Като отговаряме на божиите изисквания, възвеличаваме Йехова
„Ще Го възвеличавам с благодарност.“ — ПСАЛМ 69:30, НС.
1. (а) Защо Йехова заслужава да бъде възвеличаван? (б) Как го възвеличаваме с благодарност?
ЙЕХОВА е всемогъщият Бог, Върховният владетел на вселената, Създателят. Затова неговото име и цели заслужават да бъдат възвеличавани. Да възвеличаваме Йехова означава да му отдаваме дълбока почит и да го възхваляваме с думи и дела. Да правим това „с благодарност“ изисква да бъдем благодарни за това, което той прави за нас днес и за това, което ще направи в бъдеще. Нагласата, която трябва да имаме, е описана в Откровение 4:11, където верните духовни създания в небето заявяват: „Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“ Как възвеличаваме Йехова? Като учим за него и после правим това, което той изисква от нас. Ние трябва да изпитваме чувствата, които е изпитвал и псалмистът, когато казал: „Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог.“ — Псалм 143:10.
2. Как се отнася Йехова към онези, които го възвеличават, и към онези, които не го възвеличават?
2 Йехова цени онези, които го възвеличават. Затова той „възнаграждава тия, които го търсят“. (Евреи 11:6) Каква е наградата? Исус казал в молитва към своя небесен Баща: „Това е вечен живот, да познаят Тебе, единият истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“ (Йоан 17:3) Да, тези, които ‘възвеличават Йехова с благодарност’, ще „наследят земята и ще живеят на нея довека“. (Псалм 37:29) От друга страна, „злите не ще имат бъдеще“. (Притчи 24:20) В тези последни дни е наложително да възвеличаваме Йехова, защото скоро той ще унищожи злите, а праведните ще запази. „Светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва довека.“ — 1 Йоан 2:17; Притчи 2:21, 22.
3. Защо трябва да обръщаме внимание на книгата Малахия?
3 Волята на Йехова е записана в Библията, затова „всичкото писание е боговдъхновено“. (2 Тимотей 3:16) В Словото на Бога се съдържат много разкази за това как Йехова благославя онези, които го възвеличават, и какво става с онези, които не го възвеличават. Един от тези разкази е свързан с това, което се случило в Израил по времето на пророк Малахия. Около 443 г. пр.н.е., когато Неемия бил управител в Юдея, Малахия написал книгата, носеща неговото име. Тази силна и въздействаща книга съдържа информация и пророчества „за поука нам, върху които са стигнали последните времена“. (1 Коринтяни 10:11) Като обръщаме внимание на думите на Малахия, можем да се подготвим за „великия и вдъхващ страх ден на Йехова“, когато Той ще унищожи тази зла система. — Малахия 4:5, НС.
4. Кои шест важни неща привличат вниманието ни в първа глава от книгата Малахия?
4 Как книгата Малахия, която е писана преди повече от 2400 години, може да ни помогне днес, в 21–и век да се подготвим за великия и вдъхващ страх „ден на Йехова“? В първа глава вниманието ни е привлечено от най–малко шест важни неща, които се отнасят до това да възвеличаваме Йехова с благодарност, така че да придобием неговото благоволение и вечния живот: (1) Йехова обича своя народ. (2) Трябва да проявяваме признателност за светите неща. (3) Йехова очаква от нас да даваме най–доброто, което имаме. (4) Истинското поклонение е подбуждано от неегоистична любов, а не от алчност. (5) Приемливата служба за Бога не е обременяващо формално задължение. (6) Всеки един от нас ще отговаря пред Бога. Затова нека в първата статия от една поредица от три статии, основани на книгата Малахия, да разгледаме всяко едно от тези важни неща, като изследваме по–подробно книгата Малахия, първа глава.
Йехова обича своя народ
5, 6. (а) Защо Йехова обичал Яков? (б) Какво можем да очакваме, ако подражаваме на верността на Яков?
