Кои били Макавеите?

ЗА МНОЗИНА периодът на Макавеите е нещо като черна кутия, скрита между завършването на последните книги на Еврейските писания и идването на Исус Христос. И както при изследването на самолетната черна кутия след катастрофа биват разкрити определени подробности, така известно прозрение може да се придобие и чрез по–детайлно изследване на епохата на Макавеите — епоха на преход и преобразуване на еврейския народ.

Кои били Макавеите? Как повлияли те на юдаизма преди идването на предсказания Месия? — Даниил 9:25, 26.

Приливната вълна на елинизма

Александър Велики завоювал територии от Гърция чак до Индия. (336–323 г. пр.н.е.) Това, че империята му била толкова огромна, допринесло за разпространението на елинизма — езика и културата на Гърция. Офицерите и войниците на Александър се женели за местни жени, като причинявали смесването на гръцката и другите култури. След смъртта на Александър империята му била разделена между неговите генерали. В началото на втори век пр.н.е. Антиох III, който бил от гръцката династия на Селевкидите в Сирия, отвоювал Израил изпод контрола на гръка Птоломей от Египет. Как юдеите в Израил били повлияни от елинистичното управление?

Един историк пише: „Тъй като юдеите не можели да избегнат контакта със своите елинизирани съседи, а още по–малко със своите събратя в чужбина, поемането на гръцката култура и гръцкия начин на живот било неизбежно. . . . В елинистичния период дори само дишайки, човек поемал в себе си гръцката култура!“ Юдеите приемали гръцки имена. В различна степен те приемали гръцките обичаи и облекло. Незабележимата сила на асимилирането била в разцвета си.

Покваряване на свещениците

Най–податливи на елинистично влияние сред юдеите били свещениците. За много от тях приемането на елинизма означавало да се позволи на юдаизма да върви напред в крак с времето. Един от тях бил Язон (наричан Йошуа на еврейски), брат на първосвещеника Ониас III. Докато Ониас бил в Антиохия, Язон предложил подкуп на гръцките власти. Защо? За да ги накара да го назначат за първосвещеник вместо Ониас. Гръцкият владетел от династията на Селевкидите, Антиох Епифан (175–164 г. пр.н.е.), с готовност приел това предложение. Преди това гръцките владетели не се намесвали в делата на юдейските първосвещеници, но Антиох се нуждаел от средства за военните си походи. Освен това му било угодно да има на разположение юдейски водач, който по–активно да подпомага елинизацията. По молба на Язон Антиох удостоил Йерусалим със статуса на гръцки град (полис). А Язон построил спортна зала, където млади юдеи, и дори свещеници, се надпреварвали в игрите.

Предателството породило предателство. Три години по–късно Менелай, който може би не бил от свещенически род, предложил по–висок подкуп и Язон избягал. За да плати на Антиох, Менелай взел големи суми от съкровищницата на храма. Тъй като Ониас III (който бил в изгнание в Антиохия) говорил против това деяние, Менелай уредил той да бъде убит.

Когато плъзнал слух, че Антиох бил умрял, Язон се върнал в Йерусалим с хиляда мъже, опитвайки се да отнеме първосвещеничеството от Менелай. Но Антиох не бил мъртъв. Като чул за постъпката на Язон и за размириците сред юдеите, насочени срещу неговата политика на елинизация, Антиох отговорил с възмездие.

Антиох предприема действия

В своята книга The Maccabees [„Макавеите“] Моше Пърлман пише: „Макар че хрониките не казват ясно, изглежда Антиох решил, че позволяването на религиозна свобода на юдеите е политическа грешка. Според него последният бунт в Йерусалим произлязъл не от чисто религиозни подбуди, а от преобладаващото проегипетско настроение в Юдея, и тези политически чувства били изразени по опасен начин точно защото юдеите, единствени от целия негов народ, били поискали и получили голяма степен на религиозен сепаратизъм. . . . Той решил да сложи край на това.“

Израелският държавник и учен Абба Еван обобщава онова, което последвало: „Следвайки бързо едно след друго, през 168 и 167 г. [пр.н.е.] юдеите били избити, Храмът бил ограбен, следването на юдейската религия било забранено. Обрязването се наказвало със смърт, също и спазването на сабат. Окончателното оскърбление дошло през декември 167 г., когато по заповед на Антиох в Храма бил издигнат олтар на Зевс и юдеите били накарани да принасят свинско месо — което било, разбира се, нечисто според юдейския закон — в жертва на бога на гърците.“ През този период Менелай и други елинизирани юдеи продължавали да заемат постовете си, като служели във вече осквернен храм.

Макар че много юдеи приели елинизма, една нова група, чиито членове наричали себе си хасидеи — свети хора, — насърчавали по–строго подчинение спрямо закона на Моисей. Отвратени от елинизираните свещеници, обикновените хора все повече заставали на страната на хасидеите. Настъпил период на мъченичество, когато юдеите от цялата страна били принуждавани да следват езически обичаи и да принасят жертви, или да умрат. Апокрифните Макавейски книги съдържат многобройни разкази за мъже, жени и деца, които предпочели смъртта пред компромиса.

