„Словото Божие растеше“
„Изпраща заповедта Си по земята; словото Му тича много бърже.“ — ПСАЛМ 147:15.
1, 2. Каква задача дал Исус на учениците си, и какво включвала тя?
ЕДНО от най–поразителните пророчества в Библията е записано в Деяния 1:8. Малко преди да се възнесе на небето, Исус казал на верните си последователи: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене ... до края на земята.“ Каква огромна работа щяло да бъде това!
2 Задачата, която получили малцината ученици — да възвестяват божието слово по цялата земя, — навярно им изглеждала изпълнена с предизвикателства. Обърни внимание на нещата, които били част от нея. Учениците трябвало да помагат на хората да разберат добрата новина за божието Царство. (Матей 24:14) Да свидетелствуват за Исус означавало също да споделят неговите въздействуващи учения с другите и да им обясняват какво място заема той в целта на Йехова. Освен това тази дейност включвала да правят ученици от хората и да ги покръстват. И трябвало да вършат това по целия свят! — Матей 28:19, 20.
3. В какво Исус уверил своите последователи, и как откликнали те на дадената им работа?
3 Въпреки това Исус уверил последователите си, че светият дух щял да бъде с тях, когато участвуват в работата, която им дал. Така че независимо от обхвата на задачата и от безмилостните и жестоки усилия на противниците да ги накарат да млъкнат, първите ученици на Исус успешно вършели заръчаното от него. Това е исторически факт, който не може да бъде отречен.
4. Как заповедта да се проповядва и поучава била проява на божията любов?
4 Целосветската кампания по проповядване и поучаване била израз на любовта на Бога към онези, които не го познавали. Тя им дала възможност да се приближат към Йехова и да получат прошка на греховете. (Деяния 26:18) Заповедта да се проповядва и поучава била проява и на божията любов към хората, носещи посланието, тъй като тази задача им дала възможност да изразят отдаването си на Йехова и да покажат, че обичат своите ближни. (Матей 22:37–39) Апостол Павел толкова ценял християнската служба, че говорел за нея като за „съкровище“. — 2 Коринтяни 4:7.
5. (а) Къде се намира най–достоверната история на първите християни, и какъв растеж е описан в нея? (б) Защо книгата Деяния е от значение за божиите служители днес?
5 Най–достоверната история на проповедната дейност на първите християни се намира във вдъхновената от Бога книга Деяния, записана от ученика Лука. В нея се намират сведения за забележителен и бърз растеж. Това нарастване на познанието от божието Слово ни напомня за Псалм 147:15, където се казва: „[Йехова] изпраща заповедта Си по земята; словото Му тича много бърже.“ Повествованието за първите християни, които получили сила от светия дух, е както вълнуващо, така и от голямо значение за нас днес. Свидетелите на Йехова са заети със същата дейност по проповядване и правене на ученици, но в много по–голям мащаб. Сблъскваме се и с проблеми, подобни на проблемите, с които се сблъсквали християните през първи век. Като обръщаме внимание на това как Йехова благославял първите християни и им давал сили, ние укрепваме вярата си в неговата подкрепа.
Растеж на броя на учениците
6. Кой израз относно растежа се появява три пъти в книгата Деяния, и за какво се отнася той?
6 Един от начините, по които можем да изследваме изпълнението на Деяния 1:8, е като разгледаме израза „словото Божие растеше“, който се появява в различни варианти само три пъти в Библията и то в книгата Деяния. (Деяния 6:7; 12:24; 19:20, „Синодално издание“, 1998 г.) Словосъчетанието „словото Божие“, или „словото Господне“, в тези откъси се отнася за добрата новина — вълнуващото послание на божията истина, живото, притежаващо сила послание, което променило живота на онези, които го приели. — Евреи 4:12.
7. С какво е свързан растежът на божието слово в Деяния 6:7, и какво станало в деня на Петдесетница през 33 г. от н.е.?
7 Първото място, където се говори за растежа на божието слово, е Деяния 6:7. Там четем: „И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.“ (СИ–98) Тук растежът е свързан с увеличаването на броя на учениците. По–рано, в деня на Петдесетница през 33 г. от н.е., божият свети дух бил излян върху 120 ученици, които се били събрали в една горна стая. След това апостол Петър изнесъл вълнуващ доклад и още на същия ден започнали да вярват около 3000 от неговите слушатели. Колко били развълнувани всички, когато хиляди души се отправили към водните басейни в Йерусалим и околностите, за да бъдат покръстени в името на Исус — човекът, който преди около 50 дни бил повесен на стълб, като престъпник! — Деяния 2:41.
8. Как броят на учениците нараствал през годините след Петдесетница през 33 г. от н.е.?
