Какво иска Йехова от нас днес?
„Из облака глас. . . каза: ‘Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.’“ — МАТЕЙ 17:5.
1. Кога Законът изпълнил целта си?
ЙЕХОВА дал на народа на Израил Закона, който съдържал много аспекти. Относно тях апостол Павел писал: „Това бяха правни изисквания, отнасящи се до плътта, и бяха наложени до определеното време за поправяне на нещата.“ (Евреи 9:10, NW) Законът изпълнил целта си, когато довел хората от един остатък от израилтяни до това да приемат Исус като Месията, или Христос. Затова Павел заявил: ‘Христос е завършек на закона.’ — Римляни 10:4, „Синодално издание“, 1925 г.; Галатяни 3:19–25; 4:4, 5.
2. Кои хора били под Закона, и кога били освободени от него?
2 Означава ли това, че Законът не е в сила за нас днес? Всъщност огромната част от човечеството никога не е била под Закона, както обяснил псалмистът: „[Йехова] възвестява словото Си на Якова, повеленията Си и съдбите Си на Израиля. Не е постъпил така с никой друг народ; и те не са познали съдбите Му.“ (Псалм 147:19, 20) Когато Бог установил новия договор на основата на Исусовата жертва, дори и народът на Израил вече не бил задължен да спазва Закона. (Галатяни 3:13; Ефесяни 2:15; Колосяни 2:13, 14, 16) Щом Законът вече не е валиден, тогава какво изисква Йехова от онези, които искат да му служат днес?
Какво иска Йехова
3, 4. (а) В общи линии какво изисква Йехова от нас днес? (б) Защо трябва да следваме отблизо стъпките на Исус?
3 През последната година от службата на Исус неговите апостоли Петър, Яков и Йоан го придружили на една висока планина, вероятно хребет на планината Ермон. Там те видели в пророческо видение Исус във великолепие и слава и чули гласът на Бога да заявява: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.“ (Матей 17:1–5) В общи линии това е, което Йехова иска от нас — да слушаме Сина му и да следваме примера и ученията му. (Матей 16:24) Затова апостол Петър писал: „Христос страда заради вас, оставяйки ви образец да следвате отблизо неговите стъпки.“ — 1 Петър 2:21, NW.
4 Защо трябва да следваме отблизо стъпките на Исус? Защото като му подражаваме, подражаваме на Йехова Бог. Исус познавал Баща си много лично, тъй като бил прекарал безброй милиарди години с него в небесата, преди да дойде на земята. (Притчи 8:22–31; Йоан 8:23; 17:5; Колосяни 1:15–17) Като бил на земята, Исус лоялно представял Баща си. Той обяснил: „Каквото Ме е научил Отец, това говоря.“ Всъщност Исус подражавал толкова точно на Йехова, че могъл да каже: „Който е видял Мене, видял е Отца.“ — Йоан 8:28; 14:9.
5. Под какъв закон са християните, и кога този закон влязъл в сила?
5 Какво означава да слушаме Исус и да му подражаваме? Дали това означава, че сме под закон? Павел писал: „Сам аз не съм под закон.“ Тук той говорел за „стария договор“, Договора на Закона, сключен с Израил. Но Павел признал, че ‘не е без закон спрямо Христа’. (1 Коринтяни 9:20, 21; 2 Коринтяни 3:14, NW) При прекратяването на стария Договор на Закона започнал да действува един ‘нов договор’, съдържащ „Христовия закон“, на който всички служители на Йехова днес са задължени да се подчиняват. — Лука 22:20, NW; Галатяни 6:2; Евреи 8:7–13.
6. Как може да бъде описан ‘Христовият закон’, и как ние му се подчиняваме?