Макавеите реагират

Крайните действия на Антиох подбудили много юдеи да се борят за религията си. В Модиин, северозападно от Йерусалим, близо до днешния град Лод, един свещеник на име Мататия бил извикан в центъра на града. Тъй като Мататия бил уважаван от местното население, представителят на царя се опитал да го убеди да вземе участие в принасянето на езическа жертва — за да спаси живота си и да даде пример на останалото население. Когато Мататия отказал, дошъл един друг юдей, готов да направи компромис. Изпълнен с възмущение, Мататия грабнал оръжие и го убил. Поразени от бурната реакция на този възрастен човек, гръцките войници не реагирали бързо. За секунди Мататия убил и гръцкия служител. Петимата синове на Мататия, заедно с жителите на града, победили гръцките войници, преди те да успеят да се защитят.

Мататия извикал: ‘Нека всеки, който е ревностен за Закона, ме последва.’ За да избегнат наказание, той и синовете му избягали в хълмистата област. Когато се разчуло за техните дела, юдеите (сред които и много хасидеи) се присъединили към тях.

Мататия назначил своя син Юда за командуващ военните операции. Може би поради военните си умения Юда бил наречен Макавей, което означава „чук“. Мататия и синовете му били наричани есемонейци, прозвище, което било производно от името на града Есемон или от някой от предците им със същото име. (Исус Навиев 15:27) Но тъй като Юда Макавей станал видна фигура по време на бунта, цялото семейство било наречено Макавеи.

Отвоюване на храма

През първата година на бунта Мататия и синовете му успели да организират малка войска. На няколко пъти гръцките войници атакували групи от хасидейски бойци на сабат. Макар че били в състояние да се защитят, те не нарушавали деня на сабат. Това довело до масови убийства. Мататия, който вече бил смятан за религиозен авторитет, постановил наредба, която позволявала юдеите да се защищават на сабат. Тази наредба не само вдъхнала нов живот на бунта, но също и послужила като образец в юдаизма, позволяващ на юдейските религиозни водачи да приспособяват юдейския закон към променящите се обстоятелства. Талмудът отразява тази тенденция в едно по–късно изказване: „Нека осквернят един сабат, за да могат да осветят много дни на сабат.“ — Йома 85б.

След смъртта на възрастния си баща, Юда Макавей станал безспорният водач на бунта. Съзнавайки, че не е в състояние да победи врага си в открит бой, той изнамерил нови методи, подобни на партизанската война от днешно време. Той нападал войниците на Антиох на места, където те не могли да използуват обичайните си методи на защита. Така, битка след битка, Юда успял да победи армии, които били значително по–големи от собствената му войска.

Изправени пред вътрешно съперничество в империята и пред нарастващата сила на Рим, владетелите на Селевкидското царство не се занимавали много с налагането на антиюдейски постановления. Това дало възможност на Юда да продължава с атаките си, докато стигнал чак до портите на Йерусалим. През декември 165 г. пр.н.е. (или може би 164 г. пр.н.е.) той и неговите воини завзели храма, почистили съдовете и отново посветили храма — точно три години след оскверняването му. Юдеите чествуват това събитие ежегодно на Ханука, Празника на посвещаването.

Политиката надделява над религиозността

Целите на бунта били постигнати. Забраната за следването на юдаизма била премахната. Поклонението и принасянето на жертви в храма били възстановени. Удовлетворени от това, хасидеите напуснали войската на Юда Макавей и се завърнали по домовете си. Но Юда имал други идеи. Той разполагал с добре обучена войска — тогава защо да не я използува за установяването на независима юдейска държава? Религиозните причини, които дали начало на бунта, вече били изместени от политически подбуди. Така борбата продължила.

Търсейки подкрепа в своята борба срещу господаруването на Селевкидите, Юда Макавей сключил съюз с Рим. Макар че той бил убит в битка през 160 г. пр.н.е., братята му продължили борбата. Братът на Юда, Йонатан, уредил нещата така, че владетелите Селевкиди се съгласили той да бъде назначен като първосвещеник и владетел в Юдея, макар и подчинен на тяхното господство. Когато вследствие на сирийски заговор Йонатан бил измамен, заловен и убит, неговият брат Симеон — последният от братята Макавеи — поел властта. Под управлението на Симеон били премахнати последните следи от господството на Селевкидите (през 141 г. пр.н.е.). Симеон подновил съюза с Рим и юдейските водачи го приели като владетел и първосвещеник. Така Макавеите установили една независима Есемонейска династия.

Макавеите възстановили поклонението в храма преди идването на Месията. (Сравни Йоан 1:41, 42; 2:13–17.) Но както поради делата на елинизираните свещеници доверието в свещеничеството било нарушено, така при Есемонейците то било разклатено още повече. Да, управлението на политически настроени свещеници, вместо управление на цар от родословието на верния Давид, не донесло истински благословии на юдейския народ. — 2 Царе 7:16; Псалм 89:3, 4, 35, 36.

[Снимка на страница 21]

Мататия, бащата на Юда Макавей, извикал: ‘Нека всеки, който е ревностен за Закона, ме последва’

[Източник]

Мататия, призоваващ юдейските бежанци/„Библейски илюстрации на Дорѐ“/Dover Publications