8 Разбира се, това било само началото. Непрестанните усилия на юдейските религиозни водачи да прекратят проповедната дейност били напразни. Тези водачи се ядосвали от това, че ‘Йехова всеки ден прибавял към учениците онези, които били спасени’. (Деяния 2:47) Скоро ‘числото на мъжете стигнало до пет хиляди’. След това ‘множество повярвали в Господаря мъже и жени били прибавени’. (Деяния 4:4; 5:14) За случилото се по–късно четем: „По цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.“ (Деяния 9:31) След няколко години — вероятно около 58 г. от н.е. — се говорело за ‘хиляди повярвали’. (Деяния 21:20, „Цариградско Издание“, 1871 г.) Тогава вече имало и много вярващи езичници.
9. Как би описал първите християни?
9 Този числен растеж се дължал до голяма степен на обръщането във вярата. Религията била нова, но действувала енергично. Вместо да бъдат пасивни църковни членове, учениците били напълно отдадени на Йехова и на неговото Слово, като понякога научавали истината от хора, които били жестоко преследвани. (Деяния 16:23, 26–33) Онези, които приели християнството, направили това в резултат на обмислено решение, според съвестта си. (Римляни 12:1, „Верен“) Те били научени на божиите пътища; истината била в ума и сърцето им. (Евреи 8:10, 11) Учениците били готови да умрат за онова, в което вярвали. — Деяния 7:51–60.
10. Какво задължение приели първите християни, и какъв паралел откриваме днес?
10 Хората, които приели християнските учения, осъзнавали, че носят отговорността да споделят истината с другите. Това веднага допринесло за по–нататъшния числен растеж. Един учен, който се занимава с Библията, казал: „На това да се говори за вярата не било гледано като на право на много пламенните или на някои официално определени евангелизатори. Евангелизирането било привилегия и задължение на всеки член на църквата. ... Спонтанният размах на цялата християнска общност придал силен тласък на движението още от самото му начало.“ Ученият писал още: „Евангелизирането било жизнената сила на първите християни.“ Същото е вярно и за истинските християни днес.
Растеж в географско отношение
11. Какъв вид растеж е описан в Деяния 12:24, и как бил постигнат той?
11 Второто място, където се говори за растежа на божието слово, е Деяния 12:24: „Словото Божие растеше и се разпространяваше.“ (СИ–98) Тук изразът е свързан с растеж в географско отношение. Въпреки противопоставянето от страна на управляващите, дейността продължила да процъфтява. Светият дух бил излян първо в Йерусалим и оттам словото бързо се разпространило. Преследването в Йерусалим разпръснало учениците в районите из цяла Юдея и Самария. Какъв бил резултатът? „Тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието [добрата новина — NW].“ (Деяния 8:1, 4) Филип получил напътствия да свидетелствува на един мъж, който след като бил покръстен, занесъл посланието в Етиопия. (Деяния 8:26–28, 38, 39) Истината бързо достигнала до Лида, Саронското поле и Йопия. (Деяния 9:35, 42) По–късно апостол Павел пропътувал хиляди километри по вода и суша, като основал сборове в много средиземноморски страни. Апостол Петър отишъл във Вавилон. (1 Петър 5:13) Тридесет години след изливането на светия дух на Петдесетница, Павел писал, че добрата новина била проповядвана на „цялото творение под небесата“, като навярно говорел за онази част от земята, която била известна по онова време. — Колосяни 1:23, „Верен“.
12. Как някои противници на християнството признали растежа на божието слово в географско отношение?
12 Дори някои противници на християнството признали, че словото на Бога било разпространено из цялата Римска империя. Например, в Деяния 17:6 се казва, че противниците в Солун викали: „Тия, които изопачиха [обърнаха — NW] света, дойдоха и тука.“ Освен това в началото на втори век Плиний Млади писал от Витиния до римския император Траян относно християнството. Той се оплакал: „[То] не е ограничено само в градовете, но разпространява своята зараза сред съседните села и области.“
13. Как растежът в географско отношение е израз на божията любов към хората?
13 Растежът в географско отношение бил израз на голямата любов на Йехова към човечеството, което може да бъде изкупено. Когато Петър видял как светият дух действува в езичника Корнилий, апостолът казал: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ (Деяния 10:34, 35) Да, добрата новина била, и все още е, послание за всички народи и растежът на словото на Бога в географско отношение дал възможност на хората навсякъде да откликнат на божията любов. През 21–ви век словото на Бога бива разпространявано буквално във всички части на земята.
Растеж, който вземал надмощие
14. Какъв растеж е описан в Деяния 19:20, и над какво вземало надмощие божието слово?
14 Третото място, където се говори за растежа на божието слово, е Деяния 19:20: „Господното слово растеше силно и вземаше надмощие.“ („Верен“) Оригиналната гръцка дума, която е преведена като ‘взема надмощие’, носи идеята на „излъчва сила“. В предходните стихове се казва, че много хора в Ефес повярвали и онези, които се занимавали с магьосничество, публично изгорили своите книги. Така божието слово взело надмощие над фалшивите религиозни вярвания. Добрата новина вземала надмощие също над някои други препятствия, като например преследването. Нищо не можело да ѝ попречи. Така отново виждаме удивителен паралел с истинското християнство в наше време.
