан 17:3) Икони, които не виждат, не чувстват или не говорят, не помагат на човек да опознае Бога и да му се покланя по приемлив начин. (Псалм 113:12–16 [Пс 115:4–8 в РИ–1938]) Това най–важно обучение е достъпно единствено чрез изучаване на божието Слово, Библията.

Освен че не носи полза, поклонението пред иконите може да бъде духовно опасно. Как? Преди всичко то може да предизвика охлаждане на отношенията ни с Йехова. Относно Израил, който ‘го раздразнил със своите гнусни идоли’, Бог предсказал: „Ще скрия лицето Си от тях.“ (Второзаконие 32:16, 20, 21) Възстановяването на взаимоотношенията им с Бога означавало ‘да отхвърлят идолите, които си били направили за грях’. — Исаия 31:6, 7.

Колко подходящ е тогава съветът на Писанията: „Чеда, пазете себе си от идолите.“ — 1 Йоан 5:21.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 6]

Подпомогнати да се покланят „с дух“

Оливера била отдадена православна християнка от Албания. През 1967 г., когато страната обявила религията извън закона, Оливера тайно продължила своите религиозни дейности. Тя използвала по–голямата част от своята оскъдна пенсия, за да купува златни и сребърни икони, тамян и свещи. Криела ги в леглото си, а самата тя често спяла на един стол до него от страх, че могат да бъдат видени или откраднати. Когато в началото на 90–те години на 20–и век била посетена от Свидетелите на Йехова, Оливера разпознала библейската истина в тяхното послание. Тя разбрала това, което Библията казва относно истинското поклонение „с дух“, и научила какво мисли Бог относно употребата на икони. (Йоан 4:24, СИ) Свидетелката, която изучавала Библията с нея, забелязала, че всеки път, когато посещавала дома на Оливера, иконите ставали все по–малко. Накрая не останала нито една. След своето покръстване Оливера казала: „Днес, вместо безполезни икони, аз имам светия дух на Йехова. Толкова съм благодарна, че неговият дух не се нуждае от икони, за да ме достигне.“

Атина, една жена от остров Лесбос в Гърция, била изключително дейна като православна християнка. Тя пеела в хора и съвестно следвала религиозната традиция, включително и използването на икони. Свидетелите на Йехова помогнали на Атина да осъзнае, че не всичко, което била учила, било в съгласие с Библията. Това включвало използването на икони и кръстове в поклонението. Атина настоявала да проведе свое собствено изследване за произхода на тези религиозни предмети. След като търсила много в различни справочни издания, тя се убедила, че произходът на тези предмети не е християнски. Нейното желание да се покланя на Бога „с дух“ я накарало да изхвърли своите икони, въпреки че били скъпи. Но Атина с радост приела всяка загуба, за да може да се покланя на Бога по духовно чист и приемлив начин. — Деяния 19:19.

[Блок/Снимка на страница 7]

Дали иконите са просто произведения на изкуството?

През последните години православните икони биват колекционирани по цял свят. Колекционерите обикновено ценят иконите не като свещен религиозен предмет, но като изкусна изработка, която отразява византийската култура. Не е необичайно много такива религиозни изображения да украсяват дома или офиса на някой, който твърди, че е атеист.

Но искрените християни не забравят основното предназначение на иконата. Тя е обект на поклонение. Макар че не оспорват правото на другите да имат икони, християните не притежават икони, дори като колекция. Това е в хармония с принципа, който се намира във Второзаконие 7:26, РИ–1938: „Да не внасяш в дома си никаква мерзост [изображения, използвани за поклонение], за да не станеш обречен на изтребление като нея; съвършено да я мразиш и съвършено да се отвращаваш от нея.“

[Снимка на страница 7]

Бог не търпял използването на изображения в поклонението

[Снимка на страница 8]

Познанието от Библията ни помага да се покланяме на Бога „с дух“