6 Йехова не записал „Христовия закон“ под формата на кодекс, организирайки го в различни категории, както било направено със стария Договор на Закона. Този нов закон за Христовите последователи не съдържа изчерпателен списък на разрешени и забранени неща. Но в своето Слово Йехова запазил четири обширни повествования за живота и ученията на своя Син. Освен това Бог вдъхновил някои от първите последователи на Христос да осигурят писмени наставления относно личното поведение, делата на сбора, поведението в семейството и други въпроси. (1 Коринтяни 6:18; 14:26–35; Ефесяни 5:21–33; Евреи 10:24, 25) Когато приведем живота си в съгласие с примера и ученията на Исус Христос и сме послушни на наставленията на боговдъхновените библейски писатели от първи век, ние се подчиняваме на „Христовия закон“. Йехова иска това от своите служители днес.
Значението на любовта
7. Как Исус подчертал същината на своя закон по време на последната Пасха със своите апостоли?
7 Макар че любовта била важна по времето на Закона, тя е самата сърцевина, или същност на Христовия закон. На този факт наблегнал Исус, когато се срещнал със своите апостоли, за да празнуват Пасхата през 33 г. от н.е. Според обобщението на събитията, станали през тази нощ, направено от апостол Йоан, в изпълнените с дълбоки чувства думи на Исус за любовта се говорело на 28 места. Това подчертало пред неговите апостоли същината, или духа на неговия закон. Забележително е, че Йоан въвел своето повествование за събитията през тази важна вечер с думите: „А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.“ — Йоан 13:1.
8. (а) Какво показвало, че между апостолите бил налице един продължителен спор? (б) Как Исус дал на апостолите си урок по смирение?
8 Исус обичал своите апостоли, макар че се опитал явно безуспешно да им помогне да преодолеят своето прекомерно желание за власт и знатно положение. Месеци преди да пристигнат в Йерусалим, ‘те се били препирали помежду си кой е по–голям’. И точно преди да влязат в града за Пасхата, спорът относно знатното положение се разгорял отново. (Марко 9:33–37; 10:35–45) Това, че този проблем продължавал много време, личи от станалото малко след като апостолите влезли в горната стая, за да празнуват своята последна Пасха заедно. По това време никой не се възползувал от възможността да покаже обичайната проява на гостоприемство — да измие краката на останалите. За да ги научи на смирение, Исус измил краката им. — Йоан 13:2–15; 1 Тимотей 5:9, 10.
9. Как Исус се справил със ситуацията, която станала след празнуването на последната Пасха?
9 Обърни внимание на това, което въпреки урока станало отново, след като Пасхата била отпразнувана и Исус установил Възпоменанието на своята наближаваща смърт. В повествованието от евангелието на Лука се казва: „Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по–голям.“ Вместо да се разгневи на апостолите и да им се скара, Исус любезно ги наставлявал относно необходимостта да се различават от алчните за власт светски управници. (Лука 22:24–27) След това той показал нещо, което може да бъде наречено крайъгълният камък на Христовия закон, като казал: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.“ — Йоан 13:34.
10. Каква заповед дал Исус на своите ученици, и какво означавала тя?
10 По–късно през тази вечер Исус посочил колко далеч трябва да стигне любовта, подобна на Христовата. Той казал: „Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по–голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:12, 13) Дали Исус казвал, че неговите последователи трябва да бъдат готови да умрат заради събратята си по вяра, ако това било необходимо? Това бил разбрал Йоан, който бил очевидец на събитието, защото по–късно той написал: „От това познаваме любовта, че Той [Исус Христос] даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“ — 1 Йоан 3:16.
11. (а) Как ние изпълняваме Христовия закон? (б) Какъв пример дал Исус?
11 Тогава ние не изпълняваме Христовия закон, ако само учим другите за Христос. Освен това ние трябва да се държим и да живеем, както се държал и живял Христос. Наистина, Исус използувал красиви, добре подбрани думи в своите поучения. Но освен това той поучавал и чрез пример. Макар че бил могъщо духовно създание в небесата, Исус не изпуснал възможността да служи на интересите на Баща си на земята и да ни покаже как трябва да живеем. Той бил смирен, любезен и проявявал загриженост, като помагал на обременените и потиснатите. (Матей 11:28–30; 20:28; Филипяни 2:5–8; 1 Йоан 3:8) И Исус подканял своите последователи да се обичат помежду си точно както той ги обичал.
12. Защо може да се каже, че Христовият закон не намалява необходимостта от любов към Йехова?
