Можеш ли да вярваш в Библията?

ВЯРАТА в Библията продължава да бъде широко разпространена дори в този съвременен свят. Например, според едно неотдавнашно проучване на Галъп сред американците, 80 процента от тях изразяват вярването, че Библията е вдъхновеното Слово на Бога. Независимо от това дали в областта, в която живееш, процентът е също толкова голям, или по–малък, можеш да разбереш, че тези вярващи очакват в църквата да бъдат учени на Библията. Но често не е така. Да разгледаме, например, доктрината за наказанието на душата след смъртта.

Дали някъде в Библията се говори за чистилище или за огнен ад? Днес много учени от т.нар. християнство биха отговорили с „не“. В изданието New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] се казва: „В крайна сметка, католическата доктрина за чистилището се основава на традицията, а не на Свещените Писания.“ Относно ада в изданието A Dictionary of Christian Theology [„Речник на християнската теология“] се казва: „Никъде в Н[овия] З[авет] не намираме, че огненият ад е бил част от ранното проповядване.“

Дори неотдавна доктринната комисия на англиканската църква се появи на видно място във вестниците, като препоръча учението за адския огън да бъде изцяло отхвърлено. Негово преосвещенство Том Райт, декан на катедралата в Личфийлд, казва, че предишната представа за ада „превърнала Бога в чудовище и белязала незаличимо психиката на мнозина“. В сведението на комисията адът се описва като „абсолютно несъществуване“.a Подобно на това, изданието „Нова католическа енциклопедия“ отбелязва следното относно католическия възглед: „Днес теологията разглежда проблема за ада от гледната точка на разделянето от Бога.“

В действителност това, което Библията поучава относно душата, противоречи на ученията за чистилището и адския огън. Библията често говори за смъртта на душите. „Душата, която е съгрешила, тя ще умре.“ (Езекиил 18:4; сравни „Синодално издание“, 1993 г. и „Библия на Макарий“.) Според Библията мъртвите не съзнават нищо, не могат да изпитват болка. „Живите съзнават, че ще умрат; но що се отнася до мъртвите, те не съзнават нищо.“ (Еклисиаст 9:5, NW) Надеждата, която Библията съдържа за мъртвите, е надеждата за бъдещо възкресение. Когато приятелят на Исус, Лазар, умрял, Исус сравнил смъртта със сън. Сестрата на Лазар, Марта, изразила надеждата, за която учи Библията, когато казала: „Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.“ Като възкресил Лазар от мъртвите, Исус потвърдил тази надежда за човечеството. — Йоан 5:28, 29; 11:11–14, 24, 44.

Историците посочват, че учението, че човек притежава отделна, безсмъртна душа, не произлиза от Библията, но от гръцката философия. Изданието „Нова католическа енциклопедия“ отбелязва, че древните евреи не смятали, че човекът се състои от материално тяло и нематериална душа. Относно вярването на евреите в нея се казва следното: „Когато диханието на живота влязло в първия човек, когото Бог бил създал от земята, той станал ‘живо същество’ (Б[итие] 2.7). Смъртта не била смятана за разделяне на две отделни части в човека, както е според гръцката философия; диханието на живота си отива и човек остава едно ‘мъртво същество’ (Л[евит] 21.11; Ч[исла] 6.6; 19.13). Във всеки от тези случаи зад думата ‘същество’ е еврейското [нѐфеш], често превеждано като ‘душа’, но фактически и практически равно на самата личност.“

Същата тази енциклопедия отбелязва, че напоследък католическите учени „твърдят, че Н[овият] З[авет] не учи за безсмъртието на душата в елинистичния [гръцкия] смисъл“. Тя прави извода: „Окончателното разрешение на проблема се намира не толкова във философските предположения, колкото в свръхестествения дар на Възкресението.“

Библията или традицията?

Как тогава небиблейските схващания са навлезли в църковното учение? Много църкви твърдят, че за тях Библията е най–висшият авторитет. Например, неотдавна папа Йоан Павел II говори за това, че е необходимо Писанията да бъдат „приети от вярващите в пълната дълбочина на тяхната истина и като върховен закон на нашата вяра“. Всеизвестно е обаче, че ученията на т.нар. християнство днес не са същите като тези на християните през първи век. Повечето църкви гледат на промените като на част от постепенното развитие на църковната доктрина. Освен това католическата църква заема позицията, че църковната традиция има същия авторитет като Писанията. В „Нова католическа енциклопедия“ се казва, че църквата „не поддържа нито една истина само въз основа на Писанията, независимо от традицията, нито пък само въз основа на традицията, независимо от Писанията“.