15. (а) Какво писал един библейски историк за първите християни? (б) На кого учениците отдават заслугите за своя успех?
15 Апостолите и другите християни от първи век пламенно възвестявали божието слово. Един библейски историк казва относно тях: „Когато хората искат да говорят за своя Господар, те намират много начини, по които да правят това. В действителност мотивацията на тези мъже и жени ни прави по–силно впечатление от техните методи.“ Въпреки това първите християни осъзнавали, че успехът на службата им не зависел единствено от техните усилия. Бог им дал задачата да участвуват в своята дейност и ги подкрепял, за да я вършат. Духовният растеж произлизал от Бога. Апостол Павел потвърдил това в писмото си до сбора в Коринт. Той писал: „Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. Защото сме съработници на Бога.“ — 1 Коринтяни 3:6, 9.
Светият дух в действие
16. Какво показва, че светият дух давал сили на учениците да говорят смело?
16 Припомни си как Исус уверил своите ученици, че светият дух ще има принос в растежа на божието слово и ще дава сили на учениците в проповедната им дейност. (Деяния 1:8) Как станало това? Скоро след като на Петдесетница духът бил излян върху учениците, Петър и Йоан били призовани да говорят пред юдейския синедрион — върховния съд на страната, чиито съдии били отговорни за екзекутирането на Исус Христос. Дали апостолите щели да треперят от страх пред тези високопоставени враждебни хора? Съвсем не! Светият дух дал сили на Петър и Йоан да говорят с такава смелост, че противниците им се учудили и ‘познали, че са били с Исус’. (Деяния 4:8, 13) Светият дух направил също така, че Стефан да свидетелствува смело пред синедриона. (Деяния 6:12; 7:55, 56) По–рано светият дух бил подтикнал учениците да проповядват смело. Лука съобщава: „Като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.“ — Деяния 4:31.
17. По какви други начини светият дух помагал на учениците в службата им?
17 Посредством своя притежаващ сила свети дух Йехова, заедно с възкресения Исус, ръководел проповедната дейност. (Йоан 14:28; 15:26) Когато духът бил излян върху Корнилий, неговите роднини и близки приятели, апостол Петър разбрал, че и необрязани езичници можели да отговарят на изискванията да бъдат покръстени в името на Исус Христос. (Деяния 10:24, 44–48) По–късно духът заемал основно място при назначаването на Варнава и Савел (апостол Павел) за мисионерска дейност и при определянето на това къде трябва и къде не трябва да отидат. (Деяния 13:2, 4; 16:6, 7) Светият дух ръководел апостолите и стареите в Йерусалим при взимането на решения. (Деяния 15:23, 28, 29) Той ръководел също назначаването на надзорници в християнския сбор. — Деяния 20:28.
18. Как първите християни проявявали любов?
18 Освен това светият дух се проявявал в самите християни, като произвеждал божиите качества, като например любов. (Галатяни 5:22, 23) Любовта подтиквала учениците да споделят своите притежания помежду си. Например, след Петдесетница през 33 г. от н.е. бил създаден общ фонд, за да бъдат задоволени физическите потребности на учениците в Йерусалим. Библията казва: „Никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.“ (Деяния 4:34, 35) Тази любов обхващала не само събратята по вяра, но и другите хора, тъй като християните споделяли с тях добрата новина и вършели други милостиви дела. (Деяния 28:8, 9) Исус казал, че самопожертвувателната любов щяла да бъде идентифициращ белег на неговите последователи. (Йоан 13:34, 35) Несъмнено изключително важното качество любов привличало хората към Бога и допринасяло за растежа през първи век, точно както става и днес. — Матей 5:14, 16.
19. (а) По какви три начина словото на Бога растяло през първи век? (б) Какво ще бъде разгледано в следващата статия?
19 Изразът „свети дух“ се появява общо 41 пъти в книгата Деяния. Явно растежът на истинските християни през първи век бил тясно свързан със силата и ръководството на светия дух. Броят на учениците нараснал, словото на Бога било разпространено из обширна територия и взело надмощие над религиите и философиите по онова време. Този растеж през първи век съответствува на дейността на Свидетелите на Йехова днес. В следващата статия ще разгледаме също толкова внушителния растеж на божието слово в днешно време.
Спомняш ли си?
• Как нараснал броят на първите ученици?
• По какъв начин словото на Бога се разпространило в географско отношение?
• Как словото на Бога взело надмощие през първи век?
• Какво място заемал светият дух в растежа на божието слово?
[Снимка на страница 12]
Филип проповядвал на етиопеца, разпространявайки добрата новина в географско отношение
[Снимка на страница 13]
Светият дух ръководел апостолите и стареите в Йерусалим
[Информация за източника на снимката на страница 10]
В горния десен ъгъл: Макет на град Йерусалим от времето на Втория храм, който се намира в района на хотел „Холиланд“ в Йерусалим