12 Какво място заема любовта към Йехова — най–голямата заповед на Закона — в Христовия закон? (Матей 22:37, 38; Галатяни 6:2) Второ ли? Съвсем не! Любовта към Йехова и любовта към нашите събратя християни са неразривно свързани. Човек не може истински да обича Йехова, без да обича и брата си, защото апостол Йоан отбелязал: „Ако рече някой: ‘Любя Бога, а мразя брата си’, той е лъжец: защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.“ — 1 Йоан 4:20; сравни 1 Йоан 3:17, 18.
13. Какъв бил резултатът от това, че учениците били послушни на новата заповед на Исус?
13 Когато дал на учениците си новата заповед да се обичат помежду си точно както той ги обичал, Исус описал резултата от това. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици — казал той, — ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Според Тертулиан, който живял повече от сто години след смъртта на Исус, братската любов между първите християни имала точно този резултат. Тертулиан цитирал нехристияни, които казвали за последователите на Христос: ‘Виж как се обичат един другиго и как са готови дори да умрат един за друг.’ Можем да се запитаме: ‘Дали аз проявявам към събратята си християни такава любов, която да доказва, че съм един от учениците на Исус?’
Как показваме своята любов
14, 15. Какво може да затрудни послушанието спрямо Христовия закон, но какво може да ни помогне да сме му послушни?
14 Изключително важно е служителите на Йехова да проявяват любов, подобна на Христовата. Но дали ти се вижда трудно да обичаш събратята християни, които проявяват егоистични качества? Както видяхме, дори и апостолите спорели помежду си и се опитвали да прокарат своите собствени интереси. (Матей 20:20–24) Галатяните също ‘се хапели’ помежду си. След като посочил, че любовта към ближния изпълнила Закона, Павел ги предупредил: „Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.“ След като противопоставил делата на плътта с плодовете на божия дух, Павел добавил подканата: „Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.“ След това апостолът настоятелно подканил: „Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.“ — Галатяни 5:14–6:2.
15 Дали като изисква да сме послушни на Христовия закон, Йехова иска прекалено много от нас? Макар че може да е трудно да бъдем любезни с тези, които всъщност са казали нещо остро спрямо нас и са ни навредили в емоционално отношение, ние сме длъжни да ‘бъдем подражатели на Бога като възлюбени чада и да ходим в любов’. (Ефесяни 5:1, 2) Ние трябва да продължаваме да се вглеждаме в примера на Бога, който „препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“. (Римляни 5:8) Като поемаме инициативата да помогнем на другите, включително и на тези, които са се отнесли зле към нас, можем да се радваме на удовлетворението от познанието, че подражаваме на Бога и сме послушни на Христовия закон.
16. Как показваме любовта си спрямо Бога и Христос?
16 Трябва да помним, че показваме любовта си чрез това, което правим, а не чрез това, което казваме. Дори и за Исус веднъж било трудно да приеме един аспект от божията воля, заради всичко, което се включвало в него. „Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша“ — молел се той. Но след това бързо добавил: „Обаче не Моята воля, но Твоята да бъде.“ (Лука 22:42) Въпреки всички неща, които понесъл, Исус извършил божията воля. (Евреи 5:7, 8) Послушанието е доказателство за нашата любов и показва, че ние признаваме божия начин на постъпване за най–добрия. „Ето що е любов към Бога — казва Библията, — да пазим Неговите заповеди.“ (1 Йоан 5:3) А Исус казал на своите апостоли: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.“ — Йоан 14:15.
17. Каква специална заповед дал Исус на своите последователи, и откъде знаем, че тя се отнася за нас днес?
