Въпроси на читатели

До каква степен ограниченията върху браковете между роднини, съдържащи се в Моисеевия закон, се отнасят за християните днес?

Законът, даден от Йехова на народа на Израил, не влизал в подробности относно брачните церемонии и процедури. Но в него се съдържали забрани срещу известни брачни взаимоотношения. Например, в Левит 18:6–20 намираме списък от забранени отношения, обхващащи ‘кръвни роднини’. Този пасаж е много подробен, като подчертава кои кръвни роднини не трябва да влизат в сексуални отношения един с друг. Разбира се, християните не са под властта на Моисеевия закон, неговите постановления нямат задължителна сила за тях. (Ефесяни 2:15; Колосяни 2:14) Това обаче не означава, че християните могат просто да пренебрегват този въпрос, когато избират за кого да се женят. Има редица причини, поради които това е така.

Първо, има светски закони, които регулират женитбата между близки роднини, и християните по принцип са задължени да спазват законите на страната, в която живеят. (Матей 22:21; Римляни 13:1, Ве) Разбира се, тези закони са различни в различните държави. Повечето днешни закони от този вид са основани предимно на генетични съображения. Известен факт е, че при женитба между близки по плът роднини има по–голяма вероятност потомството да бъде изложено на генетични дефекти и болести. Поради тази причина и поради своето ‘подчинение на висшестоящите власти’, християните, които встъпват в брак, съблюдават местните закони за женитбата.

След това възниква въпросът за това кое е приемливо и кое е неприемливо в общността, в която някой живее. Почти всяко общество има правила и традиции, които осъждат женитбата между хора с близка кръвна връзка, като на такива бракове често се гледа като на кръвосмешение и следователно като на недопустими. И макар че обявените извън закона отношения може да се различават много в различните общества, „общо взето колкото по–близка е генетичната връзка между двама души, толкова по–силна и по–заредена с емоции е забраната, непозволяваща или неодобряваща сексуалните отношения между тях“ — се казва в „Енциклопедия Британика“. Така че дори където не става дума за кръвосмесителни отношения, християните не искат да постъпват по начин, отричащ изцяло установените традиции или основателните чувства на общността, за да не нанесат укор на християнския сбор или на божието име. — 2 Коринтяни 6:3.

Не бива да се пренебрегва дадената ни от Бога съвест. Всички хора са родени с чувство за правилно и погрешно, за добро и зло. (Римляни 2:15) Тяхната съвест им казва какво е нормално и правилно и какво е противоестествено и обидно, стига да не е била изкривена или умъртвена от извратени действия. Йехова споменал за този факт, когато дал на израилтяните своя закон срещу брак между близки по плът роднини. Ние четем: „Да не правите както правят в Египетската земя, гдето сте живели, и да не правите както правят в Ханаанската земя, в която Аз ви завеждам; и да не ходите по техните повеления.“ (Левит 18:3) Християните ценят високо своята основана на Библията съвест и не допускат тя да бъде покварена от изкривеното чувство на народите за правилно и погрешно. — Ефесяни 4:17–19.

Тогава какво заключение можем да направим? Макар че християните не са под властта на Моисеевия закон, тяхната съвест им казва ясно, че бракът между близки по плът роднини — такива като баща и дъщеря, майка и син, брат и сестра — е абсолютно неприемлив в християнската общност.a Когато кръгът на кръвната връзка се разширява, християните признават, че има закони и постановления, които ръководят законните бракове, и че има стандарти, които са приемливи за всяко общество и за всяка култура. Те трябва да бъдат обмислени внимателно, така че да можем да се съобразим с библейската заповед: „Женитбата нека бъде на почит у всички.“ — Евреи 13:4.

[Бележка под линия]