Те събрали смелост

НЕ ВИНАГИ е лесно да събереш смелост да проповядваш. Всъщност апостол Павел казал, че при един случай направил това с „голяма борба“. (1 Солунци 2:2) Дали ‘борбата’ да проповядваш си заслужава усилията? Няма гаранция, че ще имаш грандиозни преживявания, но хората на Бога често се радват, че са събрали смелост. Разгледай няколко примера.

Едно осемгодишно момиче на име Тара слушало внимателно, докато учителката разказвала на класа как през Втората световна война евреите в концентрационните лагери трябвало да носят жълтата звезда на Давид, за да бъдат разпознавани. Тара се чудела дали да каже нещо. „Помолих се с отворени очи“ — си спомня тя. После вдигнала ръка и казала, че Свидетелите на Йехова също били в такива лагери и трябвало да носят лилав триъгълник. Учителката се заинтересувала и ѝ благодарила. Изказването на Тара открило пътя за по⁠–​нататъшно обсъждане с учителката, която по⁠–​късно дори показала на целия клас видеокасетата Jehovah’s Witnesses Stand Firm Against Nazi Assault [„Свидетелите на Йехова устояват твърдо на нацистката атака“].

Ирен, една млада непокръстена вестителка от Гвинея (Западна Африка), искала да напредва в своята служба. Мисионерката, която изучавала Библията с нея, я насърчила да опита да разпространява списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ на другите ученици в училище. Ирен се колебаела, защото съучениците ѝ не били възприемчиви. Но подтикната от насърчението на мисионерката, Ирен решила първо да се обърне към ученичката, която изглеждала най⁠–​неблагоразположена. За изненада на Ирен момичето се отзовало и с желание приело списанията. И други ученици я последвали. През този месец Ирен разпространила повече списания, отколкото през предишните пет, взети заедно.

Един старейшина в Тринидад доста се колебаел дали да се обърне към директорката на едно училище, за да ѝ покаже образователната стойност на списанието „Пробудете се!“. Въпреки това събрал смелост. Той казва: „Когато влязох в двора, се помолих. Не можах да повярвам, когато директорката реагира извънредно учтиво.“ Тя приела списание „Пробудете се!“ на тема „Каква надежда има за днешните младежи?“ и дори се съгласила да го използува в учебните часове. Оттогава тя е приела 40 списания, разглеждащи различни въпроси.

Когато бил младеж, Вон винаги намирал проповядването за трудно. „Ставах нервен, дланите ми се изпотяваха и говорех бързо — не можех по⁠–​бавно.“ Въпреки това той станал целодневен служител. И все пак не винаги му било лесно да започне да говори. Веднъж, след един обезсърчителен ден в търсене на работа, той искал да свидетелствува на някой в метрото, „за да се случи поне нещо хубаво през лошия ден“. Но се уплашил от важния вид на бизнесмените в метрото. Накрая събрал смелост и заговорил един възрастен човек, седящ до него. Протекъл дълъг разговор. „Задавате толкова хубави въпроси за млад човек — казал бизнесменът и попитал: — Теолог ли сте?“ Вон отговорил: „Не, аз съм Свидетел на Йехова.“ „А⁠–​а⁠–​а — усмихнал се мъжът, — сега разбирам.“

Всички тези Свидетели — и много други — се радват, че са събрали смелост да проповядват. Ще направиш ли същото?

[Снимка на страница 25]

Тара

[Снимка на страница 25]

Вон