Библията — ценена високо и строго забранявана

„Бих искал светите книги да бъдат преведени на всички езици“ — писал Еразъм Ротердамски, известен холандски учен, живял през 16–и век.

СЪКРОВЕНАТА мечта на Еразъм била всеки да може да чете и разбира Писанията. Но противниците на Библията яростно отхвърляли тази идея. Всъщност по негово време Европа била изключително опасно място за всеки, който проявявал дори малък интерес към съдържанието на Библията. В английския парламент бил приет закон, в който се казвало, че „който чете Писанията в Англия, ще изгуби земята, притежанията си, добитъка и живота си ... и ако продължава да упорствува или ако повтори това, след като веднъж му е било простено, първо ще бъде обесен за измяна срещу краля и после ще бъде изгорен за ерес срещу Бога“.

Католическата инквизиция в Европа безмилостно издирвала „еретически“ секти, като валденсите във Франция, и ги преследвала поради това, че имали обичай да проповядват „от евангелията, посланията и от други свети писания ..., тъй като на миряните [било] напълно забранено да проповядват и да обясняват светото писание“. Безброй мъже и жени понесли жестоки мъчения и били убити, защото обичали Библията. Те рискували да бъдат жестоко наказани, дори и ако само цитирали Молитвата на Господаря или Десетте божи заповеди и ако учели на тях децата си.

Тази преданост към Словото на Бога останала в сърцата на много от преселниците, отплавали за Северна Америка, за да се заселят там. По онова време в Америка „четенето и религията били здраво свързани, което създало традиции, изцяло основани на познаването на Библията“ — се казва в книгата A History of Private Life—Passions of the Renaissance [„История на личния живот — желанията през Ренесанса“]. Дори в една проповед, издадена в Бостън през 1767 г., се препоръчвало: „Чети прилежно светите писания. Всяка сутрин и всяка вечер трябва да четеш по една глава от своята Библия.“

Според Групата на Барна за проучвания със седалище в град Вентура (Калифорния), над 90 процента от американците имат средно по три Библии. И от едно изследване, проведено неотдавна, става ясно, че макар и там Библията все още да е на голяма почит, то ‘отделянето на време за четене, изучаване и прилагане на Библията . . . е останало в миналото’. Повечето хора познават само бегло нейното съдържание. Един журналист в един вестник казал: „Рядко се среща мисълта, че [Библията] все още може да има непосредствено отношение към днешните проблеми и грижи.“

Вълната на светското мислене

Едно от широко разпространените твърдения е, че можем да успеем в живота единствено благодарение на разума и сътрудничеството между хората. Някои се отнасят към Библията просто като към една от многото книги, които съдържат религиозни мнения и лични преживявания, а не като към книга на факти и истина.

Как тогава се справят повечето хора с все по–сложните и проблемни обстоятелства в живота? Те се движат в духовен вакуум, без здрави морални и религиозни насоки и напътствия. Станали са като кораби без кормило, „блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство“. — Ефесяни 4:14.

Затова трябва да се запитаме дали Библията е просто една от многото религиозни книги? Или наистина е божието Слово, което съдържа практична и важна информация? (2 Тимотей 3:16, 17) Заслужава ли си да се занимаваме с Библията? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.

[Снимка на страница 3]

Еразъм Ротердамски

[Източник]

От книгата Deutsche Kulturgeschichte

[Снимка на страница 4]

Валденсите били преследвани, защото проповядвали Писанията

[Източник]

Stichting Atlas van Stolk, Rotterdam