5 Любовта на Йехова се вижда ясно още в първите стихове от книгата Малахия. Тя започва с думите: „Изявление: словото на Йехова относно Израил.“ (НС) След това Бог казва: „Аз ви възлюбих.“ Давайки един пример в същия стих, Йехова казва: „Аз възлюбих Якова.“ Яков бил човек, който имал вяра в Йехова. След време Йехова променил името на Яков на Израил и той станал праотец на народа Израил. Йехова обичал Яков, защото Яков бил човек на вярата. Йехова обичал и онези хора сред народа, чиято нагласа към него била подобна на тази на Яков. — Малахия 1:1, 2.
6 Ако обичаме Йехова и се придържаме лоялно към неговия народ, можем да намерим утеха в изказването от 1 Царе 12:22: „Господ [Йехова — НС] няма да остави людете Си заради великото Си Име.“ Йехова обича своите служители и ги възнаграждава, като накрая дори ще им даде вечен живот. Затова четем: „Уповавай на Господа и върши добро; така ще населиш земята и ще се храниш с увереност. Весели се тъй също в Господа; и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.“ (Псалм 37:3, 4) Нашата любов към Йехова е свързана с втората мисъл, към която е насочено вниманието ни в първа глава от книгата Малахия.
Да проявяваме признателност за светите неща
7. Защо Йехова мразел Исав?
7 В Малахия 1:2, 3, след като казва „възлюбих Якова“, Йехова заявява, „а Исава намразих“. Защо? Яков възвеличавал Йехова, а неговият брат близнак Исав не го възвеличавал. Исав бил наречен също Едом. В Малахия 1:4 за земята на Едом се казва, че е „нечестива страна“ и че ‘Йехова негодува против жителите ѝ’. Името Едом (означаващо „червен“) било дадено на Исав, след като той продал скъпоценното си първородство на Яков за една паница червено ястие. „Исав презря първородството си“ — се казва в Битие 25:34. Апостол Павел подканил събратята си по вяра да внимават „да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си“. — Евреи 12:14–16.
8. Какво накарало Павел да оприличи Исав на блудник?
8 Защо Павел свързал действията на Исав с блудството? Защото ако човек мисли като Исав, това може да го доведе до там да не цени светите неща. Това на свой ред може да доведе до извършването на сериозни грехове, каквото е блудството. Следователно всеки един от нас може да се запита: „Изкушавам ли се понякога да заменя своето християнско наследство — вечният живот — за нещо толкова преходно, колкото е една паница с леща? Дали, макар и несъзнателно, не показвам презрение към светите неща?“ Исав нямал търпение да задоволи едно свое физическо желание. Той казал на Яков: „Бързо, моля, дай ми да хапна малко от червеното.“ (Битие 25:30, НС) За съжаление, някои от служителите на Бога в действителност казват: „Бързо! Защо да чакаме за почтен брак?“ Желанието за сексуално удовлетворение на всяка цена става тяхната паница с леща.
9. Как можем да запазим почтителен страх от Йехова?
9 Нека никога не презираме светите неща, като се отнасяме с пренебрежение към целомъдрието, лоялността и духовното си наследство. Вместо да бъдем като Исав, нека да бъдем като верния Яков и да запазим почтителен страх от Бога, като показваме, че ценим високо светите неща. Как можем да правим това? Като внимаваме да отговорим на изискванията на Йехова. Това логично ни довежда до третата мисъл, която изпъква в първа глава на книгата Малахия. Каква е тя?
Да даваме на Йехова най–доброто, което можем да дадем
10. По какъв начин свещениците показвали презрение към трапезата на Йехова?
