Библейска книга номер 39 — Малахия

Писател: Малахия

Място на написване: Йерусалим

Завършена: след 443 г. пр.н.е.

КОЙ бил Малахия? Няма никакви записани сведения относно неговия произход и личен живот. Но от съдържанието на неговото пророчество е съвсем очевидно, че той бил много пламенен в отдаването си на Йехова Бог, като подкрепял неговото име и чистото поклонение и се възмущавал силно от онези, които твърдели, че служат на Бога, но служели само на себе си. Името на Йехова е споменато 48 пъти в четирите глави на неговото пророчество.

² Неговото име на еврейски е Малакѝ, което вероятно означава „Мой пратеник“. Еврейските писания, „Септуагинта“, както и хронологическата последователност на книгите, поставят Малахия на последно място сред дванайсетте така наречени малки пророци. Според традицията на Великата синагога той живял след пророците Агей и Захария и бил съвременник на Неемия.

³ Кога било написано пророчеството? По времето на един управител, което го свързва с периода на възстановяването на Йерусалим след седемдесетгодишното запустение на Юда. (Мал. 1:8) Но кой бил този управител? Тъй като е спомената службата в храма, но не се говори за строежа на храма, това трябва да е станало след времето на управителя Зоровавел, през чийто период на управление бил завършен храмът. В Библията е споменат само още един управител от този период и той е Неемия. Дали пророчеството датира от времето на Неемия? В Малахия не е записано нищо във връзка с възстановяването на Йерусалим и стените му, което изключва ранната част на управлението на Неемия. Но е казано много във връзка със злоупотребите на свещениците, което свързва Малахия със съществуващото положение при повторното идване на Неемия в Йерусалим, след като Артаксеркс го бил повикал във Вавилон през 443 г. пр.н.е., трийсет и втората година от управлението на царя. (Мал. 2:1; Неем. 13:6) Сходни откъси от Малахия и Неемия показват, че пророчеството било написано през този период. (Мал. 2:4–8, 11, 12 — Неем. 13:11, 15, 23–26; Мал. 3:8–10 — Неем. 13:10–12)

⁴ Книгата на Малахия винаги е била приемана от юдеите като достоверна. Цитати от нея в Християнските гръцки писания, много от които показват изпълнението на нейните пророчества, доказват, че книгата Малахия била вдъхновена и била част от приетия от християнския сбор канон на Еврейските писания. (Мал. 1:2, 3 — Рим. 9:13; Мал. 3:1 — Мат. 11:10, Лука 1:76 и 7:27; Мал. 4:5, 6 — Мат. 11:14 и 17:10–13, Мар. 9:11–13 и Лука 1:17)

⁵ Пророчеството на Малахия показва, че вече били угаснали религиозната пламенност и ентусиазъм, подбудени от пророците Агей и Захария по времето, когато бил възстановяван храмът. Свещениците станали небрежни, горди и праведни в собствените си очи. Службите в храма станали за подигравка. Хората спрели да дават десятъци и жертви, защото смятали, че Бог не се интересува от Израил. Надеждите, възлагани на Зоровавел, не се осъществили и противно на очакванията на някои, Месията не дошъл. Духовното състояние на юдеите било много лошо. Какво основание имало за насърчение и надежда? Как можело хората да бъдат накарани да осъзнаят своето истинско състояние и да бъдат пробудени, за да се върнат към праведността? Пророчеството на Малахия дало отговора на тези въпроси.

