Биографичен разказ

Йехова ни учеше на издръжливост и постоянство

РАЗКАЗАНО ОТ АРИСТОТЕЛИС АПОСТОЛИДИС

В северното подножие на планината Кавказ се намира Пятигорск, руски град, известен с минералните си извори и мекия климат. Роден съм в този град през 1929 г., като син на гърци бежанци. Десет години по–късно, след кошмара на Сталиновите чистки, терор и етническо прочистване, отново станахме бежанци, защото бяхме принудени да се преместим в Гърция.

СЛЕД като се преместихме в Пирея (Гърция), думата „бежанци“ придоби изцяло ново значение за нас. Ние се чувствахме съвсем като чужденци. Въпреки че и аз, и брат ми носехме имената на двама известни гръцки философи, Сократ и Аристотел, рядко чувахме имената си. Всички ни казваха „русначетата“.

Скоро след края на Втората световна война скъпата ми майка почина. Тя беше средоточие на дома ни и загубата ѝ беше опустошителна за нас. Тъй като известно време боледуваше, тя ме научи да върша някои домакински задължения. Това обучение се оказа много полезно по–нататък в живота ми.

Война и освобождение

Войната, нацистката окупация и постоянното бомбардиране от съюзническите сили правеха всеки ден да изглежда като последен. Навсякъде цареше бедност, глад и смърт. На 11–годишна възраст трябваше да работя усилно заедно с баща ми, за да се издържаме тримата. Светското ми образование беше възпрепятствано от ограниченото ми познание по гръцки език, а също и от войната и последиците от нея.

Немската окупация на Гърция завърши през октомври 1944 г. Скоро след това се свързах със Свидетелите на Йехова. Сред отчаянието и нищетата по онова време надеждата от Библията за светло бъдеще под управлението на божието Царство докосна сърцето ми. (Псалм 37:29) Обещанието на Бога за безкраен живот при мирни условия, тук на земята, се оказа истински балсам за раните ми. (Исаия 9:7) През 1946 г. баща ми и аз бяхме покръстени, като така символизирахме отдаването си на Йехова.

Следващата година имах радостта да бъда назначен като служител по известяването (по–късно наречен отговорник за списанията), във втория сбор, сформиран в Пирея. Районът ни се простираше от Пирея надолу чак до Елевсина, разстояние от около 50 километра. По онова време много помазани с духа християни служеха в сбора. Имах привилегията да работя с тях и да се уча от тях. Беше ми приятно да общувам с тях, защото те разказваха безброй случки за енергичните усилия, необходими за проповедната дейност. От техния начин на живот се виждаше, че да служиш на Йехова вярно, се изискват търпение и постоянство. (Деяния 14:22) Колко се радвам, че днес в тази област има над 50 сбора на Свидетелите на Йехова!

Неочаквано предизвикателство

След известно време в Патрас се запознах с Елени, една чудесна, пламенна млада християнка. В края на 1952 г. се сгодихме. Но след няколко месеца Елени се разболя сериозно. Лекарите установиха, че тя има тумор в мозъка и състоянието ѝ беше критично. Трябваше незабавно да ѝ бъде направена операция. След много усилия успяхме да намерим един лекар в Атина, който — макар и с недостатъчно средства, каквито бяха на разположение по онова време, — беше готов да се съобрази с нашите религиозни възгледи и да оперира без кръв. (Левит 17:10–14; Деяния 15:28, 29) След операцията лекарите предпазливо изразиха оптимизъм относно бъдещето на моята годеница, но не изключваха и възможността за рецидиви.

Как трябваше да постъпя в тази ситуация? Дали с оглед на променилите се обстоятелства трябваше да разваля годежа и да се освободя от всякакво задължение? Не! При годежа аз бях дал обещание и исках моето ‘да’ да бъде ‘да’. (Матей 5:37) Нито за момент не съм си позволил да мисля по друг начин. Под грижите на своята по–голяма сестра Елени се възстанови частично и ние се оженихме през декември 1954 г.

Три години след това Елени отново имаше тумор и същият лекар трябваше да я оперира повторно. Този път той навлезе по–дълбоко в мозъка, за да премахне тумора напълно. В резултат на това съпругата ми остана частично парализирана и нейният център на говора беше лошо засегнат. Сега пред нас двамата изникнаха цял куп нови и сложни предизвикателства. Дори най–простата работа се превърна в голямо препятствие за моята скъпа съпруга. Нейното влошаващо се състояние изискваше драстични промени в ежедневната ни рутина. Но най–много се изискваха огромна издръжливост и постоянство.

