От Гилеад биват изпращани мисионери „до най⁠–​отдалечените краища на земята“

ВЕЧЕ повече от половин век от Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“ биват изпращани мисионери. На 11 септември 1999 г. завърши 107–ият клас на Гилеад. Той се състоеше от 48 ученика от 11 държави, назначени да служат в 24 различни страни. Те ще се присъединят към хилядите други мисионери, които играят съществена роля в изпълнението на последните думи на Исус, преди да се възнесе на небесата. Той предсказал, че учениците му щели ‘да бъдат свидетели за [него]. . . до най⁠–​отдалечените краища на земята’. — Деяния 1:8, NW.

Програмата за завършването, която се проведе в Образователния център на „Стражева кула“ в Патерсън (Ню Йорк), беше грандиозно събитие в една прекрасна обстановка. Завършващите ученици бяха много щастливи да видят сред присъствуващите свои роднини, близки приятели и гости. Като се прибавят и онези, които слушаха и гледаха чрез аудио– и видеовръзка от комплексите в Бруклин и Уолкил, общият брой на присъствуващите беше 4992.

Служете вярно на Йехова и на ближните си

„Кой е на страната на Йехова?“ Това беше темата на встъпителните думи на Кери Барбър, член на Ръководното тяло и председателствуващ на програмата за завършването. Той обясни, че пред този въпрос били изправени и израилтяните в дните на Моисей. На завършващите ученици и на другите присъствуващи беше напомнено, че много от израилтяните изгубили живота си в пустинята, защото не останали лоялно на страната на Йехова. След като станали жертва на идолопоклонство, те ‘седнали да ядат и да пият, и станали да играят’. (Изход 32:1–29) Исус предупредил християните относно същата опасност: „Внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка.“ — Лука 21:34–36.

Следващият докладчик, Гин Смоли от Писателския отдел, попита завършващите ученици: „Дали ще бъдете като паригорѝа?“ Той обясни, че гръцката дума паригорѝа е била възприета в английския език за наименование на лечебни вещества, които облекчават болката. Но апостол Павел използувал тази изразителна гръцка дума в Колосяни 4:11, за да опише своите съработници. В „Превод на новия свят“ тя е преведена с „укрепваща помощ“.

В назначенията си завършващите мисионери могат да бъдат съвременна паригория по много практичен начин, като смирено бъдат укрепваща помощ за местните братя и сестри и като проявяват дух на сътрудничество и любов в общуването с другите мисионери около тях.

След това Даниел Сидлик, член на Ръководното тяло, говори на тема „Златното правило, според което да живеем“. Той обясни, че превъзходният принцип, даден от Исус в Матей 7:12 — „всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях“, — включва вършенето на положителни неща за другите, а не просто въздържането от навреждащи действия.

За да правим това успешно, се изискват три неща: око, което вижда, съчувствуващо сърце и ръка, готова да помага. Като обобщение брат Сидлик каза: „Ако изпитаме желание да помогнем, трябва веднага да го сторим. Трябва да полагаме усилия да правим на другите това, което желаем и те да правят на нас.“ Това е вярно особено за мисионерите, които отиват в друга страна, за да помагат на хората да живеят като истински християни.

Преподавателите споделят сърдечни напомняния

С доклада си „Продължавайте да растете“ преподавателят от Гилеад Карл Адамс насърчи завършващите мисионери ‘да продължават да растат’. В какво отношение? Първо, относно познанието и способността умело да го използуват. В Гилеад учениците са се научили как да правят проучвания, за да научат историята и обстановката на библейските повествования. Те са били насърчени да обмислят как всеки разказ трябва да влияе на живота им. Мисионерите бяха подканени да продължават да правят това.

