Дали отците на църквата подкрепяли библейската истина?

Независимо от това дали твърдиш, че си християнин, или не, те може би оказват голямо влияние върху начина, по който възприемаш Бога на Библията, Исус и християнството. Един от тях бил наречен Златоуст, друг — Велики. Всички те биват описвани като „най–висшето олицетворение на Христовия живот“. Кои са те? Те са древните религиозни мислители, писатели, теолози и философи, които са формирали до голяма степен днешното „християнско“ мислене — отците на църквата.

„БИБЛИЯТА не изчерпва пълнотата на божието слово — твърди гръцкият православен професор по религиозни проучвания Димитриос Констанделос. — Светият Дух, който разкрива словото на Бога, не може да бъде ограничен до страниците на една книга.“ Кой може да бъде друг надежден източник на божествено откровение? В своята книга Understanding the Greek Orthodox Church [„Да разберем гръцката православна църква“] Констанделос твърди: „Светата традиция и Светите писания [биват] смятани за две страни на една и съща монета.“

В основата на „Светата традиция“ стоят ученията и писанията на отците на църквата. Те били известни теолози и „християнски“ философи, живели в периода от втори до пети век от н.е. До каква степен отците на църквата повлияли на съвременните „християнски“ учения? Дали когато развивали ученията си, се придържали стриктно към Библията? На какво последователят на Исус Христос трябва здраво да основава християнската истина?

Исторически фон

В средата на втори век от н.е. онези, които твърдели, че са християни, защитавали вярата си както от римското преследване, така и от еретици. Но това бил период на изключително много теологически мнения. Религиозните разисквания относно „божествеността“ на Исус и естеството на светия дух и начините, по които действува той, довели до повече неща от само интелектуални разцепления. Големите несъгласия и невъзвратимите разделения заради „християнски“ доктрини преминали и в политическите и културните среди, като понякога причинявали безредици, бунтове, граждански конфликти, дори войни. Историкът Пол Джонсън пише: „[Отстъпническото] християнство възникнало с бъркотия, спорове и разколи — така и продължило да съществува. ... През първи и втори век от н.е. районите в централното и източното Средиземноморие гъмжали от безброй религиозни идеи, които хората там се мъчели да разпространят. ... Още тогава се появили много разновидности на християнството, между които имало малко общи неща.“

В този период започнал да расте броят на писателите и мислителите, които смятали, че се налага да тълкуват „християнските“ учения с философски термини. Тези религиозни писатели много разчитали на по–рано написаната гръцка и юдейска литература, за да задоволят образованите езичници, които отскоро били приели „християнството“. Започвайки с Юстин Мъченик (100–165 г. от н.е.), който писал на гръцки, т.нар. християни по все по–сложен начин възприемали философското наследство на гръцката култура.

Тази тенденция е ясно изразена в писанията на Ориген (185–254 г. от н.е.) — гръцки автор от Александрия. Неговият трактат „За началата“ бил първият систематичен опит главните доктрини на „християнската“ теология да бъдат обяснени с термини от гръцката философия. Поради опита си да обясни и въведе „божествеността“ на Христос, Никейският събор (325 г. от н.е.) бил това забележително събитие, което дало нов тласък на тълкуването на „християнските“ догми. Този събор отбелязал началото на период, през който на големите църковни събори били полагани усилия догмите да получат още по–точни определения.

Писатели и оратори

Евсевий Кесарийски, който писал по времето на първия Никейски събор, бил приятел на император Константин. В продължение на малко повече от 100 години след този събор теолозите, повечето от които пишели на гръцки, участвували в дълъг и ожесточен спор относно доктрината, която щяла да стане отличителна черта на християнството — доктрината за троицата. По–известните от тях били Атанасий, патриархът на Александрия, и тримата църковни водачи от Кападокия (Мала Азия) — Василий Велики, брат му Григорий Нисийски и техният приятел Григорий Назиански.