⁶ Стилът на писане на Малахия е прям и убедителен. Той първо излага твърдението и след това отговаря на възраженията на онези, към които се обръща. Накрая заявява отново своето първоначално твърдение. Това добавя сила и яснота на неговите доводи. Вместо да се рее във висините на красноречието, той използва рязък и строго полемичен стил на писане.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹³ Книгата Малахия ни помага да разбираме по–добре непроменящите се принципи и милостивата любов на Йехова Бог. От самото начало тя набляга на огромната любов на Йехова към неговия народ „Яков“. Той заявил на синовете на Яков: „Аз съм Йехова, аз не се променям.“ Въпреки че хората от неговия народ били много порочни, ако се върнели при него, той бил готов да се върне при тях. Какъв милостив Бог! (Мал. 1:2; 3:6, 7, НС; Рим. 11:28; Из. 34:6, 7) Чрез Малахия Йехова подчертал, че устните на свещеника „трябва да пазят познанието“. Всички, на които е поверена задачата да учат другите на Божието Слово, трябва да обръщат внимание на това, като се уверяват, че предават точното познание. (Мал. 2:7, НС; Флп. 1:9–11; сравни Яков 3:1) Йехова не търпи лицемерите — онези, които се опитват да докажат, че ‘да вършиш зло, е добро пред Господа [Йехова — НС]’. Никой не бива да си мисли, че може да измами Йехова, като привидно принася жертви на този велик Цар. (Мал. 2:17; 1:14; Кол. 3:23, 24) Йехова ще свидетелства без забавяне против всички, които нарушават праведните му закони и принципи. Никой не бива да очаква, че може да върши зло и да остане ненаказан. Йехова ще го съди. (Мал. 3:5; Евр. 10:30, 31) Праведните могат да бъдат напълно сигурни, че Йехова ще помни делата им и ще ги възнагради. Те трябва да обръщат внимание на Моисеевия закон, точно както правел и Исус, защото той съдържа много неща, които са изпълнени в Исус. (Мал. 3:16; 4:4; Лука 24:44, 45)

¹⁴ Като последна от вдъхновените Еврейски писания, книгата Малахия посочва събития в бъдещето, свързани с идването на Месията, чието появяване повече от четири века по–късно станало причина да бъдат написани Християнските гръцки писания. Както е записано в Малахия 3:1, НС, Йехова на войнствата казва: „Ето, изпращам пратеника си и той ще разчисти пътя пред мене.“ Говорейки под вдъхновение, възрастният Захария показал, че тези думи се изпълнили в лицето на неговия син — Йоан Кръстител. (Лука 1:76) Исус Христос потвърдил това, като казал: „Не се е появявал някой по–велик от Йоан Кръстител, но онзи, който е от по–малките в небесното царство, е по–велик от него.“ Както предсказал Малахия, Йоан бил изпратен ‘да приготви пътя’, така че той не бил сред онези, с които после Исус сключил договор за Царство. (Мат. 11:7–12; Лука 7:27, 28; 22:28–30)

¹⁵ След това в Малахия 4:5, 6 Йехова обещал: „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия.“ Кой е този „Илия“? Както Исус, така и ангелът, който се появил пред Захария, отнасят тези думи към Йоан Кръстител, показвайки, че той бил този, който трябвало да „възстанови всичко“ и „да приготви народа за Йехова“ да посрещне Месията. Но Малахия казва също, че „Илия“ е предшественик на „великия и страшен ден Господен [на Йехова — НС]“, като така посочва едно все още бъдещо изпълнение по време на ден на съд. (Мат. 17:11; Лука 1:17; Мат. 11:14; Мар. 9:12)

¹⁶ Гледайки напред към този ден, Йехова на войнствата казва: „От изгрева на слънцето до захождането му името Ми ще бъде велико между народите. ... Защото Аз съм велик Цар ... и името Ми е страшно между народите.“ Това наистина вдъхва страх! Защото ‘денят ще гори като пещ и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява’. Но онези, които се боят от името на Йехова, са щастливи, защото за тях „ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си“. Това ни насочва към радостното време, когато послушните хора ще бъдат напълно изцелени — духовно, емоционално, умствено и физически. (Откр. 21:3, 4) Като посочва този славен и благословен ден в бъдещето, Малахия ни насърчава да бъдем всеотдайни, когато носим приносите си в дома на Йехова: „Опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.“ (Мал. 1:11, 14; 4:1, 2; 3:10)

¹⁷ Въпреки че продължава да предупреждава за ‘унищожение на земята’, тази последна книга от Пророците ни дава повод за оптимизъм и радост, в съгласие с думите на Йехова към неговия народ: „Всичките народи ще ви облажават. Защото ще бъдете желателна земя.“ (4:6, НС; 3:12)