„Второ — каза брат Адамс, — продължавайте да растете в любовта. Тя е нещо, което расте, когато се подхранва. Когато се пренебрегва, любовта може да умре.“ (Филипяни 1:9) Вече като мисионери те ще трябва да растат в любовта при различни обстоятелства. И трето: „Продължавайте да растете в незаслужената милост и познанието на нашия Господар и Спасител Исус Христос.“ (2 Петър 3:18, NW) Докладчикът каза: „Това е чудесната милост, която Йехова проявява чрез Сина си. Като растем в разбирането на тази незаслужена милост, расте и нашето удоволствие при вършенето на божията воля и при изпълняването на това, което той ни е назначил да правим.“

Марк Нумар, друг преподавател в Гилеад, говори на тема „Приемайте нещата с любов и ще можете да се справяте с тях“. Той напомни: „Научете се да приемате предизвикателствата в мисионерския живот с любов и ще сте в състояние да се справяте с тях. Йехова дисциплинира само онези, които обича. Дори да чувствувате, че определен съвет е даден по неправилен начин, че е дребнав или несправедлив, любовта към Йехова и взаимоотношенията с него ще ви помогнат да го приемете.“

Брат Нумар изтъкна, че службата като мисионери включва много задължения. „Но едно задължение, извършвано без любов, предизвиква недоволство. Без любов домашните ви задължения — като готвенето, пазаруването, почистването на плодове, преваряването на вода — могат да станат много досадни. Направете пауза и се запитайте: ‘Защо правя това?’ Няма да е трудно да продължите, ако си кажете: ‘Усилията ми допринасят за здравето и щастието на другите мисионери около мен.’“ В заключение брат Нумар подкани: „Независимо дали ще трябва да приемете дисциплиниране, да изпълнявате задълженията си на мисионер или да разрешавате недоразумения, ако приемате предизвикателствата с любов, това ще помогне да издържате в своето назначение. ‘Любовта никога не се проваля.’“ — 1 Коринтяни 13:8, NW.

След това преподавателят в Гилеад Уолъс Ливърънс представи пресъздаването на редица възхитителни случки, които са преживели учениците по време на сътрудничеството с местните сборове. Освен че ходели от къща на къща, те използували обучението си като мисионери, за да търсят хора на специалните паркинги за товарни камиони, в обществени перални, гари и на други места.

Опитни мисионери вдъхват увереност

Дали е необходимо, когато новите мисионери отидат в чужда страна, да се тревожат прекалено? Ще могат ли да се справят с предизвикателствата на чуждестранното назначение? Какво правят братята от офиса на клона, за да помогнат на наскоро пристигналите мисионери да успеят? За да отговорят на тези и на други въпроси, Стивън Лет от Отдела по службата и Дейвид Сплейн от Писателския отдел интервюираха братя, които по същото време се обучаваха в Училището за служители в клоновете в Образователния център на „Стражева кула“. Интервюираните братя служат в комитетите на клоновете в Испания, Хонконг, Либерия, Бенин, Мадагаскар, Бразилия и Япония.

Тези опитни служители на Йехова, много от които са служили като мисионери цели десетилетия, вдъхнаха увереност както на завършващите ученици, така и на техните родители и роднини сред публиката. Въз основа на личния си опит и на този на други мисионери те показаха, че е възможно успешно справяне с проблемите и грижите. Раймо Куоканен, мисионер в Мадагаскар, каза, че трудностите, с които се сблъскат, може да са големи, „но е възможно да бъдат разрешени и Дружеството ни помага в това“. „Ние не избрахме назначението си, ние го получихме — каза Йостен Густавсон, който понастоящем служи в Бразилия, — затова решихме да дадем най⁠–​доброто от себе си, за да издържим.“ Джеймс Линтън, който служи в Япония, каза, че това, което му е помогнало, било „присъствието на братя, които вече служели в назначението като мисионери“. Мисионерската служба е щастлив и удовлетворяващ начин да се служи на Йехова и да се оказват грижи за неговите овце.

Да се пазим от чумата, която убива духовността

Тиодор Джаръс, член на Ръководното тяло, който е завършил седмия клас на Гилеад през 1946 г., изнесе заключителния доклад на тема „Предизвикателството да останем духовно живи“. След като първо запозна присъствуващите с жестокостите, вършени в различни части на света, той изтъкна, че всъщност човечеството е измъчвано от още по⁠–​големи бедствия.

Като се позова на Псалм 91, брат Джаръс описа ‘мора’ и ‘погибелта’, които разболяват и убиват духовно милиони хора около нас. Дяволът и неговата зла система използуват подобната на мор пропаганда, основана на интелектуализъм и материализъм, за да отслабят и унищожат духовността, но Йехова ни уверява, че тази чума няма да засегне онзи, „който живее под покрива на Всевишния“. — Псалм 91:1–7.