Писателите и проповедниците от онова време достигнали изключително ниво на красноречие. Григорий Назиански и Йоан Златоуст, които говорили на гръцки, както и Амброзий Милански и Августин Хипонски, които говорили на латински, били изкусни оратори, владеещи до съвършенство най–уважаваната и разпространена форма на изкуството по онова време. Най–влиятелният писател през този период бил Августин. Неговите теологични трактати формирали дори днешното „християнско“ мислене. Йероним, най–видният книжовник през този период, носел главната отговорност за „Вулгата“ — латински превод на Библията от езиците на оригинала.

Но важните въпроси са: Дали отците на църквата съблюдавали стриктно записаното в Библията? Дали в ученията си се придържали здраво към вдъхновените Писания? Дали нещата, които написали, са сигурно ръководство към точно познание за Бога?

Божии или човешки учения?

Неотдавна гръцкият православен метрополит Методий Писидийски написал книгата The Hellenic Pedestal of Christianity [„Елинистичната основа на християнството“], за да покаже, че гръцката култура и философия послужили за основа на съвременните „християнски“ учения. В тази книга той открито признава: „Почти всички известни отци на църквата смятали за най–полезни гръцките елементи и ги възприели от древногръцките класици, като използували тези елементи, за да разберат и да изразят правилно християнските истини.“

Един пример за това е идеята, че Бащата, Синът и светият дух съставляват троица. След Никейския събор много от отците на църквата започнали силно да вярват в троицата. Техните писания и изложения оказали голямо влияние за това троицата да стане важна доктрина на псевдохристиянството. Но дали Библията говори за троица? Не. Откъде тогава я заимствували отците на църквата? В A Dictionary of Religious Knowledge [„Речник на религиозното познание“] се отбелязва, че се смята, че троицата „е отклонение, взето от езическите религии, и присадено в християнската вяра“. В The Paganism in Our Christianity [„Езичеството в нашето християнство“] също се потвърждава: „Произходът на [троицата] е напълно езически.“a — Йоан 3:16; 14:28.

Или обърни внимание на учението за безсмъртието на душата — вярване, че някаква част от човека продължава да живее след смъртта на тялото. Отците на църквата отново допринесли за внасянето на тази идея в религия, в която не съществувало учение за душа, която преживява смъртта. Библията ясно показва, че душата е смъртна: „Душата, която е съгрешила, тя ще умре.“ (Езекиил 18:4) Коя била основата за вярването на отците на църквата в безсмъртна душа? „Християнското понятие за духовна душа, която Бог създава и влива в тялото в момента на зачеването, за да създаде цялостния жив човек, е плод на дълго развитие в християнската философия. Едва след Ориген на изток и свети Августин на запад душата била превърната в нещо духовно и във философско понятие, формирано около нейната природа. ... [Доктрината на Августин] ... до голяма степен дължи съществуването си (и някои свои недостатъци) на неоплатонизма“ — се казва в New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“]. В списанието Presbyterian Life [„Презвитериански живот“] също се казва: „Безсмъртието на душата е гръцко понятие, което се появило в древните мистични култове и било доразвито от философа Платон.“b

Здравата основа на християнската истина

Дори след този кратък преглед на историческото време, в което живели отците на църквата, както и на произхода на техните учения, е подходящо да се запитаме дали искреният християнин трябва да базира вярванията си на ученията на отците на църквата? Нека Библията да отговори.

Първо, самият Исус Христос порицал употребата на религиозната титла „отец“, като казал: „Никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.“ (Матей 23:9) Използуването на думата „отец“ във връзка с която и да било религиозна фигура е нещо нехристиянско и небиблейско. Записването на божието Слово било завършено около 98 г. от н.е. с писанията на апостол Йоан. Следователно истинските християни не бива да гледат на който и да е човек като на източник на вдъхновено откровение. Те внимават да не ‘осуетят божиите думи’ заради човешки традиции. Да бъде допуснато човешките традиции да заменят божието Слово е смъртоносно в духовно отношение. Исус предупредил: „Слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.“ — Матей 15:6, 14.

Дали християнинът се нуждае от някакви други откровения, освен от словото на Бога, което се намира в Библията? Не. В книгата Откровение е записано предупреждението никой да не прибавя нищо към вдъхновеното повествование: „Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга.“ — Откровение 22:18.