10 Юдейските свещеници, които служели в храма в Йерусалим в дните на Малахия, не принасяли на Йехова най–добрите жертви. В Малахия 1:6–8 се казва: „Син почита баща си и слуга господаря си; ако, прочее, съм Аз баща, где е почитта към Мене? И ако съм Господар, где е страхът от Мене?“ — казва Господ на Силите на вас, свещеници, които презирате името Ми. Но вие казвате: „В какво показахме презрение към името Ти?“ Принасяте осквернен хляб на олтара Ми. Но вие казвате: „С какво Те осквернихме?“ С това, че казвате: „Трапезата Господна е за презиране.“ Свещениците показвали презрение към трапезата на Йехова, като принасяли некачествени жертви и казвали, че това „не било лошо“.
11. (а) Какво казал Йехова за неприемливите жертви? (б) Каква вина носели и хората от народа?
11 След това Йехова изложил логични аргументи относно тези неприемливи жертви: „Принеси го сега на началника си; ще бъде ли благоразположен към тебе, или ще те приеме ли?“ Разбира се, началникът нямало да бъде доволен от такъв подарък. Тогава как Върховният владетел на вселената да приеме некачествени жертви! И не били виновни само свещениците. Вярно е, че те показвали пренебрежение към Йехова, като принасяли тези жертви. Но нима и хората от народа не носели вина? Да, така е! Именно те избирали слепите, куците или болните животни и ги давали на свещениците, за да ги принесат в жертва. Каква греховност!
12. Как сме подпомогнати в това да даваме на Йехова най–доброто, което имаме?
12 Като даваме на Йехова най–доброто, което можем да му дадем, показваме, че наистина го обичаме. (Матей 22:37, 38) За разлика от непокорните свещеници в дните на Малахия, организацията на Йехова днес дава много хубави напътствия от Писанията, които ни помагат да възвеличаваме Йехова с благодарност, като отговаряме на неговите изисквания. С това е свързана и четвъртата важна мисъл от първа глава на книгата Малахия.
Истинското поклонение е подбуждано от любов, а не от алчност
13. Какво правели свещениците, което показвало, че били подбудени от алчност?
13 Свещениците в дните на Малахия били егоистични, нелюбещи и алчни за пари. Откъде знаем това? В Малахия 1:10 се казва: „Дано някой от вас би затворил вратата на храма, за да не палите огън на олтара Ми напразно! Аз не благоволя към вас — казва Господ на Силите, — нито ще приема принос от ръката ви.“ Да, тези алчни свещеници дори искали такса за елементарни неща от храмовата служба, като заплащане за затварянето на вратите и паленето на огъня на олтара! Не е чудно тогава, че на Йехова не били угодни жертвите от техните ръце!
14. Защо можем да кажем, че Свидетелите на Йехова са подбуждани от любов?
14 Алчността и егоизмът на грешните свещеници в древен Йерусалим ни напомнят, че според божието Слово алчните хора няма да наследят Царството на Бога. (1 Коринтяни 6:9, 10) Размисълът върху егоистичните начини на постъпване на тези свещеници ни подтиква да ценим повече световната проповедна дейност, която се извършва от Свидетелите на Йехова. Тя е доброволна, ние не вземаме пари за нито една дейност в нашата служба. Да, „ние не сме търговци със словото на Бога“. (2 Коринтяни 2:17, НС) Също като Павел всеки един от нас може да каже: „Даром ви известявах с радост добрата новина на Бога.“ (2 Коринтяни 11:7, НС) Обърни внимание, че Павел ‘с радост известявал добрата новина’. Това ни навежда на петата мисъл, привличаща вниманието ни в първа глава на книгата Малахия.
Службата за Бога не е обременяващо формално задължение
15, 16. (а) Каква нагласа имали свещениците към принасянето на жертвите? (б) Как Свидетелите на Йехова принасят своите духовни жертви?
