Религиозните изображения — техният древен произход

„Иконите са средството, което ни съединява с добротата и светостта на Бога и на неговите светии.“ — ГРЪЦКА ПРАВОСЛАВНА ЕПАРХИЯ НА АВСТРАЛИЯ.

ПРЕЗ този зноен августовски ден слънчевите лъчи блестят силно по циментовите стъпала, които водят нагоре към манастира „Пресвета Богородица“ на остров Тинос в Егейско море. Изгарящият пек не пречи на решителността на над 25 000 отдадени гръцки православни поклонници, които вървят бавно, като се опитват да достигнат до пищно украсената икона на майката на Исус.

Едно младо, сакато момиче, по чието лице са изписани болка и отчаяние, пълзи на силно кървящите си колене. Недалеч от него, една изтощена възрастна жена, която идва от другия край на страната, се мъчи да насили изнурените си крака да вървят. Един ентусиазиран мъж на средна възраст, от когото капе изобилна пот, се опитва неспокойно да си проправи път сред блъскащата се тълпа. Целта им е да целунат иконата на Мария и да паднат по очи пред нея.

Няма съмнение, че тези дълбоко религиозни хора са искрени в своето желание да се покланят на Бога. Но колко от тях осъзнават, че такава преданост към религиозните изображения води своя произход от дела, съществували векове преди християнството?

Широко разпространение на иконите

В православния свят иконите са навсякъде. В църквите икони на Исус, Мария и много „светии“ заемат централно място. Вярващите често почитат тези икони, като ги целуват, принасят тамян и палят свещи. Освен това почти всички православни семейства имат собствен кът с икони, пред които се произнасят молитви. За православните християни не е необичайно да казват, че когато се покланят пред една икона, те се свързват с Бога. Мнозина вярват, че иконите са наситени с божията милост и чудодейни сили.

Вероятно тези вярващи хора ще бъдат изненадани да научат, че християните през първи век не одобрявали употребата на икони в поклонението. В книгата „Византион“ се казва: „Като наследили от юдаизма отвращение към идолопоклонството, първите християни гледали с неодобрение на всяка почит към изображения на святи личности.“ В същата книга се отбелязва: „От пети век нататък икони или изображения ... станали все по–широко разпространени в поклонението, извършвано публично или насаме.“ Но ако не идва от християнството през първи век, тогава от къде произхожда употребата на религиозни изображения?

Проследяване на произхода им

Изследователят Виталий Иванович Петренко писал: „Употребата на изображения и нейната традиция идват от източници преди християнската епоха и имат „езически произход“.“ Много историци се съгласяват, че корените на поклонението пред икони се намират в религиите на древен Вавилон, Египет и Гърция. Например, в древна Гърция религиозните изображения приели формата на статуи. За тях се вярвало, че били изпълнени с божествени сили. Хората мислели, че някои от тези изображения не били направени от ръце, но че били паднали от небето. По време на специални празненства такива религиозни изображения били носени в шествия из града и им били принасяни жертви. „Религиозното изображение било смятано от набожните хора за самото божество, въпреки че били правени опити ... за разграничение между божеството и неговото изображение“ — казал Петренко.

Как такива идеи и обичаи се просмукали в християнството? Същият изследовател отбелязва, че през вековете след смъртта на апостолите на Христос, особено в Египет „християнските идеи се сблъсквали с „езическа смесица“ — съставена от египетски, гръцки, юдейски, ориенталски и римски обичаи и вярвания, които били извършвани заедно с християнската вяра“. В резултат на това „занаятчиите, изповядващи християнството, приели [междуверски] метод и използвали езически символи, като им придавали ново съдържание, но не ги очиствали напълно от езическото влияние“.

Скоро иконите станали средоточие на религиозния живот, провеждан както публично, така и насаме. В книгата „Епохата на вярата“ Уил Дюрант описва как е станало това, като казва: „Когато числото на обожествяваните светии нараснало, възникнала нужда от разпознаването и запомнянето им; техни изображения и изображения на Мария били произвеждани в голям брой; а в случая на Христос не само Неговият въображаем физически вид, но и Неговият кръст станали обекти на почит, и за лековерните умове — дори магически талисмани. Естествената свобода на човешкото въображение превърнала светите реликви, изображения и статуи в обекти на поклонение; хората падали ничком пред тях, целували ги, палели свещи и кадели тамян пред тях, окичвали ги с цветя и очаквали чудеса от тяхното тайнствено въздействие. ... Отците на църквата и църковните събори многократно обяснявали, че изображенията не са божества, а само нещо, което да подсеща за тях, но за хората тази разлика не съществувала.“

Днес много хора, които използват икони в поклонението си, ще се опитват да докажат, че изображенията са само обект на уважение, а не на поклонение. Те може да твърдят, че религиозните картини са позволена, дори необходима помощ в поклонението към Бога. Може би и ти си на същото мнение. Но въпросът е какво мисли Бог относно това. Дали дълбоката почит към една икона наистина означава поклонение пред нея? Могат ли такива обичаи всъщност да съдържат скрити опасности?

[Блок/Снимка на страница 4]

Какво представляват иконите?

За разлика от статуите, използвани широко в католическото поклонение, иконите са двуизмерни изображения на Христос, Мария, „светии“, ангели, лица и събития от Библията или събития от историята на православната църква. Обикновено те са нарисувани върху преносими дървени плоскости.

Според православната църква „в иконите на светиите образите не изглеждат като обикновени образи от плът и кръв“. Също така върху иконите „перспективата е обратна“, тоест образът не се стеснява с отдалечаването му в пространството. Обикновено „там няма сенки, или начини за представяне на ден и нощ“. Вярва се също така, че дървото и краските на една икона „се изпълват с божието присъствие“.

[Снимка на страница 4]

Употребата на изображения произхожда от езически обичаи

[Информация за източника на снимката на страница 3]

© AFP/CORBIS