17 Освен че наредил на последователите си да се обичат помежду си, каква специална заповед им дал Христос? Той им заповядал да вършат проповедната дейност, за която ги бил подготвил. Петър казал: „Заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме.“ (Деяния 10:42) Исус бил наредил конкретно: „Затова идете и правете ученици от хора от всичките народи, като ги покръствате в името на Бащата, и на Сина и на светия дух, като ги учите да съблюдават всичките неща, които съм ви заповядал.“ (Матей 28:19, 20, NW; Деяния 1:8) Исус разкрил, че тези наставления ще се отнасят и за неговите последователи днес, във „времето на края“, защото казал: „Тази добра новина на царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“ (Даниил 12:4, NW; Матей 24:14, NW) Разбира се това, че ние проповядваме, е божията воля. Но някой може да си мисли, че е прекалено много това, което Бог изисква от нас — да вършим тази работа. Дали е така наистина?
Защо може да изглежда, че е трудно
18. Какво трябва да помним, когато страдаме заради това, че правим каквото изисква Йехова?
18 Както видяхме, през историята Йехова е искал от хората да изпълняват различни изисквания. И точно както нещата, които са били изисквани от тях, са били различни, така и характерът на изпитанията, с които те са се сблъсквали, е бил различен. Скъпият божи Син понесъл най–трудните изпитания, като накрая бил убит по най–жесток начин, защото вършел това, което Бог изисквал. Но когато ние страдаме заради това, че вършим нещата, които Йехова изисква от нас, трябва да помним, че той не причинява нашите изпитания. (Йоан 15:18–20; Яков 1:13–15) Бунтът на Сатан донесъл греха, страданията и смъртта, и Сатан е този, който създава обстоятелствата, които често правят много трудно вършенето на онова, което Йехова изисква от своите служители. — Йов 1:6–19; 2:1–8.
19. Защо е привилегия да правим това, което Бог изисква от нас чрез Сина си?
19 Чрез своя Син Йехова е наредил в това време на края Неговите служители да прогласяват по цялата земя, че единственото разрешение за всички човешки страдания е управлението на Царството. Това божие правителство ще премахне всички проблеми на земята — война, престъпления, бедност, старост, болест, смърт. Царството също ще донесе един славен земен рай, в който дори и мъртвите ще бъдат възкресени. (Матей 6:9, 10; Лука 23:43; Деяния 24:15; Откровение 21:3, 4) Каква привилегия е да проповядваме добрата новина за такива хубави неща! Ясно е тогава, че в това, което Йехова иска да правим, няма проблем. Ние се сблъскваме с противопоставяне, но Сатан Дяволът и неговият свят го причиняват.
20. Как можем да отговорим на всяко предизвикателство, което Дяволът поставя пред нас?
20 Как можем успешно да се справим с всяко предизвикателство, което Сатан представя пред нас? Като не забравяме следните думи: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.“ (Притчи 27:11) Исус осигурил за Йехова отговор на Сатановите укори, като напуснал сигурността на небесния живот, за да върши волята на своя Баща тук на земята. (Исаия 53:12; Евреи 10:7) Като човек Исус издържал всяко изпитание, което го връхлетяло, дори смърт на мъченически стълб. Ако го следваме като свой образец, ние също ще можем да издържим страдания и да вършим това, което Йехова иска от нас. — Евреи 12:1–3.
21. Какво изпитваш относно любовта, проявена от Йехова и Сина му?
21 Само каква любов са показали към нас Бог и неговият Син! Благодарение на Исусовата жертва послушното човечество има перспективата да живее вечно в рай. Затова нека не позволяваме на нищо да скрие от очите ни нашата надежда. Вместо това нека всеки един от нас лично приеме присърце това, което Исус направил възможно, както постъпил и Павел, който казал: ‘Божият Син ме възлюби и предаде Себе Си за мене.’ (Галатяни 2:20) И нека проявим искрена благодарност спрямо нашия любещ Бог, Йехова, който никога не иска прекалено много от нас.
Как би отговорил?
◻ Какво изисква Йехова от нас днес?
◻ Как по време на последната вечер заедно с апостолите си Христос подчертал значението на любовта?
◻ Как можем да докажем, че обичаме Бога?
◻ Защо е привилегия да правим това, което Йехова иска от нас?
[Снимка на страница 23]
Какъв урок дал Исус, като измил краката на своите апостоли?
[Снимка на страница 25]
Независимо от противопоставянето споделянето на добрата новина е прекрасна привилегия