„Предизвикателството се състои в това да останем здрави във вярата, да останем на сигурно място — каза брат Джаръс. — Не можем да бъдем като присмивачите, „на които липсва духовност“. Днес това е проблем. Той стои пред всеки от организацията. И вие може да се сблъскате с него в назначението си като мисионери.“ (Юда 18, 19, NW) Но братът каза на завършващите мисионери, че те могат успешно да поддържат своята духовност в назначенията си. Те бяха подканени да разгледат, например, как устояват нашите братя в Русия, Азия и африканските страни — въпреки възбрани, силно противопоставяне, присмех, атеистична пропаганда и лъжливи обвинения. А в много от случаите са налице и физически проблеми поради етнически конфликти и липса на неща от първа необходимост.

Когато духовността отслабва, „е необходимо да се насочим към причината за проблема и после да работим върху нея, като използуваме съветите от божието Слово“. Бяха дадени библейски примери. Исус Навиев бил насърчен всеки ден да чете своя екземпляр на Закона полугласно. (Исус Навиев 1:8, NW) Когато книгата на Закона била намерена в дните на Йосия, Йехова благословил правилното прилагане на вписаните в нея напътствия. (4 Царе 23:2, 3) Тимотей познавал свещените писания от най⁠–​ранно детство. (2 Тимотей 3:14, 15) Беряните не били просто добри слушатели; те били определени като ‘благородни’, защото ежедневно изследвали Писанията. (Деяния 17:10, 11) А Исус Христос е най⁠–​забележителният пример за човек, който познавал и използувал божието Слово. — Матей 4:1–11.

В заключение брат Джаръс сърдечно напомни на новите мисионери: „Сега сте подготвени да изпълнявате назначението си като мисионери. И ще отидете в чужбина, в много буквален смисъл, в много различни части на земята. Ако отговорим на предизвикателството да се поддържаме духовно живи, тогава няма да позволим нищо да ни отклони от изпълняването на онова, което сме твърдо решени да правим. Вие ще проповядвате пламенно, ще вдъхновявате другите да подражават вярата ви, и ние ще се молим заедно с вас Йехова да съживи онези, с които изучавате, както направи с нас. По този начин още много хора днес ще избегнат духовното бедствие, което вилнее по целия свят. Все повече от тях ще се присъединяват към нас, за да вършат волята на Йехова. Затова нека Йехова ви благославя.“

След като председателствуващият прочете поздрави от различни страни по света, настъпи времето да се дадат дипломите на завършващите ученици. Последва прочитане на сърдечното благодарствено писмо, написано от учениците. Колко бяха благодарни на Йехова и на неговата организация за специалното обучение, което бяха получили, и за съответните си назначения като мисионери в „най⁠–​отдалечените краища на земята“. — Деяния 1:8, NW.

[Блок на страница 29]

Данни за класа

Брой на представените страни: 11

Брой на страните⁠–​местоназначения: 24

Брой на учениците: 48

Брой на семейните двойки: 24

Средна възраст: 34

Среден брой години в истината: 17

Среден брой години в целодневната служба: 12

[Снимка на страница 26]

Завършилите 107–ия клас на Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“

В долния списък редовете са номерирани отпред назад и имената са дадени отляво надясно за всеки ред.

1. Пералта, К.; Холънбек, Б.; Шоу, Р.; Хасан, Н.; Мартин, Д.; Хъчинсън, А. 2. Едуардс, Л.; Визър, Т.; Серути, К.; Енцмингър, Дж.; Д’Алоиз, Л.; Балиери, Л. 3. Найт, П.; Краузе, А.; Казъски, Д.; Роуз, М.; Фридъл, К.; Нието, Р. 4. Роуз, Е.; Бакъс, Т.; Тали, С.; Онбер, Д.; Бернхарт, А.; Пералта, М. 5. Д’Алоиз, А.; Онбер, Д.; Дън, Х.; Гатлинг, Г.; Шоу, Дж.; Серути, М. 6. Балиери, С.; Краузе, Ю.; Холънбек, Т.; Мартин, М.; Бернхарт, Дж.; Хъчинсън, М. 7. Бакъс, А.; Дън, О.; Гатлинг, Т.; Визър, Р.; Найт, П.; Хасан, О. 8. Нието, С.; Тали, М.; Фридъл, Д.; Казъски, А.; Едуардс, Дж.; Енцмингър, М.