15 Неверните свещеници в древния Йерусалим гледали на принасянето на жертвите като на отегчително задължение. Това било бреме за тях. Както се посочва в Малахия 1:13, Бог им казал: „Думате още: „Ето, каква досада е тя!“ И я презирате.“ Тези свещеници презирали светите неща на Бога. Нека да се молим ние лично никога да не станем като тях. Вместо това нека винаги да запазим нагласата, описана в 1 Йоан 5:3: „Ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.“
16 Нека намираме наслада в принасянето на духовни жертви на Бога, като никога не го смятаме за отегчително задължение. Нека се вслушаме в пророческите думи: „Речете [на Йехова]: „Отнеми всяко наше беззаконие и приеми благата ни; така ще отдадем благодарствени приноси от устните си.“ (Осия 14:2) Изразът „приноси от устните“ означава духовни жертви, думите, които отправяме във възхвала на Йехова и неговите цели. В Евреи 13:15 се казва: „Чрез [Исус Христос] нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.“ Колко сме радостни, че нашите духовни жертви не са просто формалност, а искрена проява на нашата любов към Бога! Това ни води до шестата мисъл от първа глава на книгата Малахия.
Всеки ще трябва да отговаря пред Бога
17, 18. (а) Защо Йехова изричал проклятие върху онзи, който се опитвал да хитрува? (б) Какво не вземали под внимание онези, които се опитвали да хитруват?
17 Хората в дните на Малахия носели лична отговорност за делата си, и ние днес също. (Римляни 14:12; Галатяни 6:5) Съгласно с това, в Малахия 1:14 се казва: „Проклет да бъде измамникът, който, като има в стадото си мъжко [без недостатък] и прави обрек, жертва Господу нещо с недостатък.“ Човек, който имал стадо, имал повече от едно животно — повече от една овца, например — така че не е бил без избор. Когато избирал животно за жертва, той не бил принуден да избира сляпо, куцо или болно. Щом избирал такова животно с недостатък, това показвало, че той презира уредбата на Йехова за жертвите, тъй като човек, който имал стадо, несъмнено можел да избере животно, което нямало недостатъци!
18 С основание тогава Йехова изричал проклятие върху такъв човек, който се опитвал да хитрува, който имал подходящо мъжко животно, но донасял — може би дори трябвало да го довлече — сляпо, куцо или болно животно на свещеника за жертва. Но няма дори и намек за това, че свещениците цитирали божия закон, че жертви с недостатък били неприемливи. (Левит 22:17–20) Разумните хора знаели, че ще загазят лошо, ако се опитат да пробутат такъв подарък на управителя си. Но в действителност те имали отношения с Върховния владетел на вселената, Йехова, който е далеч, далеч по–велик от който и да било човешки управител. В Малахия 1:14 за това се казва следното: „Аз съм велик Цар — казва Господ [Йехова — НС] на Силите. — И името Ми е страшно между народите.“
19. За какво копнеем, и какво трябва да правим междувременно?
19 Като лоялни служители на Бога ние с нетърпение очакваме деня, когато великият Цар, Йехова, ще бъде почитан от цялото човечество. Тогава „земята ще се изпълни със знание за Господа [Йехова — НС], както водите покриват дъното на морето“. (Исаия 11:9) Междувременно нека се стараем да отговаряме на изискванията на Йехова, като подражаваме на псалмиста, който казал: „Ще Го възвеличавам с благодарност.“ (Псалм 69:30, НС) За тази цел Малахия дал още наставления, които може да ни бъдат от голяма полза. Нека да разгледаме внимателно и други откъси от книгата Малахия в следващите две статии.
Спомняш ли си?
• Защо трябва да възвеличаваме Йехова?
• Защо жертвите на свещениците в дните на Малахия били неприемливи за Йехова?
• По какъв начин принасяме на Йехова хвалебна жертва?
• Какви трябва да са подбудите за истинското поклонение?
[Снимка на страница 9]
Пророчествата на Малахия сочат към днешно време
[Снимка на страница 10]
Исав не ценял светите неща
[Снимка на страница 11]
Свещениците и хората от народа принасяли неприемливи жертви
[Снимка на страница 12]
По целия свят Свидетелите на Йехова безплатно принасят жертви на възхвала