Историята показва обаче, че църквите са заместили библейските учения с учения, основани само на традицията. Много църкви днес дори твърдят, че ученията на Библията са погрешни. Например, в „Нова католическа енциклопедия“ се казва, че е „явно, че много от твърденията в Библията просто не са верни, когато бъдат преценени според съвременното познание на науката и историята“. Говорейки за библейското учение, че мъртвите не съзнават нищо, тя добавя: „Дори по религиозни въпроси С[тарият] З[авет] свидетелствува за едно непълно познание за . . . живота след смъртта.“ В енциклопедията се цитира Псалм 6:5 (в някои Библии стих 6) като пример за това: „В смъртта не се споменава за теб; в шеол [или хадес] кой ще те славослови?“ („Български превод на Библията“, 1924 г.) В някои протестантски семинарии и колежи вече не се поучава, че Библията е непогрешима. Католическата църква пък от своя страна смята, че притежава магистериума, или авторитета за поучаване, с който да тълкува онова, което се поучава в Библията. Ти обаче може да се питаш: ‘А ако тези тълкувания изглежда противоречат на Писанията?’

Значението на Писанията

Исус многократно цитирал Писанията като авторитет, като често въвеждал мислите си с думите: „Писано е.“ (Матей 4:4, 7, 10; Лука 19:46) Да, когато говорел за семейното положение на мъжа, Исус не се позовал на догадките на гръцката философия, но на повествованието за сътворението в Битие. (Битие 1:27; 2:24; Матей 19:3–9) Ясно е, че Исус смятал Писанията за вдъхновени от Бога и истински. В молитва към Бога той казал: „Твоето слово е истина.“ — Йоан 17:17.b

В Библията е записана присъдата на Исус спрямо религиозните водачи по негово време: „Вие ловко отстранявате заповедите на Бога, за да запазите своите традиции. . . . Така, чрез своите традиции правите словото на Бога невалидно.“ (Марко 7:6–13, NW) Подобно на това и апостол Павел се противопоставил на натиска да възприеме в своето поучение гръцката философия или погрешните традиции. „Внимавайте — предупредил той: — може да има някой, който да ви отвлече като своя плячка с философии и с празна измама според човешките традиции.“ (Колосяни 2:8, NW; 1 Коринтяни 1:22, 23; 2:1–13) Имало някои традиции, или учения, които Павел подканил християните да поддържат, но те се основавали на Писанията и били в абсолютно съгласие с тях. (2 Солунци 2:13–15) „Цялото писание е вдъхновено от Бога и полезно — писал Павел, — така че човекът на Бога да може да бъде изцяло годен, напълно подготвен за всяко добро дело.“ — 2 Тимотей 3:16, 17, NW.

Павел предсказал известно отклонение от Писанията. Той предупредил Тимотей: „Ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, . . . и [ще] отвърнат ушите си от истината.“ Той подканил Тимотей: „Ти обаче бъди разумен във всичко.“ (2 Тимотей 4:3–5 [NW]) Но как? Един от начините е да бъдеш ‘благороден’. Един гръцки речник определя тази библейска дума като „желание за учене и за оценяване на нещо непредубедено“. Лука използувал този израз, за да опише слушателите на Павел в Берия през първи век. Ученията на Павел били нови за тях, а те не искали да бъдат заблуждавани. Като ги похвалил, Лука писал: „Беряните бяха по–благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.“ Това, че беряните били благородни, не ги направило скептично настроени, склонни да не вярват на нищо. Вместо това резултатът от тяхното честно изследване бил такъв, че ‘мнозина от тях повярвали’. — Деяния 17:11, 12.

Ползата от това да живеем според Библията

Първите християни били известни както със своето придържане към Библията, така и със своята самопожертвувателна любов. Днес обаче много хора имат „някаква форма на преданост към Бога, но . . . се оказват измамници по отношение на силата ѝ“. (2 Тимотей 3:5, NW) Каквато и да било форма на християнството днес, която не се придържа към ранното християнство, не може да има истинска сила за добро в живота на хората. Дали това би могло да обясни защо в по–голямата част на т.нар. християнство виждаме нарастващи насилие, неморалност, упадък на семейството и материализъм? В някои „християнски“ страни се водят жестоки етнически войни дори между членовете на една и съща религия.

Дали благородният дух на беряните е изчезнал? Дали днес има някаква група хора, които вярват в Библията и живеят според нея?

Изданието Encyclopedia Canadiana [„Енциклопедия Канадиана“] отбелязва: „Работата на Свидетелите на Йехова е съживяването и възстановяването на ранното християнство, според което са живели Исус и неговите ученици през първи и втори век от нашата ера.“ Относно Свидетелите „Нова католическа енциклопедия“ отбелязва: „Те гледат на Библията като на единствения източник за своите вярвания и правила за поведение.“

Несъмнено това е основна причина, поради която Свидетелите на Йехова по света са известни със своето духовно благополучие, мир и щастие. Затова ние насърчаваме своите читатели да научат повече за духовно здравите библейски учения. По–голямото познание може да доведе до още по–голямо доверие в Библията и по–силна вяра в Бога. Вечната полза от тази вяра си заслужава усилията.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 6]

Апостол Павел и другите проповядвали на пазара

[Снимка на страница 7]

Свидетелите на Йехова „гледат на Библията като на единствения източник за своите вярвания и правила за поведение“