Християнската истина се намира в записаното Слово на Бога, Библията. (Йоан 17:17; 2 Тимотей 3:16; 2 Йоан 1–4) Правилното разбиране на истината не зависи от светските философии. Относно хората, които се опитвали да използуват човешка мъдрост, за да обясняват божествените откровения, е подходящо да повторим въпросите на апостол Павел: „Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?“ — 1 Коринтяни 1:20.

Освен това истинският християнски сбор е „стълб и подпорка на истината“. (1 Тимотей 3:15) Надзорниците в сбора пазят чисти нещата, които поучават в сбора, като не позволяват да проникне никакво доктринно замърсяване. (2 Тимотей 2:15–18, 25) Те държат далеч от сбора ‘лъжливите пророци, лъжливите учители и гибелните секти’. (2 Петър 2:1) След смъртта на апостолите отците на църквата позволили в християнския сбор да навлязат „измамни духове и демонични учения“. — 1 Тимотей 4:1, „Верен“.

Последствията от това отстъпничество се виждат в днешното псевдохристиянство. Неговите вярвания и ритуали са много далеч от библейската истина.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 18]

ОТЦИТЕ ОТ КАПАДОКИЯ

„Православната църква ... оказва особена почит на писателите, живели през четвърти век, и особено на онези, които нарича ‘тримата велики йерарси’ — Григорий Назиански, Василий Велики и Йоан Златоуст“ — казва писателят Калистос, който е монах. Дали тези отци на църквата основавали ученията си на вдъхновените Писания? Относно Василий Велики в книгата The Fathers of the Greek Church [„Отците на гръцката църква“] се казва: „Неговите писания показват, че през целия си живот той се придържал към Платон, Омир, историците и реториците, които неминуемо повлияли на стила му. ... Василий си останал ‘грък’.“ Същото се отнася и за Григорий Назиански. „Според него църквата щяла да покаже най–добре победата и превъзходството си, ако напълно възприеме традициите на класическата култура.“

Относно тези трима отци на църквата професор Панайотис К. Христу пише: „Макар че понякога, за да звучат в хармония със заповедта от Новия завет, говорели срещу ‘философията и празната измама’ [Колосяни 2:8], те същевременно усърдно изучавали философия и свързаните с нея дисциплини и дори препоръчвали на другите също да правят това.“ Очевидно тези църковни учители мислели, че Библията не е достатъчна, за да подкрепи идеите им. Дали това, че търсели други авторитети, означава, че техните учения не били библейски? Апостол Павел предупредил християните от юдейски произход: „Не се завличайте от разни и странни учения.“ — Евреи 13:9.

[Информация за източника на снимката на страница 18]

© Archivo Iconografico, S.A./CORBIS

[Блок/Снимка на страница 20]

КИРИЛ АЛЕКСАНДРИЙСКИ — ПРЕДИЗВИКВАЩ СПОРОВЕ ОТЕЦ НА ЦЪРКВАТА

Един от предизвикващите най–големи спорове отци на църквата е Кирил Александрийски (375–444 г. от н.е.). Църковният историк Ханс фон Кампенхаузен го описва като „догматичен, груб и хитър, заслепен от величието на своето занимание и от видната си длъжност — и добавя, че — той никога не смятал каквото и да било за правилно, ако не можел да го използува за своя облага, за да увеличи силата и властта си ... Никога не се притеснявал от бруталността и безскрупулността на своите методи“. Докато бил епископ на Александрия, Кирил използувал подкупи, злословене и клевети, за да свали епископа на Константинопол. Смята се, че той е виновен за жестокото убийство на прочутата философка Ипатия през 415 г. Относно теологическите писания на Кирил, Кампенхаузен казва: „Той въвел това, въпросите относно вярванията да не бъдат решавани единствено въз основа на Библията, но с помощта на подходящи цитати и подбрани части от цитати от всепризнати авторитети.“

[Снимка на страница 19]

Йероним

[Източник]

Garo Nalbandian