Това, на което ме беше научила майка ми, сега се оказа много полезно. Рано всяка сутрин аз приготвях продуктите за яденето, а Елени готвеше. Често канехме гости — целодневни служители, хората, с които изучавахме Библията, и нуждаещи се събратя християни от сбора. Всички казваха, че ястията бяха наистина много вкусни! Двамата с Елени си сътрудничехме в извършването на другите домакински задължения, така че домът ни беше чист и подреден. Тази изискваща големи усилия ситуация продължи 30 години.

Пламенна въпреки болестта

За мен и за другите беше много трогателно да видим, че нищо не можеше да намали любовта на моята съпруга към Йехова и пламенността ѝ в службата. След време и с постоянни усилия Елени можеше да се изразява с много ограничен запас от думи. Тя обичаше да заговаря хората на улицата за добрата новина от Библията. Когато имах излизане по работа, аз я взимах с мен и паркирах колата близо до тротоара на някоя оживена улица. Тя отваряше прозореца на колата и предлагаше на минувачите списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. При един такъв случай тя разпространи 80 списания за два часа. Често тя раздаваше всички останали стари списания, които имаше в сбора. Елени редовно участваше и в другите форми на проповядване.

През всичките години, в които съпругата ми беше инвалид, тя винаги беше с мен на събранията. Тя никога не пропусна конгрес, дори когато трябваше да пътуваме в чужбина, защото Свидетелите на Йехова бяха преследвани в Гърция. Въпреки своите ограничения тя радостно посети конгресите в Австрия, Германия, Кипър и в други страни. Елени никога не се оплакваше, нито беше придирчива, дори когато моите отговорности в службата на Йехова се увеличиха и понякога правеха нещата неудобни за нея.

А що се отнася до мен, в тази ситуация получих едно дълготрайно обучение на издръжливост и постоянство. Почувствах помощта на Йехова много пъти. Братята и сестрите правеха истински жертви, за да ни помагат по всякакъв начин и лекарите също любезно ни подкрепяха. През всичките тези трудни години никога не почувствахме липса от нещо, въпреки че при нашите времепоглъщащи обстоятелства за мен беше невъзможно да работя цял ден. Интересите на Йехова и службата винаги бяха поставяни на първо място. — Матей 6:33.

Много хора са ни питали какво ни е поддържало през тези трудни времена. Като си спомням сега, осъзнавам, че личното изучаване на Библията, искрената молитва към Бога, редовното посещаване на християнските събрания и пламенното участие в проповедната дейност укрепваха нашата издръжливост и постоянство. Винаги си припомняхме насърчителните думи от Псалм 37:3–5: „Уповавай на Господа и върши добро ... Весели се тъй също в Господа ... Предай на Господа пътя си; и уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти.“ Друг стих, който се оказа ценен за нас, беше Псалм 55:22, НС: „Прехвърли бремето си на Йехова и той ще те подкрепи.“ Като дете, което напълно се доверява на своя баща, ние не само прехвърлихме бремето си на Йехова, но го и оставихме на него. — Яков 1:6.

На 12 април 1987 г. докато съпругата ми проповядваше пред къщата ни, една тежка желязна врата се затвори със замах зад нея и я запрати на тротоара, наранявайки я сериозно. След това тя изпадна в кома и остана в нея три години. Почина в началото на 1990 г.

Служа на Йехова, правейки най–доброто, което мога

През 1960 г. бях назначен да служа като служител на сбора в Никея (Пирея). От тогава имах привилегията да служа в много други сборове в Пирея. Въпреки че нямах свои деца, имах радостта да помогна на много духовни деца да стъпят твърдо в истината. Някои от тях служат днес като старейшини, помощник–служители, пионери и членове на бетеловото семейство.

След като през 1975 г. демокрацията в Гърция беше възстановена, Свидетелите на Йехова вече можеха да провеждат свободно своите конгреси, без да се крият в гората. Опитът, който някои от нас придобиха в организирането на конгреси зад граница, сега се оказа много полезен. Така че аз имах радостта и привилегията да служа в различни конгресни комитети в продължение на много години.

Тогава през 1979 г. бяха направени планове за строежа на първата конгресна зала в Гърция, в покрайнините на Атина. Аз бях назначен да помагам в организирането и провеждането на този голям строеж. Тази работа също изискваше много издръжливост и постоянство. Това че стотици самопожертвувателни братя и сестри работеха три години заедно, породи една здрава връзка на любов и единство между всички нас. Спомените от този строеж са неизличимо вписани в сърцето ми.

Задоволяване на духовните нужди на затворниците

Няколко години по–късно беше отворена една нова врата с възможности пред нас. Близо до района на моя сбор в Коридалос се намира един от най–големите затвори в Гърция. През април 1991 г. бях назначен да посещавам този затвор всяка седмица като служител от Свидетелите на Йехова. Имах разрешението да провеждам там библейски изучавания и християнски събрания със затворниците, които се интересуваха от Библията. Много от тях направиха големи промени, с което доказаха огромната сила на божието Слово. (Евреи 4:12) Това направи впечатление на персонала в затвора и на другите затворници. Някои от затворниците, с които изучавах Библията, бяха освободени и сега са вестители на добрата новина.

За известно време изучавах с трима известни наркодилъри. Като започнаха да напредват духовно, те идваха на библейското изучаване избръснати, сресани и с риза и вратовръзка в средата на август — един от най–горещите месеци в Гърция! Директорът на затвора, главният надзирател и някои служители излизаха бързешком от офисите си, за да видят този феномен. Те не можеха да повярват на очите си!

Един друг насърчителен случай имаше в женската част на затвора. Беше започнато библейско изучаване с една жена, която излежаваше доживотна присъда за убийство. Тя беше известна с непокорния си характер. Но скоро библейската истина, която тя научаваше, доведе до толкова забележителни промени в нея, че мнозина отбелязаха, че тя беше лъв, превърнал се в агне! (Исаия 11:6, 7) Тя бързо спечели уважението и доверието на директорката на затвора. Бях радостен да видя хубавия ѝ духовен напредък и тя стигна до отдаване на Йехова.

В помощ на болните и възрастните

Като гледах дългата битка на съпругата ми с болестта ѝ, това ме направи по–чувствителен към нуждите на болните и възрастните сред нас. Всеки път, когато в нашите издания имаше статии, които ни насърчаваха да отидем при такива хора и да им окажем любеща помощ, загрижеността ми нарастваше. Ценях и събирах такива статии. След няколко години събрах в една папка повече от сто страници — започвайки от статията „Загриженост за възрастните и болните хора“, публикувана в броя на „Стражева кула“ (англ.) от 15 юли 1962 г. В много от тези статии беше показано, че е добре всеки сбор да организира осигуряването на помощ за болните и възрастните. — 1 Йоан 3:17, 18.

Старейшините определиха една група от братя и сестри, които да са на разположение да се грижат за болните и възрастните в нашия сбор. Организирахме доброволците в отделни екипи — тези, които можеха да помагат през деня, други, които можеха да помагат през нощта, тези, които можеха да осигурят транспорт, и тези, които бяха на разположение 24 часа в денонощието. Последните направиха нещо като отряд за бързо реагиране.

Резултатите от подобни усилия бяха насърчаващи. Например, една болна сестра, която живееше сама, беше намерена в безсъзнание на пода по време на едно от ежедневните посещения при нея. Уведомихме една сестра, която живееше наблизо и имаше кола. Тя закара болната сестра до най–близката болница за рекордно време — само за десет минути! Лекарят каза, че това ѝ спасило живота.

Благодарността, която проявяват болните и възрастните спрямо членовете на тази група, е много удовлетворяваща. Надеждата да живеем с тези братя и сестри в божията нова система при други обстоятелства е наистина стопляща сърцето. И знанието за това, че те издържат благодарение на подкрепата, която им се оказва в техните страдания, е още едно възнаграждение.

Постоянството носи възнаграждения

Днес служа като старейшина в един от сборовете в Пирея. Въпреки напредналата възраст и здравословни проблеми, аз съм щастлив, че все още мога активно да участвам в дейностите на сбора.

През годините трудните обстоятелства, предизвикателствата и непредвидените случаи изискваха необикновено много упоритост и постоянство. Но Йехова винаги ми даваше необходимата сила да преодолявам тези проблеми. Много пъти съм изпитвал истинността на думите на псалмиста: „Когато казвах: ‘Подхлъзва се ногата ми’, тогава, Господи, Твоята милост ме подпря. Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.“ — Псалм 94:18, 19.

[Снимка на страница 25]

Със съпругата ми Елени, след втората ѝ операция, през 1957 г.

[Снимка на страница 26]

На конгрес в Нюрнберг (Германия), 1969 г.

[Снимка на страница 28]

Групата от братя и сестри, които